Джон Бейнс науката за любовта
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| 1. Развитие на напълно завършено и зряло Аз
Решаващият фактор за действително съществуване на любов е наличието на развито Аз - ако Азът е слаб, индивидът е неспособен да обича и се стреми само да бъде обичан, за да поглъща енергията от тази връзка. За да постигнем истинска любов, преди всичко трябва да познаем себе си и да развием необходимата степен на самоконтрол, като превъзмогнем комплексите и фрустрациите си и се издигнем до състояние на будност и висша съзнателност. Единствено притежаването на зряло и съзнателно Аз позволява на индивида да обича истински, да поддържа дълбока и постоянна връзка. Не съществува друг начин човек да носи отговорност за любовта си, да дава на другия обещаното, да гарантира щастието и висшата съдба на двамата партньори. Нещо повече, така се изпълнява едно от действителните условия за истинска любов - всеки да съзнава своето съществуване като отделно Аз. Тази съзнателност допринася да се запази индивидуалността на личното развитие и поддържа подходящо разстояние между двата полюса. 2. Общуване със собствения вътрешен свят Повечето хора не познават изкуството на самовглъбяването и живеят постоянно с поглед, обърнат навън и по този начин неизбежно изместват своя Аз, губят самоличността си и се сливат със сложния и вечно изменящ се външен свят. Настъпва момент, когато индивидът вече не знае кой е той, какво го мотивира, какви са истинските му интереси, какъв е възгледът му за живота на нивото на Аза. За него са достъпни единствено понятия и идеи, постъпващи от външния свят, които мозъкът му безропотно възприема и поглъща. Вътрешният свят е областта на Аза. Той е зона на мислещия (този, който е зад мисълта), а не на мисълта; той е онази част, която принадлежи на индивида и в крайна сметка онова, което остава, когато бъдат отстранени всички обществени модели и свалени всички маски. Може да кажем, че тогава остава много малко и това заключение е правилно. Остава материалът, от който наистина е направен човекът - той образува основата за изграждане на напълно развито и зряло Аз. Да общуваме с вътрешния свят означава да съсредоточим съзнателността си върху Аза, да живеем с него, да познаем чрез него повърхностните слоеве на съществото си, за да разберем кои сме, колко струваме в действителност, какво място заемаме в живота и какво наистина искаме. За да определи това, индивидът трябва периодично да остава насаме със себе си, за да поддържа връзка с енергийния център на Аза, защото контактът с външния свят отслабва тази връзка, а тя е от основно значение за общуване и разбиране на другия. Когато отношението между половете се свежда до външния свят на хората, тоест до това, което е чуждо на Аза, в живота на индивида настъпва нещо като отрицателна предопределеност, сякаш се случва всичко „както е писано" и успехът или провалът зависят единствено от елементите, които индивидът вече има и нищо не може да се промени или добави. 3. Преодоляване на повърхностното Няма нищо по-вредно от това да преценяваме евентуалния си партньор по физическа красота, физическо привличане, финансово и обществено положение, защото всички тези „активи" са чужди на човешкото същество. Любовта е отношение между двама души, а не между два набора от „активи". За съжаление, активите почти винаги се поставят на първо място при преценката за хората, физическата външност, интелигентността, материалната собственост, банковата сметка, популярността, размерът на властта или влиянието, с които разполага индивидът, винаги се вземат под внимание. Същото се отнася за характера, поведението, образованието, работата и идеите. Нито един от изброените дотук „активи" обаче не съставлява „съществото" на индивида. Ние искаме да общуваме със самия човек преди да общуваме с онова, което притежава - известно е обаче, че хората се женят без изобщо да се познават що се отнася до същността им. Причината за неуспеха на такива бракове е съвсем очевидна. Ако приемем, че „видимото над повърхността" представлява съвсем малка част от цялото същество на другия, става ясно, че получаваме пакет и виждаме как е опакован, но не знаем нищо за съдържанието. На брачния пазар най-важна остава опаковката - тя е една от най-големите пречки, които трябва да преодолеем, когато се обръщаме към някой, който ни интересува. Трябва да използваме всички възможни средства, за да видим истинския човек, скрит зад маската. Опознаването на вътрешното същество е възможно единствено с много търпение и емоционална предпазливост. Този процес е пълна противоположност на общоприетата представа за любовта. Само след като известно време приемаме физическата външност и емоционалните ласки на другия безстрастно и неутрално, може да придобием груба представа за истинския характер, скрит зад тях. Препоръчваме на нашите читатели да не съдят по външните качества, а да изчакат достатъчно дълго, за да опознаят истинските. Този процес се улеснява от косвени доказателства - има конфликти, в които човек 1 се принуждава да покаже истинската си същност, тъй като натискът на емоциите обикновено ще му попречи да се прикрие. Една друга любопитна проверка е свързана с властта -трябва да поставим в силна позиция този, когото искаме да опознаем, така че да е сигурен, че разполага с всички предимства и привилегии. Човек разкрива най-пълно същността си, когато е убеден, че всичко е на негова страна. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|