Доклад за екологична оценка на

В дълбочина на почвения профил разпределението на радионуклидите е едно и също, независимо от замърсяването на повърхността на почвата, което показва отсъствието на миграционни процеси, както и допълнителни отлагания (таблица 2.1.15-9).

Таблица № 2.1.15-9 Проникване на ¹³⁷С в почви (по данни на ДОВОС на АЕЦ “Козлодуй”, 1999)

Дълб. (cm)	рН (Н2О)	Т8.2 meq/100g	Обм. Са в % Т8.2	Насит. с бази в % Т8.2	137Cs в % от общата активност на слоя 0–15 cm
					общ	стар	нов*
Козлодуй, акациева горичка – карбонатен чернозем
0 –2,5	7.9	20.0	97.5	100	44	37	51
2,5 – 5	8.0	20.0	94.5	100	32	32	32
5 – 10	8.1	18.3	94.7	100	16	19	13
10 –15	8.1	16.3	89.6	100	8	12	4
Бяла Слатина – излужен чернозем
0 –2.5	7.5	40.8	83.6	94.	56	51	64
2.5 – 5	7.6	34.9	85.4	95.4	22	22	23
5 – 10	7.7	32.6	87.7	97.2	14	19	8
10 –15	7.7	31.7	87.1	96.8	7	9	4
Смолян, м. Крива река – кафява горска
0 –2.5	5.0	43.6	48.2	63.3	83	76	86
2,5 – 5	4.8	38.9	44.7	57.8	14	22	11
5 – 10	4.9	35.0	43.1	56.6	2	1	2
10 –15	4.9	24.6	47.2	56.9	0.6	0.6	0.6

Забележка: стар - до 1986г.; нов - след май 1986г.
В годишните доклади на АЕЦ “Козлодуй”, концентрациите на ⁹⁰Sr са били както следва:

1995 година от 0.33 Bq/kg до 9.2 Bq/kg;

1996 година от 0.68 до 4.79 Bq/kg;

1998 година от 0.19 Bq/kg до 3.47 Bq/kg.

Средното съдържание на ⁹⁰Sr е било 5.0±0.4 Bq/kg в периода 1972-1974 година, а през 1998 година то е 1.58 Bq/kg.

Екстремни стойности за ⁹⁰Sr са установяване за Берковица – през 1995 година – 9.2 Bq/kg и през 1996 – 4.79 Bq/kg. Средногодишната стойност за 1998 г. от наблюдаваните пунктове е 1.58 Bq/kg.

По отношение на ¹³⁷Cs концентрациите са били:

1996 година – от 1,47 Bq/kg до 114Bq/kg;

1997 година от 3.3 Bq/kg до 84.6 Bq/kg;

1998 година от 2.28 Bq/kg до103 Bq/kg.

Средното съдържание на ¹³⁷Cs за 1998 година е 26.6 Bq/kg. В някои от пунктовете съдържанието на ¹³⁷Cs е било по-ниско от средното за територията на АЕЦ, което се обяснява с отнемането на повърхностния почвен слой при строителство и изваждане на повърхността на по-долу лежащи слоеве.

Съдържанието на ¹³⁴Cs е многократно по-ниско от това на ¹³⁷Cs.

По данни на РИОСВ Враца в същия период съдържанията на ²³⁸U, ²²⁶Ra, ²³²Th, ⁴⁰К и ¹³⁷Cs са били в границите на очакваните фонови съдържания.

През 1999 година, при разработване на ОВОС на АЕЦ “Козлодуй” са анализирани почвени проби, с които се установява, че средното съдържание на ¹³⁷Cs е 31±18 Bq/kg, което показва отсъствие на допълнителни отлагания или трансграничен пренос.

Регистрирани са и детектируеми количества ⁶⁰Co. Съдържанията на естествените радионуклиди ²³⁸U, ²²⁶Ra и ²³²Th съответстват на фоновите нива. В дънните утайки от сухия канал, които въпреки проведената рекултивация са потенциален източник на замърсяване на почвите, са установени високи стойности за съдържание на ¹³⁷Cs – в отделни проби до 15563 Bq/kg и 9954 Bq/kg, както и значително съдържание на ⁶⁰Co. Като повишени, до средни стойности са оценени тези на ¹³⁴Cs и ²⁴¹Am.

В таблица 2.1.15-11 са посочени резултати от гама-спектрометрични анализи на почвени проби от района на депото за нерадиоактивни битови и производствени отпадъци (ДНБПО) през 2006, 2007 и 2008 г.

Таблица № 2.1.15-11 Гама-спектрометрични анализи на почвени проби от района на ДНБПО в Bq/kg

Дата	54Mn	60Co	134Cs	137Cs
30.05.2006	<0.46	<0.64	<0.83	2.75±0.12
24.10.2006	<0.36	<0.62	<0.77	2.96±0.12
20.04.2007	<0.49	<0.65	<0.80	3.14±0.13
06.11.2007	<0.35	<0.57	<0.75	2.55±0.12
05.2008	<0.26	<0.53	<0.42	2.29±0.12
10.2008	<0.51	<0.67	<0.93	1.53±0.12

Резултатите в таблицата показват, че стойностите на активностите на радионуклидите са под минимално доказуемата активност. Изключение правят само стойностите на ¹³⁷Cs, които обаче са по-ниски от средното съдържание в 100 километровата зона на АЕЦ – 25 Bq/kg. Обяснението за ниските концентрации е рекултивацията на повърхностния почвен слой.

От извършените през 2006, 2007 и 2008 г. наблюдения за замърсяването на почвите е направено заключението, че радиоекологичния статус на почвите в района не е повлиян от АЕЦ “Козлодуй”.

Техногенната активност на пробите анализирани през последните 3 години също е под МДА, с изключение на ¹³⁷Cs. В таблица (таблица 2.1.15.12) са посочени данните получени от 2009 г. (Годишен доклад на АЕЦ Козлодуй, 2009).

Измерените стойности в проби от 36 контролни пункта в 100 km зона около централата съответстват на фона за този географски район и са резултат от глобално отлагане. Както в предходните години се констатира слаба тенденция към самоочистване.

В Годишен доклад на АЕЦ „Козлодуй” (2010 г.) се посочва, че съдържанието на ⁹⁰Sr, в 100 km зона варира от 0.22 до 1.92 Bq/kg, а средната стойност за всичките 36 пункта е 1.09 Bq/kg. Стойностите са близки до измерените през предходни години и отразяват глобалните отлагания върху земната повърхност от ядрените опити в атмосферата и аварията в АЕЦ Чернобил. В почвите в България, както и в повечето европейски страни, съдържанието на ⁹⁰Sr е в границите на 2-6 Bq/kg. Потвърждава се слабата тенденция за самоочистване на почвата от повърхностния почвен слой, спрямо 1972-1974 година, когато средното съдържание на ⁹⁰Sr в страната е било 5,0±0.4 Bq/kg. По отношение съдържанието на ¹³⁷Cs, резултатите за 2010 година показват, че то варира от 1.78 до 54.4 Bq/kg, а средната стойност е 13.9 Bq/kg. През минали години концентрациите са варирали в значително по-широки граници, достигайки до 114 Bq/kg в пост 27, край гр. Оряхово, през 1996 г.

През 2010 г., както и през предходните години не се регистрира присъствие на ¹³⁴Cs, който има по-кратък период на полуразпад. Измерените през минали години активности на радиоцезий (¹³⁴Cs, ¹³⁷Cs) и техните съотношения, доказват трансграничния му произход в 100 km зона около централата. Източникът е аварията в АЕЦ Чернобил през 1986 г.

Ката цяло, съдържанието на двата основни замърсителя на почвите в 100 km зона около АЕЦ “Козлодуй” - ¹³⁷Cs и ⁹⁰Sr е по-ниско от други райони в страната, например в Родопите е регистрирана активност в порядъка на 500 Bq/kg. Основна причина за по-слабото замърсяване на почвите в северозападна България, сравнено с южна е незначителното количество на валежите, които са поднали през м. май 1986 г.

През периода 2004-2010 година е регистрирано присъствие на ⁶⁰Co в почви от площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Замърсяването е слабо и с локален характер. В таблица 2.1.15-13 са представени данни от гама-спектрометрични анализи на почвени проби през 2011 г.

В обобщен вид резултатите от анализа на най-важните за района на централата замърсители ¹³⁷Cs и ⁹⁰Sr са представени в таблица 2.1.15-14 (Годишни доклади на АЕЦ “Козлодуй”.

Година	Съдържание на 137Cs		Съдържание на 90Sr
	Средно	Интервал	Средно	Интервал
2006	16.9	1.96-62.03	2.55	1.40-6.51
2007	14.8	1.94-55.8	1.97	0.34-6.12
2008	15.5	1.53-48.5	1.12	0.37–3.51
2009	47.4	1.75-47.4	0.83	0.40-1.49
2010	13.9	1.78-54.4	1.09	0.22-1.92
2011	13.07	1.55-45.4	1.33	<0.22-3.97
1972-1974			5.0±0.4
Фон за Европа				2-6
100 km зона на АЕЦ	25

• 
  Резултатите от анализа за замърсяването на почвите през 2006- 2011 г. показват, че най-важните замърсители ⁹⁰Sr и ¹³⁷Cs са в концентрации по-ниски от други райони в страната, което показва, че радиоекологичния статус на почвите не е повлиян от експлоатирането на централата.
  
• 
  Регистрираната техногенна активност в 100 km зона е с трансграничен произход от глобалните отлагания и е относително ниска, в сравнение с други райони от страната.
  

Растителността в района на АЕЦ "Козлодуй" би могла да се разглежда от една страна като обект на въздействие от страна на централата, а от друга - като индикатор за въздействието върху околната среда.

Анализът на данните от Годишните доклади на отдел РМ “Резултати от радиационния контрол на околната среда на АЕЦ „Козлодуй” на изследвана тревна растителност (4 пъти годишно в постове в Козлодуй, Хърлец и Оряхово, 2 пъти годишно на промишлената площадка и 1 път годишно в постовете в Лом, Плевен и Берковица) през периода 1993-1997 г. дават възможност да се направят следните констатации:

Гама-спектрометричните измервания на пробите от трева показват, че техногенни нуклиди характерни за АЕЦ (¹³⁷Cs, ⁶⁰Co и ⁵⁴Mn) се регистрират само на територията на централата. Например стойността на ¹³⁷Cs в тревата за 1998 г. на пост 32 (с подчертано по-високо съдържание на цезия в почвата) е също така по-висока. Стойностите за площадката на АЕЦ „Козлодуй” са 5.06-19.5 Bq/kg в.с.т. За сравнение в началото на изследвания период, например за 1994 г. на същия пост са регистрирани по-високи стойности от 11 до 24.8 Bq/kg в.с.т.

Съдържанието на ⁶⁰Co на постовете в централата е от 1.2 до 29.6 Bq/kg в.с.т. за 1998 г, а през 1997 г. – с 3 пъти по-ниска горна граница (1.2 до 7.9 Bq/kg в.с.т.). Подобни по-високи стойности са регистрирани и за ⁵⁴Mn до 9.29 Bq/kg в.с.т., (а през 1997 г. под МДА);

Почти всички проби от постове извън промишлената площадка показват резултати за ¹³⁷Cs около 1 Bq/kg в.с.т. Докато за пробите от площадката на АЕЦ „Козлодуй” се предполагат по-високи стойности поради по-високото съдържание на радионуклиди в почвата на някои места, то за местата извън НЗ определено може да се каже, че регистрираната активност е следствие от наличието на “Чернобилски” радиоцезий в почвите;

Съдържанието на ⁹⁰Sr в растителността през 1998 г. е 0.30-2.55 Bq/kg в.с.т. Преди пуска на АЕЦ „Козлодуй” измерените средни стойности са били 4.4 +/- 0.3 Bq/kg в.с.т. а през 1994 г. 0.90-1.64 Bq/kg в.с.т. Едва ли може да се търси обяснение на по-високите стойности на стронция преди пуска на централата, освен да се предполага значителна разлика в прилаганите методи преди 25 години и сега, и тяхната точност.

Резултатите от радиационния контрол на селскостопански продукти от пробовземането в четири сектора в 2 km зона позволяват да се установи, че най-голяма бета-активност има слънчогледа (пити) в сектора източно от АЕЦ “Козлодуй” - 1022 Bq/kg с.т. и близка до нея в северния сектор - 915 Bq/kg с.т. За сравнение през 1994 г. стойности около 1000 Bq/kg в.с.т. са установени в слънчогледа в три посоки – N, E и W. Значително по-малки са стойностите в ечемика (слама) - 288 Bq/kg в.с.т., царевицата (кочани) - 176 Bq/kg с.т. или около тези стойности в различни години. Съдържание на ⁹⁰Sr е много по-малко - за слънчоглед 3.36 Bq/kg с.т.; люцерна - 1.74 Bq/kg в.с.т.; пшеница (слама) - 1.07 Bq/kg в.с.т.; ечемик (слама) - 0.83 Bq/kg в.с.т..

Изследванията във връзка с разработен ОВОС през месец август 1999 г. показват кореспондиращи резултати с тези от РКОС. С анализите в НЦОСУР на взетите от експертите проби е установено съдържание на ¹³⁷Cs в листна маса и чушки от оранжерията на АЕЦ „Козлодуй” 0.7 Bq/kg, а в тревата до стадиона в с. Гложене – 10 Bq/kg, докато в пробата от затревената площ пред СБК-1 то е 8.7 Bq/kg. Това потвърждава, че на територията на централата има известно по-високо съдържание на техногенни радионуклиди, спрямо района извън ЗПЗМ– например пунктовете в Козлодуй, Гложене и др.

От анализа на тежки метали в растителни проби от оранжерията на АЕЦ „Козлодуй” е установено съдържание на Fe 79.7 mg/kg и 54.1 mg/kg суха маса, докато в с. Гложене е 117.5 mg/kg суха маса. Съдържанието на Mn е най-високо в пробата от Ботевата алея -140 mg/kg суха маса, а в тревата пред СБК-1 е 114.8 Bq/kg. Извършените анализи на почвени проби, трева и листна маса от оранжерията на АЕЦ „Козлодуй” и няколко пункта от площадката и около нея показват, че две от пробите (Р1 и Р2) от оранжерията са с високо съдържание на желязо, манган и цинк. Проба Р2 показва високо съдържание на мед – 31.13 mg/kg суха маса.

В годишния доклад “Резултати от радиоекологичния мониторинг на околната среда на АЕЦ “Кoзлодуй”- 2007г. “(ІІІ, 2008) са представени резултати от проведени изследвания на тревна растителност 4 пъти годишно в постове Козлодуй, Хърлец и Оряхово (гама-спектрометрия и ⁹⁰Sr), 2 пъти годишно на площадките на АЕЦ „Козлодуй” (гама-спектрометрия) и на постовете в Лом, Плевен и Берковица (гама-спектрометрия и ⁹⁰Sr) 1 път годишно. Пробосбора е извършван в непосредствена близост до постовете, на същите места, от които са вземани почвените проби. През 2007 г. са анализирани 12 проби в 100 km зона за наблюдение.

Получените рeзултати за съдържанието на ⁹⁰Sr в тревната растителност са в границите 0.18-2.75 Bq/kg a.d.w., със средна стойност 1.43 Bq/kg a.d.w. Резултатите са съпоставими с измерените от предишни години. Максималната стойност е регистрирана на п. 9 (с. Хърлец). Установените разлики са свързани с различия в състава на растителността през годините и сезонните особености на взетите проби. Например, при трайни засушавания, няма възможност за пробосбор от свежа трева и са събирани изсъхнали стъбла, съдържащи повече целулоза.

Дългогодишните изследвания (1994-2007) на ⁹⁰Sr на растителностт в 100 km зона за наблюдение показват вариране 0.18-4.75 Bq/kg a.d.w. Преди пускането на АЕЦ ”Козлодуй” измерените средни активности са били 4.4 +/- 0.3 Bq/kg a.d.w.

Активността на ¹³⁷Cs в растителността за 2007 г. е била в границите 0.80-5.35 Bq/kg a.d.w. Всички проби включително и тези от промишлената площадка са показали ⁵⁴Mn, ⁶⁰Co и ¹³⁴Cs по-ниски от съответните МДА.

Мониторингът на растителността в агрофитоценозите, обхваща основните селскостопански култури. Изследвани са ечемик, пшеница, царевица, слънчоглед и др. За всички проби е провеждан разделен анализ на зърно и слама (кочан, слънчогледови пити). За улесняване на обработката на резултатите, пробонабирането на селскостопанската продукция в 2 km ЗПЗМ е извършвано в 4 сектора условно разделени по ъгъл 90⁰ в посока С-И-Ю-З.

През 2007 г. са направени 18 анализа на зърненожитни култури, от които 6 гама-спектрометрични, 6 радиометрични на обща бета активност е 6 определения на ⁹⁰Sr. Резултатите от изследванията показват активност на ¹³⁷Cs в интервала от <0.55 до 6.0 Bq/kg a.d.w. Регистрираната активност на ⁹⁰Sr е в диапазона от <0.037-1.3 Bq/kg a.d.w., като по-големите стойности са измерени в сламата на анализираните селскостопански продукти. Този факт съответства на литературните факти за разпространението на радионуклеидите в различни части на растенията. Резултатите от проведените гама-спектрометрични измервания показват, че регистрираната обща бета-активност доминира в сламата (кочани, пити) и варира в нормални граници от 188 Bq/kg a.d.w. за зърното до 388 Bq/kg a.d.w. в слама от пшеница. Получените резултати са съпоставими с данни за минали години.

Подобни резултати са получени и при проведения мониторинг през 2008 г.

През 2009 г. тревна растителност е изследвана четири пъти годишно на постовете в гр. Козлодуй, с. Хърлец и гр. Оряхово (гама-спектрометрия и ⁹⁰Sr), два пъти годишно на площадката на АЕЦ “Козлодуй” (гама- спектрометрия) и на постовете в гр. Лом, гр. Плевен и гр. Берковица (гама-спектрометрия, 90Sr един път годишно). Пробоотбора е извършван в непосредствена близост до постовете, на същите места, от които са вземани и почвените проби. Събират се по около 2 kg трева, на височина над 2 cm от земната повърхност. Внесените в лабораторията проби се подлагат на първична подготовка и обработка за следващи анализи, включваща операции като смилане, хомогенизиране, сушене до постоянно тегло и претегляне на въздушно-сухата субстанция. Подготвените проби са гама- спектрометрирани директно (Marinelli-1dm3, 60000 s), като МДА за ¹³⁷Cs при тези условия варира в диапазона 0.75 + 2.30 Bq/kg a.d.w. Отделно растителността е изгаряна при 450°С, като аликвотни части от пепелта са анализирани за ⁹⁰Sr. Определянето на ⁹⁰Sr се основава на извличане от пепелта (к.HCl+k.HN03), разделяне от Са с натриева основа и течно-сцинтилационно спектрометриране на ⁹⁰Y (в режим на "Черенково броене") след установяване на радиоактивно равновесие. При така описаните условия за време на измерване 10 000 s, МДА за ⁹⁰Sr възлиза средно на 0.20 Bq/kg a.d.w.

През 2009 г. в съответствие с възприетата методика са анализирани общо 22 проби в 100 km зона на наблюдение. Броят на извършените анализи е 37 - съответно 22 гама-спектрометрични и 15 с радиохимично изолиране на стронций.

Получените резултати за съдържанието на ⁹⁰Sr в растителността през 2009 г. са в граници < 0.32 ÷5.18 Bq/kg a.d.w, със средна стойност 1.31 Bq/kg a.d.w. Резултатите са съпоставими с измерените от предишни години.

Максималната стойност е регистрирана на п. ЗО (гр. Берковица).

Наблюдаваните разлики се дължат на различния вид растителност през годините и сезонните особености. Например при трайни засушавания, няма възможност за пробоотбор на свежа трева и често се отбира изсъхнала растителност (стъбла), съдържаща повече целулоза.

Активността на ¹³⁷Cs в растителност за 2009 г. е в граници <0.89 ÷5.00 Bq/kg a.d.w., средно 1.65 Bq/kg a.d.w. Максималната стойност е измерена на пост-32 на площадката на АЕЦ "Козлодуй" в непосредствена близост до "Гечова" могила, където е възможен ветрови пренос на замърсени земни маси върху почвения слой. Всички проби, включително и тези от промишлената площадка, са показали резултати за ³⁴Мп, ⁶⁰Со и ¹³⁴Cs по-ниски от съответните МДА.

Въз основа на резултатите от проведения мониторинг на растителността е направено заключението, че радиоактивността в изследваните проби е в нормални граници за тези растителни видове. Не е установено влияние от АЕЦ “Козлодуй” върху растителността извън площадката.

През 2009 г. мониторингът на селскостопанските продукти от растителен произход обхваща изследване на основни типове зърнено-фуражни култури, произвеждани в 2 km зона - ечемик, пшеница, царевица, слънчоглед и др. За всички проби е провеждан разделен анализ на зърното и сламата (пити, кочани). Методите за анализ са аналогични на тези, използвани при анализа на растителност. С цел локализиране на евентуално въздействие от АЕЦ “Козлодуй” и улесняване на обработката на резултатите, пробоотборът на селскостопанска продукция в 2 km ЗПЗМ се извършва в четири сектора, условно разделени под ъгъл 90°, в посока север-изток-юг-запад.

В съответствие с възприетата методика са през 2009 г. са проведени 44 анализа на зърненожитни култури, от които 22 гама - спектрометрични, 15 радиометрични на обща бета активност и 7 определяния на ⁹⁰Sr. Резултатите не показват активност на ¹³⁷Cs над МДА в интервала от < 0.25 до < 2.41 Bq/kg a.d.w. Регистрираната активност на ⁹⁰Sr е в диапазона 0.026 + 0.65 Bq/kg a.d.w. Резултатите от проведените гама- спектрометрични измервания показват, че регистрираната обща бета активност в пробите почти изцяло се дължи на природния ⁴⁰К. Общата бета активност доминира в сламата (пити, кочан) и варира в нормални граници, от 82.5 Bq/kg a.d.w за зърното на царевицата, до 770 Bq/kg a.d.w в питите на слънчогледа. По-високите стойности за измерванията на силажа (слама, пити, кочани) отколкото в зърното на анализираните продукти, съответства на литературните данни за разпределението на радионуклидите в различните части на селскостопанските култури. Получените резултати за 2009 г. са в нормални граници и са съпоставими с данните от минали години за същите култури.

През 2010 г. тревната растителност е изследвана четири пъти годишно на постовете в гр. Козлодуй, с. Хърлец и гр. Оряхово (гама-спектрометрия и ⁹⁰Sr), два пъти годишно на площадката на АЕЦ “Козлодуй” (гама- спектрометрия) и на постовете в гр. Лом, гр. Плевен и гр. Берковица (гама-спектрометрия, ⁹⁰Sr един път годишно). Пробоотбора е извършван в непосредствена близост до постовете, на същите места, от които са вземани и почвените проби. Събират се по около 2 kg трева, на височина над 2 cm от земната повърхност. Внесените в лабораторията проби се подлагат на първична подготовка и обработка за следващи анализи, включваща операции като смилане, хомогенизиране, сушене до постоянно тегло и претегляне на въздушно-сухата субстанция. Подготвените проби са гама- спектрометрирани директно (Marinelli-1dm3, 60000 s), като МДА за ¹³⁷Cs при тези условия варира в диапазона 0.96 -н 2.54 Bq/kg a.d.w. Отделно растителността е изгаряна при 450°С, като аликвотни части от пепелта са анализирани за ⁹⁰Sr. Определянето на ⁹⁰Sr се основава на извличане от пепелта (к.НС1+к.Н1МОз), разделяне от Са с натриева основа и течно-сцинтилационно спектрометриране на ⁹⁰Y (в режим на "Черенково броене") след установяване на радиоактивно равновесие. При така описаните условия за време на измерване 10 000 s, МДА за ⁹⁰Sr възлиза средно на 0.21 Bq/kg a.d.w.

В съответствие с възприетата методика през 2010 г. са анализирани общо 20 растителни проби в 100 km зона. Броят на извършените анализи е 35 - съответно 20 гама-спектрометрични и 15 с радиохимично изолиране на стронций.

Получените резултати за съдържанието на ⁹⁰Sr в растителността през 2010 г. са в граници 0.33÷ 2.39 Bq/kg a.d.w, със средна стойност 1,13 Bq/kg a.d.w. Резултатите са съпоставими с измерените от предишни години. Максималната стойност е регистрирана на п. 27 (гр. Оряхово). Наблюдаваните разлики се дължат на различния вид растителност през годините и сезонните особености.

Например при трайни засушавания, няма възможност за пробоотбор на свежа трева и често се отбира изсъхнала растителност (стъбла), съдържаща повече целулоза.

Активността на ¹³⁷Cs в растителност за 2010 г. е в граници на МДА <0.96 ÷ <2.54 Bq/kg a.d.w. Минимална следа 2.17 Bq/kg a.d.w от ¹³⁷Cs е измерена само единично на пост-27 (гр. Оряхово). Не е измерена техногенна активност на ⁵⁴Мn, ^б0Со и ¹³⁴Cs в нито една проба. Поради редовно косене на тревата на площадката, през 2010 г. не са взети проби за анализ.

Въз основа на резултатите от проведения мониторинг на растителността е направено заключението, че радиоактивността в изследваните проби е в нормални граници за тези растителни видове. Не е установено влияние от АЕЦ „Козлодуй” върху растителността извън площадката.

През 2010 г. мониторингът на селскостопанските продукти от растителен произход обхваща изследване на основни типове зърнено-фуражни култури, произвеждани в 2 km зона - ечемик, пшеница, царевица, слънчоглед и др. За всички проби е провеждан разделен анализ на зърното и сламата (пити, кочани). Методите за анализ са аналогични на тези, използвани при анализа на растителност. С цел локализиране на евентуално въздействие от АЕЦ “Козлодуй” и улесняване на обработката на резултатите, пробоотборът на селскостопанска продукция в 2 km ЗПЗМ се извършва в четири сектора, условно разделени под ъгъл 90°, в посока север-изток-юг-запад.

В съответствие с възприетата методика са през 2010 г. са анализирани 20 проби от зърнено-житни култури, на които са проведени 56 анализа - 20 гамаспектрометрични, 20 радиометрични на обща бета активност и 16 анализа на ⁹⁰Sr.

Общата бета активност доминира в сламата (пити, кочан) и варира в нормални граници, от 82.0 Bq/kg a.d.w за зърното на ечемика, до 1 074 Bq/kg a.d.w в питите на слънчогледа. По-високите стойности за измерванията на силажа (слама, пити, кочани) отколкото в зърното на анализираните продукти, съответства на литературните данни за разпределението на радионуклидите в различните части на селскостопанските култури.

Резултатите от проведените гама-спектрометрични измервания показват, че регистрираната обща бета активност в пробите почти изцяло се дължи на природния ⁴⁰К. През 2010 г. подобно на предходните години, не е измерена надфонова активност на ¹³⁷Cs и други техногенни радионуклиди (МДА ¹³⁷Cs е от <0.29 до <5.0 Bq/kg a.d.w.). Регистрираната активност на Sr е в диапазона 0.064 ÷ 3.09 Bq/kg a.d.w. Максималната стойност е за слънчоглед пити - 2-ри район. Получените резултати за 2010 г. са в нормални граници и са съпоставими с данните от минали години за същите култури.

През 2011 г. тревна растителност е изследвана четири пъти годишно на постовете в гр. Козлодуй, с. Хърлец и гр. Оряхово (гама-спектрометрия и ⁹⁰Sr), два пъти годишно на площадката на АЕЦ (гама- спектрометрия) и на постовете в гр. Лом, гр. Плевен и гр. Берковица (гама-спектрометрия, ⁹⁰Sr един път годишно). Пробоотбора е извършван в непосредствена близост до постовете, на същите места, от които са вземани и почвените проби. Събират се по около 2 kg трева, на височина над 2 cm от земната повърхност. Внесените в лабораторията проби се подлагат на първична подготовка и обработка за следващи анализи, включваща операции като смилане, хомогенизиране, сушене до постоянно тегло и претегляне на въздушно-сухата субстанция. Подготвените проби са гама- спектрометрирани директно (Marinelli-1dm1, 60000 s), като МДА за Cs при тези условия варира в диапазона 0.78 ÷ 2.55 Bq/kg a.d.w. Отделно растителността е изгаряна при 450°С, като аликвотни части от пепелта са анализирани за ⁹⁰Sr. Определянето на ⁹⁰Sr се основава на извличане от пепелта (k.HCl+k.HN03), разделяне от Са с натриева основа и течно-сцинтилационно спектрометриране на ⁹⁰Y (в режим на "Черенково броене") след установяване на радиоактивно равновесие. При така описаните условия за време на измерване 10 000 s, МДА за ⁹⁰Sr възлиза средно на 0.18 Bq/kg a.d.w.

През 2011 г. са анализирани общо 22 растителни проби в 100 km зона.

Броят на извършените анализи е 37- съответно 22 гама-спектрометрични и 15 с радиохимично изолиране на стронций.

Активността на ¹³⁷Cs в растителност за 2011 г. е в граници на МДА <0.78 ÷ <2.55 Bq/kg a.d.w. Минимална следа 1.8 Bq/kg a.d.w от ¹³⁷Cs е измерена само единично на пост-13 (отдел РМ). Не е измерена техногенна активност на ⁵⁴Мп, ⁶⁰Со и ¹³⁴Cs в нито една проба. Поради редовно косене на тревата на площадката, през 2011 г. не са взети проби за анализ.

Въз основа на резултатите от проведения мониторинг на растителността е направено заключението, че радиоактивността в изследваните проби е в нормални граници за тези растителни видове. Не е установено влияние от АЕЦ “Козлодуй” върху растителността извън площадката.

През 2011 г. мониторингът на селскостопанските продукти от растителен произход обхваща изследване на основни типове зърнено-фуражни култури, произвеждани в 2 km зона - ечемик, пшеница, царевица, слънчоглед и др. За всички проби е провеждан разделен анализ на зърното и сламата (пити, кочани). Методите за анализ са аналогични на тези, използвани при анализа на растителност. С цел локализиране на евентуално въздействие от АЕЦ “Козлодуй” и улесняване на обработката на резултатите, пробоотборът на селскостопанска продукция в 2 km ЗПЗМ се извършва в четири сектора, условно разделени под ъгъл 90°, в посока север-изток-юг-запад.

В съответствие с възприетата методика са през 2011 г. са анализирани 18 проби от зърнено-житни култури, на които са проведени 43 анализа - 18 гамаспектрометрични, 18 радиометрични на обща бета активност и 7 анализа на ⁹⁰Sr.

• 
  В растителността на прилежащите около АЕЦ “Козлодуй” територии до 5 km и 30 km преобладават селскостопански култури. На изоставените земеделски земи са формирани производни и вторични тревни съобщества съставени от широко разпространени тревни видове. Съвременните горски съобщества са производни и се характеризират с относително слаба устойчивост.
  
• 
  Резултатите от проведените проучвания за въздействието върху естествената растителност и селскостопанските култури показват, че радиоактивността в изследваните проби е в нормални граници за изследваните растителни видове.
  
• 
  Не е установено влияние на АЕЦ “Козлодуй” върху растителността извън площадката.