XXIX. Проблеми, възникнали при прилагането на член 9

Предизвикателства:

3. Все още недостатъчна съдебна практика – сравнително малко са съдебните решения и определения по въпроси, свързани с околната среда.

Законът за правната помощ (ЗПП) предвижда помощ за страна по делото, която покрива неговите/нейните разноски за адвокат. Правната помощ по този закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата. Страната трябва да е в недобро финансово състояние. Решението за предоставяне на правна помощ се взема или от съда или от административен орган, наречен Национално бюро за правна помощ (НББП). НБПП поддържа Националния регистър на адвокатите, предоставящи правна помощ. Решението на съда или заповедта на председателя на НБПП се изпраща незабавно на съответната адвокатска колегия (на регионален принцип), която определя адвокат от националния регистър.

Видове правна помощ:

• 
  консултация за постигане на споразумение преди завеждане на делото или за завеждане на дело;
  
• 
  подготовка на документи за завеждане на дело;
  
• 
  процесуално представителство /защита от адвокат/ по вече образувано в съда дело ;
  
• 
  представителство /защита от адвокат/ при задържане от органите на МВР.
  

Нямат право на правна помощ еднолични търговци, юридически лица, търговски дружества, кооперации и др.

Не съществува специален механизъм за правна помощ в областта на околната среда, различаващ се от гореописания.

В България е въведена медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове (със Закон за медиацията). Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични.

Отделно, извънсъдебно разрешаване на спорове е възможно в рамките, както на административните, така и на гражданските производства:

• Съгласно чл. 178 от АПК споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му. В споразумението задължително участват всички страни по делото. Отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него. С определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото. Определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението. Ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава. Потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение.

• С чл. 234 от Гражданския процесуален кодекс се регламентира сключването на съдебна спогодба – за всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните. Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото мнение. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.

http://www.moew.government.bg/files/file/Industry/Legislation/Zakoni/English_versions/Environmental_Protection_Act.pdf

http://www.cadastre.bg/node/7941

(a) По отношение на параграф 1 от член 6 bis и:

(i) Параграф 1 от Приложение I bis, разпоредби в регулаторната рамка на държавата-членка за осигуряване на информация и участие на обществеността при решения, предмет на член 6 bis;

(ii) Параграф 2 от Приложение I bis, изключения, предвидени в регулаторната рамка на страната във връзка с процедурата за участие на обществеността, залегнала в Приложение I bis и критериите за такива изключения;

(iii) Параграф 3 от Приложение I bis, предприетите мерки за предоставяне на разположение на обществеността по адекватен, навременен и ефективен начин на резюме на заявлението, подадено за получаване на разрешение за съзнателното освобождаване или пускане на пазара на генетично модифицирани организми , както и доклада за оценка, когато е наличен;

(iv) Параграф 4 от Приложение I bis, предприетите мерки за да се гарантира, че информацията, описана в този параграф при никакви случаи не се приема като конфиденциална;

(v) Параграф 5 от Приложение I bis, предприетите мерки за да се гарантира прозрачността на процедурите за вземане на решение и достъпа на обществеността до съответната процедурна информация, вкл. например:

a. Характера на възможните решения;

b. Публичиният орган, отговорен за взимане на решение;

c. Разпоредби за участие на обществеността, залегнали съгласно параграф 1 от Приложение I bis;

d. Указание относно публичния орган, от който съответната информация може да бъде придобита;

e. Указание относно публичния орган, до когото могат да бъдат подавани коментари и за сроковете, в които това може да се прави;

(vi) Параграф 6 от Приложение I bis, предприетите мерки за да се гарантира, че разпоредбите в изпълнение на параграф 1 от Приложение I bis дават възможност на обществеността да подава, по подходящ начин, коментари, информация, анализи или становища, които счита за релевантни по отношение на преднамереното освобождаване и пускане на пазара;

(vii) Параграф 7 от Приложение I bis, предприетите мерки за да се гарантира, че надлежно са взети под внимание резултатите от процедурите за участие на обществеността, съгласно параграф 1 от Приложение I bis;

(viii) Параграф 8 от Приложение I bis, предприетите мерки за да се гарантира, че текстовете на решенията, предмет на разпоредбите на Приложение I bis, взети от обществения орган са обществено достъпни, заедно с мотивите и съображенията, на които те са базирани;

В българската нормативна уредба няма предвидени изключения от процедурата за участие на обществеността посочени в Анекс I bis, ал. 2.

След изготвяне на становището от консултативната комисия за ГМО относно заявление с искане за съзнателно пускане в околната среда, МОСВ организира обществено обсъждане, което следва да се проведе не по-късно от 45 дни от изготвяне на становището. При общественото обсъждане се представят резюмето на техническото досие, резюмето на оценката на риска и становището на комисията.

При процедура за пускане на пазара на ГМО, след изготвяне на положителен доклад относно заявлението, на обществеността се предоставят доклада и резюме на техническото досие. Обществено обсъждане се провежда в продължение на 30 дни.

По подточка (a) (iv):

В глава шеста на ЗГМО е регламентирана поверителната информация свързана с ГМО. При освобождаване на ГМО в околната среда и при пускането им на пазара не може да бъде поверителна следната информация: общите характеристики на ГМО; име и адрес на заявителя; цел и място на освобождаването; методи и планове за наблюдение на ГМО и планове за спешни действия; място на съхранение; начини на транспортиране; употреба на ГМО; оценка на риска.

По подточка (a) (v):

Не по-късно от 30 дни преди датата на обсъждането, в един централен всекидневник, чрез местните средства за масово осведомяване, чрез поставяне на обяви в съответните кметства в района на освобождаване на ГМО в околната среда, както и на Интернет страницата на МОСВ се обявяват предметът на обществено обсъждане и мястото, където необходимата информация е на разположение на заинтересуваните лица. В известието се обявяват и датата, и мястото, където ще се проведе общественото обсъждане.

Всяко лице може да предостави становище по предмета на обсъждането писмено или в електронна форма. За участие в общественото обсъждане се канят и заявителят или негови представители и членовете на комисията. При общественото обсъждане се води протокол, който се прилага към документите за издаване на разрешението.

Въз основа на становището на комисията, икономическия анализ, резултатите от общественото обсъждане, коментарите, направени от останалите държави - членки на Европейския съюз, и след съгласуване с министъра на земеделието и храните министърът на околната среда и водите в срок до 14 дни от датата на провеждане на общественото обсъждане изготвя проект на разрешение за освобождаване на ГМО или комбинация от ГМО в околната среда и го представя за одобрение от Министерския съвет.

Министърът на околната среда и водите издава разрешение за пускане на пазара, след положително решение на Министерски съвет.

По подточка (a) (viii):

На интернет страницата на МОСВ се създават и поддържат публични регистри на:

• 
  издадените разрешения за освобождаване на ГМО в околната среда;
  
• 
  местоположение и размер на площите, на които е разрешено освобождаването на ГМО.
  

• 
  издадените разрешения за пускане на ГМО на пазара;
  
• 
  информация за генетичната информация, необходима за контрол и наблюдение след пускане на пазара;
  
• 
  площите засети с генетично модифицирани растения, за които има разрешение за пускане на пазара в Европейския съюз с цел отглеждане.
  

МОСВ създава и поддържа информационна система "Клирингова къща по биобезопасност" за изпълнение на задълженията по Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие и за обмен на научна, техническа, екологична и юридическа информация относно ГМО. Данните в системата са публични.

Няма.

Няма практика по прилагане на изискванията на чл. 6 bis и Приложение I bis към Конвенцията. Създадени са публичните електронни регистри, в съответствие с изискванията на законодателството.