Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията

Предпазването от евентуални наводнения и възстановяване на щетите от тях са залегнали в РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) в приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”. Дефинирани са мерки, свързани със: създаване и укрепване на инфраструктури за предотвратяване на наводнения; поддържане в добро състояние на съоръженията за защита от наводнения; почистване на дигите и речните корита от вредна растителност и укрепването им; изграждане на бентове, преливници и др.; рехабилитация и изграждане на дренажни съоръжения и инфраструктура; информационни системи за мониторинг и ранно предупреждение за високи нива на реките; укрепване на терени, засегнати от свлачищни процеси и други. Дейностите са в обхвата на Оперативна програма „Околна среда” и Оперативна програма „Регионално развитие”.

Доколкото нарастването на населените места и стопанските активи в заливните равнини и намаляването на естествената способност на почвата да задържа вода допринасят за увеличаване на вероятността от наводнения и неблагоприятните последици от тях, дейностите по предотвратяване на рисковете от наводнения следва да се разглеждат в неразривна връзка с мерките, предприемани за подобряване състоянието на почвите и с развитието на градската среда.

Съгласно Директива 2007/60/ЕО на ЕС от 23.10.2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения за всеки район на речен басейн се разработват планове за управление на риска от наводнения, които представляват елементи от интегрираното управление на речните басейни заедно с плановете за управление на речни басейни, които са отчетени в т. 1.12.

Интегрираното регионално развитие и прилагането на политика за комплексно развитие на ЮЗР е свързано с обезпечаване на качествена среда в градовете и другите населени места. В рамките на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) е дефинирана мярка „Възстановяване и обновяване на градски райони и насърчаване на частните инвестиции за подобряване на жилищната среда” по приоритет 3 „Подобряване на качествата на жизнената среда в населените места и условията на живот”, специфична цел 3.4 „Развитие на мрежата от населени места и подобряване на градската среда”, с която е предвидено да се подкрепят дейности по планиране и поддръжка на зелени площи (системи), благоустрояване на обществени терени, реконструкция и ремонт на обществени сгради. Дейностите за подобряване на градската среда имат важно значение за качеството на живот на местното население и за привлекателността на населените места, особено в големите градски центрове, където е налице концентрация на население и претоварване на средата.

Самото планиране на зелените системи не е обект на РПР на ЮЗР, а на устройственото планиране.
1.12. Водоползването и ползването на водни обекти , в т.ч. за изграждане на нови МВЕЦ, да бъде съобразено с режимите на водоползване и ползване съгласно Закона за водите и плановете за управление на речните басейни.

В аналитичната част на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) е извършен анализ на състоянието на водните ресурси в района. Отчетено е, че водите на района попадат в Западнобеломорския район с център гр. Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма, Дунавския район с център гр. Плевен - за водосборните области на реките Искър и Ерма и Източнобеломорския район с център гр. Пловдив - за водосборната област р. Марица (малка част от нея попада на територията на ЮЗР). Броят на построените ВЕЦ на територията на ЮЗР е както следва: 14 - по поречието на р. Струма, 3 - по поречието на р. Места и 8 - по поречието на р. Искър. Дейности във връзка с ползването на водните обекти на територията на ЮЗР са заложени по приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда” от РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) и се запазват в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.) Дейностите са насочени към разработване на интегрирани системи за управление и мониторинг на водите, почвите и въздухаи към насърчаване изграждането на съоръжения за използване на енергията от водата – ВЕЦ - в речните части в района.

Плановете за управление на речните басейни са основен инструмент за управление на водите на басейнов принцип за периода 2010 – 2015 г. Те се разработват за всеки район за басейново управление на територията на страната съобразно изискванията на Закона за водите и Рамковата Директива за водите 2000/60/ЕС. Основната цел на тези планове е постигане на добро екологично и химическо състояние на речните басейни, което ще доведе и до ограничаване на неблагоприятни последици при наводнения. Първият план за управление на речните басейни в Западнобеломорския район се изготвя от Басейнова дирекция Западнобеломорски район и е утвърден със Заповед РД - 291 от 22.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите. Басейнова дирекция Дунавски район е разработила План за управление на речните басейни в Дунавски район, утвърден със заповед РД - 293 от 22.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите. Басейнова дирекция Източнобеломорски район е разработила проект на План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район,утвърден със заповед РД - 292 от 22.03.2010 г. от Министъра на околната среда и водите. Принос в разработването на ПУРБ за изброените райони (както и за Черноморски район) има Оперативна програма „Околна среда” в рамките на проект „Разработване на планове за управление на речните басейни” по приоритетна ос 1 „Води“.
1.13. Развитието на туризма да бъде съобразено с Националната стратегия за екотуризъм.

В аналитичната част на РПР Югозападният район е определен като район с благоприятни климатични условия и разнообразие на географските характеристики – обхваща изцяло или отчасти 10 планини и планински вериги, три големи реки с плодородни речни долини, полета и планински пасбища, много находища на лековити минерални води, над 350 естествени езера. Югозападният район е считан за район с концентрация на природни и антропогенни ресурси с широк потенциал за развитие на различни видове туризъм. Описани са защитените територии в обхвата на района (отразени в т.1.7 на настоящия доклад). Културно-историческото наследство е представено от археологически, исторически, културни и архитектурни паметници, уникални фолклорни традиции, фестивали, занаяти и традиционни производства. В района се намират редица туристически обекти с важно значение, като например Рилския манастир и Боянската църква, Мелник и др. Функционират редица курорти като Боровец, Банско, Паничище, Сандански и др., в които се предлага целогодишно настаняване. Голям туристически поток привлича и столицата София.

Тъй като екотуризмът е фактор, допринасящ за растеж на местната икономика и опазването на околната среда, при формулиране на стратегическите цели на Националната стратегия за екотуризъм са обхванати широк спектър дейности, голяма част от които са отразени в РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) и в Актуализирания документ за изпълнението му (2011-2013 г.), а именно:

- опазване на биологичното разнообразие и културното наследство. Целта намира приложение в приоритет 1 „Повишаване конкурентноспособността на регионалната икономика”, специфична цел 1.3 „Развитие на туристическото предлагане” и в приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда” на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) Мерките са в обхвата съответно на Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Околна среда”;

- развитие на екотуристическия бизнес. Целта е застъпена в приоритет 1 „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика”, специфична цел 1.1 „Разнообразяване структурата на икономиката на местно ниво и създаване на бизнес мрежи и клъстъри от МСП на база на специфични местни ресурси” на РПР на ЮЗР 2007-2013 г. Мярката е в обхвата на Оперативна програма „Конкурентоспособност”;

- регионално и местно развитие - планиране и изграждане на подходящата инфраструктура за подобряване на достъпа до обектите на екотуризма, стимулиране и поддържане на съществуващите местни и регионални модели и най-успешни практики в сферата на екотуризма, интегриране на екотуризма в регионалните и общински планове за развитие, провеждане на форуми за екотуризъм, събития и чествания на регионално ниво и др. Дейностите намират приложение по приоритет 1, специфична цел 1.3 „Развитие на туристическото предлагане” на РПР на ЮЗР 2007-2013 г. и са обект на Оперативна програма „Регионално развитие”.

С цел обхващане на ландшафтното разнообразие на територията на страната в Националната стратегия за екотуризъм са разграничени географски клъстери, които са от ключово значение за мрежата на развитие на екотуризма. Условно те са наречени екотуристически региони или еко-региони. Границите на регионите не са фиксирани и описанията им са обособени заради потенциала им да служат като координиращи центрове на местните общински съвети, туристическите асоциации и бизнеса. Предвидени са да предлагат многообразие от туристически атракции, свързани по някакъв начин с ключовите елементи на защитена територия от националната екологична и културна мрежа, представени в съответния регион.

Следните еко-региони попадат изцяло или частично на територията на Югозападния район: Югозападен еко-регион, еко-регион Западни Родопи, еко-регион Витоша-Северна Рила, Западен крайграничен еко-регион и еко-регион Западна Стара планина.

Качеството на атмосферния въздух е сред актуалните екологични проблеми на Югозападен район. Той е определян като географско пространство със значителни стойности на антропогенно натоварване и съответно с влошени качества на атмосферния въздух. Активни източници на замърсяване са зоните на концентрация на промишлените дейности и урбанизираните ареали. Традиционно проблемни зони са София и Перник. На това основание и след предварителна оценка на нивата на замърсителите, по решение на МОСВ от 2001 г. (по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Рамковата директива 96/62/ЕС), тук са категоризирани съответни райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), а именно Столичен район, Елин Пелин, Пирдоп и Златица, Перник. Със Заповед № РД-580/17.07.2007 г. на Министъра на околната среда и водите е утвърден нов списък на районите (агломерациите) за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), считано от 31.12.2007 г. На територията на Югозападен район от ниво 2 се намират части от 2 от РОУКАВ – Югозападен и Столичен. На територията на РИОСВ-Перник има един район за оценка и управление качеството на атмосферния въздух- „Югозападен”, включващ две области: Перник и Кюстендил. Община Благоевград е класифицирана като зона Благоевград в рамките на РОУКАВ „Югозападен”. Териториите на област София и област Софийска се причисляват към РОУКАВ Столичен.

По обобщени данни на Изпълнителната агенция по околна среда (към 31.12.2011 г.) и съгласно Национален доклад за състоянието на околната среда за 2011 г. повишени емисии на серен диоксид във въздуха от горивни и производствени процеси са отчетени в община Перник, което се дължи на дейността на „Топлофикация Перник” ЕАД, гр. Перник. В Столична община под влияние на транспортната интензивност са отчетени едни от най-високите за страната емисии на азотен диоксид. Превишение на средно часовите норми е регистрирано в АИС „Хиподрума” (55 превишения), АИС „Павлово” (26 превишения). Урбанизираният характер на територията обуславя генерирането на значително прахово замърсяване, като най-високи концентрации на ФПЧ за страната в границите на ЮЗР са измерени в Перник. През 2011 г. е регистрирано превишение на праг за информиране на населението (180g/m³) по отношение контролирането на озона в 2 ПМ, разположени в София (АИС „Павлово” и АИС Копитото”). Средногодишната целева норма за съдържание на кадмий е превишена в Пирдоп, като източник на замърсяването с кадмий са емисиите на вредни вещества от цветната металургия. Регистрирано е превишение на целевата СГН за съдържание на полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) в атмосферния въздух в РОУКАВ София като основни източници на замърсяването са изгарянето на различни видове горива, в т.ч. и в битовия сектор.

Като конкретно реализирани дейности, в част от общините на територията на съответните РОУКАВ, в които се изпълняват програми по чл.27 от ЗЧАВ, могат да бъдат посочени:

• 
  Столична община – през 2009 г. е изградена 2510 m газоразпределителна мрежа, присъединени са 2815 потребители, от които 79 стопански и 2736 битови. Продължава изпълняването на програмата за поетапно обновяване на автопарка от масовия градски транспорт, като новодоставените автобуси са оборудвани с двигатели, отговарящи на сертификат ЕВРО 4. Ограничен е достъпът на автомобили в централната градска част чрез разширяване на „Синята зона”. Реализиран е проект за изграждане на второ табло (на бул. „Евлоги Георгиев”, в района на „Орлов мост”) към Автоматизираната система за информиране на населението за качеството на атмосферния въздух. Пусната е линията на метрото от станция „Сердика” до „Младост”. Ремонтирани са 681 692 m² от пътната инфраструктура. Изградени са 15 км велоалеи. При зимната поддръжка на уличната мрежа са използвани солни разтвори;
  
• 
  Община Перник – през 2009 г. започва първи етап от проекта за газификация на гр. Перник посредством газифициране на кв. „Църква“ и кв. „Изток”. Преасфалтирана е цялата вътрешно-градска мрежа, централната част на града и вътрешно-квартални пространства. Създадени са нови кръстовища, с цел подобряване на организацията на движението на моторните превозни средства и намаляване на задръстванията;
  
• 
  Община Пирдоп – изготвен е проект за консервиране и рекултивация на депото за твърди битови отпадъци в местността „Сулюманица”. Изготвен е проект от „Еко Медет” ЕООД за рекултивация на терените извън концесията в района на хвостохранилище „Медет”. Извършена е техническа рекултивация на хвостохранилище „Медет”.
  

През 2011 г. съгласно утвърден от Министъра на околната среда и водите график за извършване на контролни измервания на емисиите от неподвижни източници, е проведен емисионен контрол на следните обекти: ОЦ „Земляне”; ОЦ „Люлин”; ТЕЦ „София - Изток”; ТЕЦ „София”; „Дружба стъкларски заводи” АД; КС „Ихтиман” към „Булгартрансгаз” ЕАД; „Пролайф Технолоджи” ООД с. Мирково; „Сержани“ ООД.

Контрол на Неподвижни източници на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух се извършва чрез представените от собствениците и ползватели на обекти резултати от собствени периодични измервания (СПИ) и собствени непрекъснати измервания (СНИ).

В съгласие с Наредба № 10 за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферен въздух от големи горивни исталации (ДВ, бр. 93 /2003 г.) и подготвяне на първичната информация за тях с цел докладване ежегодно по Директива 2001/80/ЕО на контрол са подлагани следните предприятия с големи горивни исталации - ОЦ „Земляне”; ОЦ „Люлин”; ТЕЦ „София Изток”, ТЕЦ „София”, „Чугунолеене” АД, „София Мед” АД, „Аурубис България” АД.

На територията на РИОСВ–София са разположени 9 пункта за контрол на качеството на атмосферния въздух. Те са разпределени в два РОУКАВ: РОУКАВ Средногорие: ръчен пункт Пирдоп и РОУКАВ Столичен: ръчен пункт „Гара Яна”, АИС „Витиня” ЕС1, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово”, АИС „Хиподрума”, АИС „Дружба” и АИС „Копитото”.

Според анализите в Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2011 г. на РИОСВ–София, автомобилният транспорт е най-големият източник на замърсяване. Има системни превишавания на пределно допустимите концентрации по показател фини прахови частици. Тези превишения са главно през зимните месеци (отоплителния сезон). Основни причини за превишаване на нормите са промишлените обекти, използваните горива в битовия сектор и транспорта, основните пътни артерии и строителството. Нередовното почистване на уличната мрежа също оказва значително влияние върху количеството регистрирана прах. Високи концентрации и превишения на на нормата с допустимото годишно отклонение от 35 пъти са регистрирани в пунктовете: пункт „гара Яна”, АИС „Дружба”, АИС „Павлово”, “Пирдоп” (Р), „Надежда” (АИС), „Орлов мост” (АИС), „Хиподрума” (АИС).

По показател серен диоксид през 2011 г. няма превишения. Средногодишната норма за азотен диоксид се превишава в АИС „Орлов мост” в следствие на интензивния автомобилен транспорт.

През 2011 г. са регистрирани превишения на прага за информиране на населението по показател озон в АИС „Копитото“ и АИС „ Павлово“, които основно са през летните месеци и се дължат на високите температури и интензивния автомобилен транспорт.

По данни на инспекцията от 2005 г. работи програма за намаляване на нивата на замърсителите на атмосферния въздух на територията на Столична община, както и обновен проект на Програма за подобряване организационното и информационното осигуряване качеството на атмосферния въздух. Столична община е разработила и приела на общински съвет „Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за фини прахови частици (ФПЧ 10) и азотни оксиди (NOx) и управление на качеството на атмосферния въздух в столична община за периода 2011 – 2014 г.” Разработен е Оперативен план за действие при превишаване на установените норми или алармени прагове на замърсители на атмосферния въздух при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори на Столична община.

На територията на Столична община се очертават няколко зони, които влияят пряко на КАВ: Центъра на София, зоните с плътна застройка и интензивно движение на автомобилния транспорт; Районите, които се водят индустриални; Битовите източници използващи в домакинствата главно през зимния сезон, твърди или течни горива за отопление.

Автомобилният транспорт е най-големият източник на замърсяване – 57% от общите емисии на NOx, 93% от емисиите на СО, 70% от емисиите на СО2, 83% от N2O, което налага особено внимание към проблема с трафика в София.

В СО постъпва първична информация за нивата на атмосферните замърсители в реално време. Монтирани са електронни информационни табла за качеството на атмосферния въздух на ул. „Г.С.Раковски” и на кръстовището на Орлов мост. Направени са промени в интернет страница на Столична община за публикуваната информация, засягаща КАВ.

В Софийска област РИОСВ-София контролира 21 общини, съгласно изискванията на Наредба № 7 за оценка и управление на атмосферния въздух, които условно са обединявани в:

- Райони, в които е налице превишаване на установените норми за качеството на атмосферния въздух (КАВ) - Пирдоп, Златица и Челопеч. В района на тези общини влошеното качество на атмосферния въздух е следствие от дейността на “Аурубис България” АД, “Елаците Мед” АД, хвостохранилищата на “Елаците Мед” АД, хвостохранилището “Медет”, „Челопеч Майнинг” ЕАД, някои кариери и други по-малки обекти. И не на последно място транспорта и поддръжката на пътната инфраструктура.

РИОСВ – София периодично извършва контрол на промишлените предприятия в тези общини с цел недопускане на голямо количество вредни емисии от тяхната дейност, която би довела до промяна качеството на атмосферния въздух.

Друг фактор, който определя качеството на атмосферния въздух е битовият сектор. В част от общините като Ботевград, Елин Пелин, Ихтиман, Правец, Костинброд е осъществена битова газификация, в друга част от общините предстои. Това ще намали нивата на емисиите на прах и серни оксиди.

Проблем за качеството на атмосферния въздух в областта са линейните източници на емисии – пътищата, магистралите и уличната мрежа в населените места. Необходимо е да се предприемат организационни мерки да се поддържат в добро състояние улиците и пътищата. Голям дял имат и подвижните точкови източници – автомобилите, които са в недобро техническо състояние.

- В Софийска област има и общини, в които качеството на атмосферния въздух е близко до естествения фон, без значително антропогенно влияние, в които с успех може да се развива екотуризъм и балнеолечение – Долна баня, Копривщица и др.

Към настоящият момент, по данни от Доклада за състоянието на околната среда в гр. Перник за 2011 г., на територията на РИОСВ-Перник са разположени един ръчен пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух с ръчно пробовземане и последващ лабораторен анализ (Пункт „кв. Църква”) и една автоматично-измервателна станция (АИС - Пункт „Шахтьор”- разположена на едноименното кръстовище в централната градска част).

Превишена е 216 пъти СДН за ФПЧ10 в АИС „Шахтьор“ и 180 пъти в пункт „Църква“. СГН за ФПЧ10 е превишена и в двата пункта. В пункт „Църква“ е превишена СГН за ФПЧ2,5. Превишени са нормите за серен диоксид в АИС „Шахтьор“.

През 2011 година бяха регистрирани 17 бр. превишения на алармения праг за серен диоксид. На 01.02.2011 г. от 07.00 до 11.00 часа бяха отчетени превишения на алармения праг за серен диоксид. След третото поредно превишение на алармения праг за серен диоксид РИОСВ-Перник, предприе действия по изпълнение на „Инструкцията за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон“. След извършения анализ като замърсители са определени битовото отопление и ТЕЦ „Република” към “Топлофикация Перник” ЕАД. Основно високите концентрации на серен диоксид са следствие повишеното потребление на твърдо гориво в битовия сектор, използваните въглища като гориво в ПГ № 5 в ТЕЦ „Република”, съчетано с неблагоприятните метеорологични условия /безветрие и мъгла/.

РИОСВ-Перник отчита, че замърсяването на въздуха в гр. Перник през 2011 г. се е влошило по отношение на трите проследявани показателя – общ прах, серен диоксид и азотен диоксид спрямо 2010 г.

Във връзка с регистрирани превишения на алармения праг за серен диоксид /500 мкг/м3/ в пункт АИС „Шахтьор” и във връзка с изискванията на чл.30 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, община Перник е разработила през април 2011 г. Оперативен план за действие за намаляване и ограничаване на здравния риск на населението при превишаване на установените алармени прагове.

През 2012 г., с Решение № 110 на общински съвет Перник е приета Програма за намаляване нивата на фини прахови частици РМ10 и серен диоксид SO2 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух за периода 2012-2016 г. Съгласно представената в програмата моделна оценка на приноса, преобладаващо за нивата на ФПЧ10 е влиянието на битовото отопление и транспорта, включително уносът на прахови частици от пътните настилки (т.н. вторично разпрашаване). Характерният регионален фон на ФПЧ10 също има значителен принос към наднормените концентрации на този замърсител.

Област Кюстендил попада в Югозападен район за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) и няма изградени стационарени пунктове за мониторинг за постоянно измерване по показатели определящи качество на атмосферния въздух /КАВ/.По тази причина, съгласно утвърден график от Министъра на околната среда и водите през 2011 г. са проведени измервания с мобилна автоматична станция (МАС) в гр.Бобов дол, ежемесечно, в един пункт с продължителност 24 часа, пет последователни дни в месеца. Измервани са следните показатели: фини прахови частици, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, озон, амоняк, метанови и неметанови въглеводороди, сероводород и метеорологични параметри. Резултатите от измерванията са две превишения по показател ФПЧ10 през месеците април и септември

На територията на гр. Благоевград е разположена 1 бр. автоматична измервателна станция (АИС) за контрол на качеството на атмосферния въздух, въведена в експлоатация от 01.01.2008 г., съгласно Заповед № РД-264 от 28.03.2007 г. на Министъра на околната среда и водите. През 2011 г. е регистрирано едно превишение на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве за серен диоксид – 179.46 μg/m3 на 28.12.2011 г., което e 1.44 пъти над СДН. Регистрирани са 364 средноденонощни концентрации на ФПЧ10, като 106 превишават средноденонощната норма /СДН/ от 50 мкг/м^3. . Средногодишната концентрация на ФПЧ10 през 2011 г. е 49.1 мкг/м³ и надвишава средногодишната норма от 40 мкг/м³.

Към 31.12.2011 г. нивата на контролиранираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух, с изключение на показател фини прахови частици до 10 микрона, са под установените норми за опазване на човешкото здраве. Броят на превишенията на праговите стойности на средноденонощната норма (ПС на СДН) за ФПЧ10 (-50 мкг/м³) надвишава допустимия по Наредба №12/2010 г. (ПС на СДН за ФПЧ10 - да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година). Сравнено с 2009 г. и 2010 г., броят на дните с превишение на средноденонощната норма за ФПЧ10 през 2011 г. се е увеличил с 45%. Поради влошеното икономическо състояние на населението и масовото използване на твърди горива в битовия сектор, в съчетание с неблагоприятни МТО условия за разсейване, се наблюдава значително увеличаване на дните с регистрирани превишения през месеците януари и ноември 2011 г., в сравнение със същите месеци на 2010 г. и 2009 г.

Във връзка с поетите ангажименти от страна на България за осигуряване постигането на установените норми за качеството на атмосферния въздух, община Благоевград е разработила Програма за намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух (ФПЧ 10) на територията на гр. Благоевград. Програмата е приета с Решение №85/29.04.2011 г. на Общински съвет- Благоевград.

Съгласно анализите към проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. след 2000 г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България. Тя се обяснява със закриването на водоемки и нерентабилни производства и постепенното нарастване на цените на водата. Непосредствено отношение има и влиянието на естествени природни процеси, съпътстващи засушаването на климата.

Пропорционално на намаленото изземване на ресурса намаляват и абсолютните обеми на ползваните води до 204,06 млн.м³ год. за 2010 г. Основните потребители на вода са промишлените производства, електроцентралите и топлоцентралите. Отбелязва се положителна тенденция за известно ограничаване на водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване.

Съгласно последните представителни данни на НСИ (за 2011 г.) в Югозападния район е достигната висока степен на развитие на водоснабдителните мрежи, тъй като делът на водоснабденото население е 99,1%, близък до средния показател за страната 99,2%. В резултат на постигнатия напредък след 2000 г. в посока изграждането и реконструкцията на водоеми, селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, малки обекти за питейно водоснабдяване или съоръжения за допълнително подаване за райони с критично състояние на питейното водоснабдяване, състоянието на Югозападния район е приемано за сравнително благоприятно. Пречистване на питейните води се прилага във всички области на района. Относителният дял на населението с нарушено водоснабдяване в ЮЗР е 0,8%, при средно за страната – 3% (в сравнение с критичните 15,7% за Северозападния район) – данните са за 2011 г.

Водите на Югозападен район попадат в следните райони за басейново управление на водите: Западнобеломорския район с център гр. Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма, Дунавския район с център гр. Плевен - за водосборните области на реките Искър и Ерма и Източнобеломорския район с център гр. Пловдив - за водосборната област на р. Марица (малка част от която се намира на територията на Югозападен район).

Последните актуални данни за състоянието на повърхностните и подземните водни тела в Западнобеломорския район са за 2011 г. и са обобщени в съответния Бюлетин, изготвен от Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград ¹⁶. Докладът отчита, че в речния басейн на р. Струма има 77 бр. повърхностни водни тела - категория „река” и категория приравнени към „река”, а в речния басейн на р. Места те са 38 броя. Оценката на екологичното състояние на повърхностните водни тела е, както следва:

Обща оценка на състоянието на повърхностните водни тела за 2011 г.	в басейна на река Струма	в басейна на река Места
много добро	2	3
добро	40	20
умерено	26	9
незадоволително	1	1
лошо	8	5