Използваните основни индикатори са: Брой създадени работни места на територията на района (заетост - % от населението в трудоспособна възраст/коефициент на заетост) и брутен вътрешен продукт на глава от населението, Относителен дял на населението с подобрена образователна, здравна и др. инфраструктура, Относителен дял на обновената туристическа инфраструктура, Относителен дял на населението с подобрена транспортна достъпност, Относителен дял на нарастване на инвестициите в района.
Към всеки от приоритетите са отчетени и специфичните индикатори за въздействие - количествени и качествени, които съответстват на посочените в ОП “Регионално развитие”, отчитат изпълнението на специфичните цели по отделните приоритети на РПР и имат значение за цялостната оценка на ефективността и стратегическата ориентация на политиката за интегрирано регионално развитие на района.
Към системата от индикатори за наблюдение на постигнатия напредък в регионалното развитие е добавена разработената в рамките на проект „Конвенциите от РИО” система от 7 стратегически индикатора за отчитане на напредъка по интеграцията на глобалните проблеми на околната среда в България при прилагането на регионалната политика и стратегическото планиране на регионалното и местното развитие: Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти), Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии, Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението, Разходи за ДМА с екологично предназначение, Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението, Дял от територията с висок риск от ерозия, Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.
Таблица 2. Глобални екологични индикатори
Списък на ключови стратегически индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в процесите на регионално развитие в България
|
№
|
Индикатор
|
Област
|
1.
|
Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)
|
Биоразнообразие
|
2.
|
Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии
|
Биоразнообразие
|
3.
|
Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението
|
Промени в климата
|
4.
|
Разходи за ДМА с екологично предназначение
|
Общ и за трите конвенции
|
5.
|
Разходи за ДМА с екологично предназначение на човек от населението
|
Общ и за трите конвенции
|
6.
|
Дял от територията с висок риск от ерозия
|
Опустиняване
|
7.
|
Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност
|
Промени в климата
|
Седемте стратегически индикатора са адресирани към поднационални териториални или административно-териториални единици в съответствие със Закона за регионалното развитие (райони от ниво 2, области, общини), основават се на официална статистическа информация и се базират на данни от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и счетоводната отчетност на отдел „Статистика на околната среда” на НСИ. Освен за мониторинг на съществуващите екологични проблеми, индикаторите служат за интегриране на трите конвенции на ООН: Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, Рамковата Конвенция на ООН по изменението на климата и Конвенцията на ООН за борба с опустиняването в политиката за регионално развитие.
1.2. Анализ и тенденции в изменението на основните икономически показатели.
Стойността на произведения брутен вътрешен продукт (БВП) по текущи цени в Югоизточен район през 2011 г. възлиза на 9 008 млн. лв., което представлява нарастване със 24,8% спрямо 2007 г. (7 216 млн. лв.) След регистрирания спад от 1,6% за 2009 г. спрямо 2008 г., през 2011 г. спрямо предходната е постигнат растеж от 6%. Стойността на БВП в реално изражение през 2011 г. е положителен сигнал за начало на постепенно стабилизиране на регионалната икономика.
Стойността на произведения национален БВП за 2011 г. възлиза на 75 308 млн.лв. Относителният дял на ЮИР в общата стойност на БВП на страната в годините след 2007 г. се характеризира с устойчивост от около 12%. Тази тенденция се запазва и през 2011 г., през която ЮИР формира отново 12% от БВП на страната. Районът запазва третото си място след Югозападен (48,6%) и Южен централен район (13,9%), характерно за последните години след 2007 г.
На ниво области за 2011г. по данни на НСИ най-голям дял в БВП на района имат областите Бургас - 42,8% ( 3 854 млн.лв.) и Стара Загора - 37,1% (3 345 млн.лв.) Област Сливен формира 11,3% от произведения БВП в района ( 1 019 млн.лв), а област Ямбол – 8,8% (790 млн.лв.) По отношение на формирания национален БВП област Бургас и област Стара Загора дават съответно 5,1% и 4,4%. Делът на областите Ямбол и Сливен е около 1,0-1,4% от БВП на страната.
Стойността на БВП на човек от населението в Югоизточен район за 2011г. е 8 374 лв. при среден показател за страната - 10 248 лв., с което районът се нарежда на второ място сред районите в страната, изпреварван единствено от Югозападен район (17 171 лв.) И при този показател се регистрира чувствително нарастване на стойността за района с 30,8% спрямо 2007 г. (6 398 лв.) Положителна промяна за района е изпреварването, макар и с малко на Североизточен район в три поредни години - 2009, 2010 и 2011г.
Разпределението на БВП на човек от населението на ниво области (NUTS 3) за Югоизточен район показва значителни диспропорции. През 2011г. с най-голям дял са областите Стара Загора (10 067 лв.) и Бургас (9 277 лв.), следвани от Ямбол (6 041 лв.) и Сливен (5 167лв. )
Таблица 3. Брутен вътрешен продукт за периода 2007-2011 г.
Район, област
|
БВП по текущи цени (млн. лв.)
|
БВП на човек от населението (лв.)
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011г.
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
БЪЛГАРИЯ
|
60 185
|
69 295
|
68 322
|
70 511
|
75 308
|
7 857
|
9 090
|
9 007
|
9 359
|
10 248
|
Северозападен район
|
4 902
|
5 443
|
5 087
|
5 057
|
5 344
|
5 233
|
5 897
|
5 595
|
5 652
|
6 343
|
Северен централен район
|
5 178
|
5 799
|
5 528
|
5 577
|
5 865
|
5 528
|
6 249
|
6 011
|
6 139
|
6 838
|
Североизточен район
|
6 661
|
7 771
|
7 241
|
7 503
|
7 996
|
6 710
|
7 836
|
7 313
|
7 612
|
8 294
|
Югозападен район
|
27 486
|
32 062
|
32 565
|
33 974
|
36 617
|
12 991
|
15 161
|
15 406
|
16 078
|
17 171
|
Южен централен район
|
8 741
|
9 776
|
9 591
|
9 924
|
10 477
|
5 640
|
6 340
|
6 256
|
6 525
|
7 099
|
Югоизточен район
|
7 216
|
8 443
|
8 308
|
8 475
|
9 008
|
6 398
|
7 513
|
7 424
|
7 625
|
8 374
|
Източник: Национален статистически институт
По равнище на БВП на глава от населението по покупателна способност ЮИР и останалите райони на страната значително изостават от средното равнище в ЕС, както и от водещите райони по този показател. Половината български райони – СЗР, СЦР и ЮЦР в периода 2008 - 2010г. са на равнище от около 30%, (при средно за страната 44% ) от средното ниво на ЕС, с изключение на ЮЗР със стойност на БВП -75% . Тенденцията, която се забелязва във всички български райони е постепенно намаляване на голямата дистанция със средното равнище на ЕС.
Таблица 4. Регионален БВП на глава от населението по покупателна способност спрямо средното за ЕС-27 за 2007-2012г.(в %)
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
Европейски Съюз (27)
|
100.0
|
100.0
|
100,0
|
100,0
|
100,0
|
100,0
|
България
|
40
|
44
|
44
|
44
|
47
|
47
|
Северозападен район
|
27
|
28
|
27
|
27
|
29
|
-
|
Северен централен район
|
28
|
30
|
29
|
29
|
31
|
-
|
Североизточен район
|
34
|
38
|
36
|
36
|
38
|
-
|
Югоизточен район
|
33
|
36
|
36
|
36
|
38
|
-
|
Южен централен район
|
29
|
30
|
31
|
31
|
32
|
-
|
Югозападен район
|
66
|
73
|
75
|
76
|
78
|
-
|
Източник: Евростат
Брутната добавена стойност за 2011 г. в ЮИР е 7 796 млн.лв., с което районът се нарежда на трето място сред районите в страната след ЮЗР (48,6%) и ЮЦР (13,9%). Относителният дял на Югоизточен район в БДС на страната през годините в периода 2007-2011 г. не се променя съществено и се запазва на ниво около 12%. В абсолютна стойност през 2011 г. се наблюдава нарастване на БДС на ЮИР с 28,6% спрямо 2007 г. Същата е тенденцията за страната като цяло, като нарастването за 2011 г. спрямо 2007 г. възлиза на 28,9%. След 2008 г. темпът на нарастване на БДС в ЮИР значително се забавя, като за периода 2008-2009 г. нарастването възлиза на 1,5%. За сравнение нарастването на показателя за района през 2008 г. спрямо предходната 2007 г. е 16%.
Таблица 5.Брутна добавена стойност 2007 - 2011 г.
Район, област
|
БДС
(млн.лв.)
2007 г.
|
БДС (млн.лв.)
2008 г.
|
БДС
(млн.лв.)
2009 г.
|
БДС
(млн.лв.)
2010 г.
|
БДС
(млн.лв.)
2011 г.
|
БЪЛГАРИЯ
|
50 575
|
57 733
|
58 695
|
60 716
|
65 174
|
Северозападен район
|
4 119
|
4 535
|
4 371
|
4 355
|
4 625
|
Северен централен район
|
4 351
|
4 832
|
4 749
|
4 802
|
5 076
|
Североизточен район
|
5 598
|
6 475
|
6 221
|
6 461
|
6 920
|
Югозападен район
|
23 097
|
26 713
|
27 977
|
29 255
|
31 690
|
Южен централен район
|
7 346
|
8 145
|
8 240
|
8 545
|
9 067
|
Югоизточен район
|
6 064
|
7 034
|
7 137
|
7 298
|
7 796
|
Сподели с приятели: |