Доклад за овос на инвестиционно предложение "Добив на инертни материали от находище „Лозница 1"

Денонощната производителност на баластриера „Лозница 1” по добив на чакъл и пясък възлиза на:

• 
  2008 год. – 766 t/d (425 m³/d);
  
• 
  от 2009 год.до края на концесията – 1150 t/d (638 m³/d)
  

• 
  общо работни месеци: 11;
  
• 
  работни дни годишно: 235;
  
• 
  работни дни в седмица: 5;
  
• 
  работно време на ден: 8 часа
  

Рекултивация ще се извършва етапно на освободените от експлоатация площи и на новоизградените терени. Започва през 5^та експлоатационна година.с изграждането на предпазна дига № 1 и завършва през 2041година.

Минно-техническите условия в находището предопределят предвидената в инвестиционното предложение система на експлоатация по открит начин.

Комплексът от минно-строителни работи има за задача да подготви находището за ефективна експлоатация. Той включва:

• 
  трасиране и настилане с баластрен слой на кариерен път от участък “Югоизток” до площадката на ТМСИ (в концесионна площ “Картал тепе”).
  
• 
  изграждане на електропроводно отклонение с трафопост от съществуващия елпровод ВН с. Динката – с. Памидово за захранване на добивното оборудване в участък “Югоизток”;
  

• 
  изграждане на предпазна дига № 1, свързваща двете части на системата от диги по левия бряг на реката;
  
• 
  изземване на откривка от площ 27840 m² – у-к “Северозапад” и насипването й на временно насипище в отработеното пространство на концесионна площ “Картал тепе”;
  
• 
  изземване на откривка от площ 50160 m² – у - к “Югоизток” и насипването й на посоченото по-горе временно насипище. Част от откривните материали (8500 m³) ще се използват за изграждане на Дига № 1;
  
• 
  Попътен добив на полезно изкопаемо при изграждане на номинален работен фронт и в двата участъка. Общо количество 192,5 хил. m³.
  

Изземването на откривка с цел създаване на готови за изземване запаси ще продължи около 30 години. Осредненият годишен обем на откривните работи е 40 хил. m³/год. Физико-механичните показатели на откривката (запесъчени глини с маломощен почвен слой) определят нейното директно разриване и събиране на купове с булдозер, натоварване с челен товарач на самосвали и транспорт до насипище, респективно до изграждания нов терен в отработеното пространство на участък “Югоизток”.

Полезното изкопаемо представлява мощен пласт от пясъци и чакъли, примесени с валуни. Проучената полезна дебелина на пласта е средно 4,40 m. (за у-к “Северозапад”) и 8,10 m. (за у - к “Югоизток”). Основната част от запасите са под нивото на подземните води.

Разчетено е добивните работи да се извършват едновременно в двата участъка, при използване максималната дължина на създадените работни фронтове. Изземването на полезния пласт става по цялата мощност и то под вода. Разработената система на експлоатация определя добивът да се извършва на едно стъпало, с багер - обратна лопата 1,25 m³ “Либхерт” (за у-к “Северозапад”) и електрически багер-драглайн 1,25 m³ (за у-к “Югоизток”).

Иззетите с багерите баластрени материали се насипват на брега на куп за отцеждане. След това се натоварват с челен товарач на автосамосвали и се транспортират извън разглежданата концесионна площ до ТМСИ за преработка.

Номиналната годишна производителност от 150000 m³/год. (270000 тона/год.) се достига в края на 2009 год. и се запазва за целия концесионен период.

Кариерна техника:

Инвеститорът предвижда добиването и извозването на добитата суровина да се извършва от следната техника:

• 
  Хидравличен багер: -1 бр.;
  
• 
  Багер драглайн с електрическо задвижване: - 1 бр;
  
• 
  Челен товарач с кош 3.0 m³ - 2бр.;
  
• 
  Булдозер:– 1бр.;
  
• 
  Автосамосвали 16-тонни - 4 бр.;.
  

2.3. Спомагателни дейности

Добивните участъци на бъдещата баластриера ще се обслужва от отделни локални пътни инфраструктурни елементи и площадки, които ще са част от цялостния проект за разработване на кариерата.

Поддръжката на кариерната техника ще се извършва извън обекта.

За целите на рекултивационните работи се предвижда цялостно изземване на земните маси от откривката и са определени условията за тяхното насипване и оползотворяване съгласно изискванията на Наредба № 26. Рекултивационните работи ще се извършват поетапно, съгласно Проект за техническа и биологична рекултивация.

Предвидени са следните рекултивационни работи:
Техническа рекултивация

Всички дейности по техническата рекултивация са съгласувани с проектното развитие на откривните работи в кариерното поле .Съгласно Разработения Работен проект за рекултивация на баластриера “Лозница 1” същноста на заложените видове работи е изграждане на нови теренни форми в отработените пространства и подготовката им за биологическа рекултивация и облагородяване. Те включват:

• 
  Изграждане и оформление на откосите и короната на предпазна дига № 1
  
• 
  Изграждане, подравняване и планиране на насипище за откривка в отработеното пространство на концесионна площ “Картал тепе” – площ 67.27 dka.
  
• 
  Изграждане, подравняване и планиране на нов терен в отработеното пространство на участък “Югоизток” с площ 134.75 dka.
  
• 
  Подготовка за биологическа рекултивация на бреговата ивица около създадените следствие на експлоатацията на участъците две водни огледала.Обща площ – 29.3 dka.
  

Включва изпълнението на комплекс от лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за създаване на горски масиви с промишлено предназначение в новоизградените терени,както и облагородяване и укрепване на бреговата ивица и новоизградената предпазна дига.

Предвид етапността в освобождаването, респективно създаването на площи за рекултивация и в зависимост от предвидените дейности по техническата рекултивация, на масово залесяване с фиданки топола подлежат площи в размер 202.02 дка, а на затревяване с противоерозионни тревни смески - 32.92 dka площ.
2.4. Обслужващ персонал

Предвижда се на обекта да работят 10 (десет) души производствен персонал, както и охрана на обекта, която ще бъде възложена на специализирана фирма по договор.

Предвидено е изпълнение на работната програма при едносменен работен режим при 5-дневна работна седмица. Ефективното работно време по добив на баластриера „Лозница 1” е 235 дни в годината, 11 месеца годишно. Един месец в годината е отделен за годишни и капитални ремонти на наличното добивно-транспортно оборудване През останалото време се осигурява охрана на обекта. Технологичните изисквания за осъществяване на добива, охрана на земните недра и опазване на околната и работна среда се поставят ежегодно в задължителния Годишен технически проект за експлоатация.

Основните природни ресурси, които са необходими за дейността на баластриера “Лозница 1” са алувиалните отложения от находището (чакъл и пясък). Получените баластрени материали ще се насочват за първична преработка към преработващите мощности, разположени извън концесионната площ на територията на промплощадката „Картал тепе”.

С протокол № НБ – 16/20.04.2006 год. на СЕК на МОСВ са утвърдени запаси от полезно изкопаемо (чакъли и пясък) в находище “Лозница 1”, община Лесичово както следва:

табл.2.6.1

Общо за находище “Лозница 1”	обем откривка (m3)	обем запаси (m3)
“доказани” (111) запаси	701017	2999287
“вероятни (122) запаси	539061	3801250
Предварително установени ресурси (332)	127739	2881613

Изпълнението на дейностите, предвидени с Инвестиционното предложение, предполагат генерирането на следните видове отпадъци:

• 
  Изкопни земни маси –откривка; общ обем за концесионния срок 1213 хил. m³. Ще се използват изцяло за посочените по-горе рекултивационни дейности.
  
• 
  Части от ремонт и поддръжка на техниката – черни метали (скрап) до 0,1 t/год.;
  
• 
  Излезли от употреба гуми от кариерната техника: до 10 броя/год.;
  
• 
  Нехлорирани моторни, смазочни масла, и масла за зъбни предавки на минерална основа от поддръжка на кариерната техника: до 350 l/год.;
  
• 
  Нехлорирани хидравлични масла на минерална основа от кариерната техника: до 200 l/год
  
• 
  Смесени битови отпадъци от жизнената дейност на персонала, работещ на кариерата – до 0,1 t/год;
  

В доклада за ОВОС следва да се направи детайлно проучване на източниците на посочените отпадъци и на опасните вещества, както и на мерките за тяхното управление.

Производствени и битови отпадъчни води практически няма да се формират. За обекта ще се предвидят санитарни клетки (химична тоалетна), които ще се обслужват от специализирана фирма.

Хипсометричното положение на баластриерата и геоложкият й строеж не създават предпоставки за формиране на значителен повърхностен отток в рамките на концесионната площ..

Не се очаква промяна в характеристиките на повърхностните води в сравнение със сегашното състояние.

Замърсяване на подземни води също не се очаква.
3.3. Замърсяване на въздуха

Източници на замърсяване на въздуха ще бъдат откривната и транспортна дейност в баластриера „Лозница 1”. Изброените дейности са източник основно на прахови емисии в атмосферния въздух. Газовите емисии са застъпени в по-малка степен.

табл. 3.3.1

Откривката, представена от запесъчени алувиални глини и незначителен обем почвен слой с общ обем за срока на концесията 1213 хил. m³ е предвидено да се използва за изграждане на външно насипище –нов рекултивиран терен, развито в отработеното пространство на съществуващата баластриера „Картал тепе”, извън контура на разглежданата концесионна площ и за новоизграждащия се терен в отработеното пространство на у-к „Югоизточен”. Замърсяване на почвите при реализацията на Инвестиционното предложение може да се получи по следните причини:

- от нефтопродукти при аварийни разливи на горива и смазочни материали от добивната и транспортна техника.

- от отлагане на прах в следствие на откривни и транспортни дейности. Предлаганата технология включва мерки (оросяване, прахоулавяне), които снижават в значителна степен праховото замърсяване на почвите

Източници на шум при реализиране на Инвестиционното предложение ще бъдат добивните, товарните и транспортни дейности. Шумовото натоварване е разсредоточено по работни места и се акумулира в рамките на обекта. Пряко засегнат от шумовото натоварване е обслужващия персонал на заложените в инвестиционния предложение машини. Населените места в разглеждания район са отдалечени от добивните участъци и няма да бъдат засегнати от шумовото натоварване, генерирано в баластриерата

Източници на вибрации са минно-добивните и транспортни машини.Прогнозните нива на вибрации по работните места са около ПДН, като в отделни случаи (булдозер, багер, челен товарач, товарни автомобили) може да се очаква превишаването им.

Баластриерата не се явява източник на вредни лъчения. Няма природни предпоставки, както и такива в резултат от реализиране на инвестиционното предложение, за наличие и поява на вредни за здравето на хората лъчения.

Местоположението на обекта е установено на база проучени, доказани и утвърдени от СЕК на МОСВ геоложки запаси от полезно изкопаемо. Въз основа на определените граници на запасите е заявена и необходимата концесионна площ.По отношение на местоположението на основната дейност – добива на полезното изкопаемо алтернатива няма.

Находище "Лозница 1” е разположено в старо русло на р.Тополница на 0,3 – 2,0 кm. юг-югозапад от с. Динката и на 13 кm. от гр. Септември. В климатично отношение разглежданият обект се отнася към преходно-континенталната климатични подобласт и по-конкретно към климатичния район на Източна Средна България според районирането на Събев и Станев (1959г). Теренът тук е сравнително хомогенен - обширна равнина с надморска височина предимно около 150 – 200 m. Характерна особеност на климата в района е добре изразеното орографско въздействие върху валежите, а така също и върху ветровете, които са общо взето слаби.

Малките различия между сезонните суми на валежите, както и във факта, че почти в целия район (главният или вторичен) минимум на валежите е през август или септември, а максимумът - през май или юни са белези както на източно-континенталния, така и на средиземноморско-континенталния климат.

Климатичният фон в района е проследен по сезони по данните за климатична станция Пазарджик.

Меките температурни условия през зимата обуславят сравнително късия период на задържане на снежна покривка в района средно около 20-30 дни. Замръзването се наблюдава максимално до 40 cm. Термичния режим на почвата не се явява пречка за извършване на строителни работи и експлоатацията на технически съоръжения.

Зимните валежи тук са средно 100-150 mm, като не повече от 30 - 35% от тях са от сняг. Броят на дните с валеж през зимните месеци е 30 - 50. Максималният денонощен валеж през зимата по данни от станция Пазарджик е 50 mm (XII, 1956 г).
Откритостта на терена донякъде е предпоставка за нормални аерационни условия. Средните месечни скорости на вятъра са 2-3 m/s. Преобладаващи за района през зимния сезон, както и почти през цялата година са ветровете от северозапад и североизток, като честотата на ветровете от тези посоки през зимата е на порядък по-голяма от останалите. Зимата е сезонът с най-голям процент затишия - над 20% от общия случай на наблюдение. Районът е относително защитен спрямо слабите северни нахлувания, но при мощни североизточни нахлувания тук са характерни силните северни ветрове. Средно през 3 от дните в сезона се наблюдават силни ветрове (скорост на вятъра над 14 m/s). Изобщо силни ветрове през цялата година се наблюдават само от северна и северозападна посока.

Средната облачност на района през сезона е в граници 6,3- 6,6 бала, при средно 4 - 5 ясни и 11 - 16 мрачни дни. При този режим на облачност относителната продължителност на слънчевото греене в проценти от възможната през зимата е 32 - 38%.

Пролетта е относително ветровит сезон, когато средната скорост по посоки достига до 3,2 m/s. (W), а броят на дните със силни ветрове е около 4. За разлика от пролетта есента е най-тихият сезон, максимална средна скорост на ветровете духащи от S e 2,3 m/s. През есента силни ветрове се наблюдават в средно само 2 дни.

Валежните суми за двата сезона са почти еднакви в граници 130 – 160 mm. Характерна особеност на режима на валежите е, че през пролетта вали в средно 40-45 дни, а през есента в около 30 от дните. Максималният денонощен валеж в района е измерен през септември 1957 - 145,2 mm., което надхвърля сезонният максимум. Този факт трябва да се приеме като благоприятен по отношение на самопречистващите се способности на атмосферата.

Лятото е сравнително горещо със средни месечни температури през юли в около 23C. При продължителни антициклонални обстановки максималните температури на въздуха, могат да надхвърлят 36C, а при студени нахлувания могат да спаднат и до 8 - 9C. Броят на летните дни със средна денонощна температура над 25C е над 20. Средната месечна обща облачност през лятото е в граници 2,8 - 4,9 бала, със 7 - 15 ясни дни на месец и само от 1 до 5 мрачни дни месечно.

Средната сума на летните валежи в района е в граници 110-150 mm. Броят на дните с валеж за сезона е около 30% от дните. В по-голямата част на района минимумът на валежите е през август, а максимумът през май, което е потвърждение за преходният характерна климата в района.

Режимът на вятъра през лятото е силно повлиян от орографията. През този сезон се появяват благоприятни условия за развитие на локална планинско – долинна циркулация, която се изразява в проявата на ветрове с южна компонента, спускащи се по северните склонове на Родопите.

Елементите на физико-географската среда оказват разнопосочно влияние върху степента на замърсяване на въздуха при фиксирана система на активни или евентуални (аварийни) източници на замърсяване Нееднородна подложна повърхност както в случаите на граница между водни площи и суша (в нашия случай река Тополница, както и близко разположени водни площи) може да доведе до някои съществени изменения в характера на метеорологичните характеристики. Речното корито играе роля на естествен аерационен канал усилващ вятъра духащ успоредно на течението. В зависимост от синоптичната обстановка праховият факел ще е насочен предимно по посока съобразена с тази особеност. Въздушният поток по течението на реките, тъй като е по-хладен от околния въздух, също спомага за пренасянето на примеси на големи разстояния от източника по течението на реката. От друга страна при безветрие се създават условия за инверсионно разпределение на температурите, което може да доведе до натрупване на замърсители в приземния въздушен слой, което от своя страна също може да има опасни последици.

Наличието на местни планинско-долинни ветрове също води нощем до пренос на замърсители по посока на вятъра. Режимът на вятъра оказва следното въздействие: при преобладаващите слаби ветрове (1-5 m/s) са предпоставка за задържане на замърсителите в атмосферата. В 77% от дните в годината вятърът е със скорост до 1 m/s, а в 91% вятърът е под 5 m/s. Това показва, че през цялата година преобладават обстановки допринасящи задържането на замърсители в атмосферата.

При силни (> 14 m/s) ветрове замърсителите могат да се разпространят на значителни разстояния в южна и югоизточна посока. През годината има средно 12,4 дни с такъв вятър. В 57% от случаите те духат от север, а в 36,8% от северозапад, което е благоприятно за близко разположените населени места.

2.1 Повърхностни води.

Разглежданият район се отнася към Източно беломорския водостопански район, поречие на река Марица.

Главна отводнителна артерия се явява протичащия югозападно от находището ляв приток на р. Марица – р. Тополница.

За начало на река Тополница се приема р. Ширинейска, която извира на около 300 m. североизточно от връх Бич (1449 m.).

Оттокът на реката към створа на изследвания участък е нарушен от множество нарушители на речния режим, изградени в периода 1951 – 1967 год. Такива са многобройни водохващания и язовири. Основно влияние върху отточните характеристики оказват двата големи язовира ”Душанци” и ”Тополница”.

Режимът и качеството на речните води се обуславят от множество фактори, от които по-съществено е въздействието на:

• 
  Интензитета и температурния режим, характерни за тази част на България;
  

• 
  Релефа и степента на разчлененост на речно-овражната мрежа;
  
• 
  Модул на повърхностния отток;
  
• 
  Постъпващия в реката и деретата подземен отток;
  

• 
  Количествата и качествата на отпадните води, постъпващи в реката и притоците й от населените места, промишлеността и селското стопанство в целия й водосбор над разглеждания район.
  

- дължина на реката: 132,1 km;

- среден наклон на реката: 8,7⁰/₀₀

- площ на водосборната област: 1671 km²

- среден наклон на водосборната област: 0,249

Предвид климатичните зоналности на водосбора, реката е с дъждовно-снежно подхранване и неустойчиво фазово разпределение на оттока.

Снежното подхранване, както и това от подземни води представляват по 18% от сумарния отток.

Максимумът на естествения отток е през месеците април - май, а минимумът – септември – октомври

Към створа на разглежданото находище р.Тополница може да се характеризира със следните по-важни параметри:

Среден многогодишен отточен модул:

най-голям: 164,42 (l/s)km²;

среден: 11,70 (l/s)km²;

най-малък: 1,00 (l/s)km²

Среден многогодишен отточен обем: 273,48 х 10⁶ m³.

Средна многогодишна отточна височина: 368,97 mm.

Водите на река Тополница са слабо кисели до слабо алкални; рН от 6,4 до 7,8.

По преобладаващия макрохимичен състав речните води в областа на находището могат да се определят като хидрокарбонатно-сулфатно-калциеви със средногодишна минерализация 200 – 500 mg/l. (по Алекин).

Средногодишната количествена мътност на водите в р. Тополница е от порядъка на 450 - 500 g/m³.

Съгласно Заповед № РД – 272/03.05.2001 год на Министъра на МОСВ река Тополница към створа на разглеждания обект е ІІ проектна категория водоприемник.

През територията на находището преминават няколко нефункциониращи отводнителни канала, както и Боян дере. Последното е с постоянен отток, чиято величина е в пряка зависимост от количествата атмосферни валежи. В Основния технически проект е предвидено около дерето при добивните работи да се остави предпазна сервитутна зона.

Местоположението на находището, както и проектната технологичната схема за добив на полезно изкопаемо не предполагат негативни въздействия върху повърхностните води.
2.2 Подземни води

В хидрогеоложко отношение районът на разглежданото находище се отнася към Пазарджик - Пловдивски район на Средногорската хидрогеоложка област. Пазарджик - Пловдивското поле представлява сложен грабен, запълнен с приабонски (горен еоцен), плиоценски и кватернерни отложения. Горният еоцен е установен само в Пловдивската част на грабена и е представен от долна – моласова и горна – морска задруги. Варовиците на последната образуват общ водоносен хоризонт. Подземните води в него са напорни.

Плиоценът има повсеместно разпространение. Представен е от глини, песъчливи глини, глинести пясъци и по-малко чакъли. Водоносни са пясъчните и чакълести пластове. Отложенията не са издържани вертикално и площно. По тази причина следва да се разглеждат като общ водоносен комплекс. Подземната вода е порова по тип. Над местния ерозионен базис е безнапорна по характер, а под него – напорна. Плиоценския водоносен комплекс е слабо до средно водообилен.

Най – водообилни за разглеждания район се явяват кватернерните отложения.

Алувиалните отложения на Средногорските притоци на р.Марица са представени предимно от разнозърнест пясъци с включения от дребни чакъли и дребно до среднозърнести чакъли с песъчлив запълнител. Мощността на алувия е от 10 до 50 m., като се увеличава към р.Марица.

Алувиалните отложения образуват общ водоносен хоризонт, разслоен от глинести прослойки на редица пластове, хидравлично свързани помежду си. Обикновенно долните пластове са с напорна вода, чието пиезометрично ниво се изравнява със свободното такова на най-горня пласт.

Подземните води от интересуващата ни хидрогеоложка единица са привързани към алувиалните отложения в обсега на находището.

Площта на проучване, разположена в западните части на Тракийската низина, заема старо корито на р. Тополница. Реката в обсега на концесионната площ е корегирана и нейното корито е изместено южно от находището. Между него и реката е изградена предпазна дига. Коритото на реката, заедно с речните тераси в разглеждания район имат широчина от порядъка на 200 – 400 m.

В алувиалните отложения са формирани порови по тип и безнапорни по характер подземни води. Подземният поток е в пряка хидравлична връзка с реката, като посоката му е към и по посока на течението й.

Режимът на подземните води следва отточния режим на р.Тополница. Основното подхранване на водоносния хоризонт е от валежите и от реката. Дренира се извън границите на баластриерата и частично в реката. При високи водни стоежи р. Тополница, най – често пролет и късна есен реката подхранва подземните води, а при ниски ги дренира.

По време на проведените геолого-проучвателни работи установеното ниво на подземните води е било между 1,0 и 3,5 m. от терена.

По хидрохимичен тип подземните води основно са хидрокарбонатно-калциеви и хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви. Основният тип води имат обща минерализащия между 0,2 и 0,5 g/l. и твърдост в порядъка на 2,56 – 6,59 mg/eqv.

Източно от участък “Северозапад” са изградени помпени станции, съответно за ПБВ на близките населени места Динката, Щърково и Памидово и за промишлено водоснабдяване на свинекомплекс с. Априлци.

Крайният неработен борд на добивен участък „Северозапад” на баластриера „Лозница 1” е разположен на 50 m извън оразмерения пояс „В” на Соз на ПС „Динката”.(Обяснителна записка обект СОЗ на ПС „Динката”, фаза работен проект; „Водоканалпроект” ЕООД, гр. Пловдив, 1995 год.). Водоснабдяването се осъществява от два тръбни кладенеца, със съответни дълбочини 60 и 82 m.

Съгласно цитираната по-горе обяснителна записка на „Водоканалпрпоект„ Пловдив в района на помпената станция плиоценските отложения в горната част на разреза си са преставени от песъчливи глини, глини с чакъл и глини, чиято обща дебелина е между 10 и 15 m.

Съгласно Наредба № 3/16.10.2000 год. (ДВ, бр. 88, 2000) § 1, т. 7 „защитен подземен воден обект” е подземен воден обект, над който е разположен водонепропусклив пласт.

От представените в обяснителната записка за СОЗ на ПС „Динката” данни може да се направи извода, че плиоценският водоносен хоризонт, предмет на експлоатация, отговаря на условието „защитен подземен воден обект”

В цитираната по-горе разработка за СОЗ е посочено също, че „Подземните води, привързани към водоносните плиоценски отложения нямат хидравлична връзка с реката и са добре защитени от повърхностно замърсяване”

От изпратената от Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район Пловдив справка е видно, че към момента на изготвяне на настоящия ДОВОС няма влязъл в сила проект за СОЗ на ПС „Динката”, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 16 октомври 2000 год за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

Помпената станция на промишлено водоснабдяване на свинекомплекс с. Априлци е разположена на около 300 m. от ПС “Динката” по посока на реката.

От направените справки в ВиК гр. Пазарджик и Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район Пловдив се установи, че за цитираната ПС за промишлено водоснабдяване няма данни и издавани разрешителни за водоползване.

От изложеното по-горе може да се направи извод, че концесионната площ, в т.ч. и тази на добивните участъци не засягат СОЗ на водооизточници за ПБВ.

В доклада за ОВОС трябва да се направи прогноза за въздействието на добивните дейности върху подземните води.
3. Земи и почви

Находище “Лозница 1” е разположено в Южнобългарски ксеротермален почвено–географски район, Тракийско Среднотунджанска почвена провинция, в зоната на разпространение на интразонални почви от клас Fluvisols (Наносни), тип Алувиални. В резултат на активни строителни работи (изграждане на предпазна дига на р.Тополница) широко разпространение имат и интразонални антропогенизирани почви от клас Anthrosols.

Почвите от клас Fluvisols заемат заливните и надзаливни тераси на река Тополница. Почвообразуващите материали са изключително алувиални наслаги. Характеризират се със слабо оформен профил от типа А – С, състоящ се от маломощен хумусен хоризонт (до 10 - 15 сm) и пластове речни наносни материали с различни мощност, състав и плътност в зависимост от съдържанието на структурообразуващите материали. Механичният им състав е изграден главно от пластове финнозърнести заглинени пясъци и песъчливи глини, често редуващи се със заглинени баластрени материали

Почвите от този тип са средно мощни до мощни, рохкави със сравнително добра аерация, средна до ниска влагоемност и средно до слабо запасени с основните хранителни елементи. Характеризират се със слабо кисела и неутрална до слабо алкална реакция и високо съдържание на обменен натрий и магнезий.

Селскостопанската експлоатация на тези земи е свързана с необходимостта от комплексно мелиориране с оглед повишаване на плодородието (азотно, калиево и фосфорно торене), предотвратяване на заблатяване или засоляване.

Почвите от вид Technogenic са резултат от провежданите добивни и откривни работи. Голямото им разнообразие по механичен състав, физични, водно - физични и химични свойства обуславя и твърде широкия диапазон на вариране на характеризиращите плодородието им показатели. Поради това в настоящия доклад тези почви са определени като насипни субстрати - геоложки материали, които в процеса на изземване, транспортиране и насипване се примесват. Те притежават ограничено благоприятни за растежа на растителните видове биологична активност и физически и химически свойства.

Районът на бъдещата баластриера “Лозница 1” е с обща площ 1216,6 dka. Обхваща старо речно корито на р. Тополница преди вливането й в р. Марица. Намира се на около 0,3 – 2,0 km южно от с. Динката. Заема преобладаващо необработваеми земи от селскостопанския фонд – собственост на Дружеството, частни имоти и частично общинска собственост на кметство с. Динката.

Инвестиционното предложение за „Лозница 1” е за концесионна площ от 1427,969 dka земи с трайно предназначение „земеделски”.

В територията са включени: ниви (обработваема земя), пасища, мери, непроизводителни площи (полски пътища, напоителни канали, пясъци, диги).

Площите са в землищата на с. Динката (1131,873 dka) и с. Памидово (294,096 dka). Отрицателно въздействие върху почвите находището ще има на 1307,004 dka, тъй като непроизводителните площи възлизат на 120,925 dka.

Добиването на баластрени инертни материали ще се извърши на площ от 1216,6 dka, което ще доведе до трайно, необратимо унищожаване на почвите върху тази площ.

Разликата от 90,4 dka, обслужващ производствената дейност терен, подлежи на рекултивация – възстановяване на почвите след приключване на експлоатацията на находището.

Съгласно “Кадастър на земеделските земи и горите” разпределението на земите по статут и собственост е следното:

- около 38%: частна собственост на Дружеството;

- около 8%: общинска собственост;

- останалите 54%: части земеделски имоти.

Задължително изискване е разделното изгребване на разкривката, като почвения слой се депонира отделно, на подходящо за целта място. Депонираната почва ще се използва и за рекултивация на откосите на котлованите и при засипване на част от бъдещите водни площи.
Категория на земите. Промяна на почвеното плодородие.

Земите върху площта на находището, предмет на концесията за добив са необработвани, незалесени и понастоящем неполивни. Те попадат в ІV - VІ агропочвена група. Концесията е върху площ от 1427,9 dka.

Съгласно българското законодателство (Наредба № 26/1996–чл.7 ал. 3) хумусният пласт не се отнема от земите, предназначени за залесяване. В случая, там където не е отнемана откривката, преобладават участъците с минимална мощност на хумусния хоризонт – до 0,10 m.

Откривката при добива на инертни материали – пясък и чакъл се класифицира като отпадък от производствената дейност и то не опасен отпадък. По своята характеристика той е инертен отпадък. Съставът му е предимно от запесъчени глини с мощност до 1,5 m.

Добиваната суровина (пясък и чакъл) не съдържа вредни и токсични елементи, което позволява шламът от промиването й (глинести частици с големина под 0,16 mm.) да се използва като рекултивационен материал. По плодородие те не се различават съществено от зоналния почвен тип. Притежават песъчлив до глинесто-песъчлив механичен състав, сравнително висока водопропускливост и ниска водозадържаща способност, слаба до средна запасеност с основни хранителни вещества и високо съдържание на обменни натрий и магнезий.
4. Земни недра

Геоложка основа

Територията на разглежданото находище се отнася към Пазарджишко – Пловдивското поле. Същото представлява сложен грабен, запълнен с приабонски, неогенски и кватернерни материали.

За основа на наложения горноеоценско-неогенски структурен етаж служат протерозойски скали, горнокредни ивици и гранитоиди.

Горнокредните гранатоиди и габро изграждат Бошулския и Елшишкия плутони. Бошулския плутон се разкрива под формата на две силно разкъсани ивици около селата Бошуля, Карабунар, Виноградец,като на северозапад достига с. Ветрен. Елшишкият плутон се разкрива северно от разглежданата площ, в районите на селата Калугерово, Априлци и Овчеполци. Този плутон се явява подхранваща зона на алувиалните отложения, обект на разглеждане.

Седиментите на приабона залягат директно върху кристалинната докамбрийска подложка, а в северната част върху горна креда или средногорски неоинтрузии.

Скали с приабонска възраст са установени само в пловдивската част на грабена. Представени са от моласова и морска задруги.

Неогена е представен от Ахматовската свита. Разкрива се на големи площи на север. Плиоценските седименти, залягат върху размитите приабонските, но на места се разполагат трансгресивно и върху по-стара подложка. Представени са от брекчи, чакъли, глинести пясъци, пясъци, глини и песъчливи глини. Фациално отложенията са неиздържани в хоризонтално и вертикално отношение Дебелината на плиоценските материали достига 500 m.

Кватернерът има широко разпространение в района. Представен е от следните генетични типове: пролувий – наносни конуси; делувий – склонови насипи и алувиални наслаги с холоценска възраст.

Алувиалните пясъци и чакъли изграждат речните корита и незаливни тераси на р. Марица, р. Тополница, р. Чепинска и други реки, вливащи се в р. Марица.

Плиоценски материали изграждат подложката на алувиалните отложения в северозападния участък от находището. По сондажен път до преминатата дълбочина са установени само глинести отложения.

При проучвателните работи в югоизточния участък глинестите отложения на плиоцена не са установени. Като подложка на кватернерните материали се явяват грусирали и глинясали гранити с горнокредна възраст. Дълбочината на залягането им е между 6,10 и 11,20 m. от терена.

Над плиоценските седименти (северозападен участък) и горнокредните материали (югоизточен участък) залягат алувиални кватернерни отложения. Установената им средна дебелина с прокараните проучвателни сондажи е между 4,40 и 8,10 m. Представени са от чакъли, валуни и пясъци с несъвършенна сортировка и разнообразен петрографски състав. Съставът е обусловен от разнообразието на скалите, изграждащи подхранвощата провинция – предимно гранити, гранодиорити, диорити, габро и в подчинено количество гнайси и кварц. Съдържащите се в чакълите валуни достигащи до 30 сm. са изключително от здрави магмени скали. Количеството им варира от 0 до към 40%; средно около 9%. Част от валуните с по-малки размери са засегнати в различна степен от изветрителни процеси., като в техния състав участвуват както магмени скали, така и гнайси, варовици, рядко шисти.

Запълнителят е средно и едрозърнест теригенен материал. Пясъкът е предимно кварцов и от зърна, получени от разрушаването на другите скали, участващи в баластрата. Той е слабо заглинен.

Профилът завършва с песъчливи глини и почвен слой.

В полезната дебелина на находището са включени кватернерните материали и горната част на плиоценските отложения.
Тектоника

Районът, предмет на разглеждане в тектонско отношение се отнася към Горнотракийския комплексен ров. Този ров е втората по големина негативна структура на Централното Средногорие и е със сложен блоков характер. На юг е ограден от Маришкия шев, а на север от Средногорската разломна зона. Между Пловдивското и Старозагорското понижения в напречна посока се разполага Чирпанският праг.

В резултат на коси разломи в Пловдивското понижение са се образували редица второстепенни хорстови и грабени, които морфоложки не са изявени на повърхността.

В Централното Средногорие по някои от ограждащите го разломи и особенно по Маришкия са се образували интрузивни тела от типа на Ларамийските неоинтрузии. Такъв например е Елшишко – Бошулския плутон.

Според ландшафтното райониране на България, територията на баластриерата се отнася към Тополнишко – Маришкия район; Горнотракийската подобласт от Междупланинска зонална област на Южнобългарските низини и ниски планини.

Качествените показатели, характеризиращи ландшафната подобласт са:

• 
  абсолютна височина: от 60 до 350, средно – 205 m.;
  
• 
  гъстота на разчленението: от 0 до 1,5, средно 0,75 кm/кm²;
  
• 
  дълбочина на разчленението: от 0 до 100, средно 50 m/кm²;
  
• 
  съвременни вертикални движения: от 0 до +2, средно +1 mm/год.
  

Според топологичната схема на България находище “Лозница 1”, представлява елементарен ландшафт – еднороден скален тип, позитивен микрорелеф, сравнително плитко залягане на подземните води, специфичен микроклимат и единна биоценоза.

Ландшафтната характеристика на района на обекта е от смесен вид - природно-антропогенна.

Антропогенните компоненти на ландшафта се изразяват в промените, предизвикани от дейности, свързани с разположените в близост населени места.

6.1. Растителен свят

По геоботаническо райониране (География на България,1997) инвестиционният проект попада в Европейска широколистна горска област (Лавренко, 1968, др.), Македонотракийска провинция, Горнотракийски окръг, който заема разнообразен терен с разновидна растителна покривка.

На сухи места горите в миналото са били съставени от ксеротермни видове (състав: благун,Quercus frainetti Ten. и цер,Q.cerris L.; на варовити терени: предимно от космат дъб, Q.pubescens Willd. и вергилиев дъб, Q.Virginiana Ten., остатъци от които и днес се забелязват на бесапарските хълмове и по склоновете на Сърнена гора). Балканските ендемити са най-многобройни в групата с македоно-кракийски флорни елементи (от 80 балкански флорни елемента 48 са македоно-тракийски). Включени са и:

Илирийските балкански ендемити са малко (Minuartia rhodopaea Koz. et Kuzm., Dianthus gracilis S.S., Hypericum degenii Bornm., H. umbelatum Kern., H. rumelicum Boiss., Roripa lippizensis L., Tryfolium trichopterum Panc., Orobanche serbica Beck. et Petr., Verbascum abietinum Borb., Peucedanum aegopdioides Vandas), като групата на степните флорни елементи (Аgrоpyrum brandzae Pantu et Solacolu, Salsola ruthenica L., Potentilla pirotensis Borb., Paliurus spina- Christi L., Scutellaria orientalis L., S. altissima L., Phlomis verba- ventis pungens Wild.,ssp. Stoj. et Stef., Strachuys angustifolia M.B.,Iurinea albicaulis ssp. Kilaea S., Tamapix ramosissima L., Veronika spuria L., Centaurea orientalis L., и Peucedanum arenarium W. K.) е сравнително по-голяма, само 4 са средиземните елементи (Piptatherum holziforme R. S.; Delphinium halteratum S. S., Papaver apulum L., Medicago bondevii Stef.) и три вида евксински флорни елементи (Aegilops genticulata, Quercus lanuginosа Thuill. и Q. longifolia Ten.)

Територията, предмет на инвестационния проект, е част от територия на Пловдивски район с най-голяма площ за Горнотракийски окръг, усвоена за земеделие. Разкъсани горички (с преобладаване на цер, Q.cerris L и благун, Quercus frainetti Ten. на места и от горун, Q.pedunculiflora K.Koch.).

При строителни работи ще бъде ликвидирана предимно селскостопанска ливадна флора, трайно ще бъдат нарушени географски форми в ограничена по обем площ (съгласно инвестационния проект) без сериозно нарушаване състоянието на заобикаляща обекта природна среда.

Изпълението на инвестационния проект е свързано с локални (минимални до чувствителни) негативни изменения на: географски форми; хранителни качества на почвата; воден режим; ликвидиране самонастанилата се в бивше русло на реката растителност.
6.2. Животински свят

По зоогеографско райониране (География на България, 1997) територията на инвестиционния проект попада в Северен регион, (Дренски, 1946, 1966; Буреш, Попов, 1973; Георгиев, 1979, 1982) характерен с многообразен релеф и климат-причини за формиране богата и многообразна фауна.

Територията, обект на настоящото проучване, е разположено гранично - между Рило-Родопски и Тракийски район и по-силно изразено (по климатични данни) сходство с Тракийски район. Река Марица е естествен коридор за навлизане от юг на средиземноморска фауна, което е причина за равнопоставеност до преобладаване на средиземноморски спрямо евросибирските видове както следва:

а. ципокрили насекоми, Apoidea - 50% от общото количество

б. полутвърдокрили насекоми, Heteroptera - 54%

в. правокрили насеколи, Orthoptera- 64%

г.твърдокрили насекоми при:

- хоботниците, Curculionidae - 44%

- листорогите, Scarabaeidae - 45%

За гнездещите птици: средиземноморският комплекс обхваща 24% и поставя района на второ място - след Струмско-Местенски район (като насекомоядните бозайници и гризачите за тази категория достигат 22% особеностите не се наблюдават в съседни райони). Ендемитите са малко и са концентрирани в Източните Родопи (от надземната фауна са някои многоножки и скакалци, от подземната - 3 балкански и 6 български ендемита и имат най-близо сходство единствено със съседния Рило-Родопски район).

По данни от Атлас на НРБ, 1973, инвестиционният проект териториално попада в горнотракийски район, зает от обработваеми площи с южни културни растения (частично горски масиви, с надморски височини 50-600 m) населени с характерна за Мала Азия и Близкия изток източно медитеранска фауна.

Характерна за горнотракийски район фауна (по Атлас на НРБ,1973) е:

Правокрили: грапава каменарка (Asiotmetis limbatus); Твърдокрили: виолетов бегач (Procerus scambrosus); Мрежокрили: голям мравколъв (Palperes lubelluloides); Пеперуди: Thais ceresi, Pieris krueperi; Влечуги: тънък стрелец (Coluber najadum), змиеок гущер (Ophisops elegans); Птици: фазан (Phasianus colchicus), белошипа ветрушка (Falco naumanni), испанско врабче (Passer hispaniolensis); Бозайници: сив хомяк (Cricetulus migratorius), оризищна мишка (Micromys minutus), мишевиден сънливец (Myomimus personatus).

Река Марица в тази си част е: зона на мряната (по антропогенни причини с намаляла численост); обиталище на водолюбиви птици (корморани, Phalacrocorax ssp.); служи за прелетен път на водоплаващи (Anseres) и блатни (Limicolae) птици.

Установена е посоката на есенния прелет на белия щъркел (с посока Пазарджик – зона за масово струпване Асеновград). Понтийският и балканският магистрални пътища се намират в географска близост.

При направените:

- теренни проучвания бяха забелязани: бял щъркел, Ciconia ciconia L. (р.Тополница), гугутка, Streptopelia decaocto Friv. (Белово, Септември), градска лястовица, Delichon urbica (Белово, Септември,Бошуля), домашно врабче, Passer domesticus (Белово, Септември,Бошуля).

Изпълнението на инвестиционния проект е свързано с локални (минимални до чувствителни) изменения на: географски форми, характер на ползване на земите, оформяне на водно огледало,а от там – и водния режим, ликвидиране характерна растителност (в смисъл: убежища, промяна в хранителния режим)

Площта на бъдещата баластриера (около 1216,6 дка) няма да окаже отрицателно влияние върху популациите на животинските видове. Само шумът при експлоатацията и ще безпокои и прогони животните в близост до нея.
6.3. Защитени природни територии

Съгласно писмо изх. № ОВОСУ – 2910/18.02.2008 год на МОСВ инвестиционното предложение не попада на територията на защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие и няма да окаже значително отрицетелно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони по Натура 2000

Съгласно предоставената с Писмо, изх. № 26-00-3929/05.12.2007 год. от МОСВ информация, находище „Лозница 1” (участък „Северозапад” и участък „Югоизток” не попадат и не са в непоспредствена близост до защитени зони (Натура 2000 места).
7. Паметници на културата

Съгласно Писмо № 125/16.08.2006 год. специалисти от Регионалния Историческия музей гр.Пазарджик са посетили района на бъдещото баластриерно стопанство. Направените от тях проучвания не са установили наличието на исторически, археологически и архитектурни паметници.

8.1. Източници на шум при реализиране на Инвестиционното предложение ще бъдат добивните и транспортни дейности.

Шумът е един от водещите фактори, имащ отношение към човешкото здраве при конкретния обект. В кабината на електрическия багер шумът се очаква да достига нива до 70 dВА, т.е. хигиенната норма от 85 dВА не се очаква да бъде превишена. Сходна е ситуацията по отношение на този фактор и в работното място на машиниста на челният товарач (очаквани нива на шума – 75 - 80 dВА).

Може да се заключи, че шумът в рамките на гореизброените работни места ще бъде около хигиенната норма, като същият може да бъде характеризират като интензивен.

Вибрациите са друг рисков фактор за увреждане на здравето на хората в работната среда на подлежащия на ОВОС обект. Съществуват замервания от редица други сходни обекти, които сочат, че в електрически багер драглайн, булдозер и челен товарач общите вибрации в повечето от случаите не отговарят на хигиенните норми, регламентирани в БДС 12.1.012-80 година.

Прогнозните нива на вибрации по работните места са около ПДН, като в отделни случаи (булдозер, багер, челен товарач) може да се очаква превишаването им.
8.3. Кариерата не се явява източник на вредни лъчения. Няма природни предпоставки, както и такива в резултат от реализиране на инвестиционното предложение, за наличие и поява на вредни за здравето на хората лъчения.
9. Здравно – хигиенни аспекти.

Баластриера “Лозница 1”, ще бъде изградена на около 330 – 2000 m, южно от с.Динката, община Лесичево, Пазарджишка област, ще отстои на около 13 кm западно от гр. Септември, а на около 2 кm северно от него, ще преминава автомагистрала “Тракия”. Обектът ще заема старо русло на левия бряг на р.Тополница, като със с. Динката и автомагистралата е свързан с асфалтов път.

Независимо, че площта на геоложките запаси засяга част от регулащията на с. Динката добивните работи, съгласно Основния проект за добив ще се извършват на разстояние най - малко 311 – 350 m. извън регулационния план на населеното място.

В периметъра на хигиенно-защитната зона (ХЗЗ) на находището няма да има обекти, подлежащи на здравна защита, съгласно Наредба №7 на МЗ. Съгласно регламента на Наредбата (Приложение 1, т. 212 “Добив по невзривен начин на строителни материали (пясък и чакъл и промиване)”, ХЗЗ е 300 m. Най-близко разположеният населен пункт, ще се намира на разстояние 311 – 350 m. (с. Динката), разположен на северно от бъдещото баластриерно стопанство, минималното отстояние от добивните участъци до с. Памидово е 450 m северно, извън регулационния план на селото като в случая се констатира че няма нарушение на ХЗЗ.

Тъй като данните за отстоянието между бъдещата баластриера “Лозница 1” и най-близко разположените населени пунктове сочат разстояния по-големи от ХЗЗ, то може да се заключи, че потенциално засегнато население в района на обекта няма.

Според цитираната Наредба № 7 ХЗЗ е територия между източника на вредност и конкретния обект, подлежащ на здравна защита. Това са жилищни сгради, здравни заведения, учебни и детски заведения, предприятия и складови бази на хранителната промишленост.

Обекти със специфичен хигиенно-охранителен статус и подлежащи на здравна защита в териториалния обхват на въздействие на обекта, както и в периметъра на ХЗЗ отсъстват.