Правоприемството в трудовото право се изразява в изменение на страните на трудовото правоотношение. Поради личния характер на трудовото правоотношение , всяка промяна на страната на раборника или служителя предтавлява учредяване на ново трудово правоотношение. За изменение на страните при това положение може да става дума само от гледна точка на изменение на страната на работодателя.Но и от тази гледна точка за изменение може да се говори доколкото работодателят не е ФЛ , с оглед на чиято личност е сключен трудовия договор. Когато договора е с оглед на физическото лице- работодател с негова промяна също се стига до възникване на ново трудово правоотношение, а не до неговото изменение.
12.ПРАВНИ СДЕЛКИ
У нас няма обща уредба на сделките,а само на договорите,но съгласно чл.44 от ЗЗД та се прилага и за сделките.
Сделката е правомерно човешко деиствие,централен елемент на което е волеизявлението,насочено към пораждане,изменение,преьвърляне или прекратяване на събект. граждан. права и задължения.
Сделката е волеизявление на дееспособен гражданскоправен субект.
Сделката се отличава с някои родови белези.Тя може да се определи като вид частноправен ЮФ.тя е вид правомерно юрид.действие.Може да се представи като волево действие.
Волеизявлението е централния елемент от сделката.То е сложно човешко поведение състоящо се от 2 елемента:обективен и субективен.
Субективния елемент е вътрешното желание на субекта за сключване на сделката,като това вътрешно желание се обуславя от различни мотиви.
Вътрешния или обективния елемент на волеизявлението са изразените думи или написаното от лицето с което то изразява своето желание.
В теорията има спор коя воля е правно уредена(вътрешната или външната).Според българското законодателство от значение е външната воля , но трябва да има единство между вътрешна и външна воля,иначе сделката ще се обяви за унищожаема.
Съществуват ниаколко вида волеизявления:
-АДРЕСИРАНИ- те са отправени до определено лице(пределож. за договаряне,запис на заповед,менителница)
-НЕАДРЕСИРАНИ- не са отправени до определено лице(приемане на наследство, отмяна на саморъчно завещание)
Сделката поражда права и задължения само за страните които са я сключили.Изключение на чл.21,ал.1 ЗЗД е при представителството.При него волеизявлението на едно лице наричано представител по силата на закона или на пълномощно се пораждат права и задължения за друго лице наричано представляван.
Сделката като волеизявление трябва да се отграничи от другите подобни явления.На 1-во място трябва да се отграничи от обещанието на друго лице.Обикновенно обещание не е сделка.Не е сделка и юридическата постъпка,като създаване на литературно произведение и др. тъй като те не съдържат волеизявление.
Сделката не е административен акт. Администр. акт е властническо волеизявление .
Сделката се разграничава и от молбата до държавен орган,тъй като молбата не поражда гражданскоправни действия.не е сделка и исковата молба.
Гражданската сделка се отличава от търговската сделка, че ГС се сключва от гражданскопр. субект, а търговската се сключва от търговец във връзка с упражняване на търговска дейност с цел извличане на печалба и от нея се пораждат търговски права и задължения.
Гражданските сделки са основата върху която, се сключват гражданските сделки,те за разлика от търговските сделки не се сключват постоянно,а инцидентно.
Най-масово сключваните сделки са гражданските.Това е търговията на дребно.
Съществуват няколко вида граждански сделки.Едни от тях са едностранните.Те предсатавляват волеизявление само на една страна в правоотношението.от това едностранно волеизявление се пораждат субективни права за 2 или повече лица.Такива са завещанието,менителниоцата ,чек,платежно нареждане и др.
Едностранните сделки биват:
-
едностранни сделки които се нуждаят от узнаване от другата страна.Такива са упълномощаване, оттегляне на пълномощно,уведомяване за разваляне на договора.
-
Едностранни сделки които не се нуждаят от узнаване.Пример за това е завещанието
-
Едностранни сделки които се нуждаят от уведомяване на държавен или недържавен орган.Такива са отказът от наследство,отказът от право на собственост,припознаването на дете и др.
Друг вид са двустранните сделки.те се състоят от 2 насрещни волеизявления.такива са договорът между 2 или повече лица насочен към създаване,уреждане или унищожаване на една правна връзкамежду тях.Основен елемент на договора е съвпадането на двете насрещни волеизявления.като многостранна сделка могат да бъдат посочени и решенията на учредителното събрание за приемане на устава,въпреки те да не са договор.
Съществуват едностранни и многострани договори.едностранна сделка е тази която съдържа волеизявлението само на едно лице,а едностранен е този договор от които се пораждат права и задължения само за едната страна.Такива са договорът за заем,за влог.
Двустранни са тези договори , които пораждат пава и задължения за двете страни.Такива са договор за продажба, за изработка, за поръчка.
Многостранни сделки са тези които се състоят от няколко волеизявления насочени към постигането на обща цел.Такава сделка е създаването на ЮЛ.
Съвместни сделки са тези при които 2 или повече лица правят съвместно волеизявление за пораждане права или задължения(съпрузи за продажба на съпружеска вещ)
Имуществените сделки са свързани с прехвърляне на някакво имущество
Неимуществени са тези сделки които нямат за предмет прехвърляне на имуществени права(упълномощаване)
Сделките могат да бъдат разгледани и като възмездни и безвъзмездни.Възмездни са тези при които имуществената ценност или услуга се извършва срещу получаване на насрещна имущественна престация.Такива са договор за продажба,за замяна,за изработка.
Безвъзмездни са тези при които услугата става без насрещна престация( завещание, дарение и др.)Безвъзмездните сделки могат да се отменят от кредиторите на неизправен длъжник,защото с тях се засягат техните интереси.
Възмездните сделки са основание за придобиване на право на собственост от купувача,които не знае че продавача не е собственик.
В зависимост от това дали сделката е свързана с някаква причина тия може да се разгледа като:казуална и абстрактна.Според чл.26 ЗЗД нищожни са тези договори за които липсва основание.Казуални са тези сделки за деиствителността на които се изисква да е налице определено правно основание.Те са престативни имуществени сделки,тъй като при тяь прехвърлянето на вещта става с цел да се получат насреща пари.основанието за сключването на сделката се предполага че е налице до доказване на противното(чл.26,ал. 2).Този които твърди че сделката е нищожна трябва да го докаже.Причините поради които се сключват престативните сделки са 4 вида: * да се придобие нещо, *да се придобие право на вземане, * да се изпълни задължение, * да се надари друго лице.Основанието при престативните сделки е онази цел която се преследва от страните по сделката.Основанието на сделката не трябва да се смесва с мотивите за сключване на сделката.Основанието е целта за която се скл.сделката, а мотивите са вътрешните подбуди.
Абстрактни сделки са тези не се скючват за постигането на определена цел.Те не са свързани с някакво основание.Поради това при тяь липсата на основание не води до тяхната нищожност. Такива са запис на заповед, чек, менителница и др.
Концесуални са тези сделки , които се сключват с постигането на съгласие.При тях не е необходимо да се предава вещта.Такива са договор за наем, за изработка, поръчка.
Реални са тези сделки при които се изисква освен съгласие и да се предаде вещта.Такива са договор за заем,превоз на стоки и др.
Формални са тези сделки за действителността на които се изисква да се сключат в писменна форма.Такива са продажбатан на недвижими имоти,чрез натариална заверка.
Неформални са тези сделки при които не се изисква спазването на определена форма за тяхната действителност.писмената форма служи само за доказване на сделката.
Сделки на управление с имущество на непълнолетно,малолетно или поставено под запрещение лице са сделки с които се цели да се поддържа вещта,без да се разпорежда с вещта.
Сделки на разпореждане са тези с които може да се прехвърля собствеността на запретеното лице.Такива сделки се вършат само с разрешение на съда или изрично пълномощно.
Главната сделка не зависи от други сдели.Договор за продажба,поръчка.
Зависими са тези сделки които служат за обезпечаване изпълнението на главната сделка.Договор за залог,за ипотека. При погасяване на главната сделка се погасява и зависимата.
Обикновенни сделки са тези които не са свързани с някакво доверие между страните.
Фидоциарни са тези които са свързани с доверие между страните.При тези сделки са уговаря срока при които трябва да се върнат парите.( Продажба на апартамент с уговорка за изкупуване)
Сделка с облигационно действие-поражда права и задължения между страните
Сделка с вещно действие- от договора се прехвърля или поражда право на собственост още със самото сключване
Комутативни са тези сделки при които имуществената ценност е известна още при скючване на сделката
Алеаторни са тези сделки при които предаването на имущественната ценост зависи от настъпването на бъдещо назависимо действие
Условни са тези сделки при които пораждането на права и задължения е свързано с настъпването на бъдещо несигурно събитие( дог-р за застраховка)
Безусловни са тези при които пораждането на права и задължения не зависи от настъпването на бъдещо действие.
Наименовани- уредени са в ЗЗД и ТЗ
Ненаименовани- тези които не са уредени в ЗЗД и ТЗ ( договор за франдшаизинг,договор за концесия,за спонсорство, за прехвърляне на имот срещу гледане и др.)
§ 47. Сключване на сделките. Форма
1. Сключване на сделките
Понятието сключване на правна сделка се употребява в законодателството, в литературата24 и в съдебната практика в смисъл на извършване на едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на правни последици. Това понятие се свързва с волевите актове на едната или и на двете страни по правоотношенията, които сделките пораждат. Така в чл. 8-20а ЗЗД, които са включени в подраздела, озаглавен „Сключване на договорите", се регламентират освен договорната автономия в чл. 9, воденето на преговори между страните и режимът на предложението и приемането, чрез които се постига съгласието при двустранните сделки. Чл. 61 КТр, който урежда сключването на трудовия договор, също се отнася само до волеизявленията на правните субекти, които пораждат трудовото правоотношение.
Сключването на сделката е извършване на тези волеизявления, които определят съдържанието на правните й последици. Когато законодателят установява изисквания за форма на волеизявленията като условие за действителност, те следва да се извършват при съблюдаване на определените от закона правила за това. В тези случаи в действията по сключване на сделката ще се включат и волеизявленията на държавни органи, чрез които се спазва изискваната форма — нотариален акт, нотариална заверка на подписите на страните и др.
. Фактическият състав на сделката може да включва и волеизявления на други лица, които не участват в сключването й. Това могат да са граждан-скоправни субекти, напр. родител на непълнолетен, или длъжностни лица, напр. разрешение от районния съд. Страните по сделката вземат инициативата за осъществяване на всички допълнителни юридически факти, които предпоставят действието й.
Терминът „сключване" се използва главно при договорите, защото при тях се постига съгласие, съвпадане на волеизявленията на насрещните страни или на участниците в него.
При едностранните сделки се говори за извършване, а не за сключване, напр. прави се завещание, дава се пълномощно и др.
Решенията, като вид сделки, се постановяват, вземат от участниците в органа или в общността.
В следващото изложение използваме термина сключване, защото разглеждаме въпросите общо за всички сделки. Имаме предвид тясното значение на понятието, защото то важи за всяка сделка без изключение, докато допълнителните юридически факти от фактическия състав на сделката са различни.
Само дееспособни лица могат да участват в сключването на сделката или да извършват допълнителни правни действия, които се включват в нейния фактически състав. Непълнолетните лица лично извършват правните действия, но за сделките извън тези по чл. 4, ал. 2 ЗЛС се изисква и волеизявление на единия от родителите или на попечител.
Волеизявлението е осъществено, когато външно се обективира волевото решение. Това най-често става чрез произнасяне на думи в определен смисъл или с изразяването им с писмени знаци в документ. Освен с думи волеизявлението може да бъде външно изразено със знаци, с ръкостискане, с кимане с глава, т. е. с начините, чрез които в гражданския оборот е прието (обичайно) да се изразява воля. Значението на думите и действията на правните субекти задължително следва да се схващат във връзка с обстоятелствата, при които са извършени. Освен по общоприетите начини, желаещите да сключат сделка могат предварително да уговорят помежду си знаци (шифър, код), чрез които да направят волеизявленията си.
Чрез думи или действия, които са насочени пряко към обективиране на съзнателни волеви актове, волеизявленията се извършват изрично.
Сделките могат да се сключат освен изрично и чрез конклудентни действия . Това са такива действия, които пряко са насочени към друга цел, но чрез тях косвено, но по безсъмнен начин, се изразява воля в определен смисъл. От конклудентните действия по недвусмислен начин следва обективирането на определен волев акт. Когато пътникът се качи в превозно средство на градския транспорт и перфорира билета си, очевидно, че с тези действия той изявява воля да сключи превозен договор. Също чрез конклудентни действия се сключва сделка в супермаркета, когато клиентът вземе стоката от рафта и предложи на касата да плати цената й, а касиерът приеме подадената му парична сума. Действие, което може да се схваща в различен смисъл, не е конклудентно. Ако адресатът на офертата за продажба при определена цена преведе на предложителя тази сума, но ако той има и парично задължение към оферента в този размер, не може да се счита, че с това действие е приел предложението. Чрез конклудентни действия могат да се сключват само неформални сделки.
2. Значение на мълчанието в гражданското право
В житейските отношения хората се ръководят от правилото, което има произхода си в древните общества „ Който мълчи се съгласява, защото може и трябва да говори", т. е. да възрази, ако не е съгласен.
В частното право мълчанието по правило е липса на волеизявление. Само по изключение то може да се счита като обективиране на воля в определен смисъл. Възможно е законодателят с изрична правна норма при определени обстоятелства да го третира като волеизявление. Такива са случаите по чл. 16, ал. З, 204, ал. 2 и З ЗЗД и др. Ако е била сключена продажба при уговорка за опитване на вещта от купувача, вещта му е била предадена и той не се е произнесъл до изтичане на уговорения срок или, ако такъв няма, веднага след като е бил поканен, вещта се счита одобрена и продажбата поражда правно действие - чл. 204, ал. З ЗЗД.
Страните предварително могат да уговорят, че всяка от тях при определени обстоятелства, ако изрично не отговори, ще се счита, че приема адресираното до нея правно действие, което може да е предложение за сключване, изменение или прекратяване на договор, или други правни последици. Мълчанието може да се третира за волеизявление само спрямо дееспособни правни субекти
ти.
3. Заявяване на протест и резерви при преговори за сключване на сделка
Често сключването на сделка се предхожда от преговори между участниците в нея или техни представители. Не винаги ясно може да се разграничи при неформалните сделки до кой момент все още се преговаря и кога е постигнато съгласие. За да се избегнат недоразумения, които могат да обтегнат отношенията между участниците и да осуетят сключването или изпълнението на . СКЛЮЧВАНЕ НА СДЕЛКИТЕ ФОРМА
сделката, в практиката се използват правните средства на заявяването на протест и резерви. Това са волеизявления на лица, които участват в преговорите и чрез които те предупреждават останалите участници да не свързват техните изявления с определени правни последици. Чрез заявяване на протест лицето предупреждава, че не желае изявленията му да се схващат като предложение или приемане на предложение за сключване на сделка. Заявяващият протест счита изявленията си за правно ирелевантни, не желае те да породят правни последици.
Заявяването на резерви е волеизявление, с което лицето, което го прави, предупреждава, че неговите изявления не следва да се схващат като отказ от негови субективни права или като признаване на чужди субективни права.
4. Допълнителни волеизявления при сделката
Освен волеизявленията, които определят съдържанието на правните последици на сделката и имат значение на главни юридически факти от нейния фактически състав, последният може да включва и правни действия на други правни субекти като неглавни юридически факти. Изискването за допълнителни волеизявления може да е предвидено с цел да се упражни контрол за законосъобразност или целесъобразност на сделката от длъжностни лица с издаване на властнически актове, като напр. разрешение от районния съд за сделките по чл. 73, ал. 2 СК, разрешение за създаване на юридическо лице с идеална цел по чл. 133а ЗЛС, разрешенията на министъра на финансите за сделките по ЗСВЦВК. Допълнителният факт може да е волеизявление на час-тноправен субект като волеизявлението на родител или попечител за сделките на непълнолетен с изключение на тези по чл. 4, ал. 2 ЗЛС, потвърждаване на сделката от мнимо представлявания по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и др. Възможно е законодателят да определи точно кога следва да се извърши този допълнителен правен акт. Ако това не е установено изрично, допълнителното волеизявление може да се извърши преди или след сключване на сделката. Когато се извършва преди сключването й, се нарича разрешение, а когато се извършва след това - одобрение на сделката. Допълнителното волеизявление, извършено преди сключване на сделката, може да се оттегли, ако няма законна пречка за това, докато за одобрението обикновено няма такава възможност, защото с даването му настъпват правните последици на сделката.26
Във фактическия състав на сделката могат да се включват и такива допълнителни действия, които нямат характер на разрешения или одобрения. Отлагателното условие на сделката може да е уговорено като бъдещо действие, което зависи от волята на едно трето лице, напр. издаване на строително разрешение от техническите органи на общината или вида на застрояването за даден имот по дворищнорегулационен план, който предстои да бъде одобрен.
5. Понятие за форма на сделката
Формата на сделката не е начинът на обективиране на всяко волеизявление. Тя представлява специалните изисквания, които законодателят поставя за начина на извършване на волеизявленията и на съблюдаването на които той отдава определено правно значение.
В едни случаи спазването на установените от закона формални изисквания е елемент от фактическия състав за пораждане на правните последици на сделката. Формата в тези случаи има конститутивно действие, тя е условие за действителност на правната сделка. Тази форма се нарича форма за действителност . Сделки, за които е установена такава форма, се наричат формални сделки.
В други случаи законодателят предписва спазването на определена форма, за да могат да се докажат определени юридически факти, напр. договори на стойност над 500 000 лв., ако не са сключени между съпрузи или роднини, посочени в чл. 133, б. в ГПК, привидни сделки по чл. 134, ал. 1, изр. първо ГПК и др. Формата за посочените в тези разпоредби обстоятелства има значение не за правните им последици, а само за това с какви доказателствени средства те могат да бъдат доказвани при спор между страните, поради което се нарича доказателствена форма.
6. Социални функции на формата на сделките
В литературата са изяснени както предимствата, които изискванията за форма на сделката предлагат, така и техните недостатъци. Положителното значение на формата се разкрива в няколко насоки. Съблюдаването й осигурява по-сериозно обмисляне на съдържанието на волеизявленията и така предпазва от привързаност. Спазването на формалните изисквания дава възможност за точно възпроизвеждане на волеизявленията с отбелязване на датата на извършването им и съхраняване на документа за дълго време. Тук се проявява значението на латинската сентенция -„Думите отлитат, написаното остава". Чрез формата се създава доказателство за сключената сделка и страните при бъдещ спор са улеснени при доказването й.
Чрез формата ясно се разграничават преговорите, по време на които още се спори по съдържанието на сделката, от окончателното й извършване. Наличието на документ за сделката улеснява контрола за изпълнението й, дава възможност на лица, които не са участвали в сключването й, но са заинтересовани от нея, да узнаят точното й съдържание, напр. упълномощителя или членовете на юридическо лице, които не са негови представители.
Участието на длъжностно лице при оформяне на сделката, като напр. нотариус или районен съдия, представлява гаранция, че сделката не нарушава повелителните правила на закона.
Формата е свързана и с неблагоприятни последици за страните. Ако не се знаят точно изискванията, които трябва да се спазят, може да се окаже, че, въпреки старанието на лицата, формата не е спазена и сделката е нищожна. Съблюдаването на формата е свързано с разходи - при участие на длъжностни лица те са значителни по размер - и със загуба на време и забавяне на сключването. Формата не предразполага към доверие лицата, които участват в сделката.
Поради практическите неудобства на формата не е оправдано тя да се установява като правило за всяка сделка. Само тогава, когато общественият интерес налага нейното прилагане, законодателят я предвижда със специални правни норми. Необходимостта от съблюдаването й се обуславя от изисквания за правна сигурност, когато предмет на сделките са вещи със значителна стойност и когато е целесъобразно за някои сделки да се извършват официални записвания, от които всеки може да черпи информация, като напр. нотариалните книги за актовете за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, записванията в ДАЙ за моторните превозни средства и др.
В частното право формата на правните действия е предвидена като изключение. Но докато в търговското право формата на сделките има ограничено приложно поле, в гражданското право тя е предвидена за значителен брой сделки, като напр. всички сделки на разпореждане с вещни права върху недвижими имоти са формални, като същевременно форма се установява и за сделки с някои движими вещи като кораби, леки коли, едри домашни животни и др.
7. Видове форма на сделките
Целта на формата на сделките в съвременните законодателства е да служи на практически нужди, а не да придава тържественост на сключването им, поради което са изоставени ритуалите, спазвани според по-старите правни системи. Различните видове форма, които понастоящем се прилагат, имат този общ белег, че при всяка от тях се съставя писмен документ, в който се обективи-рат волеизявленията на участниците в сделката. Общите изисквания, които важат за писмената форма, следва да се съблюдават при всеки от отделните видове форма.
За писмената форма е характерно, че съдържанието на сделката се изразява с писмени знаци в документ, датиран и подписан от участниците в нея. Няма значение как е написан документът, с изключение на саморъчното завещание, дали на ръка, на пишеща машина, на компютър или по друг начин. В текста на документа следва да се посочат имената и другите индивидуализиращи белези (адрес, местожителство, паспортни данни, ЕГН), които определят самоличността на лицата, чиито волеизявления са изразени в документа.
С подписа под текста на документа се удостоверява кой е извършил волеизявлението. Нашето законодателство изисква подписът на документа да се постави саморъчно. Това означава, че не може подписът да се постави с печат с името или парафа на лицето, нито да се напише на машина или да се подпише от друго лице. Само в изрично предвидени в закона случаи подписът може да се постави не саморъчно, а чрез печат или други механични средства напр. чл. 183, ал. 2 ТЗ (ДВ, бр. 63/ 1995 г.) предвижда за акциите такова изключение. Няма значение дали подписът възпроизвежда името или е само параф, с какви писмени знаци е положен, дали е четлив или не.
Когато в документа е изразено волеизявление на неграмотен, той вместо подпис полага отпечатък от десния палец, приподписан от двама свидетели. Ако неграмотният не може да постави такъв отпечатък, поставя се отпечатък от друг пръст, като се отбелязва причината за това - чл. 151ГПК. Тази разпоредба би следвало да се прилага по аналогия и за лица, които поради болест (инвалидност) не могат саморъчно да поставят подпис под документа.
Не е задължително волеизявленията на участниците в сделката да са изразени в един документ. Разменените писма между предложителя и приелия предложението заедно удовлетворяват изискването за писмена форма.
Ако сделката е сключена при използване на технически съобщителни средства като телеграми, телекси и др. подобни, които не носят подпис на подателя, изискването за писмена форма ще бъде спазено, само ако те си разменят и писма, подписани от участниците в сделката.
В писмения документ съдържанието на волеизявленията се излага свободно, без да има изисквания за точно определени елементи в него. Само в някои случаи законодателят установява какво задължително следва да съдържа писменият документ - това са необходими реквизити, при липсата на някой от тях сделката е нищожна поради липса на форма. Според чл. 370 ЗЗД необходимите реквизити на записа на заповед са: 1) наименованието „запис на заповед" в текста на документа, написано на езика, на който документът е написан, 2) безусловно обещание да се плати определената сума пари, 3) падеж — този реквизит може да липсва, когато се счита, че записът е на предявяване, 4) място на плащане, ако липсва, за такова се счита мястото на издаването, 5) името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател), 6) ден и място на издаването, 7) подпис на издателя.
Когато при съблюдаването на писмената форма не се изисква участие на длъжностни лица, които като държавни органи извършват определени удостоверявания, тя се нарича частна писмена форма. При нея документът се подписва само от лицата, чиито волеизявления са изразени в него. Такава форма като условие за действителност е предписана за договора за поръчител ство, за уговорката за лихва при договора за паричен заем, за договори при общи условия и др.
Писмената форма, която изисква за съблюдаването й участие на длъжностно лице - нотариус, районен съдия и др. се нарича официална писмена форма. Тя може да бъде: писмена форма с нотариална заверка на подписите. Фактическият състав на такава сделка обхваща освен волеизявлението на участниците в нея и удостове-рителното волеизявление на нотариус (районен съдия) за това, че подписите са положени от лицата, които са извършили волеизявленията по документа. Тези документи имат и достоверна дата, установена чрез волеизявлението на длъжностното лице. Такава форма като условие за действителност е предвидена за продажба на наследство по чл. 212, ал. 2 ЗЗД, за доброволна делба на недвижими имоти по чл. 35 ЗС, припознаване по СК, учредяване на право на строеж между роднини или съсобственици по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ и др.
При писмената форма с нотариална заверка на датата удостоверителното изявление на длъжностното лице се отнася до датата, на която документът е представен пред него. Писменият документ придобива вследствие на заверката достоверна дата, поради което в определени от закона случаи правните последици на сделката могат да се противопоставят на добросъвестни трети лица, напр. чл. 156, ал. 2, 292, ал. 2 ЗЗД.
Нотариалният акт като официална писмена форма се изисква при сделки за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, при нотариални завещания. В тези случаи нотариусът по реда на специално нотариално производство извършва проверка дали са налице законните изисквания за сключване на сделката, включително дали праводателят притежава вещното право, с което се разпорежда при сделките с недвижими имоти. При тези сделки компетентен да оформи сделката е само нотариусът, в чийто район се намира недвижимият имот.
Когато сключената сделка трябва да се одобри от съдебен орган, за да породи правните си последици, се говори за съдебна форма. Такъв е случаят със съдебната спогодба, с която страните по едно висящо дело чрез взаимни отстъпки уреждат отношенията си, и след като съдът одобри спогодбата, ако тя не противоречи на повелителни норми на закона или на добрите нрави, с определение прекратява делото.
Правилата за формата като условие за действителност на сделката са императивни и страните не могат да се отклоняват от тях.
Практическо значение има въпросът могат ли страните по бъдеща сделка да уговорят форма като условие за пораждане на действието й. Допустимостта на договорноопределената форма не се поставя под съмнение в гражданското право. Тя представлява резултат от прилагането на договорната автономия на гражданскоп-равните субекти. Щом като страните по бъдеща сделка могат да обусловят настъпването на правното й действие от срок или условие, няма пречки то да се постави в зависимост от съблюдаването на формални изисквания, които не са предвидени в закона.
§ 48. Съдържание на сделката. Тълкуване
1. Видове съдържание на сделката
Съдържанието на сделката това са правните последици, към които тя е насочена, и други уговорки, свързани с последиците й като момента на преминаване на собствеността, качеството на стоките и др. Всеки вид сделка има свое специфично съдържание. Едновременно с това има и някои общи моменти в съдържанието на всички или на голяма част от сделките. В литературата се обосновава категорията общи съществени елементи на сделките.27 Според някои автори такива са дееспо собността, съгласието или волеизявлението, предметът, основанието и формата. При този възглед според нас се смесват елементи от фактическия състав на сделката със съществените елементи от съдържанието й.
Дееспособността не принадлежи към съдържанието на сделката. Тя е предпоставка за действителност на сделката, но не може да се счита за елемент от съдържанието й.
Волеизявлението или съгласието при договорите -това е самата сделка, те определят съдържанието й, поради което не е логично да се разглеждат като съществени елементи на съдържанието.
Формата на сделката също не се включва в нейното съдържание.28 Съблюдаването й е условие за настъпване на правните последици, но тя сама по себе си не е признак или част от тях.
Единствено предметът на сделката и основанието при каузалните сделки могат да се определят като общи съществени елементи от съдържанието на сделките. Правните последици на сделката са тясно свързани с нейния предмет и с основанието.
Съдържанието на всеки вид сделка бива три вида в зависимост от това какво е минимално необходимото, за да съществува сделка от този вид, и какви допълнителни части в съдържанието си тя може да включва.
Съществено съдържание — еззепиаиа пе§оШ на сделката са тези минимално необходими правни последици, без които тя не би била сделка от даден вид. Чрез същественото съдържание сделката се типизира, придобива белезите на точно определен вид.29 Така при продажбата същественото съдържание са уговорките за прехвърляне на едно право срещу задължение за заплащане на определена цена. При договора за превоз същественото съдържание е задължението на превозвача да придвижи в пространството от едно място до друго с определен вид транспортно средство товари или хора срещу възнаграждение.
Чрез същественото съдържание сделката същевременно се и индивидуализира, тъй като при всяка конкретна сделка от даден вид има и характерни само за нея белези — конкретната вещ, която се продава, размера на цената, страните и др. При спор ищецът следва да докаже, че е налице сделка от даден вид чрез същественото й съдържание.
Към несъщественото, случайното съдържание — асгайепЪапа педоШ на сделката се отнасят онези части от съдържанието, без които сделката може да съществува, но те са предвидени, за да обслужват по-пълно интересите на страните. Това могат да бъдат уговорки, които не противоречат на повелителни правила на закона или на добрите нрави. Към този вид съдържание на сделката се отнасят условието, срокът, тежестта, понасянето на разноските по сключване или изпълнение на сделката, редът за предаване и приемане на стоките, разсрочването на задължението за цената, гаранционната отговорност и др. Действието на тези уговорки се доказва от страната, която черпи права от тях.
Правните последици на сделката, които настъпват въз основа на закона, без да е необходимо те да бъдат уговорени от страните, се наричат естествено съдържание — па^игаНа пе§оШ на сделката. Към него се отнасят напр. отговорността за недостатъци и за евикция при продажбата.
Сподели с приятели: |