ПРИЧИНИ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО, ЗА КОИТО ДЛЪЖНИКЪТ НЕ ОТГОВАРЯ

Неизпълнението не винаги се дължи на невиновна невъзможност за изпълнението. По-често то се дължи на поведението на самия Дл.- на неговият умисъл, на неговата небрежност, на неговата вина изобщо. Ако в първият случай казваме, че неизпълнението се дължи на причина, за която Дл. не отговаря, във втория случай обратно, казваме, че то се дължи на причина, за която той отговаря. За такъв Дл. възниква договорна отговорност, т.е. задължение да поправи, доколкото е възможно, в натура вредите, причинени от неизпълнението.И така Дл. отговаря за своята вина.

Условия за отговорност на длъжника.

ВИНА- психическото о-е , което извършителя на неправомерното действие или бездействие има към собственото си деяние и произтичащите от него резултати

Вината има отношение към отговорността в двете си проявни форми- умисъл и небрежност.

1. Умисълът е налице, когато деецът ясно съзнава, че с неизпълнението си причинява вреди на отсрещната страна. Умишлено - със зла воля действа оня длъжник, който макар ясно да съзнава, че ако не изпълни задължението си, ще причини вреди на своя кредитор - иска или допуска настъпването на този неправомерен резултат.

а) Ако го иска, ако волевата му дейност е пряко насочена към постигането на резултат, противен на дължимия, казваме, че длъжникът действа с пряк умисъл.

б) Ако пък се надява, че тия последици все пак няма да настъпят, макар пак да допуща, че могат и да настъпят и се съгласява да настъпят, стига само да постигне друг целен от него (правомерен или неправомерен) резултат, казваме, че длъжникът действа с евентуален умисъл.

Така например умишлено действа оня длъжник, който не ми доставя уговореното семе, за да не мога да засея, макар да знае, че така ще понеса вреди. Или ми достави семе, което е загубило кълняемостта си. Умишлено действа и оня длъжник, който не ми доставя семето, като се надява, че все някак ще се справя с положението и няма да понеса вреди, но допуща, че такива вреди мога и да претърпя, и се съгласява в себе си и това да стане, стига само да може да продаде семето другиму на двойно по-висока цена. Зла воля проявяват явно и двамата - единият иска непременно да загубя; другият не иска непременно да загубя, но е съгласен евентуално и това да стане, стига само той за спечели. Снизхождение не заслужава нито първият, нито вторият.

2. Небрежност. Небрежен е длъжникът, ако неизпълнението на задължението му се дължи на това, че несъзнавано или лекомислено не е положил онази грижа, която е трябвало да положи, за да го изпълни точно. Тази необходима грижа той бе длъжен да положи. Но не я полага. Затова е виновен. Упрекваме го в слаба активност - за бездейната му воля. Неговата небрежност може да се прояви в две форми. Дл. може изобщо да не си е представял последиците на неизпълнението си - да не ги е предвиждал. Но е бил длъжен, можеше и щеше да ги предвиди, ако бе положил необходимата грижа. В този случай говорим за несъзнавана небрежност. Но може, обратно, да си е представил последиците на своето неизпълнение, без да е съгласен с тяхното настъпване. Той обаче все пак бездейства, като лекомислено се надява, че предвижданите от него противоправни последици на една или друга причина няма да настъпят: съзнавана небрежност.

Дължимата грижа - чл.63(2) ЗЗД

"Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа."

Грижата на добър стопанин е следователно необходимата и дължима грижа. Ако Дл. не я положи, тай е във вина. Неговото бездействие става причина дължимият резултат да не бъде осъществен. И понеже това бездействие е виновно, Дл. отговаря за последиците му, за неизпълнението. Дължи се поначало грижата на добър стопанин. В известни случаи обаче се изисква Дл. да положи "друга грижа" - по-голяма или по-малка от тая на добрия стопанин.

1. Грижа, по-малка от тая на добрия стопанин, се изисква обикновено, когото Дл. няма никакъв интерес от сделката, от която произтича задължението му. Влогоприемателят трябва да се грижи за вложената вещ като добър стопанин, макар да не получава поначало възнаграждение за труда си - чл.253(2). Но той отговаря само за умисъл и груба небрежност след изтичане на срока, в който влогодотеля е трябвало да си вземе вложената вещ обратно. Влогоприемателят отговаря следователно само за неполагане на онази грижа, която и най-небрежния стопанин би положил. Управляващият чужда работа трябва да положи в тази си дейност грижата на добър стопанин, щом се е заел с чуждата работа (чл.60 ал.2 във вр. чл.281). Но неговата отговорност може да бъде намалена с оглед особените обстоятелства, при които е поел грижата за чуждата работа - чл.60(3).

2. В други случаи з-на изисква да се положи грижа, по- голяма от тая на добрия стопанин. Така е при заема за послужване. Понеже само Дл. има интерес от този д-р, изисква се той да положи за чуждата вещ не само грижата на добър стопанин, но и да предпочете нейното запазване пред запазването на своите вещи - чл. 244(1). Това значи, че той отговаря, ако е могъл да спаси заетата вещ от случайно погиване, като жертва своята; че отговаря, ако не е положил тази грижа, която полага и най-грижливият човек.

3. Съдържание на дължимата грижа. Законът изисква задължението да бъде изпълнено е грижата на добър стопанин. Но той не определя съдържанието на тази грижа. Мащабът на законодателят е относителен, както по отношение на мястото така и по отношение на лицата. Индивидуализирането поставя въпроса за личните качества на лицата. Липсата на определени интелектуални или физически качества на лицата имат по-малко или по-голямо значение в различните случаи.

Клаузи за неотговорност.

По начало са допустими уговорки, чрез които Дл. се задължава да положи по-голяма или по-малка грижа от установената от закона. Има хипотези, във които те не са допустими. Напр. при договора за продажба - чл.193(3), не може да се уговаря че продавачът няма да отговаря за недостатъците на вещта. Принципно е положението, че предварителното освобождаване от отговорност или нейното ограничаване се изключва във всички случаи, когато с тях предварително се уговаря, че длъжника няма да отговаря за своя умисъл или за грубата небрежност - чл.94 ЗЗД.

Отговорност за чужди действия.

1. Длъжникът няма да отговаря за действията на трети лица, които са се вместили в облигационното отношение без негово знание или съгласие и са причинили неизпълнението. Тези трети лица отговарят направо пред кредитора по силата на чл.45 ЗЗД - деликтна отговорност, а не договорна.

2. Длъжникът отговаря обаче за действията на трети лица, които сам е привлякъл към изпълнение на задължението си. Така:

- Довереникът, който не имал право да се замести от друго лице, отговаря за действията на заместника си, като за свои; а ако е имал това право - за вредите причинени от лошия избор на заместника си - чл.283(4).

- Спедиторът може да натовари следващия спедитор за извършване на превоза и без да е овластен за това. Той носи отговорност за действията на следващия спедитор.

- Превозвачът може да предаде товара на другиго за извършване на превоза, но той отговаря за действията на следващите превозвачи до доставяне на товара.

- Пълномощникът отговаря, както за свои действия, за действията на лицето, което е преупълномощил - чл.43(3).

Всички тези заключения важат за т.н. договорна отговорност. При деликтите отговорността за чужди действия е допустима само в изрично посочените от закона случаи: чл.47 - 49 ЗЗД.

Последици от виновната невъзможност за изпълнение.

1. Кредиторът може да иска обезщетение, което да покрива неговите компесаторни вреди, причинени от неизпълнението. Претенцията на кредитора за реално изпълнение на задължението вече не може да бъде удовлетворена.

2. Кредиторът може да иска заместващата облага - иск с\у трети лица, които е привлякъл при изпълнението, ако то е станало невъзможно по тяхна вина; Дл. има иск с\у застрахователя ако се е застраховал.

3. Кредиторът може да не престира насреща дължимото. Ако неизпълнимото задължение произтича от двустранен д-р, Кр може да предпочете просто сам да не престира това, което дължи насреща - да предпочете това пасивно свое поведение.

4. Кр. може да иска да се развали д-ра, поради неизпълнение. Това не го лишава от възможността да търси обезщетение, което представлява разликата, с която той обеднява, а не пълна компенсация. Т.е. Кр. ще може да претендира само тези вреди, които биха му се следвали след приспадане на дължимата от него престация.

Частична виновна невъзможност.

1. Кр. може да иска реално изпълнение на възможната част + обезщетение за невъзможната част.

2. Кр. може да иска заместващата облага, съответстваща на невъзможната част.

3. Може да иска реално изпълнение само за възможната част, като и тай престира насрещно дължимото.

4. Може да развали д-ра, без да е длъжен да дава срок на Дл. да изпълни възможната част на престацията - по принцип д-ра се разваля съдебно.

Едно изпълнение може да е напълно възможно, но да не е реализирано още, макар задължението да е вече изискуемо. Налице е едно закъснение. Ако то се дължи на вината на Дл. - по точно на причина, за която той отговаря, казваме, че Дл. е в забава. Той не е престирал своевременно, без да има извинителни причини за това. Следователно забавата може да се дефинира като противоправно закъснение на престацията, за която Дл. отговаря.

Забавата е една от формите на неизпълнението. За забава можем да говорим само при още възможно изпълнение. Тя следва да се отграничава от невъзможността за изпълнение.

Предпоставки за забавено изпълнение.

1. Изискуемостта на вземането - падежът да е настъпил.

2. Покана за изпълнение- изискуемостта е предпоставка за валидността на поканата. Поканата не е правно релевантна преди вземането да е станало изискуемо.

По своята правна същност поканата представлява изявление на Кр. , отправено до Дл., с което той му обявява, че иска да получи дължимата престация веднага или в определен срок. Следователно простата изискуемост на вземането поначало не поставя Дл. автоматично в закъснение, а е необходимо Кр. да го покани да изпълни задължението си.

- Никаква форма не е необходима за валидността на поканата. Тя може да бъде направена по какъвто и да е начин - устно или писмено.

- Поканата за всеки случай трябва да бъде недвусмислен израз на желанието на кредитора да получи изпълнение. Тя е такава и когато самият кредитор трябва да престира с\у изпълнението. Тя е действителна и когато в нея се изявява готовност за насрещно престиране.

- Поканата трябва да дава на длъжника един срок за изпълнение. Той трябва да бъде подходящ и достатъчен. Въпреки дадения срок длъжника няма да изпадне в забава, ако кредитора дължи известно съдействие за осъществяване на дължимия резултат.

В някои изключителни случаи простата изискуемост на вземането автоматично повлича забавата на длъжника. Забавата настъпва и без покана.

а) Чл.84(1) "Когато денят за изпълнение на задължението е определен, Дл. изпада в забава след изтичането му..." Определеният срок кани длъжника да изпълни. "...Но ако този ден е изтекъл след смъртта на Дл., неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата." Това е разбираемо т.к. длъжниковият наследник може дори да не знае за съществуването на дълга.

б) Покана за изпълнение не е необходима и когато задължението произтича от непозволено увреждане - чл.84(3). Изискуемостта настъпва със самото увреждане. Ако например Х събори оградата на У , задължението да я възстанови възниква със самото събаряне.

3. Вина на длъжника - забавата трябва да се дължи на причини, за които Дл. отговаря, защото в противен случай закона освобождава Дл. от отговорност. Вината се предполага до доказване на противното. Негова работа е да се оневини. Затова ако са налице други елементи за забавата, Дл. трябва да доказва, че причините за забавата не могат да му се вменят във вина.

Кредиторът може да изисква,, но и трябва да приеме забавената не по вина на Дл. престация и не може да претендира закъснителни вреди. Изпълнението е за длъжника всъщност отложено до изчезване на причината, която пречи на престирането.

При фикс-сделките кредитора има интерес от изпълнение само на падежа и не е длъжен да приеме забавено изпълнение. От това дали е на лице вина у Дл. за забавата зависи дали ще се освободи от отговорност или няма. Когато няма вина договора се развала по право, а рискът си остава за Дл.

Действие на забавата - неблагоприятни последици за Дл.

1. Рискът. Върху него преминава най-напред рискът от случайната последваща невъзможност на изпълнението. Това следва от изричното разпореждане на чл.85, според който, "когато Дл. е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не е отговарял..." Преминаването на риска от кредитора в\у Дл. се обяснява с едно предположение в полза на кредитора. Законът предполага, че случайното събитие сигурно не щеше да засегне кредитора, ако му бе престирано навреме.

2. Искът за изпълнение. Кредитора може да иска по съдебен ред реално изпълнение. За да може искът да се предяви, необходими са следните предпоставки:

- Изпълнението да е още възможно;

- Дл. да не го е осъществил, макар срокът да е настъпил.

Завеждането на иска за изпълнение открива м\у страните по обл. о-е едно съдебно производство, което завършва със съдебно решение и издаването на изпълнителен иск за принудително изпълнение на задължението. Кр. получава съдействието на съдия-изпълнител, за да бъде осъществена дължимата престация.

3. Средствата за принудително изпълнение варират в зависимост от съдържанието на престацията:

- Задължение за лична заместима престация - Кр. може да бъде овластен от съда да изпълни - да извърши действия за сметка на Дл. (чл.81(1)ЗЗД и чл.419 и 420 ГПК);

- При задължения за лични незаместими престации Дл. се задължава към престиране ч\з глоби(чл.421 ГПК)

- При задължения за сключване на сделки ще се приложи чл.19(3);

- При задължения за отрицателни престации, Дл. може да бъде принуден да изпълни ч\з глоби за всяко нарушение(чл.422ГПК);

- При парични задължения принудително изпълнение може да бъде насочено към движимостите, недвижимостите и вземанията на Дл.

4. Иск за обезщетение. Кр. освен иска за реално изпълнение може да предяви и иск за обезщетение. Той има право да иска всички вреди претърпени от забавеното изпълнение (закъснителни вреди)

5. Кр. може да развали д-ра ч\з едностранно волеизявление по съдебен ред, когато е изгубил интерес от изпълнението.

Прекратяване на забавата.

- когато е налице изпълнение на задължението;

- когато е опростен дълга;

- когато Кр. изпадне в забава.

Лошо изпълнение.

Изпълнението е лошо ако то не съответства на дължимото. То е неизпълнение на задължението в качествено отношение. По начало закона дава право на страните сами да определят съдържанието на дължимата престация, сами да посочат кое изпълнение те ще считат за точно в качествено отношение. Когато се дължат родово определени вещи, законът определя, че трябва да се даде вещ поне от средно качество - чл.64.

Приема се, че има установени стандарти във връзка с качеството. Когато веща се отклонява от стандартите, се говори за нестандартна вещ. Повече внимание се обръща на този въпрос в особената част. Д-р за продажба - чл.193 - 197, 217,218,221. Д-р за изработка - чл.261; 264; 265.

Последици от лошото изпълнение.

Гражданскоправните последици на лошото изпълнение не са еднакви във всички случаи. Те са различни при отделните видове облигационни отношения.

- Кр. може да иска да му бъде престирано добре, когато вещта е родово определена;

- Когато не се касае за лична незаместима престация е възможно, кредитора сам да изпълни вместо Дл., но за негова сметка;

- Възможно е кредитора да иска намаляване на своята престация (или отбив от цената);

- Кр. може да развали д-ра, когато няма интерес от изпълнение или когато е налице пълно неизпълнение.

При всички случаи, кр. може да иска обезщетение за вредите от лошото изпълн.

Съществуват такива облигационни отношения, при които за да се изпълни задължението по тях от страна на длъжника се изисква съдействието на кр. Ако той не стори това, се казва, че изпада във забава. Кредиторовата забава е по-малко опасна от длъжниковата.

Кр. е в забава, когато неоснователно не приема предложеното му от дл. изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което дл. не би могъл да изпълни задължението си. Практически кредиторовата забава се приравнява към забавата на дл. Нормативната уредба - чл.95-98 ЗЗД.

Предпоставки

Кр. изпада в забава: 1. или когато не даде онова необходимо съдействие, без което дл. не би могъл да изпълни зад. си; 2. когато неоправдано не приема предложеното му от дл. изпълнение.

1. Необходимото съдействие може да е нужно в течение на самия процес на изпълнението. Но кредиторско съдействие често е необходимо едва когато дл . завършва изпълнителната си дейност - при приемане на изпълнението. Ако се откаже, казваме че е налице неприемане.

2. Неприемане. За да кажем, че кр. изпада в забава поради неприемане, наложително е:

а) изпълнението да му е предложено - дл. трябва да е предложил изпълнение съгласно договора - чл.95 ЗЗД. това значи, че престацията трябва да е предложена точно във всяко отношение - количество, качество, на уговореното място, по уговореното или обичайно време. С една дума, предлагането трябва да бъде такова, че да липсва само съдействието на кредитора, за да бъде осъществен дължимият резултат.

б) Щом изпълнението е предложено на кр. съгласно д-ра и той отказва, трябва да се счита, че неоправдано не приема престацията, отказва съдействието си. Поставя се въпросът дали забавата на кредитора може да се вмени във вина. Въпросът е спорен, но се приема, че тя трябва да може да се вмени във вина на кр., за да отговаря той за вредите, който тя причинява на длъжника - чл.98 ЗЗД.

Общо можем да кажем, че кр. е в забава, когато е пропуснал да създаде онази обстановка, която съгласно съдържанието на дължимото и схващанията в живота е трябвало да бъде създадена, за да се погаси задължението чрез изпълнение.

Последици на забавата

1. Отговорността на дл. се намалява при забавата на кр. Дл. отговаря само при умисъл или груба небрежност. След изпадането си в забава дл. престава да дължи лихвите ако тя с парична. Забавата на кр. освобождава дл. от неговата забава. Рискът преминава в/у кр. Това е пряка последица на чл.96(1).

Дл. може да се освободи от зад. си - чл.97,98.

- Ако зад. е да се предаде нещо, дл. се освобождава от зад. си, стига да предаде дължимото да се пази на подходящо място, определено от РС по негово искане - чл.97(1).

- Ако се дължат пари, ценни книги или др. ценности, дл. се освобождава от зад. си, стига да ги вложи в банка по местоизпълнението си. Той не се нуждае от това от разрешение на съда.

- Дължимото може да подлежи на бърза развала или пазенето му да е свързано със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, дл. след като предизвести кр., може да поиска от РС да му разреши да продаде дължимото и получената сума да вложи в банка на името на кр. - чл.97(3).

- Ако длъжникът изтегли вложеното преди то да бъде прието от кр., предаването за пазене няма погасителен ефект - чл.97(4).

- Ако предметът на дължимото не е да се предаде нещо, забавата на кр. дава право на дл. да се откаже от д-ра - да го развали и да иска обезщетение за направените разноски и понесените вреди - чл.98.

Разноските направени вследствие забавата, са в тежест на кр. Това следва от чл.96(1) и чл.98. Това е естествено. За направените разноски, както и за претърпените вреди от дължимата вещ дл. има и едно право на задържане - чл.91(1).

Забавата отпада ако кр. впоследствие приеме дължимото или се постигне съгласие, че дългът по-късно ще бъде погасен. Тя отпада и с давността на вземането.

Неизпълнението причинява една празнина в чужд кръг на интереси. Отговорността като санкция за неизпълнението цели да запълни тази празнина, предизвикана от длъжника. Целта е да се отстранят настъпилите неблагоприятни последици, като се обезщети ощетения. Предмет на обезщетяването е всичко което съставлява вреда.

Вреда са всички неблагоприятни последици, които настъпват в правната сфера на кредитора от неизпълнението на поетото към него задължение и засягат неговите права и интереси.

Говорим за два вида вреди 1. Нематериални (неимуществени) 2. Материални (имуществени).

1. Неимуществени вреди са такива, които не засягат имуществото на кредитора, респ. на увреденото лице, а накърнява техни чисто лични, научни, естетични или морални интереси.

За морални вреди се говори най-често в областта на деликтната отговорност (непозволено увреждане). Морална е вредата, която претърпява девицата, която доверявайки се на обещанието за встъпване в брак, се е съгласила на извънбрачни полови връзки, от които забременяла, след което била изоставена - нещо, което и "причинило морални страдания и болки".

Но за морални вреди може да се говори и в областта на т. нар. договорна отговорност. Морална е отговорността на оня професор, чийто труд се издава от дадено издателство, с такива грешки, които го излагат, или с такова закъснение, че трудът загубва актуалността си.

Подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди? Съществуват правни теории даващи отрицателен отговор на този въпрос. Те изхождат от това, че е невъзможно да се оцени в пари засягането на личните неимуществени интереси и макар да е на лице увреждане, не предвиждат възможност за обезщетяване на кредитора (увреденото лице).

Закона трябва да охранява не само имуществените, но и неимуществените. Чл.52 ЗЗД казва: "Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост". Следователно по нашето право се дължи обезщетение за морални вреди.

Трайната практика на ВС не допуска обезщетение при неизпълнение на задължение, произтичащо от договора.

2. Имуществени - засягат материалните интереси (имуществения патримониум) на кредитора респ. на увреденото лице. Има две проявни форми:

а) Претърпени загуби - изразява се в намаляване на сегашното имуществено състояние на кредитора в резултат на неизпълнение.

б) Пропуснати ползи - кредиторът пропуска да реализира печалба и да увеличи имуществото си, макар, че са съществували всички изгледи за това, ако правно задълженото лице би изпълнило задължението си.

Имуществените вреди представляват разликата в имущественото състояние на кредитора след изпълнение на задължението и имущественото състояние, което би имал, ако задължението е изпълнено точно. Разликата м\у тези две величини образува имущественият интерес на кредитора от точното изпълнение на задължението.

Компенсация на ползи и вреди - горната разлика е и претенцията на кредитора за обезщетяване. Възможно е неизпълнението на задължението да дава облага на кредитора - той трябва да приспадне от своята вреда. Следователно стойностния израз на вредата е разликата м\у паричната оценка от неблагоприятния резултат и този на благоприятните последици от неизпълнението. Задължително е необходимо причинната връзка м\у благоприятната последица от неизпълнението и самото изпълнение.

ПОПРАВЯНЕ НА ВРЕДИТЕ.ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПОПРАВЯНЕ НА ВРЕДИТЕ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

Да се поправят вредите означава да се премахнат, да се заличат неблагоприятните правни последици, които Кр. е претърпял вследствие на неизпълнението. Този резултат може да бъде постигнат по два начина:

1. З-нът може да предвижда, че дължащият поправяне на вредите трябва да изравни в пари имотното увреждане, претърпяно от Кр. Тогава говорим за парично или еквивалентно обезщетяване. Защото Дл. трябва да заплати паричния еквивалент на причинената от него вреда.

2. Но з-нът може да предвижда, че причинителят на вредата трябва да възстанови нещата в това състояние, в което те са се намирали преди това, преди да бъде посегнато на тях. Тогава казваме, законът е възприел принципът на натуралното обезщетяване.

Натурално обезщетяване.

Истинското приложно поле на принципа на обезщетяването в натура всъщност е областта на непозволеното увреждане. Целта е да се възстанови това положение което е било преди нанасянето на вредата. При договорната отговорност то е свързано най-вече със задължението да се даде или направи нещо. Следователно касае се за онези способи за принудително изпълнение, които кредитора има на разположение, за да получи реално изпълнение доколкото то е възможно и той има интерес от това. При деликтното увреждане е по приемливо натуралното обезщетение.

При договорната отговорност ако кредитора е загубил интерес от натурално обезщетение, приоритет ще се даде на паричното. То се осъществява чрез еднократно или периодично престиране на една парична сума равна на паричната сума на вредата. Има три възможни стойности.

1. Афектационна стойност - тя е по усмотрение, когато той държи особено много на вещта. Тази стойност е по начало без значение при паричното оценяване на претърпяната вреда. Тя може да се вземе под внимание от съдът при определяне на вредата.

2. Пазарна - благото, за което се дължи обезщетение, обикновено има една обективно определима обща стойност, изразявана в пари. Тя е обща защото има за всички еднакви критерий и не се обуславя от това, кой е конкретния притежател на вещта.

3. Относителна - Позволява да се вземат под внимание особено неблагоприят- ните отражения на неизпълнението в имуществото на конкретния кредитор.

Извод: Паричното обезщетение трябва да е равна на относителната ст-ст на престацията, която е равна на субективният интерес на кредитора от ненастъпването на вредата.

Меродавен момент.

1. Според едно от схващанията паричната оценка на вредата трябва да се извърши към момента на настъпването й.

2. Според други меродавен е момента на предявяване на иска.

3. Според трети оценката на вредите в пари трябва да стане към момента на съдебното решение. Само тогава обезщетението е пълно.

Обезщетение при неизпълнение на парични задължения.

1. При тях никога не може да настъпи последваща невъзможност за изпълнение на паричен дълг и за това никога не се дължат компесаторни вреди при неизпълнение на паричен дълг. Всяко неизпълнение на парично задължение е винаги само забавено изпълнение и може да породи само претенция за заплащане на закъснителни вреди.

2. При неизпълнение на паричен дълг, кредитора винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва и то от деня на забавата - чл.86(1)

3. Когато претърпените вреди са в по-висок размер от лихвата, кредитора може да иска обезщетение в по-голям размер, но той трябва да докаже тези вреди и че те са в резултат от неизпълнението - чл.86(1).