Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

Предварителният договор(ПД) е съглашението, с което две лица се задължават да сключат в бъдеще окончателен д-р при условията уговорени предварително. Той се сключва, когато условията за сключвания окончателен не са настъпили за страните, а те искат да запазят качествата си на съконтрахенти. Най-често се сключват при транслативни сделки за недвижими имоти. ПД не е специален договор. Той е уреден в Общата част. По принцип може да се сключва за всички видове д-ри, с две изключения:

а\ ПД за дарение- той е нищожен;

б\ Ако окончателният д-р е нищожен по чл. 26,то и ПД също ще бъде нищожен.

Същност на ПД. ПД бива два вида- едностранни и двустранни.

1. Едностранен ПД ще е налице, ако се задължа да продам апартамента си на определена цена, на който вие сте понастоящем наемател, ако решите да го купите до края на наемния срок. Вие приемате това мое предложение.В резултат по договорен път се установява във ваша полза едно право на предпочитание т.е. едната страна поема задължение да сключи окончателен д-р а другата има право само да иска сключването му.

2. Двустранен ПД ще е налице когато не само едната страна се задължава да продаде апартамента си, но и другата се задължава да го купи т.е. всяка от страните по д-ра поема задължение да сключи окончателен.

Характеристика:

1. Това е НЕНАИМЕНОВАН договор, уреден в общата част.

2. НЕ Е ПРЕСТАЦИОНЕН т.к. не се прехвърля никакво имущество.

3. Договорът е КОНСЕНСУАЛЕН защото е достатъчно постигането на съгласие, за да бъде той сключен.

4. Договорът е КАУЗАЛЕН.

5. Той по принцип е НЕФОРМАЛЕН, но закона предвижда писмена форма за действителност, когато за окончателен д-р се иска нотариална форма чл.19(1)

Приложно поле.

1. ПД за продажба на недвижими имоти са най-често срещаните. Той си е извоювал особеното наименование- обещание за продажба.

2. Продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД.

3. За отстъпване на недвижим имот срещу задължение за издръжка.

4. За замяна на недвижим имот.

5. За наем.

6. За учредяване на вещни права.

7. За заем, за влог, за залог.

Условия за действителност. Всички условия за действителност на един д-р са такива и за ПД.

1) Трябва да съдържа всички уговорки относно съществените условия на окончателния д-р.

2) Когато има изискване за писмена форма тя трябва да бъде спазвана.

3) Ако окончателния д-р е нищожен то и ПД ще бъде нищожен независимо от основанието.

Действие на ПД.

ПД създава едно взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка от страните по него.Всяка от тях има претенция спрямо другата да иска сключването на окончателен. Други действия той няма. Има само облигационно но не и вещно действие.

Принудително изпълнение.

Чл. 19(3) ЗЗД. "Всяка от страните по ПД може да предяви иск за сключване на окончателен д-р. В такъв случай д-ра се счита сключен в момента, в който решението влезе в сила." Искът е конститутивен, т.к. правото да се иска принудително изпълнение е потестативно. Тук съдебното решение замества окончателния договор. Съдът дава двуседмичен срок да изпълни своето задължение по окончателния д-р. Ако не изпълни ответника има право да иска отмяна на окончателния д-р.

Исковата молба се вписва, защото всички действия извършени след вписването на исковата молба са недействителни за ищеца.

Съдебното решение също се вписва, защото играе ролята на нотариален акт. То се вписва 6 месеца след влизане на решението в сила. Въз основа на него може да се извади констативен нотариален акт.

ДОГОВОР В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ. ОБЕЩАВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ.

Договорът в пола на трето лице е уреден в чл.22 от ЗЗД.

Опр:Д-р по силата, на който страните обещател (промитент) и уговарящ (стипулант) се съгласяват едно трето лице - бенефициер, което не е страна (не участва пряко, нито чрез представител) да придобие едно право като може да иска изпълнението му от обещателя.

Приложно поле.

1. Договора се среща най-често при застраховките в полза на трето лице- застрахователната сума се получава от задълженото лице.

2. При д-рите за прехвърляне на имот с\у задължение за издръжка и гледане.

3. Д-рът за продажба - правото на собственост преминава в\у задълженото лице.

Страни по договора.

- ОБЕЩАТЕЛ (ПРОМИТЕНТ)- поема задължението да даде нещо или да направи нещо в полза на задълженото лице.

- УГОВАРЯЩ (СТИПУЛАНТ)- уговаря да се престира на трето лице и приема обещанието на обещателя.

- БЕНЕФИЦИЕРЪТ НЕ Е СТРАНА ПО ДОГОВОРА.

Условия за действителност.

Уговорката в полза на трето лице поражда с сключването на д-ра самостоятелно право за третото лице при няколко условия:

1.Уговорката в полза на третото лице преди всичко трябва да е валидна.Ако тя е нищожна третото лице не придобива никакви права.Ако пък е унищожаема правата на третото лице отпадат с обратна сила.

2.Д-рът трябва да бъде действителен.

3.Необходимо е също третото ползващо се лице да е определено или поне определяемо.

Действие на договора.

Стипулираното право възниква веднага и направо в имуществото на третото ползващо се лице и не преминава през имуществото на уговарящия. Третото лице не е правоприемник на уговарящия.

Третото лице придобива веднага, направо и непосредствено уговореното в негова полза. Но това негово придобиване не е окончателно. Уговорителят, по чийто почин всъщност третото лице става кредитор, има право да отмени уговорката. Неговото едностранно изявление в този смисъл е напълно достатъчно.

Отношение м\у страните и м\у страните и третото лице:

1) Обещател - трето лице.

Обещателя може да противопостави на третото лице възраженията, който произтичат от договора, но не и личните възражения с\у д-ра.

Третото лице по отношение на обещателя има право на иск за реално изпълнение.

2) Обещател - уговарящ.

Уговарящият може да иска разваляне на договора поради неизпълнение; за вреди който неизпълнението е причинило; право на иск за реално изпълнение (и за двете страни); обезщетение вместо изпълнение.

3) Уговарящ - трето лице.

Отношенията са най-различни, няма значение за договора. Най-често уговарящия иска да надари третото лице или да изпълни свой дълг по отношение на третото лице.

4) Третото лице и кредиторите на уговарящия.

Кредиторите могат да отменят д-ра в полза на третото лице, ч\з т.н. отменителен (Павлов) иск по чл. 135 ЗЗД. Третото лице дължи да върне само това, което уговарящия е дал по договора.

Обещаване действието на трето лице.

Обещаване действието на трето лице е налице, когато едно лице А обещава на друго лице В , че едно трето лице С ще се задължи да извърши нещо в полза на Б. Поражда д-ие само за обещателя. Ако обаче С не изпълни д-ето за което А се е задължил, тогава има две възможности:

1. Може да се иска реално изпълнение от А

2. Когато личните качества на С са от значение за изпълнението, тогава от А се иска само обезщетение.

Престацията е поведението, което е необходимо за да се постигне резултат, да се освободи длъжникът от неговата отговорност.

Съдържанието на престацията се определя още при възникването на юридическите факти, от които то произтича. То може да бъде определено и от други правни актове, а не само от тези, които са източник на облигационното отношение.

1. Определяне от закона. З-на определя съдържанието на дължимата престация, когато той е източник на обл. о-е.

2. Определяне чрез правна сделка.

3. Определимост на престацията. Добросъвестността като критерий за определяне съдържанието на дължимата престация.

Методът за установяване точното съдържание на дължимата престация, това е преди всичко тълкуване съдържанието на ония актове, които са предназначени да определят съдържанието на дължимото.

4. При неоснователно обогатяване .З-на определя задължение за връщане на недължимо платеното.

5. От административен акт.

6. От съдебно р-е.

Видове престации.

А\ Според вида на поведението- задължение за положителни и отрицателни престации. Задължението е за положителна (действие),за отрицателна престация (за въздържане).

Б\ Според ЗЗД използвайки критерия предмет те се делят на:

1.Задължение да се направи нещо;

2.Задължение да се даде нещо;

3.Задължение да не се прави нещо.

В\ Според времето.

1.Задължения за еднократна престация

2.Задължения за трайна престация

- Задължения с продължително изпълнение. При тях длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва редица еднакви по същество престативни действия.

- Задължения с повтарящо се изпълнение са тези, при които длъжникът трябва в течение на определено време да извърши редица (няколко на брой) еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време.

Г\ Задължения за делими и неделими престации.

Задължението за положителна престация може да бъде делима или неделима, според това дали маже да се изпълни на части без да се намалява себестойността на цялата престация. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ОТРИЦАТЕЛНА ПРЕСТАЦИЯ СА ВИНАГИ НЕДЕЛИМИ.

Д\ Задължения за положителни престации.

Е\ Задължения за заместими и незаместими престации.

1. Заместими.- когато дължимия резултат може да бъде осъществен не само от длъжника.

а)Видове заместими престации.

аа)Задължение за лична заместима престация, когато изпълнението на задължението може да бъде извършено от едно трето лице.

аб)Задълженията за предметна престация са винаги заместими.Когато се дължи предоставянето една вещ или предоставянето й в полза на длъжника.

2. Незаместими.

Дължимия резултат може да бъде осъществен единствено от длъжника.

Ж\Задължения за отрицателни престации.Дължимият резултат се осъществява ч\з бездействие.Видове.

1.Самостоятелни- когато пряка и непосредствена цел на ЮФ (на д-ра) е да се забрани конкретно действие на длъжника.

2.Несамостоятелни-задължението за отрицателна престация,когато ЮФ(д-рът) няма за пряка и главна цел да забрани на длъжника извършването на конкретно д-е.

3.Смесени- задължението за бездействие е съчетано със задължение за положителна престация.Вж. чл.280 и чл. 283.

Неизпълнение.При задължения за отрицателна престация имаме или изпълнение или пълно неизпълнение.Следователно тук не можем да говорим за забава т.к.щом веднъж е извършил това, което е бил длъжен да не върши, не е изпълнил задължението си и не може да го изпълни в бъдеще.

Кредиторът има право, когато задължението за бездействие нарушено да иска възстановяване на положението преди нарушението.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТ.

Длъжникът може да е задължен да прехвърли собственост или да уреди (респ. да прехвърли) едно вещно право в полза на кредитора си. За този случай казваме, че длъжникът трябва "да даде нещо", че задължението му е за "dare". Оттук и изводът, че задължението "да даде нещо" е по нашето право задължение да се прехвърли собственост, респ. да се учреди или прехвърли друго вещно право.

Вещното действие на задължението да се даде нещо следва от чл. 24(1) ЗЗД, според който: "При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.". Това важи за индивидуално определените вещи. За родово определени вещи прехвърлянето става след индивидуализиране на веща (вж. чл. 186а ЗЗД)

Еднакво е правното положение и при замяната. С този договор страните "се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи" (чл.222). Задължението да се прехвърли собствеността в\у определена вещ се изпълнява автоматично.

Автоматично действие ще липсва когато:

1. Длъжникът не е собственик на веща; когато тяхното автоматично вещно действие е отложено по волята на страните.

2. При т.н. родово определени престации. Правото на собственост преминава в един следващ момент, до индивидуализиране на вещта.

3. При алтернативна престация. Извършването е отложено до т.н. концентрация

4. При продажба със запазване на собствеността. Вещното действие е отложено, до изплащане на последващата вноска.

5. Когато е налице едно отлагателно условие.

Вещното действие се изразява в това:

1. Да се прехвърли правото на собственост;

2. Да се прехвърли или учреди друго вещно право.

Това са т.н. транслативна и учредителна сукцесия.

1.Задължения за индивидуално определена престация.

Предмет на задължението за индивидуално определена престация е нещо конкретно, предварително фиксирано и означено по индивидуалните си белези.Характерно за тези задължения е, че не могат да възникнат, ако по време на договарянето конкретно дължимото е фактически неосъществимо.

1.1 Действие на задължението.

Ако задължението е за " dare" и престацията е индивидуално определена, правото на собственост преминава веднага, а заедно с него преминава и рискът от случайно погиване или повреждане на веща т.к. всеки собственик сам носи последиците от случайното погиване или повреждане на веща. Приобретателя става собственик на определената вещ със сключването на д-ра (чл.24(1) ЗЗД)

1.2 Странични задължения.

Прехвърлителя да предаде прехвърлената определена вещ и затова да я пази с грижата на добър стопанин до нейното предаване (чл.187 и чл.63(2) ). При случайно погиване рискът е за приобретателя.Ако пък прехвърлителя е изпаднал в забава, рискът е за длъжника,освен ако докаже, че веща би погинала дори и ако се е намирала у приобретателя.

2. Задължения за родово определена престация.

Дали веща е индивидуално или родово определена, зависи от волята на страните по д-ра, а това дали са заместими или незаместими от свойствата на веща т.е.дали определено количество от едната вещ е равна, еквивалентна на общото количество от другата вещ.

Родово определените престации се характеризират с НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ. За да може да породи д-е договора и да се постигне целения резултат е необходимо родово определените престации да се индивидуализират. З-нът предвижда, че индивидуализация се извършва ч\з предаване или по съгласие на страните.

Неопределеността трябва да се премахне, иначе задължението не може да се изпълни. То може да се създаде с относително неопределен предмет на дължимата престация.

2.1 Възможни хипотези на индивидуализация.

а) Възможно е страните да са се съгласили длъжника да отдели от рода определено количество, което съответства на неговото задължение.

б) Възможно е да се счита, че индивидуализацията е извършена в момента в, който бъде предадено определено количество от рода. Единствено възможно, когато страните не са се споразумели за нещо друго.

в) Възможно е да се счита, че индивидуализацията е извършена, ако е уведомен Кр. като това отделяне е направено.

г) Възможно е Кр. и Дл. заедно да извършат отделянето.

Възможни са изобщо най-различни комбинации, щом има съгласие.По мъчен е въпроса обаче, когато страните нищо не са уговорили за начина по който ще се определи съдържанието на дължимата престация. З-нът казва, че" при липса на съгласие" индивидуализацията настъпва, когато родовите вещи" бъдат предадени".

2.2 Последици на индивидуализацията. Родовата престация се превръща в индивидуална престация.

а) Преминаване на собствеността. Нищо не пречи чл.24(1) да влезе в действие след като дължимите вещи са определени.

б) Преминаване на риска .С преминаването на собствеността в\у определени вещи преминава автоматически и риска от случайното и погиване или повреждане в\у техния приобритател- новият собственик.

За да е налице точно изпълнение е необходимо да се престира вещ от уговореното качество в д-ра, ако не е уговорено дължи се вещ поне от средно качество. Когато се престира вещ от средно качество, налице е още ЛОШО изпълнение, което дава 4 правни възможности на Кр.:

1. Може да се развали д-ра т.е. да се върне веща и да се иска цената;

2. Може да се иска отбив от цената;

3.може да се иска престация на др. вещ.

4. Ако е отстраним недостатъка може да се иска поправка на веща за сметка на другата страна.

-дистанционна продажба и транзитна доставка- вж. лекция.

Задължения с право на избор или алтернативни престации са тези, при които Дл. се е задължил за повече от една вещ, но Кр. може да иска да получи само една от тях. Казано с други думи престирайки с един от предметите Дл. се освобождава от своята обвързаност и правото на Кр. се удовлетворява.

Задължението не е определено в смисъл, че е необходимо конкретизация, кой точно от предметите, от вещите ще се престира. Чрез КОНЦЕНТРАЦИЯ задължението се ограничава до една от дължимите вещи. Т.е.концентрира се върху един от тях.

Концентрацията се извършва ч\з два способа:

А\ Нормален способ.

Той става ч\з изявление за избор на този комуто това право принадлежи. За да бъде правно релевантен, избора той трябва да бъде съобщен на другата страна, респ. на на едно от лицата от другата страна, ако те са неколцина.Съобщението трябва да бъде направено и на двете страни, ако избора е предоставен на трето лице-чл.130(3). След съобщението изборното право става неотменимо- чл.130(2). По своята правна същност то е едностранна сделка, чието съдържание авторът и не може впоследствие да изменя. Изборът превръща с обратна сила алтернативното задължение с просто. Изборът по начало принадлежи на длъжника, ако друго не е определено- чл.130(1). Възможно е по принцип да бъде уговорено друго:

1. Правото на избор да принадлежи на Кр.

2. Правото на избор да принадлежи на трето лице.

Правото на избор следва да се упражни в предвиден в д-ра срок. Когато правото на избор принадлежи на Дл. и той не го изпълни в определения срок, то автоматично преминава в\у Кр. Ако правото на избор не се упражни от третото лице се дава право на съда да направи този избор- 131(3).

Б\ Анормален способ.

Настъпва, когато една от многото алтернативно дължими престации стане неизпълнима, преди да е бил извършен изборът, т.е. преди да е настъпила концентрацията по нормален път. Тогава задължението се съсредоточава в\у останалата възможна престация, а ако са били две или в\у обезщетение или в\у останалият предмет.

Хипотези:

1. Когато невъзможността е настъпила поради случайно събитие, без вина на този който е имал право на избор, концентрацията се извършва от длъжника и се премества в\у останалите възможни предмети (чл. 132(1).

2. Ако за невъзможността е виновен този, който няма право на избор, за другата страна се откриват няколко възможности:

а\ Кр. може да иска изпълнение с възможната престация;

б\ Кр. може да иска обезщетение вместо невъзможната престация

3. Когато невъзможността е по вина на кредитора, длъжника може да иска да се освободи от задължението си, като се откаже от обезщетение, което кр. му дължи.

Задължения с факултативна възможност.

Ако при задълженията с право на избор се дължат няколко вещи, но с престирането на една от тях задължението се погасява, при задълженията с факултативна възможност (така уговорена) нещата са обърнати: дължи се една вещ, но по избор на длъжника с престирането на друга задължението се погасява. Дължи се например велосипед, но с престиране на радиоапарат длъжникът се освобождава от задължението си; "Топливо" дължи въглища, но ако престира дърва, пак се освобождава от задължението.

По друг начин стои проблема с риска при задължения с факултативна престация. Ако дължимата вещ случайно погине, задължението не се пренася в\у тази с която длъжника може - ако иска да погаси задължението си . защото тази друга вещ не се дължи. При алтернативните задължения, обратно, задължението се пренася в\у другите непогинали вещи, защото те се дължат.

Предмет на паричните задължения са парите. А пари (парични знаци) са тези заместими вещи, на които з-нът е признал функцията на общ изразител на стойност на платежно средство. Парите са всеобщ паричен еквивалент, при който родът никога не погива.

Левът е обявен у нас за национална монета. Не е позволено да се уговарят сделки в чуждестранна валута или в злато- чл.10 ЗЗД казва, че"Паричните задължения трябва да се уговарят в местна монета, освен в предвидените в закона случаи."

Парични задължения.

Като особена категория родови задължения те имат някои специфични особености, които произтичат от широкия обхват на "рода" и от особените функции на парите изобщо.

Твърде широкия обхват на "рода" превръща същинските парични задължения в неистински родови задължения. Неистински, защото при тях рода никога не се изчерпва. За паричните задължения е съществена стойността, която парите изразяват в тясна връзка с функцията им на мерило на стойността и на платежно средство. Затова не всички правила относно родовите задължения могат да намерят приложение към паричните задължения:

1. Към тях ще се приложат правилата относно преминаването на собствеността и риска, които важат за чист родовите задължения.

2. Обстоятелството, че паричният дълг е дълг на стойност, изключва приложението на редица други правила:

а\ За паричните задължения не важи правилото, че Дл. трябва да престира вещ поне от средно качество-чл.64

б\ Не ще се приложи и правилото, според което Дл. се освобождава от дълга, ако изпълнението му е станало невъзможно не по негова вина.

Номинализъм и валоризъм.

Паричните задължения са дългове на стойност. А парите имат различна стойност.Две са съществуващите теории:

1. Теория на валоризацията- приема, че паричният дълг следва да бъде преоценен, ако например вследствие на инфлация покупателната стойност на парите е спаднала под номиналната им стойност. Ако парите са се обезценили с 50% , а са се дължали 5000лв. , ще трябва днес да се платят 10000лв.

2. Теория на номинализъм- при всички обстоятелства ще се дължи винаги и само номиналната стойност на паричния дълг.

Задължения за лихва.

Лихвата е възнаграждение, което Дл. трябва да престира на своя Кр. защото е получавал парите т.е. тя е възнаграждение за ползване.

- Лихви се дължат обикновено само ,ако се дължат пари. Не може да се уговори лихва и за дължими заместими вещи. Този извод следва от чл.240, който допуска да се уговарят лихви за дадени в заем "пари или други заместими вещи"

- Лихвата се определя обикновено в проценти

- Лихвите са граждански плодове. За разлика от естествените плодове те не са добиви, които се раждат и отделят непосредствено от една вещ. Те са граждански плодове, защото се раждат по силата на едно правоотношение, създадено по повод на парично задължение или за задължение за заместима вещ.

Лихви се дължат защото Кр. има да взема пари (или заместими вещи) . Лихвата е възнаграждение загдето Кр. ги е предоставил на Дл. Всяко задължение за лихва следователно предполага наличието на друго главно задължение- на "главница" . В този смисъл се казва, че задължението за лихва е АКЦЕСОРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

Следователно не са лихви:

- Анюлитетите- сума с която се погасява част от дълга и лихвата;

- Дивидентите- тяхната величина не се определя от размера на времето на ползване на една парична сума, а зависи от дохода получен при дейността. Той не може да се уговаря предварително.

- Наемите - те не са лихви, защото се дължат загдето определена вещ е предоставена за временно ползване.

Относителна самостоятелност на задължението за лихва.

Лихвеното задължение е акцесорно задължение. То предполага главница и образува едно главно задължение. Но в известен смисъл то е относително самостоятелно спрямо главното задължение:

1) Могат да бъдат платени лихви, без да се погасява главното задължение. Ако се плаща част от главницата, платеното се прихваща най- напред към разноските, а след това към вземането за лихви.

2) Може да се предяви иск за лихвите, без да се предявява иск за вземането, от които тези лихви произтичат.

3) Тази възможност следва най- малко от обстоятелството, че искът за вземане се погасява с 5год. давност, а искът за лихвите с 3 год. давност- чл.110 и 111.

Лихвите биват два вида- договорна и законна.

А\ Договорната лихва произтича от д-р м\у страните. Може да възникне и от едностранна правна сделка например от едно завещание. Тя се дължи само, ако е била уговорена в писмен документ- чл.240(2). Тази форма е условие за действителност. Лихвите могат да се определят до размер определен от МС- чл.10(2) ЗЗД.

Б\ Законна лихва. Това е тази лихва, която не е уговорена, но произтича от разпореждане на з-на. Измежду тези лихви най-важно място заемат мораторните (закъснителни) лихви т.е. тези, които се дължат при забавено изпълнение на паричното задължение.

Уговорката, че ще се дължат лихви в\у вече изтекли лихви наричаме АНАТОЦИЗЪМ. Тази уговорка крие немалко опасности на Дл., защото ч\з лихви на лихви (сложни лихви), дългът за кратко време може да нарасне много.