Едропанелното строителство в България има над 40 години живот. След експерименталния етап в началото на 60-те, в периода 1965 1975 г започна масова индустриализация на строителния отрасъл

В периода 1961-1969 г., НИПРО ИТИС, КИПП “Главпроект” и ИПП “Софпроект” последователно разработват основните номенклатури, полагайки началото на типизираното проектиране, производство и строителство за ЕПЖС.

Едропанелното строителство в страната стартира следвайки примера на ФРГ, ГДР, Франция и СССР. В началото се считаше, че с това строителство ще се задоволяват сравнително ограничени нужди – главно за жилища под наем, строени от държавата и общините .

В началото на 70 – те, едропанелното строителство се ориентира основно по опита на бившия СССР. От там се възприеха технологиите по производство на елементи и осигуряването на земетръс.

Разработките на строителните системи за едропанелно жилищно строителство се придържат към следните основни постановки:

• 
  оптимално решаване на жилищата с оглед изпълнение на функциите им при възможна степен на унифициране на параметри, композиционни възли (стълбищни и асансьорни клетки, кухненски и санитарни възли) и др.,
  
• 
  стриктно спазване на действащата нормативна уредба и удоволетворяване на изискванията за устойчивост срещу земетръс, за топло и звукоизолация.
  

Съобразно променящата се нормативна уредба в тези отношения са настъпвали и съответващи промени в строителните системи. При това, за всички едропанелни строителни системи е приемана постановката, че сградите ще се експлоатират в условия на осигурено централизирано топлоснабдяване (което се дотираше от държавата).

Нормативната уредба, третираща топлотехническите изисквания на сградите се е променила неколкократно с годините, съобразявайки се и със съществуващите към даден момент условия за доставяне на енергийни източници. Ниските цени на енергийните източници до края на 70-те години имаха своето отражение върху топлотехническите качества на сградите и съответно на проектираните отоплителни инсталации и отоплителните тела в тях. Последвалата енергийна криза се отрази чувствително както в проектните решения, така и в нормативната уредба. Това доведе до подобряване на топлотехническите качества на едропанелните жилищни сгради. Но в другите системи и особено в монолитното строителство, не бе направено нещо съществено.

Промените в едропанелното жилищно строителство се отразиха в :

• 
  изменения на фасадните панели, увеличаване дебелината на топлоизолационния слой при трислойните панели, намаляване или премахване на топлинни мостове, подобряване състава на бетоните за еднослойните панели;
  
• 
  задължително полагане на топлоизолационен слой в подовите конструкции над сутерените;
  
• 
  подобрявяне топлоизолацията над таванските плочи (покривите до този момент се изпълняваха по тип “студен”), преминаване от ниско към високо подпокривно пространство.
  

В първоначалните години на едропанелното строителство като материал за ограждащите фасадни конструкции е използван сгурбетон. С изчерпване на тези възможности се премина на еднослойни панели от други материали и към трислойни фасадни панели тип “сандвич”:бетон – пенобетон- бетон. Обикновено дебелините са били съответно 50 мм - 100мм – 50 мм за носещи стенни панели и 50мм- 80мм- 90мм за носещи калканни фасадни стенни панели.

Често пенобетонът е произвеждан и в самите домостроителни комбинати при непрецизни технологии. Получавал се е твърде трошлив материал. Влагането му в натрошено състояние позволявало да се образуват топлинни мостове, надвишаващи проектните и допустими отклонения в тях.

Предвижданото нормативно съпротивление на топлопреминаването е било Ro=0,95W/m²C. За сравнение, Ro на тухлен зид 25 см е 0.51-0.60. На по-късен етап (с появата на пенополистирола ), се въведоха нови варианти на трислойни фасадни панели: бетон 60мм - стиропор 40-80мм - бетон 80мм. При дебелина на панелите 200 мм, съпротивлението на топлопреминаване е следвало да бъде Ro = 1,50 W/m²C.

Паралелно с усъвършенстване на трислойните, са се търсили нови решения и за еднослойни панели. Широко се въвеждат керамзитобетон, керамзитоперилитобетон, аглопиритбетон и шистотопиритбетон. Еднослойните панели, изпълнени с тези материали и с дебелина 260мм, са имали съпротивление на топлопреминаване, равно на това при 250 мм зидария от кухотели тухли. Проектната норма за керамзитобетонови панели е предписвала използването на материал с обемно тегло 1300 кg/m3. За постигане на това обемно тегло е необходимо влагане на керамзит с обемно тегло до 500 кг/m3 и на керамзитов пясък. Но влаганият керамзит навсякаде в страната е бил с много по-големи стойности на обемното си тегло (800 – 850 кг/m³). Често поради липса на керамзитов пясък е влаган обикновен пясък , което е водело до допълнително влошаване на топлотехническите качества на панелите.

На много места проектните показатели на влаганите леки бетони се постигат към 1987- 1988 г., но отклоненията продължават. В търсене на по-ефективни материали се стига до прилагането на сгуропепелинови смеси, но те имат друг недостатък - въздуховъвличащите им съставки компрометират корозоустойчивостта на стоманата в бетона.

В първите години на развитие на едропанелното строителство се прилага “топъл покрив” с традиционнитие тогава материали за топлоизолация ( сгуробетон, пенобетон ) и многопластова хидроизолация. С развитие на строителните системи масово е възприето решението на “студен покрив”. Топлоизолацията, полагана върху таванските плочи се е изпълнявала от сгуробетон, пенобетон, керамзит, стиропор (в много случаи каширан), битумоперлит (често на плочи), насипен перлит.

Дълги години са се прилагали студени покриви с малка подпокривна височина. Евентуални подобрения на топлоизолацията в такива подпокривни пространства са почти невъзможни без значими намеси (демонтиране на покривна плоча и устройване на “топъл покрив”).

В значителен дял от едропанелните сгради (както и в останалото жилищно и обществено строителство), топлоизолацията над неотопляеми помещения (плоча над сутерен ) не е изпълнявана. Тази изолация е полагана в малка част от сградите в началните години на едропанелното строителство и в по-големи мащаби - след 1985г. Количеството на тези сгради е трудно опреодолимо по статистически данни. За подобна цел е необходимо обследване на конкретните обекти.

В 40 годишния си период на реализация, панелното строителство е обслужвано от над 40 основни и модифицирани строителни системи. Краткото описание на реперните системи дава представа за развитието в хронологичен и технологичен аспект: