Емоционална пластичност

125
работи именно по този начин – примитивните пориви надделяват над добре обмислените аргументи – би било малко вероятно нашият „вътрешен критик“, който обвинително размахва показалец, да ни отведе до целите, които искаме да постигнем в дългосрочен план.
За щастие, има една мъничка корекция, с чиято помощ бихме могли да избегнем опасността да бъдем въвлечени в това прастаро съревнование между двата коня, теглещи колесницата на живота ни. По примера на Тед можем да формулираме целите от гледна точка на това, което искаме, а не на онова, което трябва или е редно да сторим. Коригирайки мотивацията си по този начин, става излишно да се тревожим кой аспект на природата ни доминира в нас – страстта или интелектът, тъй като цялото ни същество работи в хармония.
Целите „искам да“ отразяват най-дълбоките ни интереси и ценности
(нашето „защо“). Преследваме тези цели заради искреното удоволствие, което изпитваме (вътрешноприсъщ интерес), заради дълбоко личното значение на целта (идентифициран интерес) или защото целта е станала едно цяло с истинската ни същност (интегриран интерес). Но най-важното
– тези цели са резултат от свободния ни избор.
От друга страна, целите „трябва да“ са внушени отвън, обикновено от досаден приятел или роднина („Трябва да се отървеш от това шкембе!“) или от задължението, което произтича от вътрешно убеждение или външна цел, най-често свързано с прикриване на срама („Какъв ужас! Приличам на дирижабъл! Не мога да се появя на сватбата в този вид!“).
Възможно е да започнеш да се храниш здравословно поради чувството на страх, срам или тревога за външния си вид. Или да заложиш на разумната диета, защото възприемаш доброто здраве като жизненоважно качество, което те кара да се чувстваш добре и да се радваш на живота. Основната разлика между тези два вида мотивация се състои в това, че целите „трябва да“ представляват стимул за положителна промяна, но само за известно време, след което решителността ти неизбежно се изпарява. Неминуемо ще има моменти, когато импулсът ще взима връх над намерението – и за това са нужни само 195 милисекунди.
Проучванията показват, че двама души, които искат да отслабнат с три килограма ще имат различно възприятие за една и съща порция шоколадов мус в зависимост от мотивацията си. Този от тях, чиято мотивация е „искам да го направя“ ще изпитва по-слабо физическо изкушение („Десертът изглежда чудесно, но не съм толкова заинтригуван“) и ще усеща по-малко препятствия в намерението си да се придържа към крайната цел („Менюто

126
предлага разнообразие от доста по-здравословни десерти“). След като е преосмислил мотивацията си, вече няма да изпитва чувството, че се бори с непреодолими сили.
При мотивация „искам да“ автоматичното привличане към даден стимул
– стара любов, блясъка на мартинито върху подноса на минаващия наблизо келнер – е доста по-слабо и затова ни насочва към такъв тип поведение, което ще ни доближи до поставената цел. От друга страна, мотивацията „трябва да го направя“ засилва изкушението, тъй като ни кара да се чувстваме ограничени и ограбени. Така, преследвайки целта си, водени от „трябва“, самоконтролът ни бива разколебан и ставаме по-уязвими за нещата, които твърдим, че не искаме да правим.
Всеки, който си е имал вземане-даване с шестгодишни хлапета, знае колко неспокойни стават, като започнеш да настояваш, че „трябва“ да свършат нещо, било то да се приготвят за сън, да си измият зъбите или да кажат „здравей“ на леля Лола. Една вечер синът ми Ноа се оплакваше, че
„трябвало“ да напише домашното си по математика, въпреки че обича този предмет. Представи ми се прекрасен случай за нещо, което на езика на родителите се нарича „възпитателен момент“. „Трябва или искаш?“ – попитах Ноа. Той се ухили широко, отвърна „Искам!“ и подскачайки, отиде да си пише домашното.
Ако животът е поредица от кратки мигове, всеки от които може да бъде прекроен съвсем леко, така че всички взети заедно да доведат до значителна промяна, представете си тогава каква сила се съдържа в прилагането на този простичък метод на малките корекции и в намирането на „искам“, скрито зад
„трябва“. И пак казвам, в такъв момент е от ключово значение да познаваме ценностите си. Ако сме наясно какво искаме в най-голямата от всички големи картини, ще откриваме желанието за действие при обстоятелства, които иначе бихме приели като задължение.
Така например спокойно бих могла да си кажа, че това е поредният прекрасен неделен ден, в който „трябва“ да работя, за да мога да завърша книгата си. И ако се отправя към библиотеката да пиша, ще започна да изпитвам презрение към времето, което прекарвам далече от децата си и от чудесното слънце навън, и дори да свърша някаква работа, няма да съм вложила пълната си енергия в нея. Но ако погледна на работата с нагласата
„искам“, припомняйки си, че никой не ме е карал насила да пиша тази книга и че с това си начинание помагам посланието на емоционалната пластичност да стигне до повече хора, ще събудя в себе си чувство на радост и сили. Ще бъда по-отворена за нови идеи и ще приема забележките на редактора си като

127
творческо съдействие, вместо като критика или налагане на мнение. А в края на деня, преди да е станало време за сън, по всяка вероятност ще ми е останала достатъчно енергия за една приятна вечер в компанията на семейството ми.
Всички ние се хващаме в невидимите капани на езика и на мисленето:
„Днес „трябва“ да гледам децата като техен татко“ или „Ще „трябва“ да присъствам на поредната отегчителна среща“. Разсъждавайки по този начин, забравяме, че сегашната ни ситуация е резултат на минали решения, които сме взели в името на ценностите си: „Искам да бъда баща“ или „Обичам работа си и искам да ставам все по-добър в нея“.
Но нека да е ясно: не предлагам всички да започнем просто така „да мислим позитивно“, затваряйки очите си за реалните причини за тревогите си. Ако не намираш мотивацията „искам“ в дадена сфера от живота си, това може да е знак, че промяната не е лоша идея. В случай че се трудиш на определено поприще с намерението да направиш от света по-добро място за живеене, но компанията ти се интересува повече от счетоводните си баланси, значи, може би е дошло време да потърсиш друга работа. Ако ли пък осъзнаеш, че вече не познаваш човека до себе си, може би трябва да помислиш за нова връзка. Да откриеш своето „искам“, не означава да си притиснат да направиш определен избор, а да можеш по-лесно да направиш избора, който ще доведе до желания от теб живот.

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: