Емоционална пластичност
С ГАРАНЦИЯ ДОЖИВОТ – КОРИГИРАНЕ НА НАВИЦИТЕ
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| С ГАРАНЦИЯ ДОЖИВОТ – КОРИГИРАНЕ НА НАВИЦИТЕ Даже да сме усвоили мисловната настройка за развитие и да живеем в пълна хармония с най-съкровените пориви на дълбоката си същност, пак няма гаранция, че усилията ни няма да свършат на прашасалия таван на добрите намерения, точно до супермодерния велоергометър или до скъпата сокоизстисквачка, която май сме използвали два пъти. Единственият начин да сме сигурни, че промените, които предприемаме, ще бъдат трайни, e да се придържаме към поведението, което сме избрали съзнателно, и да го превърнем в този стар „досадник“ – навика. В началото на тази книга говорихме за опасните капани на автоматичните реакции от Първи тип, за режима на автопилот, който следва поведението ни, когато живеем неосъзнато. Но едновременно с това се убедихме в огромната сила на навика, като видяхме какви усилия са нужни, за да бъде преодолян. Следователно, ако искаме да подчиним поведението си на своите 128 ценности, ако искаме да стигнем до майсторския клас на емоционалната пластичност, ще се наложи да превърнем съзнателните модели на поведението си в навици, посаждайки ги толкова дълбоко в ума си, че никога повече да не се налага да ги прилагаме „съзнателно“. Очарованието на грижливото възпитаване на навици, които отговарят на ценностите и на нашето „искам“, се крие в свойството им да издържат на проверката на времето почти без усилие от наша страна, в добри и лоши дни, все едно дали се стараем или не. Колкото и неотпочинали да сме сутрин, никога не забравяме да измием зъбите си или да затегнем колана в автомобила си. Умението за изграждане на обусловени от ценностите навици не само придава трайност на добрите ни намерения, но също освобождава част от ресурсите на ума за поемане на други задачи. За щастие, учените са разкрили няколко тайни, с което улесняват процеса на създаване на навици. В бестселъра си Побутване (Издателство „Изток- Запад“, София, 2014 г. – Бел. ред. ) икономистът Ричард Талер и преподавателят по право Кас Сънстейн показват как може да се повлияе на поведението на хората с помощта на внимателно формулирани опции за избор, или, както ги наричат авторите, „архитектура на избора“. Невъзможно е например всички да бъдат принудени да станат донори на органи, а не е и нужно. Достатъчно е да поставиш по такъв начин избора, че съгласието за донорство да е по-лесната опция. В Германия трябва изрично да приемеш да станеш донор, като поставиш отметка в квадратче за участие в програмата за даряване на органи. В резултат донорите в Германия са 12%. Докато в съседна Австрия е предвидено всеки да бъде донор, освен ако не посочиш, че желаеш да напуснеш програмата. Там делът на донорството е почти 100%. Няма как да променим поведението си, поставяйки отметка в квадратче, но можем да използваме в ежедневието си идеята за архитектурата на избора. Това ни дава отличната възможност да изградим добрите навиците, които ще ни приближат към целите ни. Навикът представлява автоматична реакция на външен стимул в обичайно повтарящ се контекст. Всекидневно срещаме десетки, ако не стотици, от тези познати ситуации, в които реагираме автоматично и несъзнателно. Но ако подходим към тях преднамерено, търсейки възможности да постъпим в съгласие с ценностите си, тези ситуации могат да послужат за изграждане на по-добри навици. Да разгледаме сега няколко основани на ценностите намерения; контекстите, в които можеш да приложиш тези ценности; и дребните корекции, които можеш да осъществиш. |