Емоционалната Интелигентност



Pdf просмотр
страница41/172
Дата28.02.2022
Размер2.25 Mb.
#113652
1   ...   37   38   39   40   41   42   43   44   ...   172
emoc intelig
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
(Изследването на мислите на депресирани пациенти е описано в Richard
Wenzlaff, “The Mental Control of Depression", in Handbook of Mental Control,
W'egner and Pennebaker.)
Друга пациентка с „общо тревожно разстройство“ - официалното название на неспирното притеснение - отговорила по следния начин на молбата да изразява гласно притесненията си в продължение на една минута:
Може и да не го направя както трябва. Може да е толкова изкуствено, не изобщо да не разкрива какво всъщност става, а пък ние трябва да разберем какво всъщност става. Ако не разберем какво става, няма да се оправя, а ако не се оправя, никога няма да бъда щастлива. (Изследването на мислите на
депресирани пациенти е описано в Richard Wenzlaff, “The Mental Control of
Depression", in Handbook of Mental Control, W'egner and Pennebaker.)
В тази виртуозна илюстрация на притеснение за притеснението самата молба тревогата да бъде изказана гласно само за няколко секунди води до представата за доживотна присъда: „Никога няма да бъда щастлива".
Притесненията обикновено се развиват точно по този начин - вътрешен диалог, който скача от тема на тема и в повечето случаи достига до някаква ужасяваща картина на непоправима трагедия. Тревогите почти винаги звучат в ушите и са невидими за очите - те са преди всичко въображаем звук, а не картина, - и това е от особена важност за успешното им овладяване.
Борковец и неговите колеги започват да изследват тревожността като явление, докато се опитват да открият лекарство за безсъние. Преди тях други учени са забелязали, че притеснението бива два вида: когнитивно (под формата на тревожни мисли) и соматично (във вид на физиологични симптоми - потене, сърцебиене, напрежение в мускулите). Борковец открива, че главният проблем при безсънието не е соматичното напрежение.
Пациентите будуват заради натрапливи мисли. Те страдат от хронична тревога и не могат да я забравят, независимо колко им се спи. Единственото, което им помага да заспят, е да откъснат мислите си от тревогата и да ги съсредоточат например върху усещанията, които им предлага даден метод за отпускане.
Накратко казано, притесненията могат да се изкоренят, ако вниманието се отклони от тях.
Повечето пациенти обаче като че ли не са в състояние да го постигнат.
Според Борковец причината е в това, че притесненията се отплащат, макар и с малко, и по този начин се превръщат в утвърден навик. В тях като че ли има нещо положително: те винаги са свързани с потенциални заплахи, с опасности, които могат да се появят на пътя ни. Ползата от притесненията - когато са правилно насочени - е, че ни позволяват да отиграем начина, по който можем да се справим с подобни опасности. Само дето далеч не винаги


78 се получава така. Новите решения и свежите идеи за разрешаването на даден проблем обикновено не са плод на тревогите ни, а още по-малко на хроничната тревожност. Вместо да търси решения на такива потенциални проблеми, притесненият човек обикновено предъвква единствено картината на опасността и лека-полека затъва в свързания с нея ужас, без при това да напуска утъпкания коловоз на мислите си. Хората, страдащи от хронична тревожност, се притесняват за куп неща, за които няма почти никаква вероятност да се случат - за тях опасностите дебнат на места, които другите просто не забелязват.
И все пак тези хора казват на Борковец, че притесненията им помагат, макар и непрекъснато да се подхранват едно друго в безкраен кръг от изпълнени със страх мисли. Как е възможно умът ни едва ли не да се пристрасти към притеснението? Борковец се натъква на странен отговор: навикът да се тревожим се възпроизвежда също като суеверията. Тъй като хората се тревожат за неща, които са изключително малко вероятни - любим човек да загине в самолетна катастрофа, да стигнат до банкрут и други такива - в това има нещо магическо (или поне примитивният лимбичен мозък мисли така). Като един вид амулет, който отблъсква невидимо зло, психиката ни се опира на тревогата като инструмент за предотвратяване на опасността, обзела мислите ни.
Тревога на пълен работен ден


Сподели с приятели:
1   ...   37   38   39   40   41   42   43   44   ...   172




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница