113
Трябва да бе разпознал името й и прозрял връзката. Той кимна
замислено и отвори вратата, за да ни пропусне в мизерията си. От антрето минахме през продълговата, тясна кухня (в мивката имаше немити чинии от няколко седмици), след което влязохме в също толкова тясната и продълговата всекидневна. Затова пък гледката беше безупречна. Луи-Фердинан Моние крачеше напред-назад сякаш не знаеше къде да се дене.
— Мари-Елиз ви харесваше — каза той на Моник.
— Благодаря. Ние също — написа тя в тефтерчето си и му го показа.
Луи-Фердинан Моние премести неразбиращ поглед от Моник към листчето.
— Няма е — обясних аз.
— О, така ли — измърмори той и си взе очилата. — Няма? —
Той изкриви лице, сякаш се нуждаеше от нови очила и зачете отговора й. — Аха, аха. — Загледа се в двама ни. — Е, кои са те? Разкажете ми!
Тези изроди… кои са?
— Не знаем — признах аз.
— И защо цялото това тайничене? — продължи той, извърнат към Моник. — Целият този страх? За какво? Едва сега разбирам защо
Мари-Елиз се държеше сякаш някой я преследваше
през всичките тези години, докато се занимаваше и общуваше с вас. Какви всъщност магии вършите?
— Съжалявам. Наистина — написа Моник. — Не сме подозирали, че Мари-Елиз е в опасност. Горчиво съжалявам.
Тя вдигна тефтерчето пред очите на Луи-Фердинан Моние, за да го прочете.
— Когато ми се обадихте с молбата да дойда — вметнах аз, —
казахте, че сте получил писмо?
— Не съм Ви молил да идвате. Казах, че трябва да дойдете, ако
искате да прочетете писмото, преди да го предам на полицията. —
Упорството му изглеждаше престорено, сякаш всячески се опитваше да прикрие мъката си и да замаже чувствата с трудно извоювана неохота. — Извинете ме, — измънка той и се втурна към кухнята.
Върна се с инстантно кафе и алуминиево канче с топла вода. — Мари-
Елиз беше леко саможива. — Сега тонът му бе по-мек, по-смирен. —
Още от малко момиченце бе обсебена от свръхестественото. Елфи.
114
Феи. Ангели. Богове. Целият й живот се въртеше около всичко,
което не можеше да види, но усещаше. Изгуби майка си на седем годинки.
Може би затова. Изобщо не се изненадах, когато реши да следва теология.
— Какво пишеше в писмото, което Ви е изпратила?
Той отиде до бюрото си и издърпа едно чекмедже. Писмото бе прибрано в албум със снимки на Мари-Елиз като малка. Весело момиченце на пясъка.