Uhde, A. Öffentliche Bankenregulierung: effiziente Verfassung relationaler Einlagenverträge von Kreditinstituten? Eine Diskussion vor dem Hintergrund globalisierter Finanzmärkte, Bochum, 2004
Uhde, A. Öffentliche Bankenregulierung: effiziente Verfassung relationaler Einlagenverträge von Kreditinstituten? Eine Diskussion vor dem Hintergrund globalisierter Finanzmärkte, Bochum, 2004.
Ulshöfer, G. Trägt der Teufel Prada? Macht und Moral in Unternehmen - eine ethische Betrachtung, in: Industrie- und Handelskammer Frankfurt am Main, Januar 2007, http://www.frankfurt-main.ihk.de.
Van Schooten, H., J. Verschuuren. International Governance and Law: State Regulations and Non-state Law, Edward Elgar Publishing, Cheltenham, Glos, 2008.
Von Stein, L., L. Stein. System der Staatswissenschaft, J. Cotta’scher Verlag, Stuttgart, 1852.
Walker, M. Obamanomics and It’s Prospects, Business Issue Paper, A.T. Kearney, 2009, http://www.atkearney.at.
Waldeck, O. Bankbeziehungen von Unternehmen - Stand der empirischen Bankbeziehungsforschung 2004, Forschungsbeiträge zum Strategischen Management: Bd. 1, Schriftenreihe - Management Nachhaltiger Systementwicklung hrsg. von Prof. Dr. Michael Hülsmann - Universität Bremen, Bremen 2005.
Walter, I. Strategies in Financial Services, the Shareholders and the System: Is Bigger and Broader Better? HWWA Discussion Paper 205, 2002, http://www.hwwa.de.
Wandel, E. Banken und Versicherungen im 19. und 20. Jahrhundert, Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München, 2006.
Weber, A. Geld, Banken, Börsen, Leipzig, Verlag von Quelle & Meyer, Leipzig, 1939.
Weber, M. Finanzmarkt Europa: Bankenmarkt Deutschland - die europäische Perspektive, in: die bank, Ausgabe Nr. 04/März 2007, http://www.die-bank.de.
Weber, M. Wirtschaft und Gesellschaft: Grundriss der verstehenden Soziologie, 5. Aufl., Verlag Mohr Siebeck, Tübingen, 1980.
Whale, Ph. B. Joint Stock Banking in Germany: A Study of the German Creditbanks Before and After the War, First ed. originally published, London, Macmillan, 1930[Routledge, 1968].
White, B., E. Dash. As Fears Grow, Wall St. Titans See Shares Fall, September 18, 2008, The New Yok Times, http://www.nytimes.com.
Windolf, P. (Hrsg.). Finanzmarkt-Kapitalismus: Analysen zum Wandel von Produktionsregimen, VS Verlag für Sozialwissenschaften, Wiesbaden, 2005.
WirtschaftsBlatt. Japans MUFG erwirbt 21 Prozent an Morgan Stanley, 29.09.2008, http://www.wirtschaftsblatt.at
WirtschaftsWoche. Börsenwert der 25 größten Banken sank bislang um 854 Milliarden Euro, 05.07.2008, http://www.wiwo.de.
Wixforth, H. Industriekredit und Kapitalmarktfinanzierung zwischen Reichsgründung und Weltwirtschaftskrise, in: Bankhistorisches Archiv Zietschrift für Bankengeschichte, Beiheft 40: Bankenkredit oder Kapitalmarkt: Alternativen der Industriefinanzierung in Deutschland, Franz Steiner Verlag, Stuttgart, 2002.
Zepelin, J., M. Zapf, M. Borowski. DickeReservenrettenSchwellenländer, 13.10.2008, http://www.ftd.de.
БНБ, 2008/2009. Баланс и отчет за доходите на банковата система към 31.12.2008, http://www.bnb.bg.
Вачков, Ст. и др. В света на модерното банкиране, Стено, Варна, 2007.
Закон за кредитните институции, ДВ, бр. 59/21 юли 2006 г., http://www.bnb.bg.
Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Секторен анализ на конкурентната среда при банкирането на дребно, София, ноември 2008 г.
1 От гледна точка на съотношението между банковите активи и брутния вътрешен продукт (БВП) на страната на банковата локализация към края на 2007 г. водачи са швейцарските UBS и Credit Suisse - 484 и 290%. Следват холандската ING (също 290%), белгийско-люксембургската Fortis (254%), испанската Santander - 132% и др. Този показател обаче не дава достатъчно ясна представа за критичната маса на съответната банка, защото в класацията се нареждат институти с десетократно по-малки активи от тези на големите банки, а БВП в тяхната страна-домицил е много по-малък. Такива са например исландските Kaupthing - 623% (при съотношение в €млрд. 53/8,5) и Landsbanki - 374%; Bank of Cyprus - 253% и др. [O’Murchu, Saunders, 2008].
2 Към края на септември 2008 г. по този показател HSBC и Citigroup се позиционират съответно на второ и четвърто място [The Banker, 2008b].
3 Изследването на IBMInstituteforBusinessValueиEconomistIntelligenceUnit (IBM/045/2008) “NoBankisanIsland” показва, че според сумата на активите към края на 2007 г. големината на банките се ранжира така (в $): под 25 млрд. - 31%; между 25 и 100 млрд. - 13%; от 100 до 250 млрд. - 24% и над 250 млрд. - останалите 32%. Респонденти са 644 топ-мениджъри от 89 страни и 320 банки от различен тип - 39% универсални; 22% - национална/регионални; 11% - специализирани; 6% - спестовни и кредитни; 2% - общински; 1% - кооперативни и 19% - други (консултантски фирми, асет-мениджъри, централни банки, банки за развитие и др.). По регионален признак разпределението на участниците е, както следва: 35% от региона “Азия-Пасифик”; 28% - от Западна Европа; 18% - от Северна Америка; 8% - от Близкия Изток и Африка; 7% - от Източна Европа и 4% от Южна Африка [IBM, 2008, p. 3].
4 Концентрационната квота по отношение на депозитите у нас е сходна на тази в другистрани, например в Япония (6 банки) - 62%; Сингапур (4 банки) - 63%; Италия (6 банки) - 64%; Белгия (4 банки) и Германия (5 банки плюс спестовните каси и кооперативните банки) - с по 67%. В редица страни обаче тя е много по-висока, например: Чехия (5 банки) и Румъния (10 банки) - с по 79%; Хърватска (7 банки) - 82%; Австрия (3 големи банки плюс райфайзеновите и народните банки и спестовните каси) - 83%; Холандия (6 банки) - 85%; Португалия (6 банки) - 91%; Ирландия (5 банки) - 100% и т.н. [Capgemini, 2008, p. 56].
5 Студия на IBM показва, че през следващите няколко години над половината от анкетираните мениджъри ще се стремят към стратегически партньорства в сферата на обслужването и дистрибуцията във и извън банковата система. Над 40% от тях търсят сътрудничество дори с директните си конкуренти. Значимостта на оптимизационните алтернативи се разпределя така: 38% - за дейността на филиалите и пласмента на банковите продукти; 32% - за стратегията и системата на планиране и 28% - за системите за управление на рисковете. Половината от анкетираните констатират липса или недостиг на интеграционни потенциали. Войната за топ-таланти е сред приоритетните цели на висшия мениджмънт - над 73% от респондентите очакват засилена конкуренция за привличане на висококомпетентни служители през следващите 5 години. 60% пък възнамеряват да създадат специализирани служби (centers of excellence и shared service centers), които да оптимизират уменията на персонала [IBM, 2008, p. 9].
6 В Германия, например, за периода 1997-2000 г. броят на самостоятелните в правно отношение банкови институти намалява от 3578 на 2912. През 2005 и 2006 г. немската банкова сцена напускат още 100 банки и към края на 2007 г. кредитните институти в тази страна са вече 2 277 [kreditbanken, 2008]. “Ако Германия желае да има големи международни банки, тя би трябвало да либерализира [публичния] сектор”, счита бившият бундесканцлер Хелмут Шмид: “Днес на немската икономика липсват няколко големи частни банки, които оперират на международния пазар... Консолидацията на нашата силно фрагментирана банкова система няма връзка с растежа на нашата икономика. ... Вместо няколко по-големи банки, ние имаме множество много малки банкови институти.” Поради това той препоръчва “вътрешногермански сливания” и обвинява деловите среди в липса на “високоотговорна и съзнателна инициатива” [Weber, 2007]. На фона на своя брутен вътрешен продукт Германия има сравнително малко концерни, котиращи се на водещите борси, за разлика например от Франция или Англия. Известно е още, че инвеститорите търгуват немските акции с дисконт, т.е. спрямо приходите и печалбата на немските предприятия и в сравнение с търгуваните на Wall Street и London Stock Exchange титули те са подценени. Според анализатори Германия провежда по-слабоофанзивна политика в сравнение с някои средно- и южноевропейски страни (например Испания и Италия). Към това следва да се добави предпазливият инвестиционен манталитет, т.е. предпочитанието за инвестиране в по-нискорискови продукти, например спестявания и облигации с фиксиран лихвен процент. Това пък обяснява контраста между нарастващите търговски обороти и ниската пазарна капитализация. Вж.: [Sommer, 2008]. Сериозна редукция в броя на банките се отчита и в съседна Швейцария. През 1990 г. в тази алпийска страна има над 600 банки, към края на 2004 г. те са 339, а три години по-късно - 330 [SwissBanking, 2006, S. 51; Schweizerische Nationalbank, 2008, S. A184].
7 Цитираната студия на WirtschaftsWoche и A. T. Kearneyдостига до извода, че качеството на M&A-стратегията зависи от отрасъла, където тя се прилага, и от достигнатата крайна фаза (Merger Endgame). С това понятие се представя един четиристепенен процес, протичащ във всички браншове през последните 25-30 години. Наред с телекомуникационните фирми, банките и застрахователните компании са в първата фаза, където се развиват продукти, бизнесмодели и бизнесстандарти за съответната сфера. Втората фаза, към която се включват стоманодобивни компании, фирми от хранителновкусовата промишленост или доставчици на авточасти, се характеризира със стремеж за разширяване на размера и глобално представителство. В третата фаза са автомобилни компании, производители на горивни продукти и текстилната индустрия, които се концентрират върху оптимизиране на бизнесмоделите, с което да постигнат предимства в обемни показатели. В последната фаза са производители на тютюневи изделия, слабоалкохолни напитки и корабостроителни компании, желаещи да задържат постигнатите пазарни позиции [Klesse, 2008, S. 4]. При редица банкови M&A’s в Европа обаче разходите се оказват по-високи от очакваните синергии, например при сливанията между Santander и Abbey; BCP и BPI; RBS и Natwest; Credito Italiano и Unicredo. Вж. подр.: [Deloitte, 2007a]. Седем години след като Allianz придобива Dresdner Bank за €24 млрд., банката е поставена “на масата” за продажба, защото безбройните реструктурирания не дават очакваните от топ-мениджмънта в Мюнхен резултати. Офертата за покупка от €9,8 млрд. се приема от Commerzbank, въпреки че според експерти трезорът е по-евтин с около 2 млрд. Заради по-ниската оценка на акциите цената му “слиза” дори на €5,1 млрд.! Ускореното сливане между двете институции, което спестява значителни разходи на купувача, ще “струва” 9 хил. работни места, в това число 2 500 в чужбина. До 2012 г. броят на местните филиали трябва да се редуцира с 340 до 1200 [Handelsblatt, 2008a; Financial Times Deutschland, 2008a].