І. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРОЕКТИТЕ

І. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРОЕКТИТЕ

Екип на Фондация АКСЕС-София посети общините, изброени по-долу, за да се запознае с изпълнението на единадесет проекта на място. Посетени бяха 11 общини в периода 7-20 октомври 2010 г.

1.

2.

Мненията, с които се запознахме, като цяло не са обективни и обикновено целят да преувеличат значението и приноса на проекта. В масовия случай реализацията на проекта напълно удовлетворява проектния екип; удовлетворява местните нужди; няма никакви елементи, които би трябвало да бъдат направени по друг начин; не са отбелязани и трудности при реализацията на проекта; няма сериозна критика към провеждането на дейностите, към обучението и пр.

Представителите на проектните екипи трудно коментират методологията и евентуални алтернативни подходи и дейности, тъй като разглеждат тези проблеми като предварително решени с написването на проекта, т. е. като безалтернативни. Затрудненията на ръководителите на екипите да отговорят на въпросите от анкетната карта „Защо предпочетохте такава методология?” и „Какви алтернативи имахте?” са категорично свидетелство за дефицита на методологическа осмисленост на дейностите по проектите. Оказва се, че хората, които ги реализират, не разсъждават в такива категории, а по-скоро по линията „каквото са поискали, това сме направили”. В повечето от посетените общини не можахме да установим контакт с методологически компетентни членове на екипите. Това определено не бяха (с две изключения) ръководителите на проектите (заместник-кметове). При това положение озадачава разминаването между високото качество на текстовете на проектите, благодарение на което те са спечелили конкурса на ЦОИДУЕМ, и ниското ниво на методологическа ориентираност на членовете на проектните екипи. Така се създава впечатлението, че поне някои от проектите са изготвяни от хора, които не са участвали в тяхното реализиране – практика, която не допринася за качеството на изпълнението. В общините Оряхово и Слатина (София) получихме конкретна информация, че фактическите автори на проектите по едни или други причини са напуснали тази си месторабота, без да са били заместени като членове на проектните екипи от колеги със съответната експертна компетентност.

4.

В общините Бяла Слатина, Оряхово, Генерал Тошево, Севлиево и район Слатина на Столична община установихме, че подготовката и провеждането на обученията са осъществени във взаимодействие с авторитетни образователни институции – университети, департаменти за повишаване квалификацията на учителите, утвърдени в национален мащаб неправителствени организации. При останалите проекти обаче тези дейности са реализирани в една или друга степен на “самодейни” начала – практика, която не гарантира високо качество на резултатите.

Един детайл от оценките на учителите, който не е проблематизиран във въпросниците, но заслужава внимание, тъй като е обща характеристика (проблемът е изказван в различни форми на различни места, но съдържанието му е едно и също.). Екипите по проектите споделят, че хоризонталните връзки между училищата не са добри, ако изобщо съществуват. Учителите често не знаят какво правят колегите им в съседното училище, а биха могли да почерпят опит и практики едни от други. Подобни мисли се чуха на много места и е очевидно, че учителите се нуждаят от някаква система или форум за обмяна на опит, за задаване на въпроси и получаване на отговори. Но не по официален път или чрез официално одобрени методически указания, а в по-тясна професионалната общност (кой как прави това нещо, което трябва да правя аз; кой как се справя с този или онзи проблем, с който се сблъсквам). Споделената нужда силно напомня за мотивите, предизвикали създаването на форумите по интереси в Интернет (по хоби, по хронично заболяване, и пр.). С тази разлика, че учителите предпочитат личната комуникация.

6.

Общо мнение на екипите по проектите е, че по принцип проекти от подобен характер се съобразяват повече с нуждите на училищното обучение и родителите на ученици, а не с нуждите на детските градини. Тъй като по проекти в детски градини се наблюдават отлични резултати, проблемът заслужава внимание. Без да разполагаме със сериозни инструменти за качествена оценка на резултатите, наблюденията ни и интервютата ни показват, че в детските градини има и потенциал, и интерес, и „стръв” за работа – вероятно поради по-бързата „възвръщаемост” на резултатите при работа с по-малки деца: промяната е по-осезаема и по-бърза (толкова бърза, че дори родителите я забелязват и споделят).

Данните от интервютата с родители не са меродавни. Отговорите са еднотипни и не се различават почти по нищо в мащабите на страната. Интервюираните родители почти винаги отговарят, че са доволни от отношението на учителите към учениците/децата; от отношенията между учениците/децата; от условията в училището/детската градина; от знанията, които детето получава. (Естествено, няма нищо, от което детето да се е чувствало притеснено в училището или детската градина по време на реализацията на проекта.) Липсват особени критични нотки и по въпроси извън въпросника, в чисто човешки план.

8.

Посоченото по-горе е особено важно, като се има предвид факта, че при посещенията ни практически всички учители изразяват рязко критично отношение към отговорността на родителите на деца от други етнически групи. (С примери и детайли за родителско отношение, граничещо с безгрижие или дори пълна незаинтересованост.) В най-типичния случай става въпрос за родители от ромската група. Тяхното отношение демотивира децата не само за участие в извънкласни дейности, но дори за ходене на училище. Учителите масово настояват да се помисли за проекти, които да приобщават родителите на децата към каузата на проекти, насочени към децата. Без никакво съгласуване помежду си учителите от различни населени места посочват тревожния факт, че родителската липса на интерес към училище (самите родители често имат завършен само 2-3 клас или са посещавали училище само епизодично) просто се „възпроизвежда” у децата. Повечето от екипите по проектите отбелязват като най-сериозен проблем при изпълнението на целите на проекта трудностите при работата с родителите.