ПРАВЕТЕ САМО ЕДНО НЕЩО В ДАДЕН МОМЕНТ
Вече установихме, че едновременното извършване на много неща вреди на мисленето и на нервната система и ни пречи да живеем в настоящето. Твърди се, че нерешителността не е нищо друго, освен желание да се решат всички проблеми наведнъж, а това блокира съзнанието.
Твърдото правило, към което трябва да се придържаме във всичките си постъпки, е да правим нещата едно по едно, за да изживяваме докрай всеки момент. Помнете, че Азът е точката, в която се съединяват миналото и бъдещето".
НЕ ИСКАЙТЕ ВИНАГИ ДА ПЕЧЕЛИТЕ
Особено важно е човек да умее да губи. Не става въпрос за „ориенталски фатализъм", а за способността на интелигентния човек да разбира, че не винаги е възможно да печели. Какъвто и неуспех да сме преживели, той неизбежно ни дава някакъв важен урок. Винаги трябва да сме наясно къде сме направили онази погрешна стъпка, предизвикала неуспех. Анализът на личните грешки със сигурност предоставя на индивида необходимите средства за победа. Някои хора залагат всичките си надежди в постигането на определена цел и ако това желание не се изпълни, рухват психически. Човекът, който умее да губи, не пилее времето си в оплаквания, а веднага опитва отново. Който не познава изкуството да губи мъдро, пилее време и енергия в безполезно хленчене и често сам издига вътрешни бариери, които му пречат да действа.
НЕ СЕ ИЗОЛИРАЙТЕ ОТ ХОРАТА, ПОМЪЧЕТЕ СЕ ДА НАПРАВИТЕ НЕЩО ЗА ТЯХ
Изолираният индивид се храни от собствените си мисли и емоции и се затваря за прогреса и еволюцията, произтичащи от взаимоотношенията с другите. Интровертът има твърде ограничен духовен живот, до него не стига многообразието на идеите, лишен е от благотворното въздействие на общуването. Общественият живот е необходим за индивида и емоционалната му стабилност. Поради това, не трябва да чакаме хората да дойдат при нас, ние трябва да поемем инициативата и да ги потърсим.
Нужно е да превъзмогнем егоистичните си интереси и за известно време да престанем да мислим за личната си изгода - вместо това трябва да се помъчим да направим нещо за другите. Грижата за общото благо трябва да бъде неразделна част от всеки цивилизован индивид, но често личните интереси ни карат да забравим интересите на групата. Много хора, които смятат, че животът им е скучен и лишен от стимули, могат да компенсират това, като работят за благото на общността. Тук, разбира се, става дума не само за общността като цяло, но и за отделните й членове.
Сподели с приятели: |
