I. анализ на икономическото и социалното състояние на област кърджали 9
Изтегляне 6.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Климат
- Водни ресурси
- Характеристика на почвите
- Биоразнообразие
Природни ресурси и условия
Област Кърджали заема по-голямата част от Източните Родопи. Релефът е преобладаващо планински и полупланински. Най-високите точки в областта са връх Вейката (1463 м) в южната част, а в западната част - връх Алада (1241 м) и връх Чиляка (1450 м). Теренът е прорязан от горното и средно течение на река Арда, заедно с нейните притоци р. Върбица, р. Крумовица и р. Перперек. По долините на тези реки се намират най-плодородните земи и най-големите селища. По поречието на река Арда е разположен град Кърджали, на река Върбица - град Момчилград, а на река Крумовица - град Крумовград. Според географското райониране на България, област Кърджали се намира в Източнородопския подрайон на Южна България и обхваща нископланинския хълмист релеф по среднотото течение на река Арда. Средната надморска височина е 329 м. На територията на областта има находища на оловно-цинкови руди в общините Момчилград и Ардино, на златна руда край Крумовград и на хромова руда в района на село Добромирци, община Кирково. В област Кърджали се намират значителни по размери находища на нерудни полезни изкопаеми – единствените в страната находища на бентонит край Кърджали и на перлит в община Джебел. Добиват се строителни и облицовъчни материали – трас в община Кърджали, мрамор в районите на Ардино и Джебел и варовик в общините Кърджали и Джебел.
От характера на атмосферния пренос и трансформацията на въздушните маси върху повърхнината на релефа се обуславя формирането на преходноконтиненталния и преходносредиземноморския климат. Средната годишна температура е около 12-130С, като годишните валежи са в рамките на 700-800 mm. Областта попада в Южнобългарската климатична област и по-точно в Източно-родопския климатичен район с топло Средиземноморско влияние. Зимите са сравнително меки. Минимални температури през зимните месеци са сравнително високи - средната е около 0 градуса. Дните със задържане на снежна покривка са 39. Лятото е продължително и горещо, с максимални температури достигащи 39-400С и средни от порядъка на 24 градуса. Таблица 3. Абсолютна минимална температура на въздуха по години за района на гр. Кърджали, в С°
Източник: НИМХ към БАН Таблица 4. Абсолютна максимална температура на въздуха по години за района на гр. Кърджали, в С°
Източник: НИМХ към БАН През есенно-зимния период, под влияние на средиземноморските циклони, падат едни от най-големите валежи. Наблюдават се два максимума: зимен - ноември, декември, януари; пролетен - май, юни, юли, и един минимум — август, септември. Поради южното положение на областта голяма част от зимните валежи падат във вид на дъжд или дъжд и сняг. Таблица 5. Годишна сума на валежите по години за района на гр. Кърджали, в l/m2
Източник: НИМХ към БАН Много слаби са валежите (едни от най-слабите в страната) в края на лятото и пролетта. Тези периоди съвпадат с критичните периоди от развитието на пролетните култури и правят климатичните условия слабо подходящи и неподходящи за повечето от тях. Таблица 6. Средна годишна температура на въздуха по години за района на гр. Кърджали, в ⁰С
Източник: НИМХ към БАН Таблица 7. Средна годишна скорост на вятъра по години за района на гр. Кърджали, m/s
Източник: НИМХ към БАН Таблица 8. Средна месечна и годишна скорост на вятъра за 2016 г. за района на гр. Кърджали, m/s
Източник: НИМХ към БАН Средната годишна скорост на вятъра е 2,90 м/сек, което го определя като слаб.
Повърхностни води Състояние на опорната хидрометрична мрежа Опорната хидрометрична мрежа за повърхостни води на територията на област Кърджали се състои от 5 хидрометрични станции – две във водосбора на р. Арда (с. Китница и яз. Ивайловград), две във водосбора на р. Върбица (гр. Джебел и с. Върли дол) и една във водосбора на р. Крумовица (гр. Крумовград) За басейна на р. Арда гъстотата и разположението на измервателната мрежа е достатъчна за изследване на естествения режим на оттока. За количествения мониторинг на нарушения режим на оттока тази мрежа не е достатъчна, поради факта, че язовирите се ползват основно за производство на пикова електроенергия. Таблица 9. Пунктове с косвено определяне на оттока на територията на област Кърджали
Източник: Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив Оценка на вътрешногодишното разпределение на оттока Вътрешногодишното разпределение на оттока е важна характеристика, обуславяща до голяма степен използваемостта на наличния воден ресурс. Тя се определя от вътрешногодишното разпределение на валежите и температурата на въздуха, от която зависи акумулирането на вода в снежната покривка при ниските температури на зимния сезон, както и загубите от изпарение, които са значителни през топлия период на годината. Вътрешногодишното разпределение на валежите има две характерни особености за басейна на р. Арда. От една страна северните притоци на р. Арда, които са повече изложени на влиянието на континенталния климат, имат максимум през пролетните месеци и плавно намаляват през лятото. Южните притоци, които са повече изложени на влиянието на средиземноморския климат, имат максимум през зимата и много рязък минимум в края на лятото. Таблица 10. Хидроложки характеристики за област Кърджали за периода 1936-2011 г.
Каскада “Арда” Големите водни маси и малките наклони дават отражение върху схемите за използване на водите. Те се свеждат преди всичко до язовирни стъпала по главното русло на реката със значителни полезни обеми без напорни деривации или с къси такива. Това обуславя и наличието на каскада “Арда” – единствената система от големи язовири и централи изградени в Република България във водосборния басейн на една река, без прехвърляне на води от съседни водосбори. Хидроенергийна компания „Горна Арда” е създадена през 1999 г. след междуправителствена спогодба между България и Турция от НЕК ЕАД и турската „Джейлан холдинг”. Проектът на каскадата предвижда изграждането на водноелектрическа генерираща мощност до 170 MW по течението на река Арда. На 2 септември 2009 г. Министерски съвет на България обявява решението си да рестартира проекта и да допусне като инвеститори в проекта на мястото на „Джейлан холдинг” австрийските компании „ЕВН” АД и „Алпайн бау”. През юли 2010 г. е подписано акционерното споразумение между ЕВН и НЕК. Според първоначалния план проектът "Горна Арда" предвижда да бъдат изградени три язовира - "Мадан", "Сърница" и "Ардино", с три централи - Мадан, Ардино и Китница. Общата стойност на каскадата се изчислява на 500 млн. евро. Предвижда се също така в българската мрежа годишно да влизат до 350 гигаватчаса електрическа енергия от тези централи, като това количество покрива нуждите от електроенергия на над 100 000 домакинства. През 2017г. поектът е замразен. До момента по него се извършваха предпроектни проучвания. Понастоящем каскадата е изградена в средната си част както и в долните си части, без Горна Арда. Тя включва три големи язовира: “Кърджали”, “Студен кладенец” и “Ивайловград” с едноименни подязовирни централи. Средната надморска височина на водосбора е 643 м. Общият завирен обем на язовирите е 1210*106 м3 и представлява 15,7 % от общо завирените обеми в страната. Основното предназначение на този воден обем е изглаждане на силно изразените годишни и вътрешногодишни колебания на речния отток и гарантиране на определено водоподаване към консуматорите – главно водноелектрически централи. Язовир “Студен кладенец” е изграден първи и заема средно, възлово място в каскадата. В него е съсредоточен 40,4% от общия обем на язовирите. Язовир “Кърджали” е най-горното стъпало на каскадата и е с най-голям обем (44,0 % от общия за каскадата). Той има компенсаторно значение за каскадата – задържа водите през периода на пълноводието, когато собственият приток на по-долните стъпала е достатъчен за работата на централите, и допълва притока към тях през останалите периоди от годината. Язовир “Ивайловград” (извън територията на област Кърджали) е най-долното стъпало на каскадата. Той е с най-малък обем (15,6% от общия за каскадата). Неговият режим на пълнене и изпразване е неразривно свързан с работата на горните две стъпала. Язовирът изпълнява по-скоро ролята на бент за създаване на пад и в по-малка степен служи за сезонно изравняване на допълнителния приток под двата по-големи язовира. Таблица 11. Данни за язовирите от каскадата
Източник: Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води Съгласно приетото от МОСВ хидрогеоложко райониране на страната, поречието на р. Арда попада в Източнородопския район на Рило-Родопската област, а горното течение на реката и притоците й - в Централнородопския район. Целият водосбор е разположен в обсега на Източнородопския блок, който е изграден от докамбрийски, палеогенски и кватернерни скали. В отделни малки изолирани петна се разкриват и метаморфозирани мезозойски скали и неогенски наслаги. В тези скали са се формирали пукнатини, пукнатинно-карстови и порови води, които са проучени сравнително слабо, с изключение на района около Кърджали, Момчилград и Крумовград. Сумарна оценка на ресурсите на подземните води и площно разпространение Във водосбора на р. Арда са разпространени главно пукнатинни води и в по-малка степен пукнатинно-карстови. Като цяло, водообилността им е сравнително ниска. Количеството на естествените и прогнозно-експлоатационните ресурси е дадено в таблица по-долу. Посочените водни количества се дренират изцяло от извори, които формират част от повърхностния отток на р. Арда и притоците й. Таблица 12. Количество на естествените и прогнозно-експлоатационенните ресурси във водосбора на р. Арда
Източник: Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив Настоящо състояние на използване на подземните води Според спецификата на водосбора, преобладават предимно пукнатинни води, което предопределя възможностите за използване на подземни води основно чрез каптиране на извори. По данни на НСИ, в момента се използват около 615 l/s (400 l/s от фирмите на ВиК и 215 l/s от други потребители). Тази информация е коригирана с данните дадени от Сариев (1997), получени при посещение на всеки водоизточник в изследваната от него територия (по-голямата част от обхвата на кватернерния водоносен хоризонт на реките Върбица, Крумовица и Перперек и прилежащите им територии с пукнатинни води). Съгласно тях, водопотреблението в проучените участъци е с около 100 l/s по-голямо, отколкото даденото от НСИ. По данни на община Ардино, минимална част от тези води се оползотворяват, а в значителен брой населени места - Млечино, Горно Прахово, Долно Прахово, Брезен, Боровица, Сухово, Китница, Голобрад, както и в град Ардино има недостиг на вода. Ориентировъчно балансът на прогнозно-експлоатационните ресурси, както и тяхното разпределение по типове води и по поречия, е следното: Таблица 13. Баланс на потреблението на подземни води по типове води (в l/s)
Източник: Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район – Пловдив Оценка на възможностите и насоките за разширяване на експлоатацията на подземните води От приблизителния баланс се вижда, че се оползотворяват около 30% от съществуващите прогнозно-експлоатационни ресурси от подземни води във водосбора на р. Арда. Тези стойности вероятно са занижени. Таблица 14. Баланс на потреблението на подземни води по поречия и в характерни пунктове (в l/s)
Източник: Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив Забележка: За поровите води в кватернерните наслаги величината на неоползотворените ресурси се корегира с така наречения коефициент на усвояемост, който по аналогия се приема в границите на 70-80%. С най-висока степен на усвояемост са подземните води в кватернерните водоносни хоризонти в терасите на реките. Възможно е да се изградят водовземни съоръжения с дебити, превишаващи посочените (разчитане на привлекаеми ресурси от реките), но за целта са необходими детайлни хидрогеоложки проучвания. Пукнатинните и пукнатинно-карстовите води в по-голямата част от водосбора се експлоатират основно от извори. Тъй като почти всички по-големи извори вече се използват за водоснабдяване, са останали водоизточници с незначителни водни количества, което прави каптирането им икономическо неефективно. В бъдеще трябва да се обърне внимание към местата с концентрация на няколко извора разположени близо един до друг, или с алпийски водохващания на формирания от тях повърхностен отток. Подходящи места за търсене са понижените участъци, запълнени с делувиални наслаги, които при благоприятни условия могат да се явяват като колектор на околните скали, макар и с малко пукнатинни води. В тези места водовземането може да се осъществи чрез дренажи. Внимание трябва да се обърне и на тектонски обработените и окарстени зони, където в някои случаи може да се разчита на разкриване на подземни води чрез сондажи (след провеждане на детайлни геоложки и хидрогеоложки проучвания). Минерални води На територията на област Кърджали е разположено находище на минерална вода „Джебел”, намиращо се на 1 440 м северно от града – изключителна държавна собственост. Сондажът е на кота 325,61 м, прокаран е през 1977 г. и е с дълбочина 542 м. Технически възможният дебит на водовземното съоръжение е 6,58 л/с. Температурата на водата е 33 градуса. Има санитарно охранителна зона. Общата минерализация на водата е 502 mg/l. Характеризира се като хипотермална, минерализирана, хидрокарбонатна, калциево-магнезиева вода, без санитарно-химични и микробиологични признаци на замърсяване. Съдържанието на изследваните микрокомпоненти и стойностите на радиологичните показатели са в границите на нормите за минерални води. Водата има стабилен физико-химичен състав и свойства и отговаря на изискванията на Наредба №14 на курортните ресурси, курортните местности и курортите. Питейното балнеолечение с този тип вода оказва въздействие основно върху стомашно-чревния тракт и бъбречно-отделителната система. Водата намалява лекостепенно хиперацидитета на стомашния сок, Умерената минерализация и наличието на калциеви йони потенцират диурезата. Водата притежава антивъзпалителен и детоксичен ефект. Има и инхалационно лечение при хронични неспецифични заболявания на горните и долните дихателни пътища и др. С Решение на Министъра на околната среда и водите от 08.02.2011 г. източникът на минерална вода от изключителна държавна собственост находище „Джебел” е предоставен за безвъзмездно управление и ползване на община Джебел. През февруари 2011 г. Министерството на околната среда и водите предоставя на община Кирково местното находище от минерална вода за безвъзмездно управление и ползване за срок от 25 години. Дебитът на водата е много малък и все още няма инвестиционен интерес за разработване на находището за промишлени нужди.
Преобладаващият почвен тип в област Кърджали са канелените горски почви - силно излужени и слабо оподзолени. Срещат се също кафяви горски почви, рендзини (хумосно-карбонатни), алувиални, канелено-подзолисти, делувиални и в незначителен размер други почвени типове. Най-плодородните почви са по долинaтa на р. Арда и нейните притоци, и в северните части на областта (на границата с Хасковска област). По-голяма част от почвите имат средна до висока степен на ерозийност - II–III степен, а рН е неутрално до слабо алкално (7-7.8). Малка част са със слабо и средно кисела реакция (рН 6.7–5). Почвите са предимно плитки до средно дълбоки, бедни на хранителни вещества. Обработваемите земеделски земи са разпокъсани и малки по площ. Характерна особеност в този район е, че обработваемата площ не образува компактни масиви, както е в другите райони на страната, а е разчленена на голям брой дялове различни по размер, форма и положение. Почвообразуващите материали са: палеогенски наслаги, андезит, риолит, гранити, туфи и туфити и изветрителните им продукти. В териториите с хълмист и нископланински релеф най-разпространените почви са плитките излужени канелени горски, неразвити почви и кафяви планински горски като на някои места те са засегнати от проявените ерозионни процеси. Негативното въздействие на ерозионните процеси е причинило значително разчленяване, нарязване и опорояване на неустойчивия субстрат на туфите и туфитите. Срещат се и нормални излужени, а по поречението на реките алувиално-ливадни. Продуктивните възможности на земите се характеризират със среден бонитетен бал 48 (средни земи).
За да се разгледат растителните и животинските ресурси в област Къджали, е необходимо да се вземе предвид и разпределението на земята, която те обитават на територията на областта. Тази земя може да бъде разграничена на 4 основни типа – обработваема, мери и пасища, горски фонд и друга. Таблица 15. Площ по общини на видовете земи в област Кърджали, 2016 г.
Източник: Областна дирекция „Земеделие” - Кърджали В област Кърджали се пресичат две фитогеографски зони - средноевропейската и средиземноморската, както и две зоогеографски зони - северната и средиземноморската. Тези условия са причина за изключително богато разнообразие. Срещат се редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти, и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Най-интересни от природозащитна гледна точка са грабливите птици - белоглав, черен и египетски лешояд, царски орел, белоопашат мишелов, скален орел, малък орел, и др., - основна причина за обявяване на защитените зони в областта. Интерес представляват и двата вида сухоземни костенурки, колониите на прилепи, находищата на редки видове рептилии като змията червейница, на венерин косъм, на няколко вида орхидеи и др. Основни дървесни видове за региона са зимен дъб, бук, черен бор, бял бор, бреза, летен дъб, цер и др. Основни представители на животинската фауна са сърна, дива свиня, вълк, чакал, лисица, заек, кeклик и др. Към момента, на територията на област Кърджали има обявени (съгласно Закона за защитените територии) общо 42 защитени територии в т.ч.: 1 резерват - "Вълчи дол" - 776,2 ха, 3 бр. поддържани резервати (“Женда” – 39,9 ха площ, "Боровец" - 35,9 ха и "Чамлъка" - 5,4 ха), 15 бр. защитени местности и 23 бр. природни забележителности. В резултат на разнообразни геологически процеси и сложното геоложко минало на Източните Родопи, в област Кърджали съществуват интересни скални образувания: Вкаменената сватба, Каменните гъби, Скален прозорец, Вкаменената гора, Гъбата, Лъвът, Хладилната пещера, шестте пещери и много други. По брой на регистрираните и обявени за такива природни забележителности област Кърджали се нарежда на второ място в страната след област Бургас. На територията на община Момчилград, в съседство с язовир "Студен кладенец", се намира дивечовъдно стопанство, което е най-голямото на територията на България. На територията на община Черноочене се намира резерват “Женда”, който се стопанисва от държавна дивечовъдна станция с. Женда, където живеят популации от европейски муфлон, сърна, дива свиня, елен лопатар, благороден елен и тракийски кеклик. Резерватът е разположен върху площ от 5 258 хектара и предлага идеални условия за ловен туризъм. На територията на община Ардино е разположено дивечовъдно стопанство “Гайдарци”. Наличието на муфлон, сърна, дива свиня и благороден елен създават условия за развтие на ловния туризъм и в тази част на областта. Климатичните условия и натрупания производствен опит създават предпоставки за бъдещо развитие на традиционното тютюнонопроизводство, но и за увеличаване делът на обработваемите площи с лозови и овощни насаждения като орехоплодните (орех, бадем, лешник и др.) и костилковите овощни видове (кайсия, череша, вишна). Съществуват и благоприятни условия за развитието на южните култури (смокини, нар, райска ябълка). Тук виреят и редките овощни видове арония и актинидия. Интерес за района представлява отглеждането на ягода, малина и къпина, немското и френското грозде и шипката. Климатичните условия са благоприятни и за развитието на зеленчукопроизводството.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||