предупредена за опасните странични ефекти от здравни специалисти от други страни,
където се появили аналогични случаи (Аржентина, Великобритания, Швеция, но не предприела мерки, за
да се избегне най-лошото44
На 8 септември 1970 г. японското правителство забранява продажбата на този медицински продукти бързо изчезва, за да бъде напълно превъзмогната през 1973 г.
45
Въпреки това, много видни японски вирусолози като Шигеюки Иноуе (професор от университета в Киото) продължават да публикуват статии за предполагаеми вируси - причинители на синдрома, за да свалят обвиненията от препарата Cliochinolo, че е токсичен. През 1974 г. тезата за вируса излиза извън рамките на Япония благодарение на престижното американско списание
Преглед на медицинската микробиология, но през г. е отхвърлена в сп.
Лансет от писмо на Рейсаку Коно - един от най-видните японски вирусолози
47
Докато все още бушуват академичните дебати с научни статии, които някога са отхвърляли
48
и после потвърждавали отговорността на лекарството, около 4500 жертви на решават да предприемат съвместно съдебно производство срещу Разочаровани от
ненормалната мудност и нерешителност от
своите адвокати, 900 ищци се отделят от групата, предприемайки паралелно производство (иск) чрез нови юридически съветници. Съдебната битка среща толкова много препятствия, че Ецуро Тоцука - една от
30-те защитници, заявява
„Бяхме единствените, които събирахме информация извънЯпония и единствените, които призовахме чуждестранни експерти да свидетелстват внашите съдилища, че американската Агенция захраните и лекарствата е изтеглилаCliochinolo 10 години преди Япония. [...} Ние бяхме единствените, които открихме многочуждестранни лекари, които вече са били сигнализирали за страничните ефекти наCliochinolo. Ciba-Geigy е влязла в контакт с тях и с изключение на няколко единични случаявсички медици са били убедени да не дават показания в наша полза. Когато отидох даразговаряли с тях, те вече бяха минали на противната страна, фарма-и L
цевтичната компания име предложила круизи ида посетят централата им. [...]Стана ни ясно, че всичките са получили обезщетение, за да не кажат нищо.”49Въпреки маневрите на Ciba-Geigy, доказателствата завръзката между Cliochinolo и се оказват неопровержими и жертвите печелят дело след дело. За съжаление,
това не се оказва достатъчно търговското разпространение на , Cliochinolo отново е разрешено задруги терапевтични
цели в много страни, като Канада, Австралия и Дания.
През последните години са финансирани и публикувани научни изследвания, които да докажат ефективността на Cliochinolo влечението' на болестта на Алцхаймер
51
и тази на
Хънтигтън
52
г,‘л
Учените дисиденти9% Питър Дюсбърг е световноизвестен учен, смятан днес за величие в областта на вирусологията, пионер в изследването }> на ретровируси, а през 1986 г. е избран за член на
Национал-
} ната академия на науките. Той, заедно с колегата си Питър J; Вогт, през 1970 г.
открива, че онкогенен вирус у птиците съдържа повече генетичен материал в сравнение с
вирусите, които не причиняват рак. Благодарение на това и други фундаментални изследвания на вирусите през 1972 г. е назначен в университета в Бъркли, където и до днес се преподава молекулярна биология и цитология. В резултатна задълбочените си научни познания Дюсбърг винаги е оспорвал директната връзка между ХИВ и СПИН, публикувайки редица статии в
}, най-престижните научни списания Подобно на него редица други изследователи изразяват |. съмнение относно странния генезис на доминиращата теория | и твърде многото противоречия, които го характеризират. Тези учени, презрително обозначени с прозвището
отрицате- ли или
отцепници, поддържат твърдението, че съществуват доказателства, които доказват, чене вирусът ХИВ причиня-
Ц а СПИН. Според тях болестите
- официално етикетирани \ като
СПИН, в действителност са причинени от продължителната употреба на вещества,
съдържащи мощни имуно- супресори. Това са някои видове наркотици, лечебни средства и същите тези опустошителни анти-ХИВ лекарства, предписани, за да предотвратят или да държат под контрол болестта СПИН при серопозитивните пациенти (нов отлично здравословно състояние преди лечението).
Академичният свят - традиционен привърженик на
Биг Фарма, се противопоставяна тази теза, но това не обезкуражава Дюсбърг, който продължава да публикува своите научни изследвания. За съжаление, статиите са останали ограничени като достъп само донаучния свят, защото медиите са заглушавали всяка хипотеза, противоречаща на доминиращата теория. Възраженията на Дюсбърг
биха били особено неудобни, тъй като не само минират достоверността на връзката ХИВ-СПИН, но и са в ущърб на доверието и интересите на
Бигфарма, която веднага е била готова да подкрепи вирусо- логичната хипотеза ида финансира
външни изследвания извън обсега на честни научни съпоставки и сравнения.
В крайна сметка Дюсбърг се оказва един от малкото достатъчно смели учени, за да се противопостави публично на ортодоксалната теория ида я разобличи като плодна тайно споразумение между научни изследвания, политика и икономически интереси.
Сподели с приятели: