I mercanti della salute marco Pizzuti
Учен бунтовник или просто шарлатанин?
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| Учен бунтовник или просто шарлатанин? В опитите си да направи обществено достояние своите проучвания, на 15 юли 1997 г. Симончини се обръща към Министерството на здравеопазването, за да ги депозира в Отдела за проучвания и документация. Както се предполага, институциите никога не обръщат внимание на метода му, но той продължава да го прилагана пациентите си, докато официално нему го забраняват. През 2002 г. от Лекарския съюз му връчват предупреждение (влязло в сила през 2003 г) за практикуване на неоторизирана терапия. Оттогава, макари запазил докторската си степен по медицина, Симончини е принуден да работи в качеството сина научен съветник. Ето защо, ако иска да продължи да лекува, може да го прави само в нелегална форма, на свой риск. През 2006 г. му повдигат възможно най-кошмарните за един лекар обвинения: причиняване на смъртна пациенти. Първият случай се отнася за Масимо Чивета, починал на февруари 2002 г. на 34 години от рак на дебелото черво, открит късно. След мъчителен престой в различни болнични заведения той се обръща към Симончини в последен отчаян опитно бикарбонатният разтвор не помага и пациентът умирана следващия ден от първата инжекция. Причината за смъртта е тежък чревен кръвоизлив, който според обвинението е предизвикан от инжекцията. Същата техническа консултация, поискана от Прокуратурата, не изключва възможността кръвоизливът да е причинен от самия тумор. „ За съжаление, на Чивета са оставали броени дни живот кръвоизливът е започнал на 6 февруари. Нашите консултанти твърдят, чене е възможно да се перфорира чревната стена с използваната от Симончини игла от общ тип, закупена от аптека, дълга само 3 см“ - обяснява адвокатът на защитата Чезаре Пираино 102 . През същата година умират други двама пациенти, които са потърсили помощ от Симончини, но вече в крайна фаза. Мария Грация Канеграти е починала на 1 март 2002 г. от аденокарцином, докато Грация Чичари умирана ноември от рак на белия дроб. По времена съдебния процес в подкрепа на лекаря се изказват двайсетина бивши пациенти, които декларират, чеса се излекували благодарение на него. Съдът обаче го признава за виновен за непредумишлено убийство на Масимо Чивета и за невинен за смъртта на другите две жени, тъй като фактът не е обоснован. Осъден е на 16 месеца за измама срещу тях. Доказателствата в негова полза са отхвърлени като погрешни диагнози. Извън конкретния случай е интересно да се отбележи, че изходът от този вид дела е предрешен съдът не е компетентен в медицинската материя и не може да разгледа адекватно специализираната документация или очевидните експериментални доказателства. За да прецени законосъобразността на една медицинска практика, може да прави само сравнения с научната литература или с общоприетото становище. Ако официалният постулат не приема еретичните теории и терапии, на съдията нему остава нищо друго, освен да осъди тези, които ги прилагат. Класически пример за кучето, което си гони опашката: решенията на съдебната 8ласт се основават на предположението, че това, което е установено от научната общност, е единственият сигурен източник. Който е извън тези рамки, не се ползва с доверие и не може да спечели 103 |