В случаите, в които един държавен орган има компетентност в различни сфери, но в същото време има и фининсови правомощия. По принцип всеки държавен орган има финансови правомощия, доколкото разходва бюджетни средства. Министерски съвет е основен орган по изпълнение на бюджета, но има и други правомощия.
Органи със специална финансова компетентност
Това са Министерство на финансите, митническа администрация, данъчна администрация. Могат да са еднолични и колективни, с местна и компетентност на територията на цялата страна. От голямо значение е степенната компетентност. Няма финансов орган, които да е всекомпетентен. Прилага се принципа, че по-горестоящ орган не може да изземва компетентност на по-долустоящ –по ЗАП. Само в сферата на данъчното право се допуска изземване –
чл. 235 (1) Органи на данъчната администрация са:
1. главният данъчен директор;
2. регионалните данъчни директори;
3. териториалните данъчни директори;
4. началниците на отдели, сектори и подразделения;
5. главните данъчни експерти;
6. данъчните експерти;
7. главните данъчни инспектори;
8. данъчните инспектори.
(2) Лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други длъжностви лица да упражняват техни правомощия.
(3) По-горестоящият данъчен орган по ал. 1, т. 1, 2 и 3 може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или данъчна преписка от данъчен орган овластен за неговото разглеждане и решаване, и да възложи правомощията по издаване на съответните актове на друг равен по степен данъчен орган. В тези случаи указанията относно действията, които следва да се предприемат, и прилагането на данъчните закони са задължителни за органа, на който е възложено издаването на съответния акт.
Финансовите органи действат при условия на обвързана компетентност и по тази причина във финансовите закони често се предвиждат санкции за тях. Те упражняват властническите си правомощия чрез издаване на властнически актове и налагане на санкции. Издаваните актове са принципно с декларативно действие, правата и задълженията имат непаричен характер. Актовете правят вземанията ликвидно изискуеми. Конститутивно действие имат само някои актове – Указ на президента за опрощаване несъбираеми държавни вземания; актове за отсрочване и разсрочване на вземанията.
Финансова администрация в широк смисъл обхваща всички органи, които извършват финансова дейност.
Финансова администрация в тесен смисъл са всички специализирани държавни органи, които са компетентни изцяло и преимуществено за осъществяване на финансова дейност – МФ, БНБ, Сметната палата, митническа администрация.
ВЪПРОС №5
ФИНАНСОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ
Основни белези:
-
възникват във връзка, при и по повод разпределянето на националния доход, преразпределянето, разходването и контрола;
-
по повод осъществяваната от държавата финансова дейност /вид изпълнителна дейност/ държавата се представлява като страна по финансовото правоотношение от държавен орган, но титуляр остава самата държава.
Финансовите отношения съществуват само като правни отношения, те не съществуват обективно в действителността , а само по силата на правна норма.
От гледна точка на властническия метод – присъщ на всички финансови правоотношения макар да се прилага в различна степен / силно при данъците, по-слабо при таксите/ властническият метод съществува във всички фази на развитие на финансовите правоотношения и едно финансово правоотношение не може да възникне, да се развие или погаси на плоскостта на договарянето – всичко е указано в закона и отклонение не може да има.
От гледна точка на обекта на финансовите правоотношения – същинските финансови правоотношения имат паричен или парично-имуществен характер. Това са Ф. Права или Ф. Задължения, изразяващи се в плащане или получаване на дадена сума. Други финансови правоотношения, като контролни, процесуални и устройствени нямат за пряк обект парични средства. Те се определят като помощни, обслужващи, организационни правоотношения по отношение на основните. Тяхното предназначение е законосъобразното протичане на основните финансови правоотношения.
От гледна точка на правните последици – като всяко правоотношение и финансовите правоотношения възникват, за да породят права и задължения. В по-голяма част от случаите носител на субективни права е държавата /“държавно вземане”/ на другата страна на правоотношението стои субект, който по принцип е носител на задължения, но е възможно физическото или юридическо лице да е носител на финансови субективни права, а държавата, в лицето на финансов орган, да е носител на задължения.
Юридическите факти, които пораждат финансови правоотношения се делят на юридически действия и юридически събития. Критерият за това разграничение е наличието на човешка воля , насочена към пораждането на конкретни правни последици. Във финансовоправната теория се казва, че ЮФ е действие, когато човешката воля е насочена към настъпване на финансовоправни последици, затова една продажба във финансовото право се счита за юридическо събитие понеже волята на страните не е насочена към плащане на съответните данъци и такси – напротив те са нежелани.
Юридическите действия се делят на правомерни и неправомерни, като във финансовото право и двата вида могат да породят правни последици.
Във финансовото право се поставя въпросът дали индивидуалният финансов акт е юридически факт, дали поражда права и задължения. Преобладаващата част от индивидуалните финансови актове имат декларативен характер, те не пораждат права и задължения, а само ги признават. Финансовите права и задължения са възникнали по-рано – по силата на правна норма /ex lege/, която съдържа правопораждащ юридически факт. Само по изключение индивидуалните финансови актове са с конститутивно действие – самият акт ще играе ролята на правопораждащ юридически факт /указ на президента за опрощаване/.
ВЪПРОС №6
СУБЕКТИ НА ФИНАНСОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ
Когато се говори за субекти финансовото право, това значи да се очертае кръгът от лица, които могат да бъдат потенциални носители на финансови права и задължения.
Субект на финансово правоотношение е по-тясно понятие – става дума за носител на конкретни права и задължения.
Принципът е, че финансовата правосубекност има вторичен характер и едно лице става субект на финансовото право, когато стане субект на гражданското - физическите лица стават субекти на правото с раждането си и от този момент могат да бъдат носители на финансови права и задължения. Юридическите лица от деня на регистрацията или обнародването на регистрацията /в зависимост от режима за регистриране/.
Изключение от принципа за вторичния характер са образувания, които нямат качеството юридическо лице според гражданското право – данъчни субекти могат да бъдат гражданските дружества /чл. 357 ЗЗД/ , които чрез фикция са приравнени на юридически лица.
Финансовото право допълнително характеризира субектите като местни и чуждестранни лица.
Финансовите органи могат да участват във финансови правоотношения от момента, от който придобият качеството държавен орган /учредяването им/ - финансовата правосубектност следва административната. Тук не се говори за права и задължения, а за правомощия и компетентност. Титуляр в правоотношението е държавата, а не органът, който я представлява. Възможно е държавата да преотстъпи свое право в полза на общините / местните данъци и такси напр. /.
Особеност - всички правоотношения възникват между два субекта, но във финансовото право се говори и за тристранна субектна структура, като тук не става дума за множество субекти от едната страна на правоотношението, а че във финансовото правоотношение се включва и трети субект, който не е на ничия страна /наблюдава се при разходването на бюджетни средства – един субект нарежда да се отпуснат средствата (министъра на финансите), втори субект ги получава, но разходването и контролът стават чрез трети субект (БНБ)/.
Субектите се делят на активни и пасивни. В гражданското право – активните са носители на права, а пасивните на задължения, във финансовото право активен е този, който упражнява властнически правомощия / винаги това е държавният орган. Между два държавни органа критерият е кой има по-широки правомощия.
ВЪПРОС №7
ФИНАНСОВИ АКТОВЕ
За да се осъществява финансовата дейност са необходими нормативни актове, финансови планове и индивидуални финансови актове /ИФА/. Значението на ИФА за финансовото право е като това на сделките за гражданското.
Тези актове са финансови, защото уреждат финансова материя, но по своята същност са индивидуални административни актове /ИАА/, за това те трябва да отговарят на чл.2 ЗАП /я, да видим, кой помни административното право /.
Чл. 2. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 19 от 1992 г., бр. 122 от 1997 г.)
Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актовете, издавани от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на кметства и на райони и от други органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове.
Условията за законосъобразност по чл.41 (3) ЗАП се отнасят и за ИФА.
Чл. 41 (3) Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Терминът ИФА се употребява като родово понятие и обхваща заповеди, решения и т.н.
Спецификата на финансовата материя дава отражение върху ИФА.
Белези :
-
те са юридически актове и са волеизявление на държавен финансов орган, от което се пораждат права и задължения. Има разлика между самото волеизявление и материалнотехническите действия, които следват волеизявлението.
-
Волеизявлението се прави от държавен орган / ИФА се отличава от ИАА, защото в областта на административното право ИАА може да се издаде и от орган на обществена организация/.
-
Формата винаги е писмена. Във административното право е допустима устна форма или чрез конклудентни действия, а във финансовото право само писмена форма.за повечето ИФА са изготвени образци и липсата на някои реквизит се преценява с оглед на конкретния случай. За устна форма може да се говори при отказ за издаване, когато държавният орган не прави това изрично. В този случай мълчаливият отказ се приравнява на валиден акт и подлежи на обжалване по реда на ЗАП.
-
ИФА е властнически акт, т.к. се издава от държавен орган от името на държавата в качеството и на власт, следователно представлява едностранно издаден акт без да има съгласуване на волите между автор и адресат на акта. Когато е предвидена молба за издаване на акта също няма съгласуване на воли, а сезиране на орган да упражни правомощията си. Вместо молби се подават декларации. Декларацията е израз на задължението на лицето, а неподаването й е скрепено със санкция. Обикновено в декларацията се сочат факти, неизгодни за лицето. От юридическа гледна точка декларацията представлява извънсъдебно признание. Държавният орган обаче не е обвързан с данните посочени в нея и може да направи самостоятелна проверка.
-
ИФА се издават в изпълнение на закона, такъв акт може да се издаде когато е предвиден в правна норма. Финансовият орган действа при обвързана компетентност – не само има право да издаде акт, а и задължение да го издаде.
-
ИФА имат декларативно действие когато се издават по повод същинските финансови отношения, те не създават парични права и задължения, а само ги признават, индивидуализират ги - правят ги ликвидни и изискуеми.
-
Доколкото ИФА е властнически акт изпълнението е скрепено с държавна принуда:
-
Във връзка с обжалването има разлика от ИАА. Някои ИФА се обжалват по реда на ЗАП, за други е предвиден специален режим – ДПК /задължителна е административната фаза /, други актове не се обжалват /актове на БНБ/. Важен принцип на финансовото право – жалбата срещу акта не спира изпълнението.
-
Изискванията за законосъобразност са предвидените в 41(3) ЗАП. Всеки порок може да доведе до нищожност или унищожаемост, в зависимост от степента на порока. Липсата на форма и компетентност е винаги нищожност.
ВЪПРОС №8
УСЛОЖНЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА ФИНАНСОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ
За да възникне правоотношение, са нужни правна норма, юридически факт и поне два правни субекта.
Усложненията са две основни групи:
-
усложнения свързани със субектите на финансовото право;
-
усложнения свързани с фактическите състави;
-
УСЛОЖНЕНИЯ СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТИТЕ НА ФИНАНСОВОТО ПРАВО - става дума за усложнения по отношение на физическите и юридическите лица в едно правоотношение. Те са три вида.
-
отговорност за чужд финансов дълг – има едно финансово правоотношение, при което държавата е носител на субективното право да получи, а другата страна е физическо или юридическо лице, което има един финансов дълг и едно трето лице, което на някакво правно основание ще бъде привлечено да отговаря за чуждия финансов дълг на мястото на титуляра по силата на закона /ex lege/. Заместване в дълг има когато вместо титуляра за дълга носи отговорност друго лице.
Встъпване в дълг – титулярът отговаря за дълга, но едновременно с него отговаря и друго лице. Тези два субекта от момента на привличането отговарят солидарно. Два са случаите на встъпване в дълг:
-
при неправомерно поведение от страна на третото лице
-
когато третото лице само се постави в положение на длъжник /поръчителство/.
Б данъчното право е възможно и поръчителство и по силата на закона .
-
солидарност / пасивна / - две или повече лица отговарят за един дълг. Финансовите задължения в по-голямата си част са лични. Във финансовото право договорната солидарност е недопустима. Държавата може да избере към кой от длъжниците да насочи изпълнението. Когато един от длъжниците изпълни задължението отговорността на другите отпада. Възниква гражданска отговорност – възможност за регресен иск спрямо другите. Институтът на солидарната отговорност се прилага само при същинските финансови правоотношения. Институтът на солидарната отговорност е приложим само по силата на закона и с цел защита на интересите на държавата. /при встъпването в дълг солидарността настъпва post factum/.
-
правоприемство – преди да е приключило правоотношението пасивният субект се заменя с друг. Институтът е приложим и при организационните финансови правоотношения. Познат е и при физическите лица / универсално и частно правоприемство / и при юридическите лица / в резултат на преобразуване /.
-
УСЛОЖНЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ФАКТИЧЕСКИТЕ СЪСТАВИ:
-
отпадане на юридическия факт или промяна в правното му качество –в резултат на юридически факт е възникнало финансово правоотношение, но се оказва, че фактът или не е настъпил, или не е годен да породи финансово правоотношение / напр. сключена е сделка, по нея е платено ДДС, но в последствие сделката се оказва нищожна/. Ако недължимото плащане е по вина на пасивния субект, недължимо платеното се връща без лихва.
-
промяна в обема на юридическия факт /трябва да има цифров израз/ – тук при всички случаи се дължи лихва – това е гражданска отговорност за възстановяване на вредите от забавата.
-
заобикаляне на финансовия закон или симулативна сделка - заобикаляне означава с правно позволени средства да се постигне забранен от закона финансов правен резултат.
При симулацията има вътрешна /прикрита/ и външна /привидна/ симулация.
Особености на симулативните сделки:
-
разкриването не е скрепено с давност;
-
доказването може да стане и само със свидетелски показания;
Обратно писмо – описва истинската воля на страните – доказва симулативния характер на сделката.
Държавата е намерила вариант за борба със симулативните сделки -
института на свързаните лица -
ЗКПО §1 т.3
"Свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, и по съребрена линия - до четвърта степен;
б) работодател и работник;
в) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;
г) съдружниците;
д) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
е) лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;
ж) лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;
з) лицата, едното от които е търговски представител на другото; и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
ВЪПРОС №10
Санкции налагани за нарушения на финансовите правни норми.
Особености.Видове санкции.ПАМ.
Санкцията е третата съставка на правната норма. Доколкото финансовите отношения са властнически изпълнението им е скрепено със санкция. Носи се юридическа отговорност за неспазване-финасова отговорност. ФП не разполага със собствена финансова отговорност и затова се свързва с другите четири вида юридическа отговорност-наказателна, гражданска, административна и дисциплинарна. Те могат да бъдат кумулирани с едно изключение- без административна и наказателна, защото е невъзможно едно и също деяние да представлява едновременно административно нарушение и престъпление. За едно също финансово нарушение могат да бъдат налагани освен санкции и ПАМ като те могат да се намират в самата финансово правна норма (рядко срещано), в края на нормативния акт, в рамките на финансовото законодателство както и в нормативен акт от друг правен отрасъл.
I. Четири вида санкции:
-
Наказателна отговорност - когато финансовото нарушение е с висока степен на обществена опасност и е въздигнато от закона в престъпление. В Особената част на НК има петнадесет разпоредби с наказателни състави за финансови престъпления. Финансовият орган притежава компетентност да констатира финансови престъпления в резултат на финансов одит. Той няма право да налага санкциите от НК. Наказателната отговорност се налага само от съд по реда на НПК. Ролята на финансовия орган е ако намери данни, да уведоми съдебните органи.
-
Гражданска отговорност - среща се с различни имена в ГП -имуществена, материална и др. Има обезщетителен характер. Целта и е да възстанови причинените вреди. Гражданска отговорност ще се носи само в случаите, в които има причинени вреди. Тази отговорност е последица от упражнен финансов контрол (одит). Касае се за гражданска отговорност, която не се покрива изцяло с отговорността от самото ГП. Доколкото вреди се причиняват на държавата тази отговорност може да се налага само в случаите на имуществени вреди, защото българското право не познава причиняването на неимуществени вреди на юридическо лице. Гражданската отговорност във ФП е само деликтна. Възниква само по силата на закона. При носенето на гражданска отговорност се начисляват лихви от момента, в който лицето е в забава. Във ФП те се начисляват от момента на причиняването на вредите, ако не е известна датата-от момента на откриването на вредата. В ГП гражданската отговорност включва действително причинените вреди + пропуснатите ползи + неимуществените вреди. Във ФП вредата включва само действително причинената вреда.
-
Административна отговорност - има най-широко проложно поле при извършване на финансови нарушения. Основно под формата на глоба. Специфики в начина на определяне на санкцията-най-често цифрово изражение на нарушението и служи за налагане на санкцията (глобата). Относителна определеност за определяне на санкцията. Неудобство е, че за едно и също нарушение извършено от две различни лица има различна отговорност. Възможност за преценка на санкциониращия орган.Често санкцията се определя в размера на глоба в двоен размер на укрития данък, например. Отчита се степента на обществена опасност. Недостатък-размерът е фиксиран предварително. Глоба не може да бъде наложена на юридическо лице. В определени случаи финансови нарушения се извършват в съучастие. Солидарна отговорност на съучастниците. При глоба не може да има солидарна отговорност, тя е строго индивидуална отговорност. По-висока давност при глобите, когато става дума за финансови нарушения- в ЗАНН - 3 месеца от откриването и 1 година от извършването, в ДПК 1 година от откриването и 5 години от извършването.
-
Дисциплинарна отговорност - установена е от КТ. Налага се, когато нарушителят се намира в трудово-правни отношения и по повод извършването на тези си функции е извършил нарушение.Санкции-забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.
II. Принудителните административни мерки е друг вид принуда - ЗАНН чл.22 и 23. Служат за предотвратяване и преустановяване на нарушението. Спира се възможността за нарушителя да продължава да вреди. Прилагат се едновременно със санкциите.
Видове:
-
Превантивни - срещат се много рядко, само един случай Указ №10/1974г.
-
Преустановителни
-
Възстановителни
ПАМ могат да се прилагат при констатирано финансово закононарушение, когато се констатират незаконосъобразни(само когато е налице незаконосъобразност) и нецелесъобразни (причинена е вредата в рамките на оперативната самостоятелност, но само в рамките на закона) действия. В бюджета ПАМ - ограничаване или спиране на финансирането, също блокиране на банкови сметки, отнемане на лиценз или ценз, отнемане на предмета на нарушението.
Въпрос №11
Финансови вземания и финансови задължения. Обща характеристика.
Публични вземания. Системи за определяне на размера на публични вземания. Производство по определяне на размера на публичните вземания.
Всяко една финансово правоотношение поражда права и задължения. Предмет на разглеждане са същинските финансови правоотношения пораждащи права и задължения. Тук се говори за финансови вземания. С термина се обозначават на първо място финансовите вземания, с финансов произход вземания и всички субективни права с финансов произход без значение носителя на правото. Под вземания се обозначават и публичните финансови вземания. Тук носител е държавата - данъци и такси, но не пенсии и стипендии. Публично вземане в по-широк смисъл - и вземанията с нефинансов произход, например глоби, конфискации, приходи от приватизация. В ДПК се говори за публични вземания (чл.13):
~публични държавни вземания:
-вземания с финансов произход
-вземания със санкционен произход
~частни държавни вземания:
-вземания с гражданско правен произход
-други държавни вземания
1.Вземания с финансов произход - неточно е, че става дума за публични вземания. Това са най-важните вземания - с данъчен произход освен същинските-митата и таксите. Последните имат данъчен характер, защото се определят от държавата едностранно. Тези вземания формират основните бюджетни приходи на държавата и могат да бъдат планирани и прогнозирани. Постъпват перманентно в бюджета и са скрепени със срокове. Колкото е по-голямо задължението-толкова е по-къс срокът.
2.Вземания със санкционен произход - наказателен или административно наказателен произход. Санкциите имат двуяка функция-превъзпитание и приход в бюджета. Имат сравнително малък дял в бюджета и не подлежат на планиране. Усилията са държавата да въздейства в посока спазване на реда.
-
Вземания с гражданско правен произход - тук държавата не участва в качеството си на власт, а като равноправен субект:
-с договорен характер - държавният орган няма пълна свобода да договаря;
-на деликтно основание (непозволено увреждане) - репариране на вредите, няма приход в бюджета.
Други държавни вземания - приходи от приватизация, от непотърсени награди и печалби от лотарии, приходи от неизправни стипендианти.
Начини за определяне на размера на публичните вземания:
~постоянни (твърд размер) - размерът не зависи от имущественото състояние, от печелбата на субекта. Финансовата администрация не извършва никакви действия по определяне на размера, той е определен от закона. Най-често при таксите, по-рядко при данъците;
~променливи (подвижни) - варират, зависят от нещо. Трябва да бъде извършена дейност. Два критерия - данъчната основа - доход, печалба и ставката-отнася се към облагаемата основа - тарифна или данъчна.
Два вида системи:
~пропорционална - вземането не е определено в абсолютна стойност, но ставката е константна величина, например ДДС;
~прогресивна - два варианта:
- етажна прогресия-облагаемата основа се определя на групи;
- обикновена прогресия-не се прилага у нас.
Пропорционалната е по-подходяща за облагане доходите на юридически лица, а прогресивната-при физически лица.
Производство за определяне на размера на публичното вземане - има такива, за които няма процедура (при таксите и др.);
от санкционен характер - производство по ЗАНН и НПК;
без разгърната процедура - финансов автоматизъм - при работната заплата;
технически и юридически действия - най-често започва с подаването на декларация. Неизпълнението на подаване на декларация е скрепено със санкция. Данъчният или финансов орган не се обвързва с данните в декларацията.
Въз основа на това се издава индивидуален финансов акт с декларативен характер. Оспорването на ИФА не е задължително. Оспорване се прави само когато и от който има правен интерес от това. Обжалването е относно основанието или размера. Има актове, които се обжалват по ЗАП. Съществува и смесена процедура (например по ДПК). За изпълнение по ДПК и ГПК.
ВЪПРОС №12
Прекратяване на финансовите правоотношения.Изпълнение на публичните вземания.Видове изпълнения.Срокове при изпълнението.Гаранции за изпълнение.Привилегии.
Финансовите правоотношения възникват и се развиват, за да бъдат определени правата и задълженията и се прекратяват с изпълнението. Между погасяване и изпълнение има разлика. Първото е по-широко понятие и обхваща всички законодопустими способи за заличаване на един финансов дълг. Изпълнението е най-често срещаният способ и представлява вид погасяване на финансов дълг. Съществуват още финансова амнистия, опрощаване, компенсация, погасителна давност. При изпълнението има постъпления на средства в бюджета, докато при останалите четири, въпреки погасяването на задължението, такива средства в бюджета не постъпват.
Видове изпълнения:
~доброволно - по волята на длъжника - ДПК и субсидиарно към ГПК и в отделни разпоредби във финансовите закони;
~принудително - по волята на държавата - задължението е погасено и има постъпления в бюджета.
Предпоставки за изпълнение:
~да има едно изпълняемо право, което да е определено по основание, да е определено по размер и да е станало изискуемо. В някои случаи е необходим ИФА, в други и без него. ИФА не е основание за изпълнение;
~публичното вземане да е безспорно - да има силата на присъдено нещо, да са изчерпани всички възможности за оспорване.
Принципът е да първо да се плати и после се дава възможност за обжалване (Плащаш и обжалваш!) - чл.110 ДПК. Жалбата не спира изпълнението!
~държавното вземане да не е отсрочено или разсрочено.
В ДПК няма легално определение на финансов длъжник. Субект на изпълнение може да бъде и всяко едно трето лице, което може да плати. Плащането не е с оглед на личността. Третото лице ако желае може да уреди отношенията си с длъжника. Финансовите задължения са непрехвърляеми! Всички уговорки между длъжниците не са задължителни за държавата.
Начини на изпълнение:
Дължи се изцяло и в срок!
Има и изключения: могат и на части, тъй като са парични задължения. Отсрочване(нов падеж!) и разсрочване(на части!)- чл.147-155 ДПК.
Във ФП няма безсрочни задължения. Колкото по-голямо задължение, толкова по-кратки срокове. По отношение на сроковете финансовата администрация действа при условията на обвързана компетентност. Забавата може да повлече и приемането на ПАМ. Забавата дава възможност за принудително изпълнение. Държавата е създала гаранции за вземанията си. Те са уредени в полза на държавата и едностранно от нея.
Гаранции в широк смисъл са способи, които обхващат всички видове гаранции въведени в цялото законодателство - финансов автоматизъм, компенсации - когато има надвнесени държавни вземания, отговорност за чужд финансов дълг-отговорност на трето лице, което е действало неправомерно, поръчителство-гаранции от трета страна или длъжник (ЗМДТ например) , отстъпка при своевременно внасяне на данък, пет годишна погасителна давност, която може да бъде продължена до десет години, спирана и прекъсвана, принудително изпълнение-с настъпване на падежа длъжникът дължи, изпада в забава, предварително плащане, подаване на декларации-данъчно задълженото лице декларира негативни за него факти и обстоятелства.
Гаранции в тесен смисъл (същински гаранции) - предвидени в производството по принудително изпълнение. Общи и специални (по отношение на изпълнителния процес - присъединил се кредитор) привилегии - чл.136 ЗЗД. Държавата винаги се удовлетворява с предпочитание.
Ред за погасяване - започва от разноските, минава през лихвите и най-накрая до главницата (за стимулиране на погасяването).
Хипотези:
~при две или повече задължения-погасява се първо по-старото задължение, по-рано станало изискуемо;
~при еднакъв падеж-съразмерно.Не по равно!
Лихва върху лихва не тече!Само при влогове-капитализиране на лихва.
~в случай на преизпълнение-задължението се връща по определен ред.
НПК се прилага субсидиарно.
Сподели с приятели: |