Частично HLA съвместим родствен донор може да се предпочете, когато няма на разположение за момента HLA съвместим неродствен донор. В такъв случай съществува консенсус, че в родствена констелация донор/реципиент, по принцип, е приемливо едно HLA различие (главна група или подгрупа) на локус HLA-А или HLA-В или HLA-C или HLA-DRB1 или HLA-DQB1 в GvH- и/или HvG-направление. Например A*02 vs.A*03, B*07 vs. B*27, B*40(60) vs. B40(61), DRB1*01 vs. DRB1*03, DRB1*15 vs. DRB1*16 или DQB1*02 vs. DQB1*03 (Таблици № 3 и 4). Тези предварителни данни не изключват възможността при индивидуални случаи да се привлекат донори с несъвпадение по повече локуси.
IV.6.2.2. Частично HLA съвместими неродствени донори
Ако при клинични показания за неотложна трансплантация няма на разположение подходящ родствен и/или HLA съвместим неродствен донор, за всеки пациент индивидуално следва лекуващият лекар заедно със специалистите трансплантолози и имунолози да преценят дали е приемлив частично HLA съвместим неродствен донор. Допустимо е само едно различие на HLA-А, -В, -C, или -DQB1 локус, при което въпросните HLA алели по възможност трябва да покажат аминокиселинна секвенционна хомоложност на алелните секвенции. Всяко допълнително несъвпадение по следващ локус понижава общата преживяемост (OS) с 10 %. Следва да се има предвид възможността за трансплантация с една или повече единици кръв от пъпна вена като алтернатива.
IV.6.3. Пациенти с вроден тежък комбиниран имунен дефицит (ТКИД)
При тези заболявания рискът от отхвърляне е нисък, а рискът от GvHD е много висок. Поради това HLA различията в HvG направление могат да се игнорират.
Непосредствено след поставяне на диагнозата стратегията за търсене на донор трябва да се съгласува с трансплантационно звено. Изборът на донор се ръководи и се съобразява с публикуваните данни от проучвания в акредитирани трансплантационни центрове. При ТКИД може да се приемат и HLA хаплоидентични родствени донори (напр. баща или майка). При такива донори се прави Т- и В- клетъчна деплеция за профилактика на GvHD.
IV.6.4. Пациенти с други немалигнени заболявания с неблагоприятна прогноза, като: придобита тежка апластична анемия, анемия на Fanconi, кортикорезистентна анемия на Blackfan-Diamond, резистентен на G-CSF синдром на Kostmann, хомозиготна форма на -таласемичен синдром, пароксизмална нощна хемоглобинурия и някои вродени дефекти в обмяната на веществата.
По принцип се предпочита трансплантация от фамилно съвместим донор с материал от костен мозък. Дори при наличие на напълно съвместим донор рискът от отхвърляне на трансплантата е повишен. Оттук, за разлика от малигнените заболявания на хемопоезата, диапазонът за приемане на HLA различия в HvG и в GvH направление е ограничен.Изключение представлява вродената тежка апластична анемия, при която може да се приеме напълно съвместим неродствен донор при млади пациенти (< 40 г.) с много неблагоприятна прогноза. При Fanconi и таласемия може да се трансплантира кръв от пъпна връв със значително повишен риск. Следва индикациите за трансплантация да се преценяват индивидуално, в зависимост от тежестта на заболяването, рисковете от манипулацията, в контекста на очаквания дълготраен ефект (напр. прогностичен клас по Pesaro при таласемия, риск от друго малигнено заболяване при Fanconi).
IV.7. Значимост на клетъчните тестове, на серологичната кросмач реакция и на тестуването на второстепенни антигени на тъканната съвместимост, цитокинови гени, техните промотори и KIR гените.
В случай, че донор и реципиент са HLA различни, се препоръчва кросмач проба, с цел да се изключат/докажат при пациента преформирани специфични за донора антитела. При положителна кръстосана проба трансплантационният екип преценява най-приемливия сред потенциалните донори. Тестуването на малките антигени на тъканна съвместимост (mHAg) не се препоръчва за избор на донор, поради това че повечето от тях не са достатъчно дефинирани при човека. Клиничното значение на изследването на вече дефинираните mHAg (например CD31, HA-1 до HA-P) не е с доказано значение при избора на донор.
Изследването на полиморфизма на цитокиновите гени, техните промотори и KIR гените за момента не се прилага като задължителен критерий при имуногенетичен избор на донор.
ІV.8. Изследване на химеризъм. Преди трансплантацията трябва да се запази ДНК на донора и реципента за изследване на химеризъм в след- трансплантационния период.
Таблица № 1а към т. IV.2.2.2. Редки HLA-A,-B,-DRB1 алели в българската популация (n = 204)
HLA
Алелна
HLA
Алелна
алел
честота
алел
честота
A*36
0.0049
B*45
0.0025
A*43
0.0025
B*47
0.0098
A*66
0.0025
DRB1*
0.0049
09:01
A*80:01
0.0025
DRB1*12
0.0074
Таблица № 1б към т. IV.2.2.2. Редки HLA-A, -B, -DRB1 хаплотипи в българската популация (n=204)