Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Смълчаване на критиците
Повече от две десетилетия критиците укоряваха християнските реконструкционисти с този рефрен: “Хора, вие просто не сте представили никаква библейска екзегетика, за да докажете вашата теза за есхатологичен оптимизъм.” Тогава дойде Възстановеният рай през 1985. Мъртвешка тишина обгърна предишните гласовити критици. Сега идва Дни на въздаяние. Сега тишината ще стане оглушителна. Подозирам, че твърде малко критици ще отговорят черно на бяло, макар че ако откажат да отговорят, те приемат по този начин валидността на доклада на следователя: смърт чрез задавяне (в гърлото са открити бележки под линия). О, може да има няколко бързо написани критики на книгата в нечетени християнски научни списания. Професор Лайтнър от Даласката семинария може да напише един, както несполучливия коментар от една страница, който написа върху Възстановеният рай, в който той всъщност казва: “Вижте сега, този човек е постмилениалист, а вие трябва да разберете, че ние тук в Даласката семинария не сме!”11 Може да има няколко кратки пренебрежителни забележки в популярните евтини книги за незначимото и временно съживление на цялостната теология на господството. Но няма да има успешен опит на научни ръководители от различните песимилениални лагери да отговорят на Чилтън. Има причина за това: Те не могат да отговорят успешно. Както казваме тук в Тайлър, те просто нямат конете. Ако не съм прав за тяхната теологична неспособност, тогава ще видим изчерпателни, подробни статии, показващи защо книгата на Чилтън е напълно погрешна. Ако не ги видим, можете спокойно да заключите, че нашите противници са в дълбок проблем. За да покрият своите голи флангове, те ще бъдат изкушени да предложат известния рефрен: “Няма да удостоим такива нелепи аргументи с публичен отговор.” Това е като да се каже, те ще издигнат интелектуално бяло знаме. Критиците на Чилтън ще имат все пак проблем с този мълчалив подход. Проблемът е професор Гордън Уенхам, който написа предговора. Вероятно няма по-уважаван, вярващ в Библията коментатор на Стария Завет в англо-говорящия свят. Неговият коментар върху Левит поставя висок интелектуален стандарт. Ако Гордън Уенхам казва, че Дни на въздаяние си заслужава вниманието, тогава пропускът да обърнат внимание би бил голяма тактическа грешка от страна на песимилениалистите. Аз бих отишъл по-надалеч от Уенхам. Тази книга е епохален труд, най-добрият коментар върху Откровение в историята на Църквата. Тя налага нови стандарти чрез: (1) своето ниво на научна издържаност, (2) своите новаторски идеи на всяка страница и (3) своята четимост. Това уникално съчетание – почти нечувано в академичните среди – оставя интелектуалната опозиция почти беззащитна. Може да има малцина академични специалисти, които ще отговорят компетентно на тази или онази точка от Дни на въздаяние, но техните технически статии няма да бъдат широко четени, особено от средностатистическия пастор или мирянин. Също може да има един или двама теолози, които да се опитат да отговорят изчерпателно (макар да се съмнявам), но техните объркани изложения ще спечелят малцина нови последователи. (Имам предвид определен амилениален учен, който е познат със своите уникални проникновения за библейския символизъм, но чиито писания предават неговите идеи с яснотата на зен-будистки мисловни дразнители или на пресконференциите на Александър Хейг.) Основно, те се сблъскват с тактическия проблем да не привличат вниманието към тази книга измежду техните херменевтично изолирани последователи. Ако техните последователи някога седнат и прочетат Дни на въздаяние, Християнската реконструкция ще обере най-добрите и най-умните от тях. Защо? Защото земната надежда е по-лесна за продаване от земното поражение, поне на хора, които не са щастливи да приемат своето положение като исторически губещи. Днес много християни са изморени от губенето. Дори ако това означава да започнат да поемат отговорност – и точно това е смисълът на теологията на господството – нарастващ брой от умни, млади християни са готови да платят цената, за да спрат да губят. Така всяка разширена дискусия върху тази книга става кампания за вербуване за Християнската Реконструкция. Твърде много умни, млади читатели ще бъдат предупредени за съществуването на теологията на господството. Нашите противници знаят това, затова не очаквам да видя някакво систематично усилие да бъде опроверган Чилтън в есхатологията, както не видяхме опит в книга да бъде опровергана Теономия на християнската етика на Грег Бансен (1977)12 или Институти на библейския закон на Ръшдуни (1973).13 Потенциалните критици имаха изобилие от време; те нямаха изобилие от конкретни отговори. Вярвам, че причината е, че библейската позиция за продължаващия стандарт на библейския закон е твърде силна. Нашите противници биха предпочели да останем мълчаливи и да спрем да повдигаме тези трудни етични въпроси. Нашите противници са притиснати в голяма дилема. Ако продължат да не отговарят, тяхното мълчание ще стане публично признание на интелектуално поражение. Ако отговорят, така ние ще имаме възможност да отговорим – а отговорите са мястото, където се трупат точки в академичния дебат. Когато не успееш да отговориш ефективно на възраженията, губиш дебата. Нашите противници разбират правилата на академичната игра. Те не започват конфронтацията. В същото време те се нуждаят от нашите прозрения, за да разберат поне части от Библията. Виждал съм екземпляри от Институтите на Ръшдуни да се продават в Книжарницата на Даласката теологическа семинария. Те се нуждаят от неговите прозрения върху библейския закон, макар да не могат да се справят с основната теология на неговата книга. Просто го отпращат като някой маловажен по тези въпроси. Преструват се, че той не е представил монументално предизвикателство срещу диспенсационалистическата етика.14 Те се преструват, че могат успешно да използват неговата книга като неутрален справочник за старозаветните казусни закони, но да избягнат по някакъв начин загубата на техните най-енергични ученици към движението за Християнска реконструкция. Кариерата на пастор Рей Сътън (завършил Даласката теологическа семинария) показва, че грешат. В една популярна статия за нехристиянска аудитория двама фундаменталистки автори настояват, че макар прозренията на Р. Дж. Ръшдуни относно образованието и политиката са използвани от фундаменталистите, те не приемат сериозно неговите възгледи за царството. Когато техните християнски училища са подведени на съд от някой арогантен щатски прокурор, те извикват Ръшдуни, за да стане свидетел на защитата. Това става от средата на 70-те. Те се нуждаят от него. Знаят, че се нуждаят от него. Въпреки двамата фундаменталисти критици стигнаха до там да кажат, че едва ли някой в християнския свят приема сериозно неговите възгледи за Божието царство. “За щастие можем да кажем с увереност, че той представлява много малка група с абсолютно никакъв шанс да постигне своята програма.”15 Относно числата, те са прави: движението за Християнска реконструкция е малко. Относно младите хора, които могат да пишат и да говорят и да заемат ръководни позиции, двамата автори се закачат със смъртта – смъртта на тяхното собствено движение. Ако традиционните, песимилениални фундаменталистки интелектуални ръководители наистина имаха академичните отговори на днешните проблеми в обществения, икономическия и политическия живот, те нямаше да пият от извора на Християнската реконструкция. Но те пият. Няма друго място, на което да отидат. Не очаквам да видя Дни на въздаяние за продажба в книжарницата на Даласката семинария. Не очаквам да я видя на никой списък за препоръчани книги на някоя традиционна диспенсационалистическа семинария. Ако тази книга спечели широка популярност сред следващото поколение диспенсационалистически пастори, ще има рязка смяна на ръководството вътре в диспенсационализма. Най-добрите и най-умните ще отсъстват. Ако студентите на Даласката семинария я прочетат, и също прочетат Възстановеният рай, професорите в Далас ще са подложени на трудни въпроси, такива, каквито не са чували никога от основаването на училището. (Ако студентите прочетат също За да преуспееш на Рей Сътън, академичният съвет ще се сблъска с революция.) Академичният съвет няма да си създава такъв краткосрочен проблем, но в дългосрочен план тази конспирация на мълчание ще струва скъпо на диспенсационализма. Вероятно тези книги няма да се продават също и в Теологичната семинария Грейс. И само да отбележа, нека да предскажа, че няма да видите книгите на Чилтън препоръчани и в недиспенсационалистическите семинарии, заради същите причини: те са твърде горещи, за да се борави с тях. Ще бъда съвършено ясен: ако академичният съвет на някоя институция, наричаща себе си “вярваща в Библията теологична семинария,” не може да рискува да даде на своите студенти Възстановеният рай на Чилтън, За да преуспееш на Сътън и По този стандарт на Бансен (Greg Bahnsen, By This Standard) – три кратки, лесни за четене, минимално анотирани книги – защото се страхуват да не смутят мисленето на своите студенти, или защото не са готови да осигурят отговори на неизбежните въпроси на своите студенти, тогава този академичен съвет е издигнал бяло знаме пред християнските реконструкционисти. Това означава, че ние, реконструкционистите, сме спечелили теологичната битка. Вече прибираме някои от техните най-умни младежи, и правим това редовно. Те тайно четат нашите книги и чакат техните преподаватели да кажат нещо в отговор. Техните преподаватели се крият. Те играят детската игра “да си представим.” “Да си представим, че тези книги никога не са публикувани. Да си представим, че нашите най-умни студенти не са привлечени от тях. Да си представим, че този потоп от бюлетини от Тайлър, Тексас не съществува. Да си представим, че християнският реконструкционизъм скоро ще отмине. Да си представим, че някой друг ще напише книга, която отговаря на въпросите, и че тя ще бъде издадена в началото на другата година.” Тази стратегия се проваля навсякъде в страната. Християнските реконструкционисти притежават списъците с адреси, които доказват това. Когато семинарните професори играят гигантска игра “да си представим,” тя е само въпрос на време. Честно казано, силно съмнително е, че средностатистическият преподавател в типична вярваща в Библията семинария е готов да препоръча моята кратка евтина книжка насочена към юноши: 75 библейски въпроса, които вашите учители се молят да не зададете (1984).16 Ето защо съм уверен, че преобладаващият теологичен консерватизъм ще бъде изкоренен. Академични съвети на семинариите, които би трябвало да атакуват хуманистичната цивилизация, са неспособни дори да защитят своите собствени позиции от евтини християнски книжки, да не говорим да заменят здраво укрепил се хуманистичен ред. Ще го кажа направо: Нашите есхатологични противници няма да ни атакуват черно на бяло, освен в редки случаи. Те знаят, че ние ще отговорим черно на бяло, и че в този момент те ще бъдат затруднени. Те искат да избегнат това смущение на всяка цена – дори с цената да виждат своите най-умни младежи да се присъединяват към движението за Християнска Реконструкция. И, очевидно, това е доста изгодно за нас. Ези, ние печелим; тура, пак ние печелим. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|