Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
СМИРЕНАТА ПОСТЪПКА НА ВАШИНГТОН
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ГРАФ АБИЗИ И ГРАФИНЯ МЕЛБИ
СМИРЕНАТА ПОСТЪПКА НА ВАШИНГТОНЩе ви приведа един пример из живота: Един богат търговец си купил пуйка и гледал да намери някого, да му я занесе в къщи. Гледал натук – натам, не могъл да намери. В това време при него се приближил един господин, който го запитал : “Какво търсите, господине? – Купих си тази пуйка и търся някой да ми я занесе в къщи. – Аз съм готов да ви услужа. Търговецът подал пуйката в ръцете му, и той я занесъл в дома му. После извадил един долар да заплати на човека, който му услужил. – Не, господине, не мога да взема парите. – Как, не сте ли доволен? Знаете ли, кой съм аз? – казал търговецът – и му подал картичката си. В същото време и носачът извадил картичката си и я подал на търговеца. Търговецът прочел : Вашингтон, председател на Съединените щати. Можете да си представите, каква била изненадата на търговеца. За Вашингтона разправят и други случаи от неговия живот. Десетина войници работили на един мост. Трябвало да вдигнат една тежка греда. Опитвали се оттук - оттам, викали, махали с ръце, не могли да я повдигнат. По едно време минавал край тях един войник, когото те помолили да им помогне. Той им отговорил : Не виждате ли, че аз съм фелдфебел? В същия момент минавал един господин, който чул отказа на фелдфебела и веднага турил рамото си под гредата и помогнал на войниците да я вдигнат. Като свършил работата, той подал картичката си на войниците, на която те прочели : Генерал Вашингтон. Съвременните търговци и фелдфебели чувстват своето благородство и не се унижават да носят пуйки и да вдигат греди. След това, вие ще проповядвате за Христа, ще плачете за Него, че носил тежкия кръст. Мъже и жени плачат за Христа, а там някъде страдат Христови братя и сестри, ходят голи и боси, продават своята чест, без да се трогват за тях. Който дойде при мене, НБ, 16 март, 1924 г. София. ГРАФ АБИЗИ И ГРАФИНЯ МЕЛБИПитам: На какво се дължат нашите криви схващания в живота? Един френски граф, наречен граф Абизи, това не е истинското му име ,изпаднал материално. Той се влюбил в графиня Мелби. Като човек от високо произхождение, графът държал на думата си. Той бил крайно честен, но изпаднал, останал без никакво богатство. Мелби, богата графска дъщеря, не искала да се ожени за него. Обаче, имала желание да му помогне. Един ден тя му казала: Готова съм да ти дам 200 хиляди франка, но с условие, да ми подпишеш полица. Че ме обичаш, това нищо не значи, аз постъпвам по търговски, искам да имаме чиста сметка. Втори път му дала заем от 500 хиляди франка, пак с полица, за определен срок. И трети път му дала заем от един милион франка, и пак си записала срока на полицата. В това време изпадналият граф се влюбил в друга мома. Един ден той отишъл на разходка със своята възлюбена и срещнали графиня Мелби. Тя искала да го смути, затова го спряла да му каже нещо. Графът се извинил на възлюбената си, че ще я остави за малко, и отишъл при графиня Мелби. Тя се приближала до ухото му и го запитала тихо: Кога ще изплатиш първата си полица? Той я изслушал и се отдалечил от нея. Като се върнал при своята възлюбена, тя го запитала : Какво ти каза тази млада мома? – Не мога да ти отговоря. – Значи, ти имаш връзки и с други жени. – Да – помислил си графът – и това са връзки, но материални, които всеки момент могат да ме изложат. Как мислите, честен човек ли е графа? – Честен е, но има да дава. Каква особеност има в характера на граф Абизи? Той се отличавал с една затаена гордост. Той не казал на своята възлюбена, какво му говорила графинята, не от желание да не смути духа на своята възлюбена, но да не изложи себе си. Графът трябваше да й каже: Тази мома ми услужи с пари. Имам да й давам, и тя ме пита, кога ще се издължа. Готовността на човек да каже истината, даже и когато се излага, в християнството се нарича покаяние. Да се покаеш, това значи, да изнесеш своите слаби черти, своите недостатъци, не пред хората, но пред Бога. Това значи истински човек, в пълния смисъл на думата честен, благороден. Полиците представят слабости и недостатъци, с които човек трябва да се справи. Брат ти си дойде, НБ, 23 март, 1924 г. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|