Женската сексуалност
Патологичното следпубертетно изтласкване —
Изтегляне 1.37 Mb. Pdf просмотр
|
| Патологичното следпубертетно изтласкване — резултат на невъзможното формиране на едиповия комплекс След пубертета и ако едиповият комплекс и първичната сцена не са били изживяни, ако момиченцето вече зле е изживяло преминаването си от първичната кастрация към избора на центростремителния пенис (заради фобична или инфантилна майка), или ако са се случили травматизиращи събития било в еротичното му инвестиране, било във фалическото му валоризиране, се стига до изтласкване на пубертетните генитални нагони и поява на невротични симптоми. В клиничен план различаваме: 1. Изтласкване на пасивните и активни телесни инвестиции и на генитално-еротичните клиторно-вулвено-анални инвестиции. Ако средата на девойката не одобрява изразените еротични усещания, могат да се появят дори различно локализирани фобийни поведения като инверсионни представители на желанието за пенис, т.е. тук имаме еротизация на страха и на отхвърлянето на пениса: фобии към мишки и плъхове, инверсионни представители на желанията за вулвени ласки; фобии към котки и към някои видове докосвания; или още, в областта на половите органи, вагинзъм, наречен цистит у момиченцата, които впоследствие стават осъзнато вагинични и страдат от функционални смущения в пикочните канали и мехура, от стенично или пасивно неконтролируемо напикаване, дневно или нощно. 2. Изтласкване поради страх от изнасилване, само на пасивните еротични нагони, свързани с вагиналното инвестиране. Това влече възможност за свръхинвестиране на пасивност в личността (абулична или астенична релационна система), в аналността (констипация, колибацилогенни стазиси), в оралността и дихателната обоня-телност, пасивност, предизвикваща адинамични, меланхолични и хипохондрични състояния. 3. Или пък изтласкване само на активните клиторно-анални нагони и активно свръхинвестиране във вече инвестираните и не предизвикващи чувство за вина телесни зони — вертикализираща стения, ставна подвижност на крайниците, телесна, ръчна, интелектуална сръчност; това свръхинвестиране — когато изброените функции са максимално развити и нямат отношение към включването в женски дейности — характеризира комплекса за мъжественост; но би било грешка да се говори за комплекс за мъжественост само на базата на видимото поведение. Сублимациите в дейността на девойката мъжкарана са понякога истински сублимации с пасивно вулво-вагинално еротично инвестиране и желание за завоюване на пенис. В този момент на съперничество с майката избирателното отношение на дъщерята към нея трябва да е достатъчно наситено със сублимирано либидо, орално и анално, богато на символен обмен, изместен в културните отношения. Така страхът от изнасилване ще бъде ограничен до предпазливо изживяване на сексуалността що се отнася до евентуален телесен контакт и няма да приеме формата на забрана спрямо засилващата й се женска прелъстителност. Дъщерята няма да усеща, че разцъфтяването на тялото й може да заплаши или измести тревожната майка във фалическата й функция, нещо, което се изразява в майчинско поведение експлоатиращо чрез унижение всяка проява на сексуалността на дъщерята. Този структуриращ личността период на латентна хомосексуалност спрямо майката е здравословен само ако женската сексуалност се организира в посока на хетеро-сексуалността. Ролята на бащиния пенис негласно присъства във всички генитални вълнения, приписвани на майката и тъждествени с тези на момичето, както и в любовните емоционални усещания, свързани с мастурбационните фантазии. През този период афективната роля на бащата е незаменима: той трябва да разреши фантазмите, като се прави, че не знае за тях, ако ги разбира, като в същото време чрез допълващото си отношение към зрелите жени (между които майката) дава доказателства за своята недостъпност спрямо прелъстяващия чар на дъщеря си, макар да го оставя свободно да се изразява. След появата на страха от изнасилване, който изпитва вследствие на едиповите си желания — както чрез образа на центростремителния взлом в тялото й от страна на пениса на възрастния мъж, така и чрез идеята за бременността и центробежния взлом на зародиша при раждането, — девойката, подпомогната от социалните закони, изцяло се отказва от инцестните желания — отначало истински, после въображаеми — за едипово дете и напълно или частично от мастурбацията. Бляновете, любовните романи, мечтите донасят разсеяна емоционална или по-определено — генитална чувственост, която рядко продължава дълго поради страха от кастрация и изнасилване, който буди. В този момент се появява клиничната картина на свръхактивирането на комплекса за вътрешно-нарцистична мъжественост, описан no-горе у предедиповото момиче, който всъщност се превръща в състояние на психосоциално безсилие чрез изпразване от съдържание на реалния обект. Не рядко се случва мастурбацията да запълни цялото време на такова момиче, мастурбация, равнозначна на смученето на палеца при безпомощното дете, жадно отново да се озове цяло и живо в корема на майка си, която го е изпразнила от съдържание, изоставяйки го. |