Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
ГЛАВА II У У н ни и в вее р р с си и т те е т т с с к ки и г го о д д и и н ни и Оксфорд не се старае да се харесва. Първокурсниците пристигат тук за коледния семестър в мъглявия и навъсен октомври. В първия миг монументалните сгради смайват, ала с размери, а не с изящна архитектура. Всичко е студено и някак странно отблъскващо. Или поне на мен ми изглеждаше така. В Съмървил посред най-лютата зима взех приемните си изпити за Оксфорд. Почти нищо не бях видяла от бъдещия си колеж, още по-малко от университетския гради изпълнена със страх и мъка по дома, започнах първия семестър. Всъщност Съмър- вил винаги превзема хората изненадващо и изведнъж. Много от нелюбопитните минувачи дори него забелязват, защото външно сградата е, най-меко казано, непретенциозна. Ала отвътре се разкрива приказно зелено пространство, към което гледат повечето стаи. През първата и втората година в колежа трябваше да се местя от новите в по-стари сгради. Постепенно благодарение на една-две картини, www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 61 - на вазичка и накрая на един фотьойл, домъкнат от Грантъм, започнах да възприемам стаята като своя. През третата и четвъртата година делях с две приятелки квартира на Уолтън Стрийт. И Оксфорд, и Съмървил бяха силно засегнати от войната, макари непряко. По неизвестна причина Оксфорд не беше бомбардиран въпреки завода за двигатели в Каули, където се извършваха всички ремонти на самолетите. Но както навсякъде, и в университета, и в градчето затъмнението беше задължително, а военновременните лишения болезнено се усещаха. Стъклописните прозорци бяха обковани с дъски. Огромни водни резервоари, недалеч от Удсток Роуд в Съмървил, стояха пълни в случайна пожар. Дажбите ни се разпределяха направо в колежа, храненето ставаше прозаично в залата, макар че понякога бивах канена и навечеря. Оставаха по няколко купона за конфитюри още нещо. Един от малкото благоприятни ефекти на аскетичното хранене върху моето здраве и фигура бе това, че престанах да пия чая със захар – макар че дълги години ми трябваха, за да превъзмогна любовта си към сладкото ида мина на кафе без захар (а по едно време нямаше и кой знае колко кафе) Ползването на топла вода строго се контролираше. Не се разрешаваше например ваната да се пълни с повече от педя вода – за целта беше драсната една черта и аз най-стриктно спазвах изискването, нищо че бях възпитана в семейство, където се вярваше в пряката връзка между чистотата и набожността. Но и не се оплаквахме. Защото все пак бяхме късметлии. Аз не бях първата от фамилията, приета в университет – братовчед ми се учеше в Лондон, – www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 62 - но бях първата Робъртс, успяла да стигне до Оксфорд знаех, че дори без да го демонстрират, родителите ми се гордееха с това. В сравнение с връстниците си знаех съвсем малко за онова, което ме очаква в Оксфорд. Но вярвах, че Оксфорд е най- доброто място и че ако съм сериозна в желанието си да успея в живота, трябва да се стремя към него. Нямаше причина да снижа мерника си. Затова не направих опит да кандидатствам в Нотингам, в нашия местен университет, нищо че той беше на отлично равнище, особено в точните науки, и нищо че щях да си бъда близо до дома, до семейството, до приятелите. Друга страна от Оксфорд, която много ми допадаше – и тогава, и все още – бе неговата академична система. Оксфорд е разделен на колежи, но има и няколко централни университетски институции като Бодлианската библиотека например. По мое време животът беше съсредоточен в колежа – там се хранехме, спяхме, вземахме часовете си – и около няколко институции като църквата и обществата, които имаха свой живот. Моето битие на студент поточните науки повече се въртеше около университетските институции и химическите лаборатории но това не важеше застуден- тите по други дисциплини. Опитът ми от колежа спомогна да се затвърди умен убеждението, че искаш ли да развиеш възможностите на един човек, трябва да го насърчаваш да стане част от по-малки общества от хора, а не да го оставиш да се рее из морето на безличността. Може би военновременните условия най-осе- заемо повлияха върху нашето чувство за студентския животно повечето от нас бяха едва седем- найсет-осемнайсетгодишни, а на тази възраст една |