ОБЩУВАНЕ С ДУХОВЕТЕ-ПОСРЕЩАЧИ АЗПОЗНАВАНЕТО И ДИНАМИКАТА НА личните отношения с духовете, които са дошли при дверите, за да посрещнат завръщащата се душа, са от особено значение. Започвам тази фаза, като задавам въпроса:
1. Хрумват ли ти някакви мисли за този, който те посреща, които да не сме обсьждали досега?
Повечето клиенти се нуждаят от няколко секунди, докато осъзнаят и откликнат на въпроса за наставника или другарите си. Някъде в контекста на въпросите трябва да попитате:
2. Имаш ли чувството, че съществото пред теб е от мъжки или женски пол?
Открил съм, че душите, които продължават да виждат само маса от безполова светлина, в повечето случаи са по-напреднали и не се нуждаят от улеснението да виждат човешки фигури. Ще имате клиенти, които ще съобщават, че много от духовете-посрещачи са хермафродити.
Ако светлината е другар от групата, той ще се идентифицира веднага, като се покаже Във физическо тяло от минал живот на обекта или дори от настоящия му живот. Всеки път, когато той зърне човешка фигура, независимо дали тя е на духовен наставник или на сродна душа, задавам следните типове въпроси:
3. Виждаш ли някакви черти на лицето?
4. А цвят и дължина на косата, цвят на очите?
5. Очертанията на тялото напомнят ли ти на някой твой познат?
в. Съзнавам, че на това място земната реч не съществува, но получаваш ли някакви телепатични съобщения, за които трябва да поговорим?
В трета глава на „Пътят на душите" цитирам случаи, които обясняват какво е за душата да бъде посрещната от свои другари близо до дверите. Такива срещи обикновено не траят дълго, защото наставникът поема нещата в свои ръце и повежда връщащата се душа към следващата й спирка.
Ако ще има голямо празненство с много души-другари, обикновено то е по-късно, когато завръщаща- та се душа за първи път установи контакт с цяла- та група. Всяко посрещане от нейни членове при дверите или в рамките на самата група има за цел да почете душата с любов и радост.
Освен веселие и игри събиранията за завръщането у дома могат да имат много по-дълбоко значение. Например мой клиент имал в предишен живот четирима много близки приятели от британския военен отряд и всички били изпратени във Франция в началото на Първата световна война. В края на август 1914 г. петимата другари се събрали за последно в едно живописно парижко кафене на левия бряг на р. Сена. Веселили се с музика, вино, песни — опитвали се да забравят какво им предстои. На следващата сутрин били изпратени на фронта и в началото на септември, в един и същи ден и час всички с изключение на един загинали на бойното поле в първата битка при р. Марна. Единственият оцелял бил тежко ранен и транспортиран обратно у дома. През изпълнения с болка остатък от живота си не престанал да скърби за загубата на приятелите си и чувствал вина, че само той е останал жив. В онзи си живот този човек умира през 1936 г.
При завръщането в своята духовна група бил посрещнат от четиримата си приятели и облечени униформено, заедно отпразнували събирането си, като пресъздали веселбата в парижкото кафене. Това специално посрещане било като благотворен оздравителен лек и имало за цел да освободи душата от неспирните й терзания през изминалия живот. Вярно е, че душите възстановяват енергията си близо до дверите, но явно има нещо повече, предназначено за преживелите тежки травми. Според мен това особено важи за тези, които са загубили любим човек или близък приятел. Затова, макар че посрещанията предимно доставят радост, знайте, че те могат да бъдат символ на тъжни кармични събития, които са от специално значение за клиента ви. Съществува възможност тези събития от отминал живот да оказват влияние върху него в настоящето.
Имайте предвид, че няма значение, ако любим човек от минало прераждане, когото току-що сте обсъдили, все още живее на Земята в същата времева рамка. Това е, защото част от нашата енергия никога не напуска духовния свят. Например, ако майка ви е починала тридесет години преди вас, дори да се е преродила отново, част от нейната енергия е останала в отвъдното и винаги ще може да ви посрещне. Този процес е описан в „Следите на душите" в разделите, посветени на разделянето на душите.
На този етап е добре да не бързате, за да дадете на обекта време да разпознае посрещачите. Когато се стигне до общуване с наставника, трябва да сте готови за доста лаконични отговори. Тъй като връзката му с неговия наставник е твърде лична, той може просто да отклони въпросите ви, като отвърне: „Няма какво да си кажем с него". Но това всъщност означава, че няма какво да каже на вас. Разговорът е твърде личен и клиентът обикновено счита, че никакви думи не могат да го опишат.
Трябва да призная, че не приемам пасивно мълчанието на обекта. Моята работа е да науча възможно най-много неща, които да му предам след приключването на сеанса. Може внимателно да му напомня, че знам, че общуването с неговия наставник е нещо строго лично, и уважавам това. Все пак добавям:
Важно е да ми съобщаваш какво ти се казва, за да съм сигурен, че всичко е наред.
При някои обстоятелства може да стана по-настоятелен:
Дойде при мен за достъп до духовна информация, която е важна за сегашния ти живот и благополучие. Имам нужда от помощта ти, за да може всичко да бъде записано (на касетата).
Ако клиентът продължава да спестява информацията за духовния си наставник, просто продължавам с обичайните си въпроси. Сега е подходящ момент да попитам:
7. Как се казва твоят наставник?
По време на встъпителното събеседване съм обяснил на клиента, че от време на време ще го докосвам с пръсти по челото като причинно-следствен енергиен трансфер, за да подпомогна възстановяването на спомените му. Преди да започне хипнозата, подготвям обекта, като му обяснявам, че тази процедура е много удобна за припомняне на имена. Така че на този етап от сеанса извършвам въпросната маневра и заявявам, че може да изрече въпросното име изцяло или буква по буква.
Работата върху името на наставника близо до портите е добра подготовка за фазата, когато ще попитам за имената на другарите от духовната група. Понякога клиентът казва по-лесно имената буква по буква, отколкото изцяло. Ако все още не иска да ми даде името на наставника си, отбелязвам: „Не се тревожи за това. Можеш да ми кажеш името му по-късно, когато се сетиш".
Ако клиентът е в състояние да отговаря на въпросите ми за мислите, които получава от своя наставник, продължавам проучването си с:
8. Какво ти казва?
Понякога искам да съм още по-конкретен, така че питам по-настоятелно:
9. Какво мисли твоят наставник, как си се справил в последния си живот?
На този етап въпросите и отговорите са различни при всеки клиент. Трябва обаче да знаете, че при дверите не се получава много информация. Обичайните отговори са: „Моят наставник ми каза, че съм направил каквото трябва" или „Казва ми „добре дошъл" и че скоро ще си поговорим".
Все пак по този начин вие подготвяте съзнанието на клиента да приеме, че по-късно, в духовния свят, ще го подканите да отговаря по-подробно на въпросите ви.
Никога не оставам твърде дълго при дверите, понеже клиентът трябва да тръгне с наставника си към следващата спирка, където ще мога да получа повече информация. Вероятно това ще бъде място за възстановяване енергията на душата, но отначало не правя опити да му внушавам къде може да отиде, освен ако не е започнал да се разсейва. В такъв случай въпросът бива формулиран по следния начин:
10. Какво става сега?
Обектът често отговаря: „Отново се движа". Ако ми се струва, че в ума му не се случва нищо, може да попитам:
11. Готов ли си да бъдеш отведен някъде?
Един от Въпросите, които задавам най-често в сеанса, е:
12. Къде те водят сега?
И само ако всичките ми опити се провалят, ставам по-конкретен, например:
Не мислиш ли, че е време да отидеш с наставника си, за да може той да те ориентира?
Има един аспект относно движението на душата, както клиентите го описват, който трябва да се познава. Някои клиенти, които с увлечение се пренасят от място на място в духовния свят, трябва само да оформят мисъл — и веднага са на съответното място. Това, изглежда, е истинската същност на пътуването на душата. Тези клиенти може би ще изпреварват вашите указания.