Риба, рибни ресурси и аквакултури
Научни изследвания показват, че редовната консумация на риба може да намали риска от развитието на рак и сърдечносъдови заболявания. Също така да повлияят положително за запазване на зрението, отслабващо с възрастта. Повишената консумацията на риба и аквакултури неизменно се свързва с по-добро здраве на човека. На фона на тези изследвания данните, че консумацията на риба в България е несравнимо по-малко отколкото в останалите държави е обезпокоително. Консумацията в България е средно по около 5,1 кг риба на човек, което е нищожно малко в сравнение с показателите за Европа от 21,4 кг на човек, за Азия - 20.7 кг на човек, а в Северна Америка е 24.1 кг на човек.
В топ десет на консумираните риби и аквакултури в България едва на десето място присъства представител на черноморските риби - руска есетра–следващият представител в класацията е Черноморската мида (аквакултура), е едва на 15 –то място, според доклада за годишната консумация на риба и аквакултури от домакинствата и тяхното производство в Република България - София 2012 г.
Като основна причина за тези данни, анкетираните домакинства посочват високата цена на рибата и аквакултурите.
По брой на риболовни съдове – лодки и кораби (1150), България е на трето място в ЕС, след Италия и Румъния- изследване на Ernst and Young, 2011.
Липсват и ферми или стопанства за отглеждане на соленоводни, черноморски риби.
Броят на съществуващите към настоящия момент ферми за черноморска мида е 43 с обща продукция за 2012 г. от 878 тона.
На фона на общият брой от 451 стопанства за производството на риба и аквакултури, с обща продукция от близо 7557,4 т., броят на фермите за черноморски аквакултури, съответно обемът на производството, показват слабо развитие на отглеждането на черноморски риби и аквакултури.
Същевременно уловът на Черноморска риба и аквакултури от български риболовни кораби е малък като обем.
Обсъждайки проблема на черноморския риболов и развитие на рибарството и аквакултурите, трябва да се има предвид, че политиката на ЕС в последните години е към намаляване на риболовното усилие на плавателните съдове, осъществяващи стопански риболов в морски води. Наблюдава се и доказано намаляване на естествените популации. Същевременно търсенето на риба и рибни продукти на световно и европейско ниво се увеличава, особено в страните с висока консумация на риба и рибни продукти, като основен дял в търсенето заемат морските водни организми. „Заместител”, задоволяващ това търсене се явяват аквакултурите, в частност морските аквакултури.
Природните условия в Черно море се различават съществено от условията, при които се развиват марикултурите в страните от Западна Европа или други развити в това отношение морски страни. В тях съоръженията за аквакултури се монтират в добре защитени от вълнение райони като лимани, фиорди и силно врязани в сушата заливи.
По българското черноморско крайбрежие такива места липсват, което налага необходимостта от използването на щормоустойчиви съоръжения в незащитени от вълнение райони. Това несъмнено оскъпява производството от марикултури.
По-съществен сдържащ производството на риба фактор е температурния режим на черноморските води в годишен аспект. Подходящият температурен режим за активен вегетационен период на рибата (хранене и прираст) в Черно море е значително по-къс от този в Средиземно море, поради което получаването на готова пазарна продукция от ципура и/или лаврак (най-масово отглежданите видове риби по Средиземноморието в садки) у нас изисква по-продължително отглеждане (вместо за една за две календарни години), което оскъпява производството и го прави неконкурентоспособно. Към това трябва да се прибавят и рисковете за производството през често твърде неблагоприятните условия на зимните месеци и загубите на тегло, поради невъзможността рибата да се храни. Тази фактори също влияят негативно върху стойността на производството на морските организми и го прави по-неизгодно в сравнение с конкуренцията на средиземноморското крайбрежие. Високите летни температури в района на черноморското ни крайбрежие, също ограничават отглеждането на редица рибни видове, каквито са напр. пъстървовите риби. В същото време, благоприятни условия за създаването на мидени ферми по нашето крайбрежие съществуват, като отглежданите миди се отличават с добро качество и висок рандеман. Особено перспективно е създаване на затворен цикъл на производството чрез изграждане на преработвателни предприятия към мидените плантации. Друг значителен фактор с негативен ефект върху развитието на морските аквакултури е силното антропогенно замърсяване, което се изразява в значителна еутрофикация и появата на “цъфтежи”, причиняващи “кислороден дефицит” и “замори” в засегнатите участъци в крайбрежния район. Създаването на пречиствателни съоръжения, недопускането на попадане на нефтопродукти (особено актуален проблем за Бургаския район, поради разположението на Пристанище Росенец и нефтената рафинерия „Лукойл“) ще дадат възможност за развитие на марикултура в повече части на черноморския ни бряг.
Природни ресурси
В региона са установени промишлени запаси на газ, нефт, руди и нерудни полезни изкопаеми - мрамор и декоративни облицовъчни материали в южната част на региона, находище на каменна сол в централната.
Установени са големи количества от мангано – карбонатна руда в основата на олигоцена – находище „Оброчище”, най-голямото в Европа с приблизителен капацитет 130 млн. т, в северната част на региона.
Важен енергиен източник от национално значение е находището на природен газ в Черноморския шелф в блок ”Галата”. Находището е в експлоатация чрез концесия от “Петреко България”.
Газовото морско находище “Галата”, разработвано от американската фирма “Петреко Сарл”, има запаси от около 1.5-2 милиард куб. м. природен газ.
В българската акватория на Черно море се провеждат редица проучвания за други находища на изкопаеми горива- нефт и газ.
Вятърна и вълнова енергия – На черноморския бряг са разположени едни от най-големите ветроенергийни паркове в България, които генерират повече от 60 процента от всички вятърни мощности в страната, които са 634 мегавата.
Тяхното разположение е предимно по северното крайбрежие и на територията на Област Добрич - вятърен парк "Свети Никола" – с производство от 156 МВТ, Вятърен парк "Суворово" - 60 мегавата (Област Варна), ЛУКЕРГ Рeню – 42.5 мегавата край Каварна, Вятърни паркове "Шабла" и "Камен бряг" - 42 мегавата, Ветроенергиен парк "Калиакра", с. Българево – 35 мегавата, Вятърни централи "Селце-север", "Селце-север 2", "Селце-север 3", "Раковски" и "Раковски 2" - общо 16.5 мегавата, Вятърна централа "Могилище-запад" край Каварна - 16 мегавата, Вятърен парк "Кардам", състоящ се от четири части общо за 12.6 мегавата край Генерал Тошево, Вятърен парк "Карамелит" - 12 мегавата. Значително по - малки мощности за производство на вятърна енергия са разположени по крайбрежието и на юг от Стара планина.
Не са изградени и не функционират мощности за производство на електроенергия в акваторията на Черно море. Липсват и мощности свързани с оползотворяването на вълновата енергия.
Предизвикателствата пред сектора са свързани с неговото развитие в съответствие със спазването на европейските стандарти, Натура 2000 и Via Pontika, щадящото околната среда изграждане на нови енергийни мощности в акваторията на Черно море, както за производство на ветрова, така и на вълнова енергия.
Икономически капацитет на морската зона
Произвеждания в региона БВП (съвкупен БВП в трите Черноморски области – Бургас-3 409 074 хил.лв-5,22 % от националния БВП, Варна- 4 464 191 хил.лв (6,33 % от националния БВП) и Добрич - 1 279 746 хил.лв -1,82% от националния БВП ) е 9153011 хил.лв., 13,35 % от националния БВП - по данни за 2010 г.
В трите области на Черноморския район акцентите в стопанската дейност падат върху услугите, следвани от индустрията и селското стопанство
Изключително трудно е да се определи делът на морските дейности, морската индустрия и всички свързани с морето активности в общата икономическа картина нарегиона. Статистическите параметри отчитат няколко основни сектора – услуги, индустрия и селско стопанство, в които морските дейности остават скрити. Това предполага промяна на статистическия набор на информация, което вероятно ще бъде обект на обсъждане в цялостната интегрирана морска политика на ЕС, в т.ч. на всички морски държави- членки
Статистическите данни не позволяват калкулирането на стойности за техния дял в БВП.
Черноморските области са активни в дейностите по Оперативната програма на ЕС „Черноморски басейн 2007-2013“ /за първо повикване Варна 9 проекта, Добрич 4 проекта, Бургас….. проекта, за второ повикване …………….
Морска индустрия
В т.н. ”морска индустрия” се включват корабоплаване, корабостроене и кораборемонт, пристанищна дейност, морски ресурси, морска наука и образование, всички дейности и услуги, обслужващи морския бизнес. Всички тези дейности имат своя история, развитие и настояще във Варна. Характерно е, че всички дейности в морската индустрия са взаимно свързани и развитието на една от тях води до развитие и на другите. Морската индустрия винаги е работила по международните изисквания и стандарти в пазарна среда. Добра предпоставка за нарастване значението на отрасъла в бъдеще е фактът, че ЕС определя развитието на морската индустрия като приоритетно.
Области
|
Икономически дейности
|
Приходи от дейността
|
Заети лица
|
Разходи за възнаграждения
|
Хил. лв.
|
Брой
|
Хил. лв.
|
Общо за трите области
|
30.1 СТРОИТЕЛСТВО НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ
|
71719
|
715
|
7182
|
Общо за трите области
|
33.15 РЕМОНТ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ
|
166252
|
3694
|
36324
|
Общо за трите области
|
38.31 РАЗКОМПЛЕКТОВАНЕ НА ОТПАДЪЦИ
|
7928
|
51
|
297
|
Общо за трите области
|
43.3 ДОВЪРШИТЕЛНИ СТРОИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ
|
89418
|
2193
|
7467
|
Приходи от дейности през 2008-2012 година
Брой заети 2008-2012 година
Разходи за възнаграждения
В Област Бургас
..................................
В област Варна в морската индустрия са заети над 12000 души. По-големи предприятия от тази индустрия са Морското пристанище Варна, „Булярд Корабостроителна индустрия” ЕАД, Кораборемонтен завод “Одесос” АД, “ТЕРЕМ-Флотски арсенал” АД, “Корабно машиностроене” АД, “МТГ Делфин”АД,“Строителен и технически Флот” АД -Варна и др.
В Област Добрич
...................................
Рибарство и аквакултури
В Област Бургас
..............................
В Област Варна
.............................
В Област Добрич
.В областта са регистрирани 152 физически и
49 юридически лица, занимаващи се с тази дейност
През 2012 година в област Добрич са уловени и добити:
- риба - 379986 кг.;
- рапан - 802378 кг.;
- Черна морска мида – 1377 кг.
Мидените ферми в областта са 15.
По голямата част от улова е предназначен за пазара – ресторантьори и население.
Образование и наука
Черноморският район има добре развита образователна инфраструктура. Общообразователни училища – 302
Професионални гимназии – 55
Професионални колежи 8
Университети 8
От тях ориентирани към морето са:
ПГМКР "СВ. НИКОЛА" - гр.Бургас
ПГ по транспорт- гр. Бургас
ПГ "Св.Д.Солунски"- гр. Белослав, обл.Варна
ВМГ "Св. Н. Чудотворец"- гр.Варна
Висше военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" – Варна
Технически университет- Варна
Морското ни образование включва две нива – средно и висше морско образование, което е резултат както от логиката на образователната система в нашата страна, така и от необходимостта от подготовка на изпълнителски и командни кадри за корабоплаването.
Научната инфраструктура, която трябва да обезпечи изследователската и иновационната активност на региона се свежда до 6 научни институти- воден транспорт, морски изследвания и океанология; хидро- и аеродинамика, металознание; рибарство и аквакултури; рибни ресурси.
В част от висшите училища и колежите се подготвят специалисти и извършва изследователска работа по проблеми, свързани с морето, което обаче е крайно недостатъчно за осигуряване на интелигентен растеж, син растеж и развитие на синя икономика, базирана на знанието.
Демография
Демографските проблеми, в резултат на отрицателния естествен прираст не подминават и този район, което се отразява и на всички системи.
В региона се наблюдава силен външен миграционен прираст, в резултат на избора на региона за втори дом на граждани на други страни-от бившия Съветски съюз, но и от ЕС.
Безработицата в региона нараства през последните две години:
|
коефициент на заетост /15-64/ за 2012г.
|
коефициент на заетост /15-64/ за 2013 г
|
коефициент на безработица за 2012г.
|
коефициент на безработица за 2013г.
|
Бургас
|
57,3
|
хххх
|
11,5
|
12,7
|
Варна
|
54,1
|
|
16,4
|
13,7
|
Добрич
|
58,3
|
|
15,4
|
15,8
|
Черноморски район
|
56,5
|
|
14,4
|
|
България
|
|
|
|
12,9
|
Сподели с приятели: |