Системи на възникване – 4:
1)По нормативната система – по силата на изрична правна норма. Пример за това е ЗППЦК, който предвижда създаването на Централния депозитар като АД;
2)По нормативно-контролната система
3)По разрешителната система – застрахователни АД; търг.банки; инвестиционни посредници и др.
4)По разпоредителната система – въз основа на ВИ на ДО – ЕАД с държавно или общинско имущество.
Нормативно-контролната система – именно тя е уредена в ТЗ, като в зависимост от начина на набиране на капитала законодателят регламентира две системи за учредяване на АД:
1)Сукцесивана – съществуването й се извлича на базата на чл. 169 ТЗ. При нея посредством подписка се набира капиталът чрез записване на акции и едва след това се провежда учр.събрание. Съгласно чл. 169 ТЗ по сукцесивната система може да се учредят АД само ако това изрично е предвидено в съответния закон. Приема се, че към настоящия момент няма такъв закон, който да предвижда АД да се учредява по тази система.
2)Симултанна – акциите се записват на самото учредително събрание, като законодателят не допуска дружеството да записва свои акции при учредяването. Това е израз на принципа за реално внасяне на капитала. Ако едно лице запише акции за сметка на дружеството, акциите се смятат придобити за сметка на това лице.
ФС на учредяване по симултанната система:
1.Провеждане на учредително събрание – на него следва да присъстват лицата, записали акции. На учредителното събрание следва да бъде записан целият капитал. Учредителите могат да участват на учр.събрание лично или чрез представител чрез пълномощник с изрични пълномощно с нот.заверка на подписа.
-Учредителното събрание следва да вземе 4 вида решения, предвидени в чл. 163, ал.1
*Решение за учредяване на дружеството – единодушие
*Да приеме устава – единодушие
*Решение за размера на разноските по учредяването – обикновено мнозинство
*Да избере членовете на съвета на директорите (СД), а при двустепенната система – членовете на надзорния съвет – обикновено мнозинство
-Приема се, че първите две решения по правната си същност са многостранни сделки, които са насочени към учредяване на дружеството. Последните две решения по правната си същност са сделки-решения, съответно решения на една все още неперсонифицирана общност, каквато е общността на учредителите.
-Решенията на учр. събрание следва да се обективират в протокол, по отношение на който се прилагат изискванията за ОС на АД. Решенията на учр.събрание не могат да се атакуват по реда на чл. 74, защото учр.събрание не е орган на дружеството. Ако са нарушени изискванията при учредяване на АД, може да се предяви иск по чл. 70 за обявяване недействителността на дружеството.
2.Набирането на парични вноски – това става по банкова сметка, открита от УС/СД, на името на дружеството. Разпореждането с тази набирателна сметка става по решение на съответния управителен орган, като след учредяване на дружеството сметката се трансформира в платежна сметка на самото дружество.
- Ако в 3-месечен срок управителният съвет, респ. СД, не заяви за вписване дружеството в ТР, лицата, записали акции, могат да изтеглят обратно направените вноски в пълен размер, като в чл. 166, ал. 3 е регламентирана солидарна отговорност на членовете за изплащането на тези вноски.
-Срещу направените вноски лицата, записали акции, получават временни удостоверения, подписани от упълномощен член на управителния орган.
3.Вписване в ТР – Законодателят в чл. 174 ТЗ обобщава изискванията за вписване на дружеството – да е приет уставът, да е записан целият капитал; да са избрани органите на управление; и да са внесени не по-малко от 25% от номиналната или предвидената в устава емисионна стойност на записаните акции.
-Законодателят допуска учредителите да запазят за себе си съответни преимущества, които следва да бъдат посочени в устава на дружеството
-Учредитлите на АД отговарят солидарно за задълженията, които са поети във връзка с учредяване на дружеството спрямо ТЛ. Ако дружеството е записало акции от капитала, тогава учредителите отговарят солидарно за внасянето на съответните вноски.
Сподели с приятели: |
