Като обективно право – съвкупност от правни норми
Принцип на равно третиране –
Изтегляне 299.72 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 45. Управление на АД. Системи на управление – органи и компетентност Системи на управление
- Общо събрание на АД
- Компетентност – чл. 221 ТЗ
- Провеждане
- Кворум и мнозинства
- Решения, пораждащи действие след вписването им в ТР – чл. 231, ал. 4
| Принцип на равно третиране – приема се, че този принцип е регламентиран в разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ТЗ, където законодателят предвижда, че не се допуска ограничаване на правата на акционерите от един клас. Идеята е, че лицата, които притежават акции от един клас, следва да имат еднакви права и те не могат да бъдат ограничавани.
45. Управление на АД. Системи на управление – органи и компетентност Системи на управление – чл. 219 ТЗ – ОС, СД при едностепенна система; УС и НС при двустепенна система на управление. Общо събрание на АД – ОС не е ръководен, а върховен орган, тъй като в ОС на АД имат право да гласуват акционерите с право на глас (може да има акции без право на глас). Участие – в него може да участват както акционери с право на глас, така и акционери без право на глас, които обаче имат съвещателен глас. Право на съвещателен глас имат членовете на съветите, ако не са акционери, както и представителят на наетите от дружеството лица, когато те са повече от 50. -Акционерите могат да участват лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. Пълномощник не може да е лице, което е член на съвет на АД. Когато е учреден залог върху акции, допустимо е правото на глас да бъде прехвърлено на заложния кредитор. Компетентност – чл. 221 ТЗ – приема се, че тази компетентност не е изчерпателна, т.е. в устава може да бъдат предвидени и други въпроси, които да се решават от ОС. Тази комептентност не е и изключителна, тъй като част от правомощията могат да бъдат предоставени на упр.орган – напр. взимането на решението за увеличаване на капитала; издаването на облигации и т.н. Провеждане – то се провежда в седалището на дружеството, като нормата е диспозитивна. Редовните ОС се провеждат с оглед приемането на ГФО не по-късно от 6 месеца след края на отчетната година. Извънредните могат да бъдат свикани по всяко време, като и двата вида ОС могат да взимат решения по всички върпоси, посочени в чл. 221 ТЗ. -Законодателят задължава АД да проведе ОС, когато загубите от дейността на дружеството надхвърлят ½ от капитала. Упр.орган следва да свика ОС не по-късно от 3 месеца от установяване на загубите, но не са предвидени санции, ако не бъде спазено това изискване или 3-месечният срок. Свикване – свиква се от упр.орган; от НС; от акционерите, притежаващи 5/100 от каитала. ОС се свиква чрез покана, като законодателят допуска две разновидности – 1)ако в устава не е предвидено друго, поканата следва да бъде обявена в ТР и 2)в устава може да бъде предвидено свикването на ОС да стане чрез писмена покана, вкл. нот.покана. -В чл. 223, ал. 4 ТЗ законодателят посочва съдържанието на поканата за свикване на ОС. Проф.Калайджиев приема, че ако поканата не съдържа съответното законово съдържание, това не е основание да се приеме, че решенията противоречат на закона и да се предяви иск по чл. 74 ТЗ. -Когато свикването става чрез обявяване на покана в ТР, то ОС не може да бъде проведено преди изтичането на 30 дни от обявяване на поканата в регистъра. Когато в устава е предвидено, че свикването на ОС може да стане с писмени покани, този срок може да бъде по-кратък, но следва да се има предвид разпоредбата на чл. 223а ТЗ, която дава право на акционерите да включват доп.въпроси в дневния ред на ОС не по-късно от 15 дни преди откриване на ОС. Тези акционери трябва да обявяват списък на въпросите, които ще бъдат допълнително включени в дневния ред, за да може всички акционери да бъдат информирани за тях. Кворум и мнозинства – предвижда се кворум само по отношение вземане на решения за изменение и допълнение на устава, увеличаване и намаляване на капитала на АД или решения за преобразуване и прекратяване на АД, който е ½ от капитала на дружеството. Въведен е и спадащ кворум – при липса на кворум може да се насрочи ново заседание, не по-рано от 14 дни. -По принцип ОС не може да взема решения по въпроси, които не са включени в дневния ред на поканата, освен ако присъстват всички акционери и никой не възрази срещу поставените върпоси. -Решенията по принцип се взимат с обикновено мнозинство от предстваните акции. Квалифицирано мнозинство 2/3 е предивдено за изменение на устава; на капитала; преобразуване и прекратяване. В устава могат да бъдат предвидени и по-високи мнозинства. -Когато законът предвижда гласуването да се осъществи по класове, то правилата за кворум и мнозинство се прилагат за всеки клас отделно. Протокол – за заседанието на ОС се води протокол, чието съдържание е определено в чл. 232 ТЗ. Ако не бъде съставен такъв протокол или не е спазено съдържанието, това е основание за атакуване на решенията на ОС по чл. 74 ТЗ. -Възможно е да се състави и констативен протокол от нотариус по чл. 593 ГПК. Този констативен протокол обаче не може да замести протокола по чл. 232, който се подписва от председателя и секретаря на събранието или съответните избрани преброители на гласове. Решения, пораждащи действие след вписването им в ТР – чл. 231, ал. 4 – 1)за увеличаване и намаляване на капитала; 2)за преобразуване на дружеството; 3)за избори освобождаване на членове на съветите; 4)за назначаване на ликвидатор; 5)за изменение и допълнение на устава. Изтегляне 299.72 Kb. Сподели с приятели:
|