Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад


II. Извънредно жестоки начини на убиване



страница28/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
#358
ТипКнига
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   41

II. Извънредно жестоки начини на убиване

Всичко, което ККП прави, служи на една единствена цел: придобиване и подържане на властта. Убийството е много важен начин за ККП да подържа властта си. Колкото повече хора са избити и колкото по-жестоки са убийствата, толкова по-голяма е способността на партията да всява страх. Този терор започва още преди Китайско-японската война.



Масово избиване в Северен Китай по време на Китайско-японската война

Когато препоръчваше книгата “Врагът отвътре”, написана от Фадър Реймънд Дж. Ди Джагър [16], някогашният президент на САЩ Хувър отбеляза, че книгата излага на показ терора на комунистическите движения. Той препоръчваше книгата на всеки, който искаше да разбере тази зла сила в този свят.


В книгата Ди Джагър разказва истории за това как ККП използва насилие за сплашване на хората и за да ги постави в подчинение. Например един ден партията нарежда на всички да отидат на площадите в града. Учителите също завеждат децата от училище. Целта на събирането е да се гледа убийството на 13 патриотични млади мъже. След оповестяване на изфабрикуваните обвинения срещу жертвите, ККП нарежда на ужасените учители да накарат децата да пеят патриотични песни. По средата на песните на сцената излизат не танцьори, а екзекутор, който държи остър нож. Той бил свиреп, силен, млад комунистически войник, със силни ръце. Войникът отишъл зад първата жертва, вдигнал големия, остър нож и с един замах първата глава се изтърколила на земята. Докато главата се търкаляла по земята, кръвта се леела като фонтан на всички страни. Истеричното пеене на децата се превърнало в хаотични крясъци и плач. Учителка подържала ритъма и песента; звънецът й се чувал да звъни отново и отново насред хаоса.
Екзекуторът замахнал 13 пъти и 13 глави паднали на земята. След това се включили и много комунистически войници, разрязвали гърдите на жертвите и извадили сърцата им за забавление. Тези зверства били извършени пред децата. Те били пребледнели от страх заради терора и някои от тях започнали да повръщат. Учителят нахокал войниците и наредил децата под строй да се върнат в училище.
След това Фадър Ди Джагър често виждал деца, принуждавани да гледат убийства. Децата свикнали с кървавите сцени и станали безчувствени към убийствата; някои дори започнали да изпитват удоволствие от силните усещания.
Когато ККП чувстваше, че обикновено убийство не е достатъчно потресаващо или вълнуващо, измисляше всякакви видове жестоки мъчения. Например принуждаваше някой да погълне голямо количество сол без да пие вода – жертвата страдаше докато не умре от жажда; или събличаха някого гол и го караха да се търкаля върху натрошени стъкла; или издълбаваха дупка в замръзнала река през зимата и хвърляха жертвата в дупката, където или умира от измръзване или ще се удави. Ди Джагър писа за един от членовете на ККП в провинция Шанси, който измислил ужасно мъчение. Един ден, когато се скитал из града, спрял пред един ресторант и се загледал в голям врящ казан. По-късно купил няколко огромни казана и веднага арестувал няколко човека, които били против комунистическата партия. По време на набързо скалъпен съдебен процес, казаните били напълнени с вода и загрети, докато водата в тях кипне. Три от жертвите били съблечени голи и хвърлени в казаните с вряща вода след съдебния процес. В Пингшан Ди Джагър станал свидетел как баща бил одран жив. Членовете на ККП принудили синът да гледа и да участва в това нечовешко мъчение, да гледа как баща му умира в ужасни болки и да слуша виковете му. Членовете на ККП налели оцет и киселина върху тялото на бащата и след това одрали кожата му бързо. Започнали от гърба, след това нагоре към рамената и бързо одрали напълно кожата от цялото тяло, оставяйки непокътната само главата. Бащата умрял за минути.

Червеният терор по време на “Червеният август” и канибализмът в Гуангси

След придобиването на абсолютен контрол над страната, ККП не спира насилието. По време на Културната революция то става дори по-лошо.


На 18 август 1966 г. Мао Цзедун се среща с представители на Червените стражи на кулата на площад Тянанмън. Сонг Бинбин, дъщеря на комунистическия лидер Сонг Ренчионг, поставила емблема на Червените стражи на ръкава на Мао. Когато той научава името й, което означава „благороден и учтив”, казал: “Ние имаме нужда от повече насилие”. Тогава Сонг си сменила името на Сонг Яоу (което буквално означава “искам насилие”).
Скоро след това яростни и въоръжени атаки се разпространяват из цялата страна. По-младото поколение, възпитавано в комунистически атеизъм, нямаше никакви грижи или страхове от нищо. Под директното ръководство на ККП и ръководени от инструкциите на Мао Червените стражи, които бяха фанатизирани, неуки и смятаха, че са над закона, започнаха да бият хора и да обират къщи из цялата страна. В много области всичките “Пет черни класи” (земевладелци, богати фермери, реакционери, подривни елементи и десни) и членовете на техните семейства бяха унищожени, следвайки политиката на геноцид. Типичен пример беше областта Дасинг близо до Пекин, където от 27 август до 1 септември 1966 година, общия брой на убитите възлиза на 325 души в 48 бригади на 13 народни общини. Най-възрастният убит е на 80 години, а най-младият - само на 38 дни. Двадесет и две семейства са избити.
Пребиването на хора до смърт беше много разпространена сцена. На улица Шатан, група мъже от Червените стражи измъчвали възрастна жена с метални вериги и кожени колани, докато тя престанала да мърда, но въпреки това една жена от Червените стражи започнала да скача с всички сили върху корема й. Старата жена умряла на място… Близо до Чонгуенменг, докато Червените стражи претърсват дома на “жената на земевладелеца” (самотна вдовица) принудили всеки съсед да донесе тенджера с вряла вода. Те изсипвали врялата вода през яката на старата жена, докато тялото й се сварило. Няколко дена по-късно, възрастната жена била намерена мъртва в стаята, тялото й било покрито с червеи… Имаше много и най-различни начини за убиване, включително и пребиване до смърт с полицейски палки, рязане с бръснач и душене до смърт с въжета... Начинът, по който убиваха бебета беше най-жесток: убиецът стъпваше на единия крак на бебето и дръпваше другия му крак, разкъсвайки тялото на половина. (Разследване на масовите убийства в Дасинг от Ю Луоуен). [17]
Канибализмът в Гуанси беше дори още по-нечовешки, отколкото масовото клане в Дасинг. Писателят Джънг Ии, автор на книгата „Червеният мемориал”, описва канибализма, които се развива в три стадия. [18]
Първият, беше началния стадий, когато терорът бе прикрит и потискан. Областни записки документират типична сцена: в полунощ убийците отиват да намерят жертва и я разрязват, за да извадят сърцето и черния дроб. Тъй като са неопитни и изплашени, те изваждаха белия дроб по погрешка и в такива случаи трябваше да се връщат обратно. След като сготвеха сърцето и черния дроб някои хора донасяха алкохол от вкъщи, други донасяха подправки и тогава всички участници в убийството ядяха човешките органи в тишина на светлината на огъня в печката.
Втората фаза беше върхът, тогава терорът стана отворен и публичен. По време на този етап ветераните убийци бяха придобили опит как да изваждат сърцето и черния дроб, докато жертвата е още жива и дори учеха другите, овладявайки техниката си до съвършенство. Например, когато разрязваха жив човек, убийците просто разрязваха корема на жертвата под формата на кръст, стъпваха върху тялото (ако жертвата е завързана за дърво, убийците ритваха долната част на корема с коляно) и сърцето и другите органи просто излизаха навън. Главнокомандващият главорез получавал сърцето, черния дроб и гениталиите, докато другите взимали каквото оставало. Тези парадни и в същото време ужасяващи сцени били съпроводени с размахване на флагове и лозунги.
Третият етап беше потресаващ. Канибализмът стана масов и широкоразпространен. В областта Усуан, подобно на диви кучета, които ядат телата по време на епидемия, хора ядяха други хора. Често жертвите бяха първо “публично критикувани”, което винаги беше последвано от убийство и след това канибализъм. Веднага щом жертвата паднеше на земята, жива или мъртва, хората изваждаха предварително подготвените ножове и обграждаха тялото, отрязвайки която и да е част, която можеха да сграбчат. На този етап обикновените граждани всички бяха замесени в канибализъм. Ураганът на “класовата борба” отнася всякакво чувство за грях и човешки нрав от умовете на хората. Канибализмът се разпространява подобно на епидемия и хората се наслаждаваха на канибалски пиршества. Всяка част от човешкото тяло ставаше за храна, включително сърцето, месото, черния дроб, бъбреците, лактите, краката и сухожилията. Човешките тела бяха готвени по много различни начини, включително чрез варене, задушаване, печене, пържене или на шиш... Хората пиеха ракия или вино и играеха игри докато ядяха човешки тела. По време на връхната точка на това движение дори и в ресторанта на най-високопоставената правителствена организация - Революционният комитет на областта Усуан - предлагаше човешки блюда.
Читателите не трябва да смятат по погрешка, че такова празненство на канибализма беше чисто и просто неорганизирано поведение на хората. ККП е тоталитарна организация, контролираща всяка клетка от обществото. Без насърчаването и манипулацията на ККП канибалското движение можеше и да не се случи изобщо.
В една песен, написана от ККП, в която партията възхвалява сама себе си, се казва: ”Старото общество [19] превърна хората в призраци, новото общество превърна призраците в хора”. Въпреки това тези убийства и канибалски празненства ни показват, че ККП може да превърне човешкото същество в звяр, понеже самата партията е по-свирепа и от звяр.

Преследването на Фалун Гонг

Едновременно с навлизането в ерата на компютрите и пътуванията в космоса, и възможността да говорят за човешки права, свобода и демокрация когато са насаме, хората в Китай смятат, че страшните и ужасяващи зверства са отишли в миналото. ККП носеше цивилно облекло и се смяташе, че е готова да се свърже със света.


Това обаче е далеч от истината. Когато ККП откри, че има група от хора, които не се страхуват от жестоките насилия и убийства, средствата, които тя използва бяха дори още по-маниакални. Групата, която беше преследвана по този начин, е Фалун Гонг.
Насилието на Червените стражи и канибализма в провинция Гуанси имаха за цел да елиминират тялото на жертвата, да убият някого за няколко минути или за няколко часа. Фалун Гонг практикуващите са преследвани и принуждавани да се откажат от вярата си в “Истината, Добротата и Търпението”. Освен това жестокото насилие често продължава няколко дни, няколко месеца или дори няколко години. Изчислено е, че приблизително 10 000 практикуващи Фалун Гонг са умрели в резултат на мъченията. Фалун Гонг практикуващите, които претърпяха всякакви видове страдания и избягаха от челюстите на смъртта, описаха повече от 100 безмилостни метода за мъчение. Ето само няколко примера. Жесток побой е най-често използван метод за мъчение и малтретиране на Фалун Гонг практикуващите. Полицията и главатарите на затворниците бият практикуващите, а също подстрекават и други затворници да го правят. Много от практикуващите остават глухи, тъканта на външната част на ушите им е разкъсвана, очните им ябълки са смазвани, зъбите им са изпочупвани, а черепа, гръбначния стълб, гръдния кош, ключицата, таз, ръце и крака, са изпочупвани. Ръце и крака бяха ампутирани в резултат на побои. Някои от методите за мъчение са безмилостно защипване и премазване на тестисите на практикуващите мъже, и ритане на жените практикуващи в областта на гениталиите. Ако практикуващите не се откажат, изтезанията и побоя продължават докато кожата се разкъса и отвътре се покаже плътта. Телата на практикуващите се покриват с кръв, напълно се деформират от изтезанията, но въпреки това гардовете продължават да изсипват солена вода върху тях и продължават да ги удрят с електрошокови палки. Миризмата на кръв и горяща плът се смесваха с виковете от силни страдания. Междувременно мъченията също включват найлонови торби, с които се покрива главата на практикуващия в опит, заради страха от задушаване, да бъде принуден да се откаже от своите вярвания.
Електрическият шок е друг, много често използван метод в китайските принудителни трудови лагери за мъчение на практикуващите Фалун Гонг. Полицията използваше електрошокови палки, за да нанася удари върху чувствителните части на тялото, включително устата, върха на главата, гърдите, гениталиите, бедрата, ходилата, бюста на жените и пениса на практикуващите мъже. Някои от полицаите използваха електрически шок от няколко палки едновременно, докато започне да мирише на горяща плът, а наранените части станат тъмни и лилави. Понякога използваха електрически шок на главата и ануса едновременно. Полицията често използваше десет или повече електрошокови палки едновременно, за да удря практикуващите в продължение на дълго време. Обикновено палките имат десетки хиляди волта електричество. Когато преминава токът, палката излъчва синя светлина и електростатичен звук. Когато електрическият ток минава през тялото на човек, усещането е, че сякаш те изгарят или си хапан от змии. Всеки удар е много болезнен, като ухапване от змия. Кожата на жертвите става червена, разпуква се и изгаря, а раните загнояват. Има дори и още по-мощни електрически палки, с по-висок волтаж, които причиняват на жертвата усещането, че главата е удряна с чук.
Полицията използва също запалени цигари, за да гори ръцете, лицето, ходилата, гърдите, гърба и зърната на гърдите на практикуващите. Полицаите използват запалки, за да горят ръцете и гениталиите на практикуващите. Специално направени метални пръчки се нагряват в електрически печки докато станат червени от горещина. С тях се горят краката на практикуващите. Полицията още използва нагорещени до червено въглища, за да гори лицата на практикуващите. Полицаи изгорили практикуващ до смърт, който след като бил издържал жестоки мъчения все още дишал и имал пулс. След това твърдяха, че той се е “самозапалил”. Полицаите удрят жените практикуващи по гърдите и в областта на гениталиите. Те са изнасилвани от един или много полицаи. В допълнение полицаите ги събличат голи и ги хвърлят в килии, пълни с мъже затворници, които ги изнасилват. Полицаите използват електрически палки и прилагат електрически шок върху гърдите и гениталиите им. Те използват запалки, за да горят зърната на гърдите и вкарват електрошоковите палки във вагината на жените. Връзват четири четки за зъби заедно, вкарват ги във вагината на практикуващата и ги движат с въртеливи движения. Ръцете на практикуващите са в белезници зад гърба им, а зърната на гърдите им са прободени с жица, през която пускат да тече ток. Полицаите принуждават практикуващите Фалун Гонг да носят ”Прави якета” [20] и след това скръстват и завързват ръцете им зад гърба. Издърпват ръцете им нагоре над раменете към гърдите, завързват краката им и ги овесват навън през прозореца. В същото време запушват устата на практикуващите с парцал, слагат слушалки в ушите им и продължително време им пускат съобщения, които злословят по адрес на Фалун Гонг и го очернят. Според показанията на свидетел, хора, които претърпяват това мъчение, получават счупване на ръцете, разкъсване на сухожилията, счупвания на раменете, китките и лактите. На онези, които са измъчвани по този начин в продължение на дълго време, им е счупен гръбначния стълб и умират в мъчителни болки.
Полицаите също хвърлят практикуващите в шахта, пълна с отпадни води. Те забиват бамбукови пръчки под ноктите на практикуващите и ги принуждават да живеят във влажни стаи, пълни с червени, зелени, жълти и бели плесени по тавана, стените и по пода, което причинява загнояване на раните им. Те също използват кучета, змии и скорпиони да хапят практикуващите и ги инжектират с вещества, които разрушават нервната система. Това са само част от начините, с които практикуващите са измъчвани в принудителните трудови лагери.
******************


Каталог: 9pingdownload -> bulgarian


Сподели с приятели:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   41




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница