Готин за убиване действащи лица



страница1/3
Дата25.07.2016
Размер0.55 Mb.
  1   2   3



ЯНА ДОБРЕВА


ГОТИН ЗА УБИВАНЕ

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

КАМЕН – с ник в чата „Готин” – на 29 години


ВЛАДО – приятел на Камен
ЛИДИЯ – майка на Камен
ИРИНА - на 21 години, съседско момиче
ЕЛЕНА – 35 години, природозащитничка
КАТЯ – 25 години
МАРИЯ – стара мома, към 40 години
НАДЯ – 45 години
ЧУЖДЕНКА – иска да забременее на Балканския полуостров
БАЩАТА – фермер в Австралия

Холът е почти празен. Някога това място е било блестящо. Сега мебелите са оредели, но тези които са останали са скъпи, старинни. Истината обаче е, че почти нищо не е останало. Освен голяма, красива маса. И два стола вместо шест. По стените са висели картини, а сега виждаме изсветлелите им отпечатъци. Единственото, което категорично заема мястото си и някак непоклатимо е там, е стенен часовник от 19-ти век.

На сцената е полутъмно.

Часовникът отмерва четири дълбоки и силни удари...

Външната врата предпазливо се отваря и в хола се промъква Лидия. Тя върви с котешки стъпки, внимателно премества стол до стената, качва се върху него, сваля часовника и тръгва отново навън...

В тишината се чува шум от тоалетно казанче.

Лидия замръзва по средата на хола.

Влиза Камен, по пижама.

Лидия и Камен се гледат, мълчат.

ЛИДИЯ: /с часовника в ръце, изведнъж/ Е, какво си ме зяпнал, сякаш не си ме виждал тези дни!

КАМЕН я гледа, мълчи

ЛИДИЯ: Не е умрял никой, нали! Нещата, ще се оправят! Само ми трябват малко пари!

КАМЕН: Пак ли всичко профука?

ЛИДИЯ: И какво да направя – да се самоубия ли, това ли искаш ти от мене!

КАМЕН: Всичко? До стотинка?

ЛИДИЯ: Останаха два и петдесет, банкнотата е малко скъсана, не я искат, пък автоматът не приема стотинки. И не ме гледай така!

КАМЕН: Как те гледам?

ЛИДИЯ: Като че ли съм те убила! А аз съм те родила тебе! Беше толкова тежко раждане, че дори главният лекар дойде! И като ме погледна, въздъхна и каза: „Горката жена, горката жена!”...

КАМЕН: Да върнеш часовника на мястото му!

ЛИДИЯ: Двайсет часа те раждах, двайсет мъчителни, трагични часове от моя живот!

КАМЕН: Веднага остави часовника!

ЛИДИЯ: Искаха да те извадят с форцепс, но аз казах – „Не, за нищо на света, ще повредите мозъка на детето ми!”

КАМЕН: Няма да продаваш този часовник, няма да го залагаш, няма да го пипаш въобще!

ЛИДИЯ: Ако знаех, че ще пораснеш и така отвратително ще се държиш ти с мене, аз въобще нямаше да те раждам, аз щях аборт да направя!

КАМЕН: Майко, ти си луда!

КАМЕН дърпа от ръцете й часовника, Лидия се брани и се опитва да го задържи...

ЛИДИЯ: Не ме бутай! Не те е срам!

КАМЕН: Пусни часовника!

ЛИДИЯ: Той е от дядо! Малко преди да умре, дядо ми каза: „Моето момиченце, ако някога закъсаш, непременно продай часовника!”

КАМЕН: Лъжеш! Непрекъснато лъжеш, даже и мен ме лъжеш! Часовникът не е от дядо ти, а от дядото на баща ми!

ЛИДИЯ: Баща ти! Пу!

КАМЕН: Пусни часовника!

ЛИДИЯ: Няма!

КАМЕН: Пусни го, ти казвам!

ЛИДИЯ: Ще те дам под съд за побой! За морални щети! За тормоз в ранните часове на деня, виж как ме тормозиш в четири сутринта! И без това съм напълно изтормозена, аз съм на ръба на силите си! Ох! Счупи ми пръстите! Негодник!

КАМЕН измъква часовника от ръцете й, влиза в стаята си и затръшва вратата след себе си.

ЛИДИЯ: Гадно дете! Трябваше да те махна още в третия месец! Но късно разбрах, че съм бременна Цветна бременност! Казаха – „Вече не трябва да абортираш, Лидия, може да умреш, ако абортираш в петия месец!”

От стаята на Камен се чува превъртане на ключ.

ЛИДИЯ: Камене!

Камен мълчи...

ЛИДИЯ: /блъска по вратата му/ Камене! Отвори вратата и ми дай часовника!

Камен не отваря...

ЛИДИЯ: Камене! Противно мое дете! Знаеш, че имам отрова! Откраднах я от един, който ме ухажваше! Три години вървя по петите ми! Аптекар! Хайде, майко, отвори вратата!

Камен не отваря...

ЛИДИЯ: /бясна, тропа по вратата му/ Аз съм майка ти, идиот такъв! Хората се държат прилично с родителите си, особено с майките си! За бащите няма да говорим сега, няма да си разваляме настроението, бащите – пу! И без това настроението ни е много под морското равнище... Камене! Веднага ми дай часовника!

Тишина


ЛИДИЯ нервно съблича шлифера си, пуска го на пода, трескаво търси в чантата си цигари, вади кутия, пали цигара... Вдишва дълбоко дима, нарочно кашля...

ЛИДИЯ: Камене, аз умирам!

Тишина

ЛИДИЯ: /високо, към стаята на Камен/ Токът не е платен, Камене, да не забравиш да платиш тока, че ще го изключат!



Тишина, Лидия пуши...

ЛИДИЯ: /високо, към стаята на Камен/ В края на краищата можех да се омъжа за този аптекар! Беше дебел, но богат. Имаше верига от аптеки! Гъбъв беше от пари. Заради тебе не се омъжих! Защото си опъко дете, щеше живота ми да почерниш... живота ми с добрия, дебел човек! /крещи/ Камене!

Тишина

ЛИДИЯ: Каква нощ, какъв ужас... всичко сме профукали... ние... тези... майките... /изведнъж започва да плаче/ О, Господиииии... Това не е живот, това вече не е живот...



Както бързо се е разплакала, така бързо и спира да плаче... Гаси цигарата си, взема телефона, набира номер...

ЛИДИЯ: Ало, Снеже... пиленце, да не спиш?... Сериозно?! Четири сутринта! Божичко, извинявай... значи те събудих, толкова съжалявам, миличка моя, единствена ти ми остана на света! Как е бизнесът?... Аха... Искаш да си доспиш, да... не ти е до бизнес сега, да... Слушай тогава, ще бъда съвсем кратка, после ти пак си поспи, но първо да ти кажа... Гълъбче! Знаеш ли, цяла нощ не съм мигнала, обикалям тука хола напред-назад цяла нощ, не знам какво да направя... Просто треперя от нерви, не съм на себе си... /започва да плаче/ Вчера като се прибирах, ходих да си търся работа, цял ден обикалях трудовите борси, обаче няма и няма работа, и тъкмо влизам във входа ни и едни като ме хванаха за врата, някакви наркомани, чумата да ги тръшне, Господ да ги убие, бял ден никога да не видят! И ми откраднаха портмонето! Да оставим настрана какъв чудовищен стрес ми причиниха те на мене, но ме оставиха и без стотинка!... Какво, какво казваш?... Е, не, не ти дължа шест хиляди, айде сега.... Какви ги говориш, моля ти се! Дължа ти само четири хиляди... Шест, така ли?... Господи... Ама виж, ние тука с детето нямаме какво да ядем... тези наркомани... тези престъпници... Ало?... Ало!... Затвори... /продължава да говори на себе си/ Трябваше да се омъжа за аптекаря... верига от аптеки... много пари... населението все е болно, река от пари щеше да тече... пък и нещо успокоително щеше сега да ми даде човекът... в този труден момент... в този толкова кризисен миг...

КАМЕН: /от стаята си/ Млъкни! Искам да спя! След два часа трябва да ставам за работа!

ЛИДИЯ: Дай ми часовника и ще млъкна!

КАМЕН: Няма да ти го дам!

ЛИДИЯ: По дяволите, Камене, в казиното всеки момент ще падне джакпотът! Трябват ми пари!

КАМЕН: /отваря вратата на стаята си, бесен, крещи/ Нямам пари, нямам пари, нямам пари!

КРАТКА ПАУЗА

ЛИДИЯ: /крещи/ Ами намери!

КАМЕН: Откъде! Ти изсмукваш всичко! Ти не си майка, ти си прахосмукачка с мощност на торнадо! Ти крадеш от джобовете ми, от портмонето ми, от скривалищата ми по цялата къща! Ти си природно бедствие, майко! Ти си божие наказание! На враговете си не бих пожелал майка като тебе!

ЛИДИЯ: Боже! Как ми говори той!

КАМЕН: Няма пари! В цялата къща няма нито една стотинка!

ЛИДИЯ: /изведнъж – категорично, властно/ Тогава направи нещо в този живот най-после и гледай то да е свързано с много пари!

КАМЕН: И какво да е то? Вярно, че към четири-пет сутринта, когато излезеш от казиното съвсем разорена, раждаш гениални идеи! Хайде, сподели ги! Но да не включват часовника!

ЛИДИЯ: Ти си на трийсет години, Камене!

КАМЕН: На 29.

ЛИДИЯ: На 29 е все едно да си на 30! Нямаш време, момче. Времето тиктака.

КАМЕН: Не споменавай нито тиктакане, нито часовник!

ЛИДИЯ: Трябва да се ожениш.

КАМЕН: За кого?

ЛИДИЯ: За много богата жена. Това ще реши всичките ни проблеми.

КАМЕН: /след пауза/ Майко... ще те освидетелствам, ще те пратя в лудница и дори няма да ти идвам на свиждане!

ЛИДИЯ: /след пауза/ Трябваше да абортирам. В петия месец... и с риск за живота си!

КАМЕН: /след пауза/ Няма да ти дам часовника. /затваря вратата и превърта отвътре ключа/

ЛИДИЯ: /след пауза, на себе си/ И какво да правя сега?!...

ЗАТЪМНЕНИЕ


2 СЦЕНА
СТАЯТА НА КАМЕН.

Стенният часовник в хола е на мястото си, отмерва четири дълбоки и силни удари.

КАМЕН И ВЛАДО монтират компютър...

ВЛАДО: Това е изходът – много богата жена!

КАМЕН: Не започвай и ти!

ВЛАДО: Откога ти разправям да те запозная с братовчедката на жена ми. Няколко пъти се е развеждала, точно сега пак си търси мъж. Богата рода, ти казвам, ще си отживееш, пък и ще чукаш безплатно. Въобще бракът има някои предимства.

КАМЕН: Сигурно!

ВЛАДО: Е какво ми е на мене! Хубаво си живеем. Вчера жена ми вика – „Закови пирон на стената, трябва да окача Света Богородица, обаче да не го заковеш на западната стена, Света Богородица се слага на източната стена, внимавай, ако заковеш пирона на западната стена, всичко тука ще стане потоп, защото Господ ще ни накаже. Ще ни вземе каквото имаме, пък ние нали знаеш колко много имаме...

КАМЕН: Жена ти има.

ВЛАДО: Е, да, ама ми е жена, значи и аз имам много. Цялата централна улица е нейна. Почти всичките магазини там са били на дядо й. Абе реституцията е голяма работа, браво на тоя, дето я измисли. Кво правиш, бе Камене! Пъхни жака в правилната дупка!

КАМЕН: Нервен съм.

ВЛАДО: Що?

КАМЕН: Не знам. Тъпо ми е. Нещо не издържам вече! И въобще не мисля, че за това мечтаехме.

ВЛАДО: Има си време за мечтаене, има си време за действителност. Времето за мечтаене изтече.

КАМЕН: Трябва да са свързани по някакъв начин... мечтите и действителността.

ВЛАДО: Не са никак свързани... Но поне свържи правилно жака!

Нещо бъркаш кабелите отзад, пази се да погледна!

КАМЕН: Да се ожениш за двайсет години по-възрастна жена, само за да притежаваш улица с магазини... както и да е, говорихме го още като се запозна с нея!

ВЛАДО: Улица с магазини, няколко села с всичките им земеделски площи, банката в центъра също е върху нейна земя, осъди ги да й плащат огромен наем, има и къща на Карибите, няколко вили по Европа, хижа в Алпите и...

КАМЕН: Знам го списъка, моля ти се!

ВЛАДО: Айде бе, брато, не се инати чак толкова! Братовчедка й е само с десетина години по-стара от нея, не е толкова страшно! И през ден е на пластични операции, много силикон по нея, съвсем като нова е, пък и все е различна, защото сменя хирурзите, няма да имаш проблеми, честно!

КАМЕН: Гледай си работата!

ВЛАДО: Готово, включвай!

Компютърът тръгва. С него заработва и принтерът. Заедно с шума от принтера, В ДРУГО ПРОСТРАНСТВО се появява БАЩАТА. Той е облечен като фермер с каубойска шапка.

БАЩАТА: /говори с американски акцент/ „Мили сине, здравей! В Австралия сега е много горещо, но аз се справям. Тук всичко е много хубаво. Освен климатът. Все още не съм си намерил работа по специалноста, но добре, че в Австралия има много овце, а когато има толкова много овце, колкото в Австралия...”

КАМЕН издръпва листа от принтера.

КАМЕН: Писмо от баща ми. После ще го чета.

БАЩАТА изчезва.

ВЛАДО: Баща ти е луд, че би пътя чак до Австралия. И тук човек може да се уреди супер добре.

КАМЕН: Зависи от човека.

ВЛАДО: Да, ти си малко вързан с жените, обаче е време да те светна. Сега ще пусна обява в няколко сайта от твое име.

КАМЕН: Разкарай се!

ВЛАДО: Ще завалят мадами, ще ги побъркаме! Накрая пак до братовчедката на жена ми ще опреш, ама да не кажеш после, че си се минал, опитай първо от всичко!

КАМЕН: Нямам време за жени. Имам си достатъчно грижи.

ВЛАДО: С инженерската си заплата ще имаш все повече грижи. Виж, брато, заедно израснахме, заедно следвахме, заедно проходихме, дето се вика, в тоя живот. Не мога повече да те гледам как се мъчиш! /сяда на компютъра, пише/ „27-годишен, красив, надарен, умен, талантлив инженер с бъдеще...”

КАМЕН: 29.

ВЛАДО: Какво?

КАМЕН: На 29 съм.

ВЛАДО: Винаги спестявай поне две години. Жените крият по пет-шест-седем, но за нас две по-малко е добре. /пише/ „... търси сериозна връзка с цел брак”....

КАМЕН: Не търся брак. Дори връзка не търся в момента!

ВЛАДО: Търсиш или не търсиш, така се казва. Пък и нямаш избор. Трябва да се ожениш за богата жена!

КАМЕН: Стига!

ВЛАДО: /пише/ „... предлага добро отношение и апартамент...”

КАМЕН: Апартаментът е ипотекиран.

ВЛАДО: Брато! Ако продължаваш да говориш истината, скоро ще просиш пред църквата в центъра, и тя е строена върху земя на жена ми!

КАМЕН: /иронично/ Плащат ли й наем?

ВЛАДО: Църквата не. Жена ми е богата, но за сметка на това е много религиозна.

КАМЕН: Аха... Да не прати Господ цунами на Карибите. Да не й залее някоя от вилите.

ВЛАДО: И с Господ трябва да сключиш добра сделка, както и с всичко останало. /пише/ „... моля, пишете на имейл...”

КАМЕН: Дай си твоя имейл. Не искам да ми пишат на мене.

ВЛАДО: Моя не мога. Вкъщи от всички стени ме гледа Света Богородица!

КАМЕН: Тогава не ме занимавай с глупости!

ВЛАДО: /пише/ „Също се подвизавам и в скайпа с име...” Как ти е името в скайпа?

КАМЕН: Нямам име.

ВЛАДО: Трябва да имаш скайпиме, иначе не става.

КАМЕН: Нямам име! Точка. Край.

ВЛАДО: Измисли си име!

КАМЕН: Владо, много ти благодаря за компютъра...

ВЛАДО: Моля ти се, няма проблеми! Знаеш, че жена ми има фирма за софтуеър, компа се води на фирмата, няма да го усетят изобщо, че липсва...

КАМЕН: Ще ти го върна веднага щом събера пари да си купя!

ВЛАДО: Няма нищо да ми връщаш, моля ти се!

КАМЕН: Разбира се, че ще ти го върна! Колкото се може по-скоро!

ВЛАДО: Стига бе, човек! Страшно си изнервен! Трябва ти...

КАМЕН: /избухва/ Ако още веднъж споменеш онази... силиконовата... братовчедката... Виж, много ти благодаря за всичко, обаче... разкарай си и братовчедката оттука, и хижите, и Алпите, и жените, и мангизите! Искам да живея нормално, само това искам!

ВЛАДО: /след пауза/ Ми нали всички това искаме, бе брато!

КРАТКА ПАУЗА

ВЛАДО: Нали това се опитвам да направя за тебе...

КРАТКА ПАУЗА

ВЛАДО: Готин!

КАМЕН: Какво?!

ВЛАДО: Това ще ти е името в чата. „Готин”!

КАМЕН: Боже!

ВЛАДО: Точно така. Закови на стената един Бог. За всеки случай!

ЗАТЪМНЕНИЕ


3 СЦЕНА

ХОЛЪТ НА ЛИДИЯ И КАМЕН.

Стенният часовник отмерва четири дълбоки и силни удари.

ЛИДИЯ И КАМЕН играят карти.

ЛИДИЯ раздава по пет карти.

КАМЕН: Детелинката кое беше?

ЛИДИЯ: Спатия.

КАМЕН: А сърцето?

ЛИДИЯ: Купа.

КАМЕН: Да, ама тука има едно черно сърце с дръжка?

ЛИДИЯ: Стига де!

КАМЕН: Добре, парол!

ЛИДИЯ: Трябваше да обявиш мизата преди да си видиш картите.

КАМЕН: Еми разваляме тогава.

ЛИДИЯ: Нищо не разваляме. Днес ти беше ден за заплата! Серви!

КАМЕН: Две карти.

Камен изхвърля две карти, Лидия му дава две, Камен дълго разглежда картите си...

ЛИДИЯ: /нетърпеливо/ Черното сърце с дръжката е пика!

КАМЕН: Майко, четири сутринта е!

ЛИДИЯ: Нищо ти няма!

КАМЕН: Освен, че ме събуди в три и половина да играем покер!

ЛИДИЯ: След малко като отидеш на работа, ще си отспиш! Нали знам колко работите във вашия институт!

КАМЕН: Пас.

ЛИДИЯ: Чудесно! Аз прибирам! /прибира хартийката си/... Камене, ти не заложи! Сложих хартийки пред тебе, не виждаш ли!

КАМЕН: Искаш ли да си легнем по стаите и да залагаме известно време само на сън?

ЛИДИЯ: Не искам.

КАМЕН: Майко, спи ми се!

ЛИДИЯ: Млад си, нищо ти няма! Само на 29 си!

КАМЕН: Добре, раздавай!

ЛИДИЯ: Не с тия номера! Дай си ми мизата от предишното раздаване!

КАМЕН: Нямам пари.

ЛИДИЯ: Имаш, имаш. Видях нов компютър в стаята ти.

КАМЕН: На жената на Владо е.

ЛИДИЯ: Абе! Хора с късмет! Аз да имах каквото има тя!

КАМЕН: Нищо нямаше вече да е останало.

ЛИДИЯ: Дай хартийка с пет лева! За предишната игра. После ще ми дадеш истински пари. Сега само хартийката дай, да не те стресирам съвсем посред нощ!

КАМЕН: Нищо няма да ти дам.

ЛИДИЯ: Камене! Калпаво мое дете! Уморих се цял живот с тебе да споря!

КАМЕН: /хвърля картите, става/ Добро утро! Тоест... лека нощ.

ЛИДИЯ: /изплашена, че играта свършва/ Добре, тази седмица аз ще изчистя с прахосмукачката! И чиниите ще мия цяла седмица, и пералнята ще пускам... в случай, че не ни изключат тока! Моля ти се, Камене, само още едно раздаване!

КАМЕН: /сяда отново на масата/ Окей. Давай.

ЛИДИЯ: Първо петте лева!

КАМЕН взема хартийка, хвърля я към нея

ЛИДИЯ: /внимателно прибира хартийката и трескаво раздава по пет карти/


Мълчаливо и кратко играят... Камен бързо печели играта.

ЛИДИЯ: /смаяна/ Не е възможно! Лъжеш!

КАМЕН: Никога не лъжа!

ЛИДИЯ: Сега излъга! Какво направи, непрокопсаник такъв! Откъде го извади това каре!

КАМЕН: /отчетливо, високо/ Аз... никога... не лъжа!

НА ВЪНШНАТА ВРАТА СИЛНО СЕ ЗВЪНИ

КАМЕН: Издирват те за дългове!

ЛИДИЯ: Господи! Не отваряй!

КАМЕН: Защо! Ще те вкарат в затвора и аз най-после ще се наспя!

НА ВЪНШНАТА ВРАТА СЕ ТРОПА

ИРИНА: /отвън/ Аз съм, Ирина! Извинявайте, че по това време, може ли да отворите?

ЛИДИЯ: Коя е тази Ирина?

КАМЕН: Приятелка от съседния вход.

ЛИДИЯ: А, онова загубеното!

КАМЕН: Вече не виждам намерени, виждам само загубени!

ЛИДИЯ: Камене, ама тя защо тропа по вратата ни! Струва ми се, че от нея не съм искала в заем?!

ИРИНА: /тропа по вратата/ Камене... Лельо Лидия!

ЛИДИЯ: Родителите й работят в армията, там плащат добре, но пък са натоварени психически, имат и оръжие, не, не смея да искам пари от тях!

ИРИНА: /отвън/ Отворете!

ЛИДИЯ: Отвори, майко, моля ти се! Както се е развикала, ще вземе да събуди някой, на когото дължа пари!

КАМЕН отваря външната врата.

Влиза ИРИНА

ИРИНА: Добро утро! Много извинявайте, че по това време, ама видях, че свети.

КАМЕН: Какво става?

ИРИНА: Ами нашите снощи се сбиха и много лошо удариха телевизора, счупиха го направо. Тъкмо да започне „Герой на нашето време”, филм от Горки, аз много исках да го гледам, но не можах впредвид напрегнатите обстоятелства около телевизора.

КАМЕН: „Герой на нашето време” е от Лермонтов.

ИРИНА: Знам, бе Камене, аз какво казах?

ЛИДИЯ: Гогол каза.

ИРИНА: Е, искала съм да кажа Пушкин от Евгени Онегин ... аааа... ох, обърках се... Напоследък се опитвам да гледам много класика, когато я дават и когато вкъщи не се бият... но все се обърквам. Извинете... Въобще съм доста объркана... Много се извинявам. Вие защо не спите?

КАМЕН: Ние... не спим. Искаш ли бонбони, Иринке? Скрил съм няколко.

ИРИНА: Не искам бонбони, Камене!

ЛИДИЯ: Иринче, да имаш някакви пари в себе си?

КАМЕН: Майко!

ИРИНА: Не, нямам пари. Но като видях, че у вас свети, много се зарадвах, защото сега след малко ще повтарят „Герой на нашето време” от... както и да е. Повтарят филмите през нощта, аз следя програмата. Така че и това исках да кажа... дали може да...

КАМЕН: Може. Заповядай, гледай го.

ИРИНА: Те снощи го излъчиха по телевизията... докато майка ми и баща ми се караха, така че пропуснах началато... а към средата съвсем се сбиха... но сега го повтарят... Не ти ли се гледа и на тебе, Камене?

КАМЕН: Не ми се гледа. Аз си лягам.

ИРИНА: Ама вие освен, че не спите... нещо и мебелите ви много са намалели... Но пък ви е останала телевизия...

КАМЕН: Останала ни е, защото с Владо заковахме телевизора с яки болтове.

ЛИДИЯ: Хайде сега! Да не си припомняме обидите! Болтове!... Съвсем никакви пари ли нямаш, Иринче? Поне 10-20 лева?

ИРИНА: Ами аз по това време не съм тръгнала на пазар, лельо Лидия, аз тръгнах да търся къде да гледам класика.

ЛИДИЯ: Вижте какво, деца! Можем да хвърлим едни зарове?

ИРИНА: Не, благодаря.

ПРИНТЕРЪТ ЗАРАБОТВА. Заедно с шума от принтера, В ДРУГО ПРОСТРАНСТВО се появява БАЩАТА.

БАЩАТА: „Мили сине, здравей! В Австралия сега е много горещо, но аз се справям. Тук всичко е много хубаво. Освен климатът. Все още не съм си намерил работа по специалноста, но добре, че в Австралия има много овце, а когато има толкова много овце, колкото в Австралия, има и работа. Но пари, сине, няма. От писмото ти разбрах, че си притеснен с финансите, обаче аз, сине, не мога да ти помогна. Аз нямам пари. Тук животът не е лек, както някои си мислят, например майка ти. Майка си, ако питаш, аз имам много пари. Но не е така, сине. Нямам пари. Имам само много овце и много работа по тях. Дръж се, сине. Аз играя Лото. Ако спечеля нещо, ще ти изпратя пари. Междувременно, за по-сигурно, се ожени. Гледай жена ти да има това-онова, иначе животът е труден. Общо взето има две условия за брак – жена ти да е богата и второто, още по-важното условие – да не прилича на майка ти. Защото ако прилича на майка ти, и ти ще трябва да избягаш при мен в Австралия. Поздрави. Татко ти.”

КРАТКА ПАУЗА

ЛИДИЯ: Пу!

БАЩАТА изчезва.

ИРИНА: Ааа... аз такова... извинете... отивам, че започва.

ИРИНА отива в дъното на хола, пуска телевизора.

ЛИДИЯ: Защо не поспиш, Камене! Утре си на работа.

КАМЕН: Не съм на работа.

ИРИНА: Ох, пак изпуснах началото! Докато намеря телевизор... ох, божичко...

ЛИДИЯ: Как така не си на работа?

КАМЕН: Днес ме съкратиха от института.

ЛИДИЯ: Защо?!

КАМЕН: Ще го закриват. Започнаха от мен. Аз не съм женен, нямам деца. Млад съм и според тях някак ще се оправя... Дадоха ми добра препоръка.

ЛИДИЯ: И какво ще правим сега!

КАМЕН: Нямам представа.

ЛИДИЯ: А заплата платиха ли ти?

КАМЕН: Не започвай пак, майко! Наистина съм уморен.

ИРИНА: Камене, защо не дойдеш тука да си го гледаме заедно филма?

КАМЕН: Зает съм, трябва да се женя... За богата жена...

ИРИНА: Стига, бе Камене!

КАМЕН: Щом светът това иска... Щом не може иначе в този свят...

ЗАТЪМНЕНИЕ


4 СЦЕНА

ЧАСОВНИКЪТ в хола отмерва четири дълбоки и силни удари...

ЛИДИЯ влиза в хола, оглежда се, не вижда Ирина, която спи на дивана в дъното на хола... Лидия отива до стаята на Камен, ослушва се пред вратата му и като не чува шум отвътре, се прокрадва до телефона, вдига слушалката, набира номер...

ЛИДИЯ: Верче, здравей! Да не спиш?... Спиш?!... Е как така спиш в четири следобед, бе Верче! Аз не мога да мигна, слънчевият ми сплит е на топка, главата ми ще се пръсне, ужасна мигрена имам! Верче, пиленце! Миличка моя, единствена ти ми остана на света!... Слушай, ти продаде ли онова място на морето, скъпото място?... Аха... да... чудесно... Много добре си го продала, радвам се! Гълъбче! А ние вкъщи имаме голяма трагедия! Камен е... много болен... много болен... /започва да плаче/... Ама как да се успокоя, как! Аз двайсет часа го раждах това дете, искаха да го извадят с форцепс! Казах – не! По-добре аз да умра, отколкото да повредите мозъка на детето ми! /плаче театрално/

ИРИНА се е надигнала от дивана и с разширени от ужас очи слуша разговора на Лидия...

ЛИДИЯ: Рак, душко, рак! /плаче още по-силно, но бързо спира, защото се сеща, че може да събуди Камен и започва само тихо, но драматично да хлипа/ Най-лошото е, че ни трябват много пари за операция!... Можеш ли да помагаш? Ами... три, четири, пет... шест хиляди... Те ми трябват... /трескаво мисли колко й трябват/... десет хиляди!... /пак се разплаква/... толкова много, толкова много, всичко е толкова страшно и ужасно... /внимателно слуша какво й говорят, разочарована е/ Само две хиляди?... /рязко, делово/ Как така само две! Нали добре си продала мястото!... Е, добре две-две. А можеш ли веднага да ми ги дадеш?... Добре, слънце мое, единствена моя, гълъбче златно, идвам веднага!... А, и още нещо! Камен не си знае резултатите, така че нито дума пред него, разбрахме се, нали душичко! Хайде, тръгвам! /затваря телефона/

ЛИДИЯ грабва шлифера си и хуква навън

ИРИНА става от дивана, абсолютно ужасена...

ИРИНА: Божичкоооооо!... Мили Боже!... /започва да плаче/

КАМЕН отваря вратата на стаята си, сънен е...

КАМЕН: Здрасти, Иринке!

ИРИНА: /хлипа/ Здравей, Камене! /хлипа й преминава в ужасен плач/

КАМЕН: Що плачеш, бе? Тъжно ли свърши „Герой на нашето време”?

ИРИНА: /овладява се/ Да, да... не... ох, съвсем се обърках!

КАМЕН: Искаш ли кафе?

ИРИНА: Не... да... искам... ох, не знам... Всъщност не го догледах, заспах... Когато се... такова... събудих... вече даваха Евгени Онегин от... Сергей Есенин.

КАМЕН: От Пушкин.

ИРИНА: Знам, бе Камене! Аз какво казах?

КАМЕН: Бонбонки?

ИРИНА: Ти пък, бонбонки! Не искам бонбонки, Камене!

КАМЕН: Преди все бонбони искаше.

ИРИНА: Преди си е за преди. Сега съм пълнолетна и съм на диета. Ох, Камене... /пак се разплаква/

КАМЕН: Стига рева де! /вдига я, върти я като малко дете/ Я ми разкажи, Онегин умря ли накрая? Или се ожени?

ИРИНА: Ми не знам... /плаче/... Все не мога да го догледам докрая... Заспивам преди финала... През деня нашите се бият и понякога стрелят, много е шумно, не чувам какво говорят по телевизора, когато имахме телевизор... Ох, Каменеее! /неистово се разплаква/

КАМЕН: Какво ти става, бе човек!

ИРИНА: /опитва се да излъже/ Не смея... не смея да се прибера вкъщи... ако те пак... такова...

КАМЕН: Стой тука за по-сигурно.... Ей, не било лошо да не ходиш на работа! Най-после се наспах!

ИРИНА: Да, ти напоследък... не изглеждаш много добре... малко цветът ти...

КАМЕН: От днес обръщам страницата, Ирина. Ставам като всички – лъжлив! /отива до компютъра/ Я да видим какво става в скайпа?

ИРИНА: Недей така, Камене. Защо пък ще ставаш лъжлив?

КАМЕН: /пише на компютъра/

ИРИНА: И то, сега... накрая...

КАМЕН: /пише на компютъра/ Какво накрая?

ИРИНА: Ооооооо.... /пак се разплаква/

КАМЕН: /пише/ Стига циври де!

ИРИНА: /пак се разплаква/ Така се обърках... съвсем се обърках... ама много... много се обърках...

КАМЕН: Свари си силно кафе, така ще изгледаш поне един филм докрая! Ако е останало кафе.

ИРИНА хлипа

КАМЕН: Окей. Плачи си тогава. Аз отивам на среща.

ИРИНА: Виж, ние сме приятели... Трябва да те подготвя по някакъв начин... Камене, не бива да имаш много надежди оттук нататък... защото...

КАМЕН: Напротив, Ирина! Животът сега започва! Явно досега нещо бърках! Исках спокойствие, любов, приятелство, нормална майка и нормален дом... някакви такива неща... А светът очаква от мене други работи - пари, жени, костюми и вратовръзки, лъжи и измами, липса на чест и достойнство! В този свят печелиш играта, ако си гаден и арогантен, ако имаш много лица и нито едно от тях да не е твоето, истинското! Ако изговаряш думи! И нито една от тях да не е вярната! Е, скапан свят! Тук съм! Вече съм твой... гражданин!

ИРИНА се разплаква с все сила...

ЗАТЪМНЕНИЕ
5 СЦЕНА

В ДРУГО ПРОСТРАНСТВО се появява ЕЛЕНА

ЕЛЕНА: /усмихната/ Здравейте, вие ли сте Готин?

КАМЕН: Не, аз съм Камен. Здрасти.

ЕЛЕНА: Здравей.

КАМЕН: Ааааа... здрасти.

ЕЛЕНА: /пресилено усмихната/ Добър ден.

ВЛАДО: /появява се отстрани/ Не така, бе глупак! Целуни й ръката!

ЕЛЕНА: Какво казахте?

КАМЕН: Аз... нищо...

ВЛАДО: Вземи й ръката, наведи се и я целуни!

КАМЕН: Вие... как сте... добре ли сте?

ВЛАДО: Майко мила! Ужас!

ЕЛЕНА: Много съм добре!

КРАТКА ПАУЗА – Елена и Камен неловко мълчат

ЕЛЕНА: /широко усмихната/ Аз съм природозащитничка!

КАМЕН: Аха...

ЕЛЕНА: Боря се за природата! И винаги съм много добре!

ВЛАДО: Питай я какво ще пие!

КАМЕН: Какво ще пиете?

ЕЛЕНА: Пия само минерална вода. И съм много щастлива. Без алкохол и въобще без никаква дрога. Всеки ден се разхождам сред природата! Сигурно затова съм изключително щастлива! Аз непрекъснато защитавам природата! Затова дишам! Заради природата! Затова живея!

КАМЕН: На колко години сте?

ВЛАДО: Никога не задавай тоя въпрос! Тъпак!

ЕЛЕНА: /леко смутена/ Ми нали ви писах в чата, аз съм на... на 26.

ВЛАДО: Да бе! Сложи шест-седем отгоре!

КАМЕН: /към Владо/ Млъкни! Разсейваш ме!

ЕЛЕНА: На кого говорите?...

ВЛАДО: Бас ловя, че гони 35!

ЕЛЕНА: /оглежда се/ Не виждам никого... Сам ли си говорите?

КАМЕН: Не, аз просто... как да ви кажа. /изведнъж тромаво грабва ръката й, силно я стиска и я целува/

ВЛАДО: По-леко де!

ЕЛЕНА: О! Страхотно... благодаря... много любезно.. от ваша страна... /разтрива ръката си, заболяло я е/

ВЛАДО: Целта не е да й изкълчиш ръката! Само я допираш леко с устни!

ЕЛЕНА: Стори ми се, че сам си говорите, а това означава, че не се разхождате сред природата. Преходите в планината укрепват здравето, каляват волята, избистрят ума и създават много добро настроение. Аз затова съм така усмихната, никога не си говоря сама и въобще съм страшно щастлива!

КАМЕН: /към Владо/ Кво правя аз тука?!

ВЛАДО: Споко де! В началото всеки е вързан по тия срещи, свиква се!

ЕЛЕНА: /вдъхновено/ Знаете ли, аз обичам всяко дърво поотделно и гората като цялостно природно явление. За цветята да не говорим, просто съм влюбена в цветята, домът ми е пълен с цветя, мама казва, че няма откъде да се мине от цветя, аз живея при мама, вие сам ли живеете?

КАМЕН: Ами... и аз живея с мама.

ЕЛЕНА: Е, нищо... Ако има любов... ако има природа... човек може да е щастлив и в палатка, нали? Човек може и на тревата да легне, само небето да му е покрив и просто да се разкъса от щастие! Материалното не е важно! Само щастието има значение! /бурно се смее, неизвестно на какво.../

КАМЕН: То и аз малко с материалното... Майка ми има проблеми с хазарта и преди време ипотекирахме апартамента, защото...

ВЛАДО: Млъкни! Млъкни! Млъкни! Кажи, че имаш три апартамента и вила в Троянския балкан!

КАМЕН: Е що?

ВЛАДО: Защото така се прави!

КАМЕН: /като папагал/ Така де... имам три апартамента и вила в Троянския балкан!

ЕЛЕНА: Ама вие нещо... май не сте много добре...

КАМЕН: Да, не съм много добре.

ЕЛЕНА: Въпреки това сте ми симпатичен! Някакво семенце има във вас, някакъв зародиш, от който ще разцъфти нещо много красиво... Аз вярвам в красотата, аз съм идеалистка, аз разпознавам доброто в човека! /тръгва към Камен/

ВЛАДО: Тая не става. Щом живее с майка си. Изчезвай по най-бързия начин!

ЕЛЕНА: /слага ръце на раменете му/ Ние с мама освен природата, много обичаме и животните. Имаме седем котки и тринайсет кучета. Въобще вкъщи от природа няма къде да стъпиш! /бурно се смее/

КАМЕН: /внимателно маха ръцете й от раменете си, отстъпва/ Май ще тресна една бира...

ЕЛЕНА: Бира! В никакъв случай! Бирата е вредна! И без това не сте добре! Съвсем ще се побъркате! По-добре да се качим на лифта. За да не ви дотежи пътя, ще вземем лифта, а след време ще свикнете и ще летите нагоре! Чак до върха! Там има разни усамотени местенца, аз често ги посещавам... искате ли да ви заведа още сега дотам? /върви към него/

КАМЕН: /отстъпва/ Вижте, аз... за пръви път съм на такава среща... с непозната жена... малко...

ЕЛЕНА: Малко сте смотан, така ли?! Аз пък много ходя по срещи! Сред природата.

КАМЕН: /изнервен/ Може ли една бира!

ЕЛЕНА: За какво ти е тъпата бира! Не ме ли харесваш!... Направо си много смотан! Ха-ха! Извинявай... Тъй като съм природозащитничка, свикнала съм да говоря направо. В природата няма скрито-покрито, там всичко е... направо! /хвърля се върху него, започва да го целува/

КАМЕН: /бута я, отстъпва/ Моля ви се, какво правите!

ЕЛЕНА: /все по настървено го притиска в ъгъла/ Вкъщи няма място от природа, а и ти живееш с майка си, да го направим тук, по-бързо, веднага! /започва да се съблича/

КАМЕН: Извинете, но сме на улицата!

ЕЛЕНА: /трескаво, възбудено/ Голяма работа! Хайде, събличай се, какво се мотаеш, губим ценно време! Аз дишам, аз въобще живея заради естествеността на нещата... трябва да сме естествени, трябва да сме истински!

КАМЕН: /бута я/ Няма да правя секс на улицата!

ЕЛЕНА: /изведнъж проплаква/ А къде!

КАМЕН: Никъде! Никога не правя секс на първа среща!

ЕЛЕНА: /отчаяно/ И защо бе!

КАМЕН: Не спя с непознати! Точка!

ЕЛЕНА: Какъв глупак си ти!

КАМЕН: /към Владо/ Къде изчезна точно сега!

ВЛАДО: Еми... тая е нимфоманка...

КАМЕН: Еба си живота!... Еба си срещите!

ЕЛЕНА: /зарадвана/ Вие псувате! Вие сте мръсник!

КАМЕН: /ядосан/ Не съвсем. Но ще стана!

ЕЛЕНА: /напълно отчаяно/ Добре де! На 35 и половина съм!

ВЛАДО: /подсвирва/

ЕЛЕНА: Да се гръмна ли, какво да направя! Друсна ме кризата на средната възраст... въпреки природата! Аз... аз... трябва да се чукам непрекъснато... за да преодолея кризата... Какво ще ти стане толкова от едно чукане бе!

КРАТКА ПАУЗА

ВЛАДО: Верно, кво толкова ще ти стане!

КАМЕН: /мисли миг/ По принцип нищо.

ВЛАДО: Не се опъвай, не е чак за изхвърляне.

КАМЕН: Щом са такива правилата...

ВЛАДО: Такива са.

КАМЕН: Добре... /към Владо/ Изчезвай!

ВЛАДО излиза

КАМЕН: Хайде!

ЕЛЕНА се хвърля върху него и го избутва навън.

ЗАТЪМНЕНИЕ

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница