Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.72 Mb.
|
Всеки човек иска да чувства, че не живее напразно на този свят, че животът му има смисъл. Но да усещаш собствената си ценност и изключителност за сметка на извисяването над другите - това означава да носиш в подсъзнанието си програма за унищожаването на другите светове. Нали ако аз съм по-добър и стоя по-високо, другите са по-лоши и стоят по-ниско. Но всъщност, на фино ниво всички сме равни. Горделивостта поражда най-силната подсъзнателна агресия, която се връща във вид на мощна програма за самоунищожение чрез травми, нещастни случаи, неизлечими болести и - накрая, смърт. Трябва да разберете, че няма добри или лоши хора. Има просто хора, а ние ги правим такива, каквито очакваме да ги видим. Колкото по-високо превъзнася себе си човек, толкова по-ниско пада. Колкото по-добре иска да изглежда в очите на другите, толкова по-лоши неща ще говорят за него. Горделивият човек е затворен човек. Като не иска да приеме световете на другите хора, той прави своя свят беден и ограничен. И в крайна сметка това го довежда до самота и смърт. От лекарската си практика знам колко много болести са породени от горделивост и колко важно е да се отървем от това чувство. На преглед при мен дойде жена на средна възраст с тежка депресия. Болестта й беше съпроводена със силно главоболие и неприятни усещания по тялото. Тя беше опитала практически всички методи на лечение. Екстрасенсите и врачките също не бяха помогнали. По време на сеанса, в състояние на транс, тя се обърна към подсъзнанието си, за да разбере причината за болестта си. Отговорът, който получи, беше неочакван за нея. - Предизвиках болестта, за да те измъчвам - отговори подсъзнанието й. - Искам с помощта на мъките и страданието да се спасиш от горделивостта, от самохвалството, високомерието и съжалението спрямо хората. Тогава хората ще престанат да ти завиждат. Само след като се избавиш от тези чувства, ще намериш спокойствие. Съставете си програма за освобождение от горделивостта. За целта най-напред се научете да поемате отговорност за живота си, за съдбата си. Веднага отпада необходимостта да обвинявате някого, включително и себе си. Научете се да приемате всяко събитие в живота си без претенции и обида. И не просто да ги приемате, но и да благодарите на Бог, на своето подсъзнание за тези събития, колкото и лоши да ви изглеждат на пръв поглед. Всички знаят поговорката: „Всичко, което Бог дава, е за добро." Просто трябва да се научите да намирате положителните страни във всяка ситуация. Понякога те са очевидни, понякога са скрити за нашето съзнание и често разбирането за това какъв позитивен урок сме извлекли от тази ситуация идва по-късно. Веднага след като завърших училище заминах за Ленинград, за да кандидатствам във Военно-медицинската академия. Родителите ми много искаха да стана военен лекар и офицер, а и самият аз нямах нищо против да нося военна униформа. Но ми се наложи да се откажа от кариерата си на военен лекар, защото не успях да премина медицинската комисия. Но аз не съжалявах и в същата година се записах в медицинския институт. И сега, няколко години по-късно, с благодарност си спомням онези лекари в академията, които ме „отрязаха" на медицинската комисия. Какво представлява приемането? Това е ясното разбиране, че живеем в изключително хармоничен и справедлив свят и трябва безусловно, без претенции и обида да приемаме всичко, което ни се случва в живота. Каквото и да ви се случи - приемете го като дар от Бога. Преживейте го спокойно. Спрете мислите си и помислете - с какво сте предизвикали това събитие? Приложете на практика онези закони, които вече са ви известни: „Външното е отражение на вътрешното" и „Еднаквите неща се привличат." Какъв важен и позитивен урок трябва да извлечете от тази ситуация? Да се научите да приемате ситуацията е изкуство. В християнството това се нарича „смирение". „Ако те ударят по едната буза, обърни и другата." Дълго не можех да разбера смисъла на тази фраза. Много хора не могат да я приемат, защото я възприемат буквално, без да виждат скрития в нея смисъл. Сега знам, че тя означава: на външно, съзнателно ниво можете да изразите несъгласие със ситуацията и да се опитате да я промените, но на вътрешно, подсъзнателно ниво, тоест в душата си, трябва да приемете тази ситуация без претенции и обида. „Не казвай: „Аз ще отмъстя за злината"; остави това на Бог и той ще те запази." Нашето съзнание наблюдава и оценява онези събития в живота ни, които ни поднася подсъзнанието. Затова съзнателно можем да бъдем недоволни, но подсъзнателно трябва да приемем ситуацията. Ние сами създаваме всички събития в живота си. Външното може да бъде променено само тогава, когато променим нещо вътре в себе си. Научете се да прощавате на хората и да ги приемате такива, каквито са. Когато простите на някой друг човек, вие прощавате на себе си. Запомнете, че всеки човек живее в свой свят и този свят е уникален. Точно това прави всяко човешко същество изключително и уникално. Представете си човешкия организъм. В него има един трилион различни клетки. Какво ги свързва? Животът. Стремежът към цялостност, тоест служенето на един и същ организъм. На това ниво всички клетки са равни помежду си. Няма по-добри или по-лоши клетки. Клетката на сърцето или на главния мозък с нищо не е по-добра от клетката на правото черво. Те не могат да съществуват една без друга. Всеки организъм е добре балансирана система. Всички клетки са свързани помежду си. В същото време всяка клетка е уникална, тъй като има свои, специфични функции за благото на целия организъм. И ако клетката се справя чудесно със задълженията си, получава от организма всичко, от което се нуждае. На подсъзнателно ниво всеки човек е частица от Вселената. И не само човекът, но и всяко живо същество, всеки предмет. Тук всички сме равни. Всички в този свят са обединени от една обща цел - стремежът към Цялост, тоест към Бог, Вселената, Висшия разум. Всеки има свой уникален принос в общия вселенски процес на развитие. Всички ние вървим в една посока, но всеки по своя път. Много е важно хората да почувстват своята ценност, значимост и уникалност, но не за сметка на издигането над другите, защото всеки човек и предмет са важни не сами по себе си, а за сметка на осъзнаването на своята уникалност в единния организъм на Вселената. Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|