Кибалион 39 Херметиците вярват и учат, че ЦЯЛОТО "в себе си" е и трябва винаги да бъде НЕПОЗНАВАЕМО. Те
разглеждат всички теории, предположения и спекулации на теолозите и метафизиците по отношение на вътрешната природа на ЦЯЛОТО просто като някакви детински усилия на смъртния ум да разбере тайната на Безкрайното. Подобни усилия винаги са претърпявали неуспехи винаги ще претърпяват неуспех поради самото естество на задачата. Този, който се стреми към подобни изследвания, се лута в лабиринта на мисълта, докато изгуби всякакъв здрав разум, действие или поведение и стане напълно негоден за задачата на живота. Той е като катерица, която тича неистово по преградите навъртящото се колело в клетката си, пътувайки безспир, без да достигне доникъде- накрая тя все още е затворник, намиращ сена мястото, откъдето е тръгнал. Още по-самонадеяни са онези, които се опитват да припишат на ЦЯЛОТО
собствената си индивидуалност, качества, свойства, характеристики и атрибути, приписвайки на ЦЯЛОТО човешки емоции,
чувства и характеристики, дори до най-незначителните качества на хората като ревност, податливост към ласкателства и гордост, желание за жертвоприношения и култове и всички останали отживелици от детството на човечеството. Подобни идеи не са достойни за израстналите мъже и жени и бързо биват отхвърлени. Тук може бие подходящо да заявим, че ние правим разлика между религия и теология - между философия и метафизика. Религията,
според нас, означава интуитивното разбиране на съществуването на ЦЯЛОТО, както и връзката на човека с него докато теология означава опитите на хората да му припишат