Клепачите са част от придатъчния апарат на окото. Те покриват очната ябълка отвън и я предпазват от изсушаване, силна светлина и попадане на чужди тела.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КЛЕПАЧИТЕ?
Външен ечемик. Представлява ограничено, болезнено подуване на мигления ръб, дължащо се на възпаление на космения фоликул и мастната жлеза около него (фиг.1).
Вътрешен ечемик. Той е резултат от възпалението на тарзовите мастни жлези, които са разположени по-дълбоко и далеч от мигления ръб. Клепачът (по-често горният) е подут, зачервен и болезнен (фиг.2).
Халацион. Представлява неболезнена ограничена подутина с размери на грахово зърно. Може да е разположен под кожата – външен или навътре под конюнктивата – вътрешен.
Блефарит. Той е възпалително заболяване на клепачните ръбове. Протича хронично със сърбеж, парене, глождене и зачервяване.
Всички кожни възпалителни заболявания могат да засегнат и клепачите. По-чести са:
Херпес симплекс. Рецидивиращо заболяване, при което се наблюдава група мехурчета върху зачервен кожен участък,еволюиращи в ерозии и крусти. Заболяването преминава за десетина дни без да остават белези.
Херпес зостер. Наблюдава се при хора боледували от варицела. Възпаленият кожен участък е зачервен, с мехурчета и силна стрелкаща болка. Заболяването не рецидивира, но остават белези и пигментации (фиг. 3).
Клепачната кожа може да бъде засегната от различни бакериални инфекции като еризипел, контагиозно импетиго, антракс, туберкулаза, сифилис, но те са по-редки.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ
МЕТАБОЛИТНИ И ВЪЗРАСТОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КЛЕПАЧИТЕ?
Ксантелазма. Наблюдават се жълти подкожни плаки предимно във вътрешния клепачен ъгъл. Те са само козметичен дефект и се срещат при нарушения в холестероловата обмяна.
Блефарохалаза. С възрастта кожата над клепачите изтънява, губи еластичността си и се отпуска надолу, закривайки клепачната цепка. Лечението е оперативно (фиг.4).
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ТУМОРИ НА КЛЕПАЧИТЕ?
От доброкачествените тумори се срещат предимно плоскоклетъчният папилом, невусът и хемангиомът както и някои преканцерози като кожният рог, кератоакантомът, сенилната кератоза, пигментната ксеродерма и др.
От злокачествените тумори по-чести са: Базоцелуларният карцином започва като плоско възелче, което се превръща в язва, растяща предимно на площ и слабо в дълбочина. По правило не метастазира (фиг.5).
Плоскоклетъчния карцином изглежда като възелче или язва, по-агресивен е, бързо расте и метастазира.
ПРОМЕНИ В ПОДВИЖНОСТТА И ПОЛОЖЕНИЕТО НА КЛЕПАЧИТЕ
Птоза. Представлява едностранно или двустранно смъкване на горния клепач със закриване на различна част от роговицата. Може да е вродена или придобита. Лагофталм. При това състояние е невъзможно да се затвори напълно клепачната цепка и настъпва изсъхване и ерозии по роговицата . Ектропиум. Представлява обръщане на долния клепач навън, при което конюнктивата се зачервявя и изсъхва. Наблюдава се непрекъснато сълзотечение (фиг.6). Ентропиум. При това състояние клепачния ръб е обърнат към очната ябълка и се получава триеме на миглите в роговицата и конюнктивата. Блефароспазъм. Повтарящо се съкращение (като тик) или траен спазъм на мускула на клепачите (орбикуларния мускул).
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ВРОДЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КЛЕПАЧИТЕ?
Колобома. Това е триъгълна изрезка на клепачния ръб без мигли. Засяга по-често долния клепач. Може да е съчетана с други очни и лицеви аномалии (фиг.7). Епикантус. Наблюдава се като нормална находка при хората от жълтата раса. Представлява вертикална кожна гънка във вътрешния клепачен ъгъл. Блефарофимоза. При това състояние очната цепка е стеснена и често се съчетава с епикантус. Анкилоблефарон. Неразделяне на клепачите, които могат да са частично или тотално свързани. Симблефарон. Представлява срастване между клепачната и булбова конюнктива.
ФИГ.1 Външен ечемик
Фиг.2 Вътрешен ечемик
Фиг.3 Херпес зостер
Фиг.4 Блефарохалаза
Фиг.5 Базоцелуларен карцином
Фиг.6 Екторпум
Фиг.7 Колобома на клепача
Сподели с приятели: |