Комисия на европейските общности брюксел, 13. 11. 2008

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 772 окончателен

Европейските ръководители поеха ангажимент за намаляване на първичното енергопотребление с 20% в сравнение с прогнозните данни за 2020 г. Енергийната ефективност е икономически най-изгодният начин за намаляване на енергопотреблението, като в същото време се запазва равностойно равнище на икономическата активност. Подобряването на енергийната ефективност е начин за преодоляване и на ключовите енергийни предизвикателства, свързани с изменението на климата, със сигурността на енергийните доставки и с конкурентноспособността.

Законодателството на Общността в областта на енергийната ефективност е предназначено за постигането на значително подобрение на енергийната ефективност в ключовите енергопотребяващи сектори. Но само въз основа на съществуващото законодателство не би могло да бъдат постигнати достатъчно икономии на енергия, за да се изпълни целта за 20% намаление на потреблението на енергия. Основни препятствия за подобряване на енергийната ефективност са: слабото прилагане на съществуващото законодателство, липсата на осъзнаване на тези въпроси от страна на потребителите и липсата на адекватни структури, които да задействат съществени инвестиции и пазарен успех за енергийноефективни сгради, продукти и услуги. Оценката на националните планове за действие за енергийна ефективност показва, че съществува разминаване между политическия ангажимент за постигане на енергийна ефективност, поет от държавите-членки и техните съответни действия. Необходимо е държавите-членки да прилагат законодателството за енергийна ефективност по-бързо и по-ефикасно. Трябва да бъдат разработени нови инструменти за допълнително подобряване на енергийната ефективност.

Комисията предлага да бъде засилено ключовото законодателство в областта на енергийната ефективност на сградите и на енергопотребяващите продукти. Разпоредбите на Директивата за енергийните характеристики на сградите ще бъдат засилени така, че те да се прилагат за повече видове сгради и да бъде увеличена ролята на сертификатите за енергийна ефективност и на докладите за инспекции на отоплителните и климатичните инсталации. Директивата за енергийното етикетиране ще бъде преразгледана, така че да се прилага за по-голям брой енергопотребяващи и свързани с енергопотреблението продукти, а не само за битови уреди. Предложена е Директива относно нова схема за етикети за автомобилните гуми, с цел да бъде насърчена пазарната реализация на енергийноефективни автомобилни гуми. С оглед на допълнително подобряване на енергийната ефективност при производството на енергия, Комисията предлага подробни указания, предназначени да улеснят увеличението на електропроизводството от високоефективни когенерационни инсталации. Представено е Съобщение, посветено на когенерацията. Във връзка с недостига на необходими инвестиции вече се обмисля организирането на нови финансови инициативи за енергийна ефективност, като например Инициатива на ЕС за финансиране на устойчиво развитата енергия, тъй като такива инициативи биха допринесли за предпазване на европейската икономика срещу влошените финансови условия.

Европейският съвет подчерта значението на европейската рамка от политики и мерки за енергийна ефективност, т.е. на Европейския план за действие за енергийната ефективност от 2006 г., като призова Комисията и държавите-членки да ускорят неговото прилагане и да обсъдят неговото възможно преразглеждане. За тази цел, Комисията ще направи през 2009 г. оценка на този План за действие, с оглед да подготви един преработен план. Той вероятно ще е насочен към засилване на инициативите за задействане на подобрения на енергийната ефективност и ще е съобразен с първостепенната роля, която големите градове могат да имат за намаляване на енергопотреблението, примерно чрез допълнително насърчаване на мрежовите организации, като например Спогодбата с кметове (the Covenant of Mayors). В международен план Общността ще продължи да насърчава енергийната ефективност чрез институционализирани диалози и партньорства.

1.рискът от недостатъчни постижения

Ако целта за 20% енергоспестяване бъде постигната, ЕС не само че ще използва с около 400 милиона тона нефтен еквивалент (т н.е.) по-малко първична енергия, но ще си спести изграждането на около 1000 въглищни електрогенериращи блока или половин милион вятърни турбини⁴. Съответното намаление на емисии на CO₂ би било 860 милиона тона⁵.

„Негаватчасовете“, т.е. избегнатото чрез енергоспестявания потребление на енергия, се превръщат в най-важния енергиен източник. Например, ако нямаше подобрения на енергийната ефективност, годишното крайно енергопотребление би нараснало за периода 1997 г. — 2006 г. със 115 милиона тона н.е., т.е. с 11%⁶. Това представлява една трета от целия внос на суров нефт през 2006 г. в страните от ЕС-27.

Действително, ако се запазят сегашните тенденции на прилагане на тази политика в държавите-членки, ясно е, че съществува сериозна опасност нашата цел за ръст на енергоспестяването до 2020 г. да не бъде постигната. В Приложение 1 е дадена количествена оценка на очакваното въздействие на някои специфични законодателни документи за енергийна ефективност и на съответните мерки, когато бъдат изцяло приложени. Държавите-членки все още са в процес на прилагане на законодателството и е още твърде рано да се оценява неговият цялостен ефект. Но информация от първа ръка относно разгръщането и прилагането на мерките, както и относно други показатели (вижте раздел 2) показва, че потенциалът за енергоспестяване не се реализира достатъчно бързо. Ако бъдат правилно приложени от дътжавите-членки, тези мерки биха породили в периода до 2020 г. икономии на енергия в размер на около 13%. При все, че това представлява значително постижение, то е недостатъчно в сравнение с необходимото.

Наскоро проведени проучвания показват, че все още съществуват значителни възможности за спестяване на енергия, както това е показано на Фигура 1⁷.