Компютърни мрежи

Появили се в средата на века, компютърните технологии само за няколко десетилетия заемат едно от челните места сред научно приложните области на техническия прогрес.

В своята "детска" възраст компютрите и компютърните системи се развиват автономно под формата на локализирани системи, обикновено разположени в своя специфична среда (машинна зала). С течение на времето компютърът от технологично чудо се превръща в ежедневна необходимост.

Появяват се проблеми с достъпа до компютрите и тяхното ефективно използване, особено при решаване на задачи с малка изчислителна сложност. Компютърът, макар и невероятен по изчислителна мощност остава изолиран от източниците и системите за събиране и пренасяне на информацията. Така по естествен път компютърните и комуникационните технологии намират своите допирни точки и се появява необходимост от проектиране и изграждане на свързани компютърни системи - компютърните мрежи. Те имат следните предимства по отношение автономните компютърни системи:

• 
  съвременните процеси на информационна обработка са делокализирани върху обективно обусловена териториална структура, която ефективно се "покрива" от комуникационната система на компютърната мрежа;
  
• 
  прозрачната комуникационна среда, свързваща компютрите от мрежата, позволява развитието на системи за колективен потребителски достъп до отдалечен изчислителен ресурс и възможност за динамично преразпределяне върховите натоварвания в свързаното множество изчислителни ресурси;
  
• 
  свързаната система от компютри и принадлежащите им периферни устройства дава възможност за непряко резервиране на ресурси, при което се постига по-висока надеждност при относително по-малки разходи, по отношение на прякото (автономно) резервиране;
  
• 
  компютърните мрежи предлагат на крайните потребители гъвкава работна среда: мобилни точки на достъп до мрежовите конфигурации; динамичен избор на качество на обслужване; санкциониран достъп до отдалечени бази от данни и др.
  

Ако трябва да се търси синтезирано определение на понятието компютърна мрежа то е: група от автономни компютри свързани помежду си. Често понятията компютърна мрежа и разпределена изчислителна система (РИС) се употребяват като синоними. В теоретичен аспект има разлика между двете понятия. Когато се говори за компютърна мрежа не е задължително в ресурсите за колективен достъп да се включва ресурса “процесорно време”, когато се разглежда същността на една разпределена изчислителна система – процесорното време е базовият ресурс за колективен достъп. При РИС групата от свързани компютри може да се разглежда като една виртуална многопроцесорна изчислителна система.

1.Модели за функциониране на информационните системи.
Физическа и функционална структура на компютърните мрежи

1.1.Модели за функциониране на информационните системи.

Моделът на изчислителния център е първия възможен от историческа гледна точка модел за функциониране на изчислителите системи. Първите компютри са респектирали с геометричните си размери с консумираната си мощност с чувствителността си към оперативната околната среда. При тези изисквания е било естествено организационното и технологично обособяване на Изчислителния център. Той се превръща в притегателна точка на всички ентусиасти, желаещи да експериментират решаването на една или друга задача с използване на непознатия до тогава инструмент – компютъра.

Анализирайки характерните особености на модела на Изчислителния център могат да се изтъкнат следните предимства и недостатъци:

Предимства:

-относително голяма и териториално съсредоточена изчислителна мощност – това дава възможност за решаване на сложни изследователски задачи в областта на моделирането, симулацията и проектирането;

-съсредоточеният изчислителен ресурс се осигурява от гледна точка на несанкциониран достъп, условия на работната среда , сервизно обслужване и експлоатация от квалифициран персонал.

Недостатъци:

-невъзможност за функциониране в условията на реален обект за информационно обслужване – териториално разпределения (декомпозирания) модел за възникване/въвеждане и използване на обработената информация, предполага оперативен контакт по веригата на обслужването: потребител->интерфейсни средства->изчислителен ресурс-> интерфейсни средства->потребител.

• 
  на потребителите е осигурен непрекъснат достъп до ресурсите на изчислителната среда, което дава възможност за организация на информационни обработки в реално време;
  
• 
  в средата на компютърната мрежа се осигурява санкциониран колективен достъп до ресурси, независимо от локализацията им;
  
• 
  създаване на условия за ефективно използване на скъпоструващи периферни ресурси;
  
• 
  възможност за отдалечено стартиране на приложения и поддържане на модели за отдалечено обслужване на заявки за информационна обработка;