Комуникационен канал

Системата се изобразява по двойки, защото крайната цел на всички комуникации е осъществяването на връзка между двамата потребители с цел обмен на данни между тях. Посоката на предаване е низходяща (потребител->ниво N->…). На всяко ниво данните претърпяват преработка. Всяко ниво предава някаква служебна информация, наречена заглавна част (header). Този процес на добавяне на служебна част се нарича опаковане на данните. Някои от нивата могат да добавят служебна информация и в края (tailer). Данните се разпространяват под формата на физически сигнали и достигат с-ма В. Там данните вървят възходящо, като на всяко ниво върху данните се прави обратна преработка на тази, в равностоящото ниво в предавателя – всяко ниво отнема поставената служебна част и интерпретира информацията. Този процес се нарича разопаковане на данните. Когато данните достигнат до потр. 2, те носят същия смисъл, който потр. 1 е вложил в тях (смислово са идентични, но не са абсолютно еднакви). Връзката между потр.1 и потр. 2 се нарича виртуална връзка. Виртуална връзка съществува и между равностоящите нива на двете системи (взаимно една с друга). Вертикалните реални връзки между отделните нива в двете системи се наричат интерфейси. Те показват реалния път на информацията и точния механизъм за нейното прехвърляне. Докато хоризонталните виртуални връзки между потребителите и равностойните нива се наричат протоколи. Протоколите определят правилата на диалога и смисъла на обменяните данни.

• 
  отделните подзадачи са по-прости за формализиране и съответно за реализация.
  
• 
  възможности за работа на множество колективи паралелно за цялата система.
  
• 
  промяната на технологията в кое да е от нивата не води до промяна на цялата система.
  
• 
  възможности за постепенно въвеждане и стандартизиране (извършват се от долу на горе).