Компютърна мрежа – множество самостоятелни устройства, свързани помежду си чрез комуникационни канали с възможност за обмен на данни в цифров вид помежду си.
Комуникационен канал
предавател съобщителна приемник
среда
програмни между приемника и предавателя данните се обменят в цифров
апаратни вид, кодирани чрез физически сигнали
Тези физични сигнали зависят от типа на съобщителната среда. Този най-прост канал се нарича “от точка в точка (point to point)”.
Компютърните комуникации произлизат от терминалните комплекси – предоставят пряк диалог на потребителя с изчислителната машина:
А1 A2 ……... An
тел. линия
Работа в режим на ехо – терминал към ЕИМ и от ЕИМ към монитора.
За съвместяване на цифрови с аналогови сигнали се използват модеми.
Потребителят посредством терминала може да установи връзка, да стартира своя програма, да въвежда входни данни и да ползва изходни резултати. Затова той разполага с множество команди (LOGIN, USER, PASSWORD, RUN,…, LOGOFF). Диалогът се води от потребителя, останалото от ЕИМ.
Развитие:
позволява се командата да се въведе наведнъж и след това изпращане.
да се извършат редакции.
командата да се въвежда в символен вид, а да се изпраща в цифров вид (в терминалите се влагат собствени буферна памет и програмно осигуряване).
осъществяване на комуникационен канал от тип многоточково съединение (multipoint) – много устройства към един комуникационен канал.
Въвежда се адресация към точките (устройствата) – присвояват им се адрес за разграничение от останалите. Адресът е цяло число. Данните се предават на блокове. Когато се предават данни, те достигат до всички устройства. Към блока от данни се добавя допълнителна служебна информация (заглавие):
Служебна информация (включва HEADER, адрес на получател – Аn в някое от полетата, различна информация)
Сподели с приятели: |