Концентрацията

Медитацията

Всички религии придават голямо значение на медитацията. Йогините провъзгласяват, че медитативното състояние на ума е най-висшето състояние, в което той съществува. Когато умът изучава един външен обект, той се идентифицира с него и изгубва себе си. Ще използвам сравнението на древния индийски философ: душата на човек е като кристал и приема цвета на онова, което е близо до нея. Душата трябва да приеме цвета на всяко нещо, до което се докосне. Ето къде е трудността. Цветът е толкова силен, че кристалът забравя себе си и се отъждествява с него. Представете си, че до кристала има червено цвете, че той приема неговия цвят и забравя себе си, мислейки се за червен. Ние сме приели цвета на тялото и сме забравили какви сме. Всички трудности които следват, произтичат само от това мъртво тяло. Всички наши страхове, тревоги, беди, грешки, слабости и нещастия идват от тази единствена груба грешка – че смятаме себе си за тела. Такъв е обикновеният човек. Човекът е този, който приема цвета на цветето намиращо се близо до него. Ние сме тела не повече, отколкото кристалът е червеното цвете.

Трябва да практикуваме медитация. Когато кристалът узнае какъв е, той приема собствения си цвят. Това което ни води към истината повече от всичко друго, е медитацията...

В Индия двама човека се срещат. На английски се казва, “Как си?”, а индийският поздрав е, “В себе си ли си?” В момента в който застанеш в нещо друго, рискуваш да станеш нещастен. Това е което имам в предвид под медитация – душата опитваща се да застане в себе си. Със сигурност за душата би трябвало да е най-здравословно онова състояние, в което тя мисли за самата себе си и почива в собственото си величие. Нещо повече, всички други методи, които ние имаме – събуждането на чувствата, молитвите и т.н. – в действителност имат тази единствена цел. В дълбокото емоционално вълнение душата се опитва да застане сама в себе си. Въпреки че емоцията може да възниква от нещо външно, при нея има концентрация на ума.

Има три степени на медитацията. Първата се нарича Дхарана и означава концентрирането на ума върху един обект. Опитвам се да съсредоточа ума си върху тази чаша, изключвайки всеки друг обект от ума си освен нея. Но умът се колебае... Когато той е станал силен и не се колебае толкова много, това състояние се нарича Дхяна, медитация. Има и още по-висше състояние, когато разграничението между мен и чашата е изгубено [Самадхи]. Тогава умът и чашата стават идентични. Няма да виждам никаква разлика между тях. Всички сетива спират да действат и всички сили, които са работили чрез сетивата [се фокусират в ума]. Тогава чашата се намира напълно под контрола на ума. Това трябва да бъде разбрано... Това е една колосална игра, която йогините играят... Да приемем за даденост, че външният обект съществува. От друга страна, това което съществува извън нас в действителност не е онова, което виждаме. Чашата която аз виждам не е точно външният обект. Външното нещо, което е чашата, аз не познавам и никога няма да позная.

Нещо поражда впечатление в мен. Аз моментално изпращам реакция към него и резултатът от комбинацията на тези две е чашата. Външното въздействие е Х. Вътрешното въздействие е Y. Чашата е ХY. Когато погледнете Х, вие го наричате външен свят чрез Y, вътрешния свят... Ако се опитате да разграничите кое е вашият ум и кое е света – няма да намерите такова разграничение. Светът е комбинацията между вас и още нещо (отвън)...

Нека разгледаме друг пример. Хвърляте камъчета по гладката повърхност на едно езеро. Всяко от тях е последвано от реакция и бива залято от малките вълнички в езерото.

По подобен начин, външните неща са като камъчета пуснати в езерото на ума. Затова ние в действителност не виждаме външното...; виждаме само вълната...

Вълните които възникват в ума са причинили много неща отвън. Сега не обсъждаме [предимствата на] идеализма и реализма. Приемаме за даденост, че нещата съществуват отвън, но това което виждаме е различно от външните обекти, тъй като ние виждаме тези обекти плюс самите себе си.

Да предположим, че аз премахна своя дял от чашата. Какво остава? Почти нищо. Чашата ще изчезне. Ако премахна своя дял от масата, какво ще остане от нея? Със сигурност не тази маса, защото тя е била смесица от външното плюс моя дял. Горкото езеро трябва да изпраща вълната към камъка, винаги когато той бива хвърлен в него. Умът трябва да създава вълни и да ги изпраща към всяко усещане... Да предположим,... че можем да спрем ума си. Ние веднага ставаме господари. Отказваме да даваме своя дял (във възприятието) на всички тези феномени... Ако аз не давам своя принос към това - то трябва да спре.

Вие създавате това робство през цялото време. Как? Като давате своя принос. Ние сами създаваме своите собствени затвори и изковаваме собствените си окови... Когато идентифицирането между мен и външния обект спре, тогава аз ще бъда способен да оттегля своето съдействие и това нещо ще изчезне. Тогава ще кажа, “Ето я чашата”, а после ще отделя ума си от нея и тя ще изчезне... Ако можете да спрете своя принос, тогава ще можете да ходите и по водата. Как ще може да ви удави тя тогава? А какво да кажем за отровата? Край с трудностите. За всеки феномен вашият дял е поне половината, а природата дава другата половина. Ако вашата половина бъде премахната, това ще спре.

...На всяко действие има равно по сила противодействие... Ако някой ме удари и нарани, това ще бъде действието на този човек заедно с реакцията на моето тяло... Предположете, че аз имам толкова много сила, че мога да устоя на изстрел от оръжие. Може ли да бъде постигната такава сила? Книгите казват, че може... Ако я получите случайно, това е чудо. Ако я изучавате научно, това е Йога.

Виждал съм хора излекувани чрез силата на ума. Вземете чудотвореца. Ние казваме, че когато той се моли, един човек бива излекуван. Но друг казва, “Изобщо не е вярно. Това е просто силата на ума. Този човек има научен подход. Той знае какво прави.”

Силата на медитацията ни дава всичко. Ако искате да придобиете власт над природата, [можете да я получите чрез медитация]. Днес научните факти биват откривани чрез силата на медитацията. Учените изучават своя обект и забравят за всичко, дори за собствената си същност и всичко останало – и голямата истина идва като проблясък. Някои хора мислят, че това е вдъхновение. Но то е вдъхновение не повече, отколкото “издъхновение”; никога нищо не е било постигнато без причина.

Най-висшето така наречено вдъхновение е било работата на Исус. Той е работел усилено в продължение на векове в минали животи. Вдъхновението е бил (всъщност) резултатът от неговата предишна работа – тежка и усилена... Пълна глупост е да се говори за вдъхновение. Ако не беше, то щеше да вали като дъжда. Във всяка сфера на мисълта вдъхновените хора идват само сред нациите, които имат общо образование и [култура]. Няма вдъхновение... Това което прилича на него е резултатът, който произтича от причините вече намиращи се в ума. Резултатът да идва светкавично за един ден! Миналите действия на човека са причината.

Може да видите силата на медитацията в още едно нещо – в интензивността на мисълта. Такива хора разбиват на пяна своите собствени души. Така великите истини излизат на повърхността и стават проявени. Затова практиката на медитацията е големият научен метод на познанието. Няма познание без силата на медитация. Чрез медитация ние можем да се излекуваме от невежеството и суеверието за известно време, но не и повече.¹ [Представете си, че] един човек ми е казал как, ако изпия определена отрова ще умра, а през нощта идва друг човек и ми казва, “Иди и изпий отровата!”, но аз не умирам. [Това което се случва, е следното:] В медитация, умът ми е разделил същността на отровата и моята собствена същност само за известно време. Ако изпия отровата в друг случай, ще умра.

Ако знам причината и се издигна до това [състояние на медитация] по научен начин, аз мога да спася всеки. Това казват книгите; но доколко е вярно, вие сами трябва да прецените.

Питат ме, “Защо вие индийците не побеждавате тези неща? Вие претендирате, че сте по-добри от всички останали хора. Практикувате Йога и напредвате по-бързо, отколкото всеки друг. По-способни сте за това. Завършете го до края! Ако сте велик народ, трябва да имате и велика система. Ще трябва да кажете довиждане на всички богове. Сложете ги да спят и се заемете с великите философи. Но вие сте само бебета и сте толкова суеверни, колкото и останалия свят. И всичко за което претендирате, е неоснователно. А ако имате такива претенции, изправете се, бъдете смели и всички небеса, които някога са съществували, са ваши. Като мускусовия елен, който не знаел от къде идва ароматът. Накрая, след много дни, той го открива в себе си.² Всички тези богове и демони са в хората. Открийте, чрез силата на разума, образованието и културата, че всичко това е във вас самите. Сложете край на боговете и суеверията, щом искате да бъдете рационални, да бъдете йогини и наистина духовни.”

[Моят отговор на това е: При вас също] всичко е материално. Кое е по-материално от Бог, който седи на трон? Гледате отвисоко на бедния човек, който боготвори някакво изображение. Но вие не сте по-добри. Кажете, поклонници на златото, какви сте вие? Поклонникът на изображението боготвори своя Бог като нещо, което той може да види. Но вие не правите дори това. Вие не боготворите духа, нито нещо, което можете да разберете... Поклонници на думи! “Бог в Духа!” Бог в Духа би трябвало да бъде боготворен чрез духа и вярата. Но къде живее Духът? На някое дърво? Или на някой облак? Какво имате в предвид с Нашия Бог? Вие сте Духът. Това е първото и фундаментално убеждение, което никога не трябва да изоставяте. Аз съм духовно същество. Той е тук. Цялото това умение в Йога, тази система на медитацията и всичко останало е само за да Го открием тук.

Защо казвам всичко това точно сега? Докато не установите точно местонахождението, не можете да говорите. Установете, че това място е небето и целият свят винаги ще приема това за правилното място. Но аз съм Дух и затова Духът на всички духове трябва да бъде в моята душа. Онези които смятат, че Той е някъде другаде, са невежи. Той трябва да бъде търсен тук, в това небе; цялото небе което някога е съществувало [е вътре в мен самия]. Има някои мъдреци, които, знаейки това, обръщат погледа си навътре и откриват Духа на всички духове в техния собствен дух. Това е целта на медитацията. Открийте истината за Бог и за вашата собствена душа и така постигнете освобождение...

Всички тичате след живота, но ние откриваме, че това е една глупост. Има нещо много по-висше дори от живота. Да живееш винаги означава робство. Всеки път ние биваме въвлечени в това... Всичко е една непрекъсната верига от робство.

Преживяваш нещо, но нито един човек не може да научи друг на нещо. Ние се учим чрез опита... Онзи млад човек (по никакъв начин) не може да бъде убеден, че има някакви трудности в живота. Не можеш да накараш стария човек да повярва, че целият живот е гладък. Той има голям опит. Такава е разликата.

Чрез силата на медитацията ние трябва да контролираме, стъпка по стъпка, тези неща. Видяхме, че от философска гледна точка, всички разграничения като дух, ум, материя и т.н. – [не съществуват в действителност]... Онова което съществува, е едно. Не може да има много. Това се има в предвид под наука и познание. Невежеството вижда многообразието. Познанието осъзнава единството... Да сведеш множеството до едно е наука... Доказано е, че цялата вселена е едно. Тази наука се нарича науката на Веданта. Цялата вселена е едно. Единият пронизва цялото привидно разнообразие...

В момента ние възприемаме разнообразието и виждаме онова, което наричаме петте елемента: твърдите вещества, течностите, газовете, телата излъчващи светлина и етера. Следващото ниво на съществуване е умственото, а отвъд него е духовното. Не че духът е едно нещо, материята второ, а етерът трето и т.н. Това е единното битие, което привидно изглежда като всички тези вариации. За да можем да се върнем обратно, твърдото вещество трябва да стане течност³. По същия път [по който елементите еволюирали,] те трябва да се върнат обратно. Твърдите вещества ще станат течности, после етер. Това е идеята за макрокосмоса и универсалното. Съществува външната вселена (макрокосмосът), а в нея универсалният дух, умът, етерът, газовете, светещите тела, течностите и твърдите вещества.

Същото е и с ума. Аз съм съвсем същия и в микрокосмоса. Аз съм духът; аз съм умът; аз съм етерът, твърдите вещества, течностите, газовете. Това което искам да направя, е да се върна обратно към своето духовно състояние. Индивидът трябва да изживее живота на вселената за един кратък живот. Така човек може да се освободи. Той, за краткия си жизнен път, има силата да премине през цялото съществуване на вселената...

Всички ние се борим... Ако не можем да достигнем Абсолюта, все пак ще достигнем донякъде и това ще бъде по-добре отколкото да сме там, където сме сега.

Медитацията се състои от тази практика [разтварянето на всичко в Абсолютната Реалност - Духа]. Твърдите вещества се разтварят в течностите, те в газовете, газовете в етера, той в ума, а умът ще се стопи. Всичко е дух.

Някои от йогините твърдят, че това тяло ще стане течно. Вие ще бъдете способни да правите всичко с него – да го направите малко или да го превърнете в газ, който да премине през тази стена – така твърдят те. Аз не знам това. Но го пише в книгите. Нямаме причина да не вярваме на книгите.

Може би някои от нас ще бъдат способни да го направят в този живот. То идва като светкавица в резултат на нашата минала работа (в предишни животи). Кой знае дали някои тук не са древни йогини, на които е останало съвсем малко, за да свършат цялата работа. Практикувайте!

Знаете ли, процесът на медитацията произтича от въображението. В нея вие преминавате през всички тези процеси на пречистване на елементите – карайки единия да се разтвори в другия, той в следващия по-висш, следващия в ума, умът в духа и тогава вие сте дух.

Духът е винаги свободен, всемогъщ и всезнаещ. Но разбира се е във властта на Бог. Не може да има много Богове. Освободените души са много могъщи - почти всемогъщи. Но никой не може да бъде толкова силен, колкото Бог. Ако една освободена душа каже, “Ще накарам тази планета да се движи в тази посока”, а друга каже, “Аз ще я накарам да се движи в онази посока”, [ще възникне объркване].

Не правете тази грешка! Когато на английски кажа, “Аз съм Бог!” това е защото нямам по-добра дума. На санскритски Бог означава абсолютното Битие, абсолютното Познание и мъдрост, безкрайното самоосветляващо се Съзнание. То не е личност. То е безличностно...

Аз никога няма да бъда Рама⁴, но аз съм [едно с Брахман, безличностното, всепроникващо Битие]. Ето например, имаме голяма буца глина. От тази глина аз създавам малка мишка, а вие правите голям слон. И двете са от глина. Но смесете двете и те стават едно. “Аз и моят Отец сме едно⁵.”

Аз стигам донякъде; придобил съм малко познание. Вие сте достигнали малко повече; вие също стигате донякъде. Но има една душа, която е най-велика от всички. Това е Ишвара, Богът на Йога [или Бог като Творец, притежаващ различни качества]. Той е най-висшият индивид. Той е всемогъщ. Живее във всяко сърце. Няма тяло. Не се нуждае от тяло. Всичко което постигате чрез практиката на медитацията, можете да получите чрез медитация върху Ишвара, Богът на Йогините⁶...

Същото може да бъде постигнато чрез медитация върху някоя велика душа; или върху хармонията на живота. Тези медитации се наричат обективни. И така, започнете да медитирате върху определени външни обекти или обективни неща, независимо дали те се намират извън или вътре във вас. Ако вземете едно дълго изречение(като обект за медитация), това изобщо не е медитация. Това е просто опит да държите ума си съсредоточен чрез повторение. Медитацията означава умът да се обърне обратно към самия себе си. Умът спира всички [умствени вълни] и светът също спира. Съзнанието ви се разширява. Всеки път когато медитирате, вашето нарастване продължава... Работете малко по-усилено, повече и повече - и медитацията идва. Няма да чувствате тялото или нещо друго. Когато излезете от медитация след час, ще сте изпитали най-прекрасната почивка, която някога сте имали в живота си. Това е единственият начин, по-който организмът ви наистина си почива. Дори и най-дълбокият сън не може да ви даде такава почивка като медитацията. Умът продължава да скача дори в най-дълбокия сън. Единствено в тези няколко минути [на медитация] мозъкът ви почти е спрял. В него продължава съвсем слаба дейност. Вие забравяте тялото. Можете да бъдете нарязани на парчета и изобщо да не усетите това. Чувствате такова удоволствие в медитацията. Ставате толкова леки. В това състояние ние ще получим съвършения покой.

Медитацията може да бъде върху различни обекти. Има медитации върху различните центрове на гръбначния стълб. [Според Йога има два нерва в гръбнака, наречени Ида и Пингала. Те са главните канали, по които протичат аферентните и еферентните нервни течения.] Кухият канал наречен Сушумна се намира в средата на гръбначния стълб. Според йогините този канал е затворен (в долния си край), но чрез силата на медитацията трябва да бъде отворен. Енергията трябва да бъде изпратена надолу [към основата на гръбнака] и тогава Кундалини⁷ се издига. Тогава целият свят ще се измени.

Хиляди божествени същества се намират около нас. ние не ги виждаме, защото нашият свят е обусловен от сетивата ни. Ние можем да видим само външния свят. Нека го наречем Х. Виждаме този Х според своето психическо състояние. Нека вземем това дърво отвън. Идва крадец и какво вижда в неговия ствол? Полицай. Детето вижда огромен призрак. Младият човек чака своята любима и какво вижда той? Нея. Но стволът на дървото не се е променил. Той си е останал същият. Това е Самият Бог и в своята глупост ние го виждаме като човек, като прах, като безсловесен, като нещастен.

Онези които са устроени по сходен начин, по естествен начин ще се обединяват едни с други и ще живеят в един и същи свят. С други думи, всички вие живеете на едно място. Всички небеса и всички адове са точно тук⁸. Например, [представете си различните нива във формата на] големи окръжности, които се пресичат една с друга в определени точки... На това ниво и в тази окръжност ние можем да бъдем в контакт с определена точка от друга [окръжност]. Но ако умът достигне до центъра, вие ставате съзнателни за всички нива. Понякога в медитация може да се докоснете до друго ниво и да видите други същества, безплътни духове и т.н. Достигате до това чрез силата на медитацията. Ще видите, че тази сила променя нашите сетива, прави ги по-фини. Слухът става по-фин. Затова и всички индийски богове имат три очи. Това е психичното око, което се отваря и ви показва духовните неща.

Докато Кундалини се издига от един център към друг по гръбначния стълб, тя променя сетивата и вие започвате да виждате този свят по друг начин. Това е раят. Не можете да говорите. След това Кундалини слиза в по-ниските центрове. Отново ставате човек, докато духовната енергия не достигне мозъка, преминавайки през всички центрове, и всичко което виждате не изчезне – и тогава няма да възприемате нищо... освен единното Битие. Вие сте Бог. Всички небеса вие създавате от Него, както и всички светове. Той е единното Битие. Нищо друго не съществува.

Практиката на религията

(Лекцията е изнесена в Аламеда, Калифорния, на 18 април, 1900г.)

Прочели сме много книги, много писания. Още от детството си сме получили много идеи, които от време на време се променят. Разбираме какво се има в предвид под теоретическа религия. Навсякъде около нас чуваме за практическата религия и анализирайки всичко това откриваме, че тя може да бъде сведена само до един смисъл – милосърдието и добротата към хората. Само това ли е религията? Всеки ден в тази страна ние чуваме за практическото християнство – че определен човек е направил някаква добрина на хората. Това ли е всичко?

Каква е целта на живота? Този свят ли е целта на живота? И нищо повече? Трябва да бъдем това, което сме и нищо повече? Трябва ли човекът да бъде само машина, която се движи гладко без никаква засечка? Само неговите безбройни страдания ли са всичко, което може да има той и не иска ли нещо повече?

Най-висшият сън на много от религиите е този свят... Повечето хора мечтаят за времето, когато няма да има болести, страдания, бедност и нещастие от никакъв вид. Те ще си прекарват добре през цялото време. Следователно практическата религия просто означава: “Изчистете улиците! Направете го добре!” Виждаме как всички се радват на това.

Радостта ли е целта на живота? Ако беше така, тогава би било огромна грешка изобщо да се става човек. Кой човек може да се наслаждава по-силно на храната, отколкото едно куче или една котка? Идете в зоологическата градина и вижте как [хищниците] оглозгват месото от костите. Върнете се обратно и станете птица!... Каква грешка да се става човек! Напразно са минали годините ми – стотици години (от предишните животи) на борба – само за да стана човек на сетивните удоволствия.

Така че забележете до какво води обичайната теория за практическата религия. Благотворителността е велико нещо, но в момента в който кажете, че тя е всичко, рискувате да станете материалисти. Това не е религия. То не е по-добро от атеизма – дори е малко по-лошо... Вие християните, не сте ли открили в Библията нищо друго, освен да работите за другите хора и да строите болници?.. Идва тук един дребен търговец и започва да обяснява как Исус би държал магазин! Но Исус нито би държал салон, нито магазин, нито пък би редактирал вестник. Този вид практическа религия е добра, не е лоша; но това е само детската градина на религията. Тя не води никъде... Ако вие вярвате в Бог, ако сте християни и всеки ден повтаряте, “Да бъде волята Ти”, само си помислете какво означава това. Във всеки момент вие казвате, “Да бъде волята Ти”, а всъщност имате в предвид, “Да бъде моята воля изпълнена от Теб, О Боже.” Безкрайният върши Своите собствени дела. Но и Той греши, и вие и аз ще поправим това! Архитектът на вселената ще бъде научен от дърводелците! Той е оставил света като една мръсна дупка, а вие ще го направите красиво място!

Каква е целта на всичко това? Могат ли сетивата някога да бъдат целта? Могат ли радостта и удоволствието някога да бъдат целта? Може ли този живот някога да бъде целта на душата? Ако е така, по-добре умрете още в този миг; не искайте такъв живот! Ако участта на човека е тази – той да бъде само една съвършена машина, това просто би означавало, че ние ще се върнем обратно към дърветата, камъните и предметите. Да сте чули някога крава да каже лъжа или да сте видели дърво да открадне? Те са съвършени машини. Не грешат. Живеят в свят, където всичко е завършено...

Какъв тогава е идеалът на религията, ако практическата [религия] не може да бъде това? А тя със сигурност не може да бъде. За какво сме тук ние? Тук сме за свобода, за познание. Ние искаме да знаем, за да станем свободни. Това е нашият живот: един универсален вик за свобода. Коя е причината, поради която... растението израства от семето, преобръщайки почвата и издигайки се до небесата? Какво е приношението на слънцето към земята? Какво е вашият живот? Същата борба за свобода. Природата се опитва през цялото време да ни потисне, а душата иска да изрази себе си. Борбата с природата продължава. Много неща ще бъдат пречупени и прекършени в тази борба. Това е вашето истинско нещастие. Големи маси от прах и кал трябва да бъдат вдигнати на бойното поле. Природата казва, “Аз ще победя.” Душата казва, “Аз трябва да бъда победителят.” Природата казва: “Чакай! Ще ти дам малко удоволствие, за да млъкнеш.” Душата се радва за малко, бива заблудена за кратко, но в следващия момент [отново започва да крещи за свобода]. Усетили ли сте вечния вик, който продължава от векове в гърдите на всеки човек? Заблудени сме от бедността. Ставаме богати и се заблуждаваме с богатство. Невежи сме. Започваме да четем и учим и биваме заблудени от познанието. Нито един човек никога не остава удовлетворен. Това е причината за нещастието, но то също е причината и за всички благословии. Това е сигурният знак. Как можете да бъде удовлетворени от този свят?... И ако утре този свят стане раят, ние пак ще кажем, “Махни това. Дай ни нещо друго.”

Безкрайната човешка душа никога не може да бъде удовлетворена от нищо друго, освен от самата Безкрайност... Безкрайното желание може да бъде удовлетворено само от безкрайното познание - нищо по-малко от това. Световете ще дойдат и ще си заминат. И какво от това? Душата живее и нараства вечно. Световете трябва да дойдат в душата. После ще изчезнат в душата като капки в океана. И този свят да е целта на душата! Ако имаме здрав разум, не можем да бъдем удовлетворени, независимо че това е била основната тема на поетите от всички времена, винаги казващи ни да бъдем доволни. И въпреки това, все още никой не е бил удовлетворен! Милиони пророци са ни казвали: “Бъдете доволни от жребия си”; поетите си пеят. Ние сме си казвали, че трябва да сме тихи и доволни, но все пак не сме. Замисълът на Вечния е такъв, че в този свят няма нищо, което да удовлетвори моята душа, както няма и в небесата отгоре, нито пък долу. Пред желанието на моята душа, звездите и световете, горни и долни - цялата вселена - са само една омразна болест и нищо повече. Това е смисълът. Всяко желание е лошо, освен ако смисълът му не е този, освен ако вие не разберете истинското му значение, неговата цел. Цялата природа, чрез всички свои атоми плаче за едно нещо – свободата.

Какво тогава означава практическата религия? Да достигнеш това състояние – на свободата, да постигнеш свободата. И светът, ако той ни помага по пътя към тази цел, [е] добър; но ако не го прави – ако започне да ни обвързва прибавяйки още един слой към хилядите, които вече съществуват, той става зло. Притежания, ученост, красота и всичко останало – докато ни помагат по пътя към тази цел, те имат практическа стойност. Когато спрат да ни водят към това, те са истинска опасност. Какво тогава представлява практическата религия? Използвайте нещата от този свят, както и от другия, само с една цел – постигането на свободата. Но всяка радост, всеки грам удоволствие, може да бъде купено само за сметка на безкрайното сърце и ум едновременно.

Погледнете крайната сума от доброто и злото в този свят. Променила си се е тя? Минали са векове и върху практическата религия е било работено в продължение на векове. И всеки път светът е смятал, че проблемът ще бъде разрешен. А проблемът си е винаги същият. В най-добрия случай само променя формата си... Заменя охтиката и нервната болест с двадесет хиляди магазина... Той е като старият ревматизъм: Изгони го от едно място и той отива на друго. Преди хиляда години човекът е вървял пеша или е купувал коне. Сега е щастлив, защото се вози във влакове; но е нещастен, защото трябва да работи повече и да печели повече. Всяка машина, която спестява труда, поставя по-силно ударение върху труда.

Тази вселена, природата, или както и да бихте я нарекли, трябва да е ограничена; тя не би могла да е безгранична. За да се превърне в природата, Абсолютът трябва да бъде ограничен от времето, пространството и причинността. Енергията [която имаме на разположение] е ограничена. Ако я използвате на едно място, ще я изгубите на друго. Общият сбор е винаги еднакъв. Винаги когато има вълна на едно място, има вдлъбнатина на друго. Ако една нация стане богата, други стават бедни. Доброто балансира злото. Човекът който е за момент на гребена на вълната мисли, че всичко е добро; онзи на дъното казва, че светът е [изцяло лош]. Но този който стои настрана вижда, че божествената игра е безспирна. Някои плачат, а други се смеят. Вторите на свой ред после ще плачат, а другите ще се смеят. Какво можем да направим? Знаем, че не можем да направим нищо...

Кой от нас върши нещо, защото иска да направи добро? Колко малко са такива хора! Броят се на пръсти. Останалите от нас също вършат добро, но защото сме принудени да го правим... Не можем да спрем. Вървим напред, блъскани от едно място на друго. Какво можем да сторим? Светът ще си остане същият, земята ще си остане същата. Тя ще се промени от синя на кафява и от кафява на синя. Един език преведен на друг, един вид злини заменени с друг – това продължава постоянно... Шест от едното, половин дузина от другото. Американският индианец от гората не може да отиде на лекция по метафизика като вас, но може да смели храната си. Нарязвате го на парчета, но в следващия момент той е наред. А вие и аз, само да се одраскаме и трябва да влезем в болница за шест месеца...

Колкото по-низш е един организъм, толкова е по-голямо неговото удоволствие от сетивата. Помислете си за най-низшите животни и за силата им на осезание. (За тях) всичко е осезание... Стигайки до човека, ще видите, че колкото е по-низша една човешка цивилизация, толкова по-голяма е силата на сетивата... Колкото по-висш е един организъм, толкова по-малко удоволствие изпитва от сетивата. Едно куче може да изяде храната си (с огромно удоволствие), но не може да изпита финото удоволствие да мисли за метафизика. To e лишено от прекрасното удоволствие, което вие получавате чрез интелекта. Удоволствията на сетивата са велики. По-велико от тях е удоволствието на интелекта. Когато присъствате на една прекрасна вечеря за петдесет души в Париж това наистина е удоволствие. Но когато сте в обсерваторията, наблюдавате звездите и виждате как идват и се раждат светове – помислете за това! Това трябва да е по-велико, защото знам, че тогава забравяте изцяло за яденето. Това удоволствие трябва да е велико от онова, което получавате от светските неща. Забравяте напълно за жените, децата, мъжете си и всичко останало; забравяте изцяло за сетивното ниво. Това е интелектуалното удоволствие. Вие се отказвате от по-малкото удоволствие винаги заради по-голямото. Това е практическата религия – постигането на свободата, отречеността. Отречете се!

Отречете се от по-низшето, за да получите по-висшето. Кои са основите на обществото? Моралът, етиката, законите. Отречете се. Отречете се от всяко изкушение да придобиете собствеността на съседа си, да сложите ръка върху него, от удоволствието да тормозите слабите, от всяко удоволствие да мамите другите като казвате лъжи. Не е ли моралът основата на обществото? Какво друго е бракът, освен отреченост от порочността? Дивакът не се жени. Човек се жени, защото се отрича. И така нататък и така нататък. Отречете се! Отречете се! Направете саможертва! Откажете се! Но не за нищо. А за да придобиете по-висшето. Но кой може да направи това? Не можете, докато не сте получили по-висшето. Можете да говорите. Можете да се борите. Можете да се опитвате да направите много неща. Но отречеността идва от само себе си, когато сте получили по-висшето. Тогава по-низшето отпада само.

Това е практическата религия. Какво друго? Чистенето на улиците и строенето на болници ли? Тяхната стойност се състои само в тази отреченост. А за отречеността няма край. Трудността е в това, че хората се опитват да й сложат граница – дотук и не повече. Но за нея няма предели.

Където е Бог, там няма другиго. Където е светът, там Го няма Бог. Тези две никога няма да се обединят. [Като] тъмнината и светлината. Това съм разбрал аз от християнството и от живота на Учителя (Христос). Не е ли това и будизмът? Не ли и индуизмът? Не е ли мохамеданството? Не е ли това учението на всички големи мъдреци и учители? Какъв е светът, от който трябва да се откажа? Той е тук. Аз го нося целия със себе си. Това е моето собствено тяло. Само заради това тяло аз вдигам ръка доброволно срещу своите събратя, просто за да го поддържам хубаво и да му доставя малко удоволствие; [само заради това тяло] аз наранявам другите и правя грешки...

Великите хора са умрели. Слабите хора са умрели. Боговете са умрели. Смърт – смърт навсякъде. Този свят е гробище на безкрайното минало и все пак ние се държим за това [тяло]: “Аз никога няма да умра”. Знам със сигурност [че тялото ще умре] и въпреки това се придържам към него. Но в това също има смисъл [защото в определен смисъл ние не умираме]. Грешката ни е тази, че се сме се вкопчили в тялото, когато духът е този, който е наистина безсмъртен.

Всички вие сте материалисти, понеже вярвате, че сте тялото. Ако някой ме удари силно с юмрук, казвам, че аз съм бил ударен. Ако ме блъсне, казвам, че аз съм бил блъснат. Ако не съм тялото, защо трябва да казвам това? Но ако (само) кажа, че съм духът, това ще бъде същото. Точно сега съм тялото. Превърнал съм себе си в материя. Затова трябва да се откажа от тялото, за да се върна при онова, което наистина съм. Аз съм духът – душата никакво оръжие не може да прободе, никакъв меч не може да разсече, нито огън да изгори, нито въздух да изсуши. Нероден и несътворен, без начало и без край, безсмъртен, без рождение и вездесъщ – ето това съм аз; и цялото нещастие идва само защото мисля, че тази малка буца пръст съм аз. Идентифицирам себе си с материята и понасям всички последствия от това.

Практическата религия означава да идентифицираш себе си със Себе си¹. Спрете тази погрешна идентификация! Колко далеч сте напреднали в това? Може да сте построили две хиляди болници, петдесет хиляди пътища, и все пак какво от това, ако не сте осъзнали, че сте духът? Умирате от кучешка смърт, със същите чувства, с които умира кучето. Кучето вие и скимти, защото то знае, че е само материя и ще бъде разложено.

Знаете, че има смърт, неизбежна смърт – във водата, във въздуха, в двореца, в затвора – смърт навсякъде. Кое може да ви направи безстрашни? Когато осъзнаете, че вие сте безкрайният дух, безсмъртен и без рождение. Него огън не може да изгори, оръжие да убие, отрова да нарани. Но помнете, че това не е само теория. Не е само четене на книги... [Не е само папагалско повтаряне.] Моят стар Учител казваше, “Много е добре да учиш папагала да казва, ‘Боже, Боже, Боже’ през цялото време; но щом дойде котката и го сграбчи за шията, той забравя всичко това.”² [Вие може] да се молите през цялото време, да изчетете всички писания на света и да почитате всички богове, които съществуват, [но] докато не реализирате душата – няма свобода. Не приказки, теоретизиране и спорове, а реализация. Това наричам аз практическа религия.

Тази истина за душата първо трябва да бъде чута. Ако сте я чули, мислете за нея. Щом направите това, медитирайте върху нея. Край на празните спорове! Останете удовлетворени веднъж завинаги с това, че вие сте безкрайният дух. Ако е вярно, трябва да е глупост, че вие сте тялото. Вие сте Азът и това трябва да бъде реализирано.. Духът трябва да вижда себе си като дух. Сега Духът вижда себе си като тяло. Това трябва да спре. В момента, в който започнете да осъзнавате това, вие сте свободни.

Виждате тази чаша, а знаете, че това е просто илюзия. Учените доказват, че материята е светлина и вибрация... Затова да видиш Духа трябва да е безкрайно по-истинско от материята, трябва да е единственото истинско състояние, единственото истинско усещане, единственото истинско виждане³. Всички тези [обекти, които виждате] са само сънища. Днес знаете това. Не само древните идеалисти, но и съвременните физици ви казват, че светлината е тук. Разликата във вибрациите поражда всички различия...

Вие трябва да видите Бог. Духът трябва да бъде реализиран - това е практическата религия. Христос е проповядвал не това, което вие наричате практическа религия. (Той е казал): “Блажени са бедните по дух, защото тяхно е Царството небесно.” Шега ли е било това? А какво е практическата религия, за която вие говорите? Бог да ни е на помощ! “Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бог.” Да не би това да означава чистене на улиците, строене на болници и всичко останало? Това са добри дела, но когато ги вършите с чисто съзнание. Не давайте двадесет долара, купувайки всички вестници в Сан Франциско, за да видите името си в тях! Не четете ли във вашите собствени книги, че нито един човек няма да ви помогне? Служете (на хората) като богослужение на Самия Господ (който живее) в бедните, нещастните, слабите. Вършете това, резултатът е второстепенен. Този вид работа, извършена без никаква мисъл за отплата, е от полза за душата. Царството небесно е и за такива хора.

Царството небесно е вътре в нас. Той е тук. Той е душата на всички души. Това е практическата религия. Това е свободата. Нека се запитаме един друг, до каква степен сме напреднали в това: до каква степен боготворим тялото или сме истински вярващи в Бог, Духа? До каква степен вярваме, че сме дух? Това е безкористността. Това е свободата. Това е истинското богослужение. Реализирайте себе си. Това е всичко, което трябва да направите. Познайте себе си такива, каквито сте – безкрайния Дух. Всичко останало е непрактично, защото всичко друго ще изчезне. Само Това никога няма да изчезне. То е вечно. Болниците ще се срутят. Дарителите за изграждането на железниците ще умрат всички. Земята ще се разпадне и ще бъде издухана, слънцата ще бъдат заличени. Душата остава навеки.

Кое е по-висше, тичането след сетивните неща или... почитането на онова, което никога не се променя? Кое е по-практично, да изразходваш всичките енергии на живота си, за да получиш различни неща и още преди да си ги получил да дойде смъртта и да трябва да оставиш всички тях – като великия [владетел], който победил всички [и който, когато] дошла смъртта казал, “Донесете всички съкровища при мен.” После рекъл: “Подайте ми онзи голям диамант.” След това го сложил на гърдите си и заплакал. Плачейки така, той умрял по същия начин, по който умира кучето.

Човекът казва, “Живея.” Той не знае, че [страхът от] смъртта го кара да се вкопчва така робски в живота. Той казва, “Радвам се.” И никога дори не сънува, че природата го е поробила.

Природата смила всички нас. Продължавайте да броите грамовете удоволствие, които получавате. С течение на времето природата ще свърши своята работа чрез вас и когато умрете, тялото ви ще помогне на други растения да израснат. И въпреки това през цялото време ние мислим, че сме тези, които получават удоволствие. И така колелото продължава да се върти.

Следователно практическата религия е да реализираш духа като дух. Всичко останало е добро дотолкова, доколкото ни води към тази величествена идея. [Реализацията] трябва да бъде постигната чрез себеотреченост и медитация – отреченост от всички сетива - чрез срязването на всички възли и вериги, които ни държат привързани към материята. “Не искам да имам материален живот, не искам сетивния живот - искам нещо по-висше.” Това е отречеността. После чрез медитация, поправете злото, което е било сторено.

Ние винаги сме на разположение на природата. Ако има звук отвън, аз трябва да го чуя. Ако става нещо, трябва да го видя. Като маймуните. Ние сме две хиляди маймуни струпани на едно място, всеки от нас. Маймуните са много любопитни. Така и ние не можем да спрем себе си и наричаме това “радост”. Чуден език! Радваме се на света. Не можем да не му се радваме. Един красив звук: аз го чувам. Сякаш мога да избирам дали да го чуя или не! Природата казва: “Слез долу в дълбините на нещастието.” И аз ставам нещастен моментално... Говорим за удоволствия и притежания. Един се смята за много учен. Друг си мисли, “Той е глупак.” Тази деградация, това робство без никакво познание! В тъмната стая ние си блъскаме главите един с друг.

Какво е медитацията? Медитацията е силата, която ни прави способни да противостоим на всичко това. Природата може да ни казва, “Погледни, ето едно красиво нещо!” Аз не поглеждам. После казва, “Ето един прекрасен аромат; помириши го!” Аз казвам на носа си, “Не го помирисвай”, и той не го прави. “Очи, не гледайте!” Природата прави нещо ужасно – убива едно от моите деца и казва, “Сега мошенико, сядай долу и плачи! Слизай на дъното!” Аз казвам, “Няма нужда да го правя.” Скачам на крака. Аз трябва да съм свободен. Пробвайте това от време на време... [В медитация], за момент, вие можете да промените природата. И така, ако имате тази сила в себе си, не би ли било това раят, свободата? Такава е силата на медитацията.

Как може да бъде постигнато това? По дузина различни начини. Всеки темперамент си има свой собствен начин. Но главният принцип е следният: контролирайте ума. Умът е като езеро и всеки камък, който пада в него, създава вълни. Тези вълни не ни позволяват да виждаме онова, което сме. Пълната луна се отразява във водите на езерото, но повърхността му е толкова развълнувана, че ние не виждаме отражението ясно. Нека езерото се успокои. Не позволявайте на природата да образува вълна. Стойте тихо и след малко тя ще се откаже от вас. Бог е вече тук, но умът е толкова развълнуван, винаги тичащ след сетивата. Затваряте сетивата си, но [въпреки това] продължавате да се въртите и въртите. За момент си мисля, че всичко е както трябва и ще медитирам върху Бог, когато умът мигновено отива в Лондон. Ако го изтеглям обратно от там, но той отива в Ню Йорк и започва да мисли за нещата, които съм правил там в миналото. Тези [вълни] трябва да бъдат спрени чрез силата на медитацията.

Ние трябва да тренираме себе си бавно и постепенно. Това не е шега – не е въпрос на един ден или години, а може би дори на цели животи. Няма значение! “Тегленето” трябва да продължи. Съзнателно, умишлено теглене трябва да продължи. Инч по инч ние ще печелим земя. Ще започнем да чувстваме и да получаваме истинските притежания, които никой не може да ни отнеме – богатството, което никой човек не може да ни вземе и унищожи, радостта, която никое нещастие няма да може да помрачи повече...

През всички тези години ние сме зависели от другите. Ако намирам малко удоволствие в един човек и той си замине – моето удоволствие си отива... Вижте безразсъдството на човека: за щастието си той зависи от други хора! Всяка раздяла носи нещастие. И естествено. Да зависиш от богатството за щастието си? Богатството варира. Да зависиш от здравето или каквото и да било друго освен от неизменния дух неизбежно трябва да донесе нещастие днес или утре.

Освен безкрайния дух, всичко останало се променя. Навсякъде е водовъртеж от промени. Никъде не съществува постоянство, освен във вас самите. Там се намира безкрайната, неизменна радост. Молитвите, церемониите и всички останали форми на поклонение са просто детските градини на медитацията. Вие се молите, правите някакво приношение. Съществувала е определена теория, че всичко това събужда духовната сила на човека. Използването на различни думи, цветя, изображения, храмове и ритуали като развяването на светлини, (наистина) довежда ума до това състояние, но то самото е винаги в човешката душа и никъде другаде. Всички го правят (т.е. медитират); но го правят несъзнателно – правете го съзнателно. Това е силата на медитацията. Цялото познание което имате – как е дошло то? Чрез силата на медитацията. Душата е разбила на пяна познанието от своите собствени дълбини. Какво познание е съществувало някога извън нея? Накрая тази сила на медитацията отделя нас от тялото и тогава душата узнава себе си такава, каквато е – несътвореното, безсмъртно и неродено същество. Край на нещастието, край на преражданията на тази земя. [Душата узнава себе си като] вечно съвършена и свободна.