Защитата на модернизма. Харолд Розенберг (Harold Rosenberg, The Tradition of the New (New York, 1959)). Робърт Хюз (Robert Hughes, The Shock of the New (London, 1980). Вж. също Андре Малро „Гласовете на тишината“ (Andre´ Malraux, The Voices of Silence (Les Voix du silence) (Paris, 1949)) - празник на художника като революционен подбудител на буржоазното общество. Малро е стилно развенчан от Уайндам Луис в „Демонът на прогреса в изкуствата“, (The Demon of Progress in the Arts (London, 1954)), стр. 76–81.
Традиция и ортодоксалност. Т. С. Елиът, „Традицията и индивидуалният талант“ (T. S. Eliot, ‘Tradition and the Individual Talent’, Essays (London, 1963)). Арнолд Шьонберг, „Прогресивният Брамс“ (Arnold Schoenberg, ‘Brahms the Progressive’, Style and Idea, ed. L. Stein (New York, 1975)). За „животоутвърждаващия импулс“ вж. Ханс Урс фон Балтазар, „Славата на Господ: теологична естетика“ (Hans Urs von Balthasar, The Glory of the Lord: a Theological Aesthetics, 3 vols. (Edinburgh, 1986; orig. Herrlichkeit, 1962–6)).
