Курс на чудесата текст foundation for inner peace

1. Представяш ли си какво би било да нямаш грижи, тревоги, безпокойства, а да бъдеш съвършено спокоен и безгрижен през цялото време? По тази причина и съществува времето - да се научиш на това и нищо друго. Божият Учител не може да се удовлетвори от Своето преподаване, докогато то не стане единственото, което усвояваш. Той не е изпълнил предназначението си на Учител дотогава, докогато ти не станеш толкова последователен ученик, че да се учиш само от Него. А когато се осъществи това, ти няма да имаш повече нужда от учител, нито от време за учене.

2. Една от причините да се чувстваш обезкуражен е представата, че е необходимо време и резултатите от учението на Светия Дух са далеч в бъдещето. Това не е така. Защото Светия Дух прилага времето по Свой Собствен начин и не е обвързан от него. Времето е Негов приятел в процеса на обучение. То не Го изнурява така, както теб. И цялото изхабяване, което привидно причиня времето, се дължи на твоето себеотъждествяване с егото, което се възползва от времето, за да поддържа своето убеждение в разрухата. Егото, също както и Светия Дух, използва времето, за да те убеди в това, което смята за неизбежна цел и смисъл на обучението. Целта на егото е смъртта, която е и неговият край. Ала за Светия Дух целта е животът, който няма край.

3. Егото е съюзник на времето, но не и негов приятел. Защото няма доверие в смъртта, също както и в живота, а това, което ти желае, за него самия е непоносимо. Егото ти желае смъртта - на теб, но не и на себе си. Резултатът от тази негова странна религия, следователно, е убеждението, че може да те преследва и отвъд гроба. И поради нежеланието да ти позволи да намериш мир дори и в смъртта, то ти предлага безсмъртие в ада. То ти говори за Рая, но те уверява, че Раят не е за теб. Как би могъл виновният да се надява на Рая?

4. Вярата в ада е неизбежна за онези, които се отъждествяват с егото. Всички техни страхове и кошмари са свързани с него. Егото учи, че в бъдещето те очаква адът, защото това е предназначението на цялото му учение. Адът е неговата цел. Защото макар да се стреми към смъртта и унищожението като край на всичко, то не вярва в него. Смъртта като цел за теб, към която се стреми, не го удовлетворява. Никой, който следва учението на егото, не е лишен от страх от смъртта. Но ако смъртта се мисли просто като край на болката, щеше ли да поражда страх? И преди се сблъскахме с този странен парадокс в системата на мислене на егото, но никога толкова ясно, както сега. Защото егото привидно се представя така, сякаш то те освобождава от страха, за да си гарантира твоята вярност. И в същото време то трябва да поражда страх, за да поддържа себе си. Отново и отново тo се старае да осъществи и едното, и другото, и често успява, използвайки дисоциацията, за да поддържа своите противоречиви цели и привидно да ги съвместява. Егото учи, че смъртта е край на всяка надежда за постигане на Небесното Царство. Но доколкото ти и егото сте неразделни, а мисълта за смъртта за него е непоносима, то ще продължи да те преследва, защото вината е непреходна. Такова е безсмъртието според версията на егото. Именно на тази версия служи неговото тълкуване на времето.

5. Егото учи, че Раят е тук и сега, защото бъдещето е ад. Когато в неистова агресия се стреми да отнеме живота дори на този, който вярва, че неговият глас е единствен, то и на него внушава мисъл за ада. Защото се стреми да го убеди, че адът е и тук и го приканва да избяга от него в забвението. Единственото време, към което то невъзмутимо разрешава да се обърнеш, е миналото. Но дори и миналото за него е ценно само с това, че вече го няма.

6. Как унило и безнадеждно егото използва времето! И как неумолимо! Защото зад неговото фанатично упорито настояване, че минало и бъдеще са еднакви, се крие далеч по-коварна заплаха за духовния мир. Егото не оповестява своята върховна заплаха, за да не загубят неговите служители вярата, че то може да им предложи избавление. Но вярата във вината неизбежно води и задължително довежда до вяра в ада. Единственият начин егото да те накара да изпитваш страх от ада е да го привнесе тук, но винаги като предвкусване на бъдещето. Защото никой, който смята, че е заслужил ада, не може да повярва, че наказанието ще приключи с мир.

7. Ето какво учи Светия Дух: Адът не съществува. Адът е само това, в което егото е превърнало настоящето. Вярата в ада ти пречи да разбереш настоящето, защото се страхуваш от него. Светия Дух води със същата сигурност към Царството Небесно, както егото те тласка към ада. Защото Светия Дух, Който познава само настоящето, го използва за преодоляване на страха, чрез който егото се стреми да направи настоящето безпредметно. Не съществува бягство от страха в подхода на егото към км времето. Защото времето съгласно учението на егото не е нищо друго, освен средство за натрупване на вина, докато тя се разрасне и стане всеобхватна, налагаща вечна мъст.

8. Светия Дух може да преодолее всичко това още сега. Страхът не се поражда в настоящето, той е резултат на миналото и бъдещето, които не съществуват. Не съществува страх в настоящето, когато всеки миг се откроява очистен и откъснат от миналото и сянката му не е надвиснала над бъдещето. Всеки е чисто, непомрачено рождение, при което Синът Божи изниква от миналото в настоящето. И настоящето вечно се разгръща. То е толкова красиво, чисто и освободено от вина, че няма нищо друго, освен щастие. Няма спомен за никакъв мрак и безсмъртието и радостта са сега.

9. Този урок не изисква време. Защото какво е времето без минало и бъдеще? Нужно е било не малко време, за да се объркаш напълно, но съвсем не е необходимо време, за да бъдеш това, което си. Започни да прилагаш учението на Светия Дух като средство за постигане на щастие и мир. Нека това стане още сега, в настоящия миг, и го считай за единственото съществуващо време. Тук нищо от миналото не може да те достигне и тук си напълно простен, свободен и без никакво осъждане. От този свещен миг, в който се възражда светостта, ще продължиш своя път във времето без страх и без чувството, че си подвластен на промените на времето.

10. Времето е немислимо без промяна, но светостта е неизменна. В този миг разбери не само това, че адът не съществува. В този изкупителен миг се състои Небесното Царство. И Небето ще остане неизменно, защото рождението в светото настояще е спасение от промяната. Промяната е илюзия, на която учат онези, които не могат да видят, че са невинни. Царството Небесно е неизменно, защото Бог е неизменен. В светия миг, когато видиш себе си в сиянието на свободата, ти ще си спомниш Бога. Защото да си спомниш Бога, означава да си спомниш свободата.

11. Ако си изкушен да се поддадеш на отчаяние, мислейки си колко време е нужно, за да промениш напълно своето съзнание, запитай се „Колко време е един миг?" Нима не би могъл да посветиш толкова кратко време на Светия Дух в името на своето спасение? Той не иска нищо повече, защото не се нуждае от друго. Далеч по-дълго е нужно, за да пожелаеш да посветиш този миг, за да ти отдаде Той цялото Небе. B замяна на този кратък миг Той е готов да ти даде да си припомниш вечността.

12. Ти никога не би могъл да посветиш този свещен миг в името на своето освобождение, ако не си готов да го посветиш на своите братя в името на тяхното. Защото мигът на светостта е споделен и не може да принадлежи единствено на теб. Затова спомни си, когато се изкушиш да нападнеш някой свой брат, че мигът на неговото освобождение е и твой. Чудесата са мигновения на освобождение, които ти даваш и ще получиш. Те свидетелстват за твоята воля и готовност да се освободиш и да посветиш време, което Светия Дух да използва.

13. Колко е дълъг мигът? Той е също толкова краткотраен за твоя брат, колкото и за теб. Превърни в своя практика да посвещаваш този благословен миг на свобода на всички, които са под робството на времето и така направи времето техен приятел. Светия Дух ти посвещава мига на тяхното блаженство, когато ти самият Му го посветиш. Както ти го даряваш, така ти го отдава и Той. Не отказвай да дадеш това, което желаеш да получиш от Него, защото се съединяваш с Него именно в даването. В кристалната чистота на освобождението, което даряваш, се състои твоето мигновено отърсване от вината. Ти си свят неотменно, щом даряваш светостта.

14. Колко трае един миг? Достатъчно, за да се възстанови съвършена разумност, съвършен мир и съвършена любов към всекиго, към Бога и към самия себе си. Достатъчно, за да си спомниш безсмъртието и твоите вечни творения, които го споделят заедно с теб. Достатъчно, за да замениш ада с Рая. Достатъчно, за да преодолееш всичко, направено от егото и да се въздигнеш към своя Отец.

15. Времето е твой приятел, ако го предадеш да го използва Светия Дух. Той изисква съвсем малко, за да ти възвърне цялата Божествена сила. Той, Който преодолява времето за теб, разбира предназначението на времето. Светостта не е във времето, а във вечността. Никога не е имало нито миг, в който да е възможно Божият Син да изгуби своята чистота. Неговото неизменно състояние е отвъд времето, защото чистотата му вечно остава недостъпна за нападение и неизменна. Времето спира в присъствието на неговата святост, без да се променя. И така престава да бъде време. Защото, застигнато в едничкото мигновение на вечната святост на Божието творение, то се трансформира във вечност. Отдай вечния миг, за да си спомниш вечността в сияйния момент на съвършеното освобождение. Дари чудото на светото мигновение посредством Светия Дух и нека Той да го дари на теб.

1. Изкуплението става във времето, но не се отнася до времето. Бидейки в теб, то е вечно. Онова, което пази спомена за Богa, не може да бъде ограничено във времето. Както не можеш да бъдеш ограничен и ти. Защото щом Бог не може да бъде ограничен, не можеш да бъдеш ограничен и ти. Мигът, посветен на Светия Дух, е посветен на Бога в твое име и в този миг съзнанието ти нежно ще се пробуди за Него. В този блажен миг ти ще се отърсиш от всичко, научено в миналото, и Светия Дух бързо ще ти предаде цялостния урок на мира. Какво време може да ти отнеме това, когато всички перипетии по научаването са отстранени? Истината е до такава степен отвъд времето, че се осъществява цялата изведнъж. Защото както е сътворена като единство, така нейното единство не зависи ни най-малко от времето.

2. Не се грижи за времето и не се страхувай от свещения миг, който ще премахне всеки страх. Защото мигът на мир е вечен поради това, че е лишен от страх. Този миг ще дойде, защото той е урокът, който Бог ти дава посредством Учителя, Когото е предназначил, за да преведе времето във вечността. Блажен е Божият Учител, Чиято радост е да научи Божия Син, че е свят. Неговата радост не се вмества във времето. Неговото учение е предназначено за теб, защото радостта Му ти принадлежи. Чрез Нeгo ти заставаш пред Божия олтар, където Той нежно превръща ада в Рай. Та нали Бог само там желае да те вижда.

3. Нима е нужно дълго време, за да бъдеш там, където Бог желае да бъдеш? Защото ти си там, и там си бил винаги, както и винаги ще бъдеш. Всичко, което имаш, го имаш завинаги. Блаженият миг се разгръща и обхваща времето така, както Бог се разгръща и обгръща теб. Ти, който си прекарал дни, часове и дори години, за да приковаваш братята си с вериги към своето его, опитвайки се да го поддържаш и подкрепяш неговата слабост, не долавяш Първоизточника на сила. В този свещен миг ти ще разкрепостиш и всички свои братя и ще се откажеш да подкрепяш тяхната слабост, както и своята.

4. Ти не съзнаваш колко много злоупотребяваш със своите братя, когато ги разглеждаш като източник на подкрепа за егото. В резултат на това те свидетелстват пред възприятията ти в полза на егото и ти дават мними основания да не се освобождаваш от него. Но те са далеч по силни и удивителни свидетели в полза на Светия Дух. И поддържат Неговата сила. Следователно, твой е изборът дали ще подкрепят егото или Светия Дух в теб. И по техните реакции ще разбереш кой от тях си предпочел. Винаги се разбира, когато Божият Син бъде разпознат в един брат. Той не може да бъде отхвърлен. Ако оставаш несигурен, това е само защото не си получил пълно освобождение. А това означава, че не си посветил дори и един единствен миг на Светия Дух. Защото ако го посветиш, ще бъдеш напълно сигурен, че си го направил. Ще бъдеш сигурен, защото Неговият свидетел ще свидетелства така отчетливо за Него, че ще го чуеш и ще го разбереш. Ще се съмняваш дотогава, докато чуеш един свидетел, когото си освободил напълно посредством Светия Дух. И няма да имаш повече съмнения.

5. Още не ти се е случило да преживееш светия миг. Но ще се случи и ти ще го разбереш с пълна сигурност. Няма друг начин да се разпознае един Божи дар. Ти можеш да отработваш техниката на светия миг и много да постигнеш. Но неговото ярко и лъчезарно сияние, което буквално ще те направи сляп за този свят чрез своето видение, не можеш да предизвикаш. И ето го, цялото в този миг, съвършено, осъществено и придобило завършеност.

6. Започни още сега да практикуваш своята малка част в обособяването на свещения миг. В хода ще получиш напълно конкретни указания. Да се научиш да открояваш тази единствена секунда и да преживяваш нейната извънвременност означава да започнеш да преживяваш себе си като неразделен. Не бой се, че няма да получиш помощ. Божият учител и Неговият урок ще подкрепят силите ти. Само слабостта ще те напусне при тази практика, защото тя означава развиване на Божията сила в теб. Възползвай се от нея, макар дори в едно мигновение, и вече никога няма да можеш да я отричаш. Кой е способен да отхвърли Присъствието на това, пред което се прекланя цялата вселена с признание и радост? Пред признанието на вселената, свидетелстваща за това Присъствие, твоите съмнения трябва да отпаднат.
III. Незначителност или величие

1. Не се задоволявай с незначителност. Но на всяка цена се научи да осъзнаваш какво е незначителност и защо никога няма да бъдеш удовлетворен от нея. Незначителност е приношението, което даваш на себе си. Предлагаш го на мястото на величието и го приемаш. Всичко на този свят е незначително, защото това е свят, който се гради върху незначителността, със странното го убеждение, че човек може да се задоволи с незначителността. Когато се стремиш към нещата от този свят, вярвайки, че там ще намериш мир, ти снижаваш себе си и ставаш сляп за величието. Нищожеството и величието са алтернативите, открити за твоя стремеж и бдителност. Ти винаги избираш едното за сметка на другото.

2. Но това, което не съзнаваш всеки път, когато правиш избор, е, че изборът ти представлява твоята самооценка. Избереш ли незначителността, няма да намериш мир, защото този избор означава, че си недостоен за него. И каквото и да предложиш в замяна, е прекалено нищожен дар, за да ти донесе удовлетворение. От съществено значение е да приемаш факта, и то с радост, че никаква форма на незначителност не би могла да те удовлетвори. Свободен си да изпробваш всякакви форми, каквито пожелаеш, но всичко това ще бъде отлагане на завръщането ти у дома. Защото ще получиш удовлетворение само във величието, което е твоят дом.

3. Ти имаш дълбока отговорност пред самия себе си и трябва дa се научиш да я помниш непрестанно. Първоначално урокът може да ти се стори труден, но ще се научиш да го обичаш, когато осъзнаеш, че е истинен и само допринася да бъдеш силен. Ти, който си търсил и открил незначителността, запомни следното: Всяко решение, което вземаш, произхожда от онова, което си мислиш, че си и представлява оценката, която си приписваш. Вярваш ли, че незначителното може да те удовлетвори, ти ограничаваш себе си и няма да бъдеш удовлетворен. Защото твоето предназначение не е незначително и само като откриеш и осъществиш своето предназначение ти ще избегнеш незначителността.

4. Няма съмнение за това какво е твоето предназначение, защото Светия Дух го знае. Няма съмнение в неговото величие, защото то стига до теб посредством Него от самото Величие. Hе ти се налага да се бориш за него, защото го имаш. Цялата ти борба трябва да бъде насочена срещу незначителността, защото наистина се изисква бдителност, за да запазиш величието си на този свят. Да поддържаш своето величие съвършено съзнателно в свят на незначителност е задача, с която малцина могат да се заемат. Но тя ти е поставена като принос за твоето величие, а не незначителност. Тази задача не стои само пред теб. Божията сила ще подкрепи всяко усилие, което осъществяваш в полза на скъпия Му Син. Търсиш ли незначителното ти се отказваш от Неговата сила. Бог не желае Неговият Син да се задоволява с по-малко от всичко. Защото Той няма удовлетворение без Своя Син и Синът Му не може да има удовлетворение с по-малко от даденото му от Отца.

5. Аз попитах по-рано: „Нима искаш да бъдеш заложник на егото или приемник на Бог?" Нека всеки път, когато вземаш решение, да се допитваш до Светия Дух. Защото с всяко твое решение ти отговаряш на този въпрос и приканваш съответно печал или радост. Отдавайки ти Самия Себе Си при твоето сътворение, Бог завинаги те е утвърдил като радушен Свой приемник. Той не те е изоставил, нито си Го изоставил ти. Твоите опити да отречеш Неговото величие и да превърнеш Неговия Син в заложник на егото не могат да направят нищожен този, когото Бог е съчетал със Себе Си. Всяко твое решение е или в полза на Рая, или на ада и ти носи съзнание за онова, което си избрал.

6. Светия Дух поддържа твоето величие чисто от всяка незначителност, ясно и съвършено сигурно в твоето съзнание, недосегаемо за всеки нищожен дар, който може светът да ти предложи. Но за това ти не бива да се противиш на нещата, които Той желае за теб. Направи избор в полза на Бога чрез Светия Дух. Защото незначителността и вярата, че можеш да получиш удовлетворение в незначителността, са решения, които сам вземаш по отношение на себе си. Силата и славата Божия, вложени в теб, са за всички, които също като теб виждат себе си нищожни и вярват, че нищожеството може да избухне в чувство на величие, способно да ги удовлетвори. Не приписвай незначителност на никого и не я приемай за себе си. Всяка чест и слава подобава на радушния гостоприемник на Бога. Твоята незначителност е заблуда, но величието ти произтича от Този, Който пребивава в теб и в Когото ти пребиваваш. И така, до никого не се докосвай с нищожност в Името на Христос, извечния Приемник на Своя Отец.

7. В това време (Коледа), когато се чества раждането на светостта на този свят, съедини се с мен, който избрах светостта за теб. Наша обща задача е да върнем съзнанието за величие на приемника, когото Бог е избрал за Себе Си. Да дариш Божия дар е отвъд границата на твоята незначителност, но не е отвъд границата на възможностите ти. Защото Бог отдава Себе Си чрез теб. От теб Той достига до всекиго и отвъд всеки до творенията на Своя Син, но без да те изостави. Далеч отвъд незначителността на твоя свят, но все пак вътре в теб, Той разгръща вечно Себе Си. Но всичко, което разгръща от Себе Си, Той поднася на теб - Неговия радушен приемник.

8. Нима е жертва да се откажеш от незначителността и да не се луташ напразно? Не представлява никаква жертва това да се пробудиш за величието. Но е жертва да се задоволиш с нещо по-малко от величието. Разбери, че трябва да бъдеш достоен за Принца на Мира, роден в теб в чест на Този, Чийто приемник си. Ти не знаеш какво е любов, защото си се опитал да я купиш с незначителни подаръци, като по този начин си я оценил твърде ниско, за да разбереш нейното величие. Любовта не е нещо незначително и любовта обитава в теб, защото ти си Божи приемник. Пред величието, което живее в теб, ниската оценка, която сам си даваш и всичките ти жалки приношения отиват в небитието.

9. Свято Божие чедо, кога ще разбереш, че само светостта може да ти донесе удовлетворение и мир? Помни, че това, което постигаш, го постигаш не само за себе си, също както правех аз. Благодарение на това, че аз постигнах познанието заради теб, ти можеш да се учиш от мен. Аз ще те науча само на това, което е твое достояние, за да можем заедно да заменим жалкото нищожество, което приковава Божия приемник към вината и слабостта с щастливото съзнание за величието, което е в него. Моето рождение в теб е пробуждането ти за собственото великолепие. Посрещни ме не в ясли, а в свещения олтар, където светостта пребивава в съвършен мир. Царството ми не е от този свят, защото то е в теб. А ти си от Отца. Да се съединим в чест на теб, който завинаги трябва да останеш отвъд дребнавостта.

10. Вземай своите решения с мен, който съм решил да пребъдвам в теб. Моята воля е такава, каквато е тази на Отца, защото зная, че Неговата Воля е неизменна и във вечен мир със себе си. И нищо друго няма да намериш удовлетворение, освен в Неговата Воля. Не се задоволявай с нищо по-малко, помнейки, чe всичко, което съм постигнал аз, ти принадлежи. Каквото моят Отец възлюби, това съм възлюбил и аз и също като Него не бих могъл да го взема за нещо, което не е. Същото се отнася и за теб. Когато се научиш да се приемаш такъв, какъвто си, ти ще престанеш да си скалъпваш дарове, които да поднасяш на себе си, защото ще знаеш, че си цялостен, нелишен от нищо и не можеш нищо да приемеш сам за себе си. А с радост ще даряваш това, което си получил. Приемникът на Бога не трябва да търси, за да намери всичко.

11. Ако напълно си съгласен да предоставиш спасението на Божия план и не се опитваш да си присвоиш мир от само себе си, спасението ще ти бъде дадено. Но не считай, че можеш да наложиш някакъв свой план на мястото на Неговия. По-скоро се присъедини с мен към Неговия план и заедно ще можем да освободим всички, които са оковани, заявявайки, че Божият Син е приемник на Отца. Така няма да позволим на никой да забрави това, което ти желаеш да си спомниш. И по този начин ще си го спомниш.

12. Извиквай във всеки само спомена за Бога и за Небесното Царство в него самия. Защото ще виждаш себе си там, където ще пожелаеш да видиш своя брат. Недей да слушаш неговия призив към нищожество, а само повик към Небето и величие. Недей забравя, че неговият зов е твой зов и му откликни заедно с мен. Божията сила е завинаги на страната на Неговия приемник, защото тя само закриля мира, в който Той пребивава. Недей полага незначителността пред Неговия свят олтар, който се издига дори и над звездите и достига Небето, поради даровете, положени пред него.
IV. Практикувайки светия миг

1. Този курс не е труден за непосредствено усвояване, ако, разбира се, не смяташ, че за осъществяването на Божията воля е необходимо време. А последното означава само, че предпочиташ да отлагаш признаването на истинността на Божията воля. Светият миг е сегашният и всеки друг миг. Свят е онзи миг, който ти пожелаеш да бъде свят. А мигът, който не пожелаеш да бъде свят, е изгубен за теб. Ти трябва да избереш кога да настъпи свещеният миг. Не го отлагай. Защото отвъд миналото и бъдещето, където не ще го откриеш, Светия миг проблясва готов да го приемеш. Но не можеш с радост да го осъзнаеш дотогава, докато не го пожелаеш, защото в него е освобождението от всяка незначителност.

2. Ето защо цялата ти практика трябва да бъде насочена към това да проявиш воля да се освободиш от незначителността. Мигът, в който осъзнаеш величието, е само толкова далеч, колкото ти желаеш да бъде. Дотогава, докато не го пожелаеш и вместо него предпочиташ незначителността, дотогава той ще бъде отдалечен от теб. Колкото повече го желаеш, толкова повече ще се приближаваш към него. Не си мисли, че можеш да намериш спасение със собствени сили и да го имаш. Откажи се от всеки план, който сам си си измислил за спасение и го замени с Божия. Неговият план ще ти донесе удовлетворение и в нищо друго няма да намериш мир. Защото всеки мир е от Бота и от никой друг.

3. Бъди смирен пред Него, но в Него величав. И не отдавай никога предпочитание на плана на егото пред Божия план. Защото ти оставаш празно своето място в Неговия план, когато решаваш да се присъединиш към всеки друг план, освен Неговия, а би трябвало именно него да осъществиш, ако пожелаеш да се присъединиш към мен. Аз те призовавам да изпълниш своя дял в плана, който Той е дал на света за неговото освобождаване от незначителността. Бог желае Неговият приемник да пребивава в съвършена свобода. Всяко следване на някакъв план за спасение, различен от Неговия, подрива Неговата Воля в собственото ти съзнание. А именно твоето съзнание е неговият приемник.

4. Искаш ли да узнаеш колко съвършен и недосегаем е свещеният олтар, на който Бог е поставил Себе Си? Ще го разбереш и в самия миг, когато доброволно и с радост се отречеш от всеки друг план, освен Неговия. В него е съвсем незасенчен мирът, защото ти приемаш условията му с готовност. Можеш да призовеш свещения миг по всяко време и навсякъде, където пожелаеш. В своята практика опитай се да се откажеш от всеки план, който си възприел, да търсиш величие в незначителността. Величието не може да се открие там. Прилагай свещеният мит и ще разбереш, че не можеш сам да узнаеш къде е величието, а можеш само да се заблудиш.

5. Аз се откроявам в светия миг дотолкова, доколкото ти ми позволиш. И степента, в която се научиш да ме приемаш, е мерило за времето, в което Светия миг ще ти принадлежи. Аз те призовавам да направиш светия миг свой още сега, защото освобождението от незначителността в съзнанието на Божия Приемник е въпрос на желание, а не на време.

6. Причината, поради която този курс е толкова прост, е, че самата истина е проста. Усложненията произхождат от егото и не са нищо друго, освен опит на егото да прикрие очевидното. Ти можеш да живееш завинаги в свещения миг, започвайки сега и продължавайки във вечността, ако не беше една много проста причина. Недей прикрива простотата на тази причина, защото това би означавало само нежелание да я признаеш и да се освободиш от нея. Тази проста причина е следната: Светия миг е времето, в което постигаш съвършено общуване. Това обаче означава, че съзнанието ти е открито, за да възприема и отдава. Това означава признаване, че всички съзнания са във връзка помежду си. Това следователно не стремеж да се променя нещо, а да се приеме всичко.

7. Как би могъл да постигнеш това, когато предпочиташ да имаш и поддържаш свои обособени частни мисли? Единственият начин да ги поддържаш е да отречеш съвършеното общуване, а именно то превръща свещения миг в това, което е. Ти вярваш, че можеш да таиш мисли, които да не споделяш и виждаш спасението си в това да си ги пазиш единствено за себе си. Защото в частните мисли, известни само на самия теб, ти си въобразяваш, че можеш да задържиш само за себе си онова, от което се нуждаеш, и да споделиш само това, което сам прецениш. А после се питаш защо не е пълноценно твоето общуване с околните, както и с Бога, който обгръща всички ви заедно.

8. Всяка мисъл, която спотаяваш, прекъсва общуването, защото ти така си пожелал. Невъзможно е да познаеш съвършеното общуване, докато все още смяташ, че си струва да се нарушава общуването. Задай си честно въпроса: „Искам ли да имам съвършено общуване и готов ли съм да се откажа завинаги от всичко, което ми пречи?" Ако отговорът е „не", тогава готовността на Светия Дух да ти даде такова общуване не е достатъчна, за да го имаш, защото не си готов да го споделиш с Него. А то, съвършеното общуване, не може да се появи в съзнание, което е избрало да му се противопоставя. Защото Светия миг се дава и получава с еднаква готовност, бидейки възприемането на единствената Воля, която управлява всяка мисъл.

9. Необходимото условие за свещения миг не изисква да нямаш нечисти мисли. Но то изисква да нямаш мисли, които отказваш да споделиш. Невинността не е създадена от теб. Тя ти се дава в същия миг, в който я пожелаеш. Изкупление нямаше да съществува, ако не съществуваше потребност от него. Ти няма да си в състояние да приемеш съвършеното общуване, докато си готов да го скриваш от себе си. Защото, каквото скриваш, то и от теб бива скрито. Затова в своята практика опитай се да бдиш срещу всякаква самоизмама и не се стреми да си запазиш мислите, които искаш да спотаяваш за себе си. Позволи Светия Дух с Неговата чистота да ги озари и разпръсне и постави съзнанието си в готовност да приеме онази чистота, която Той ти предлага. По този начин Той ще те подготви да признаеш, че си приемник на Бога и не си враг на нищо и на никого.