Леден гамбит

глави! А и килията му се намираше недалеч от килията на Хиртман. Надникна през прозорчето.
Андреас беше исполин, който сигурно тежеше сто и петдесет килограма. Носеше голям размер дрехи, а обувките му вероятно бяха четирийсет и шести или четирийсет и осми номер. Огромната му глава беше сгушена между раменете, сякаш нямаше врат, а лицето му изглеждаше начумерено.
Ксавие вече им показваше втората врата.
– Доктор Хайме Естебан ни го изпратиха от Испания. В две последователни лета той убил три двойки оттатък границата, в националните паркове „Ордеса и Монте Пердидо“ и „Айгуестортес“. Преди бил уважаван от всички гражданин, ерген, много почтителен с жените, които приемал в кабинета си. Освен това бил общински съветник в селото си и винаги намирал по някоя любезна дума за всекиго.
Ксавие се приближи към прозорчето, а после се отдръпна и ги покани да погледнат.
– Все още не знаем защо е извършил убийствата. Привличали го хора, които правят самотни преходи. Винаги избирал двойки, при това млади хора. Най-напред строшавал черепа на мъжа с камък или парче бетон, а после изнасилвал и удушавал жените, накрая ги хвърлял в дерето. А, щях да забравя: пиел кръвта им. Ухапал по врата две медицински сестри в испанската болница, където го настанили.
Серваз се приближи до прозорчето и видя слаб мъж с коси, намазани с брилянтин, и добре оформена черна брада.
Беше облечен в бял гащеризон с къси ръкави и седеше на леглото. Над главата му работеше телевизор.
– А СЕГА ― НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ НИ ПАЦИЕНТ ― съобщи Ксавие с тон на колекционер, който представя най- хубавата творба в колекцията си.
После набра някакъв код на клавиатурата встрани от вратата.
– Добър ден, Юлиан ― каза той, докато влизаше.
Не последва отговор. Серваз влезе заедно с другите. Остана учуден от размерите на стаята. Тя беше много по- голяма от предишните. Стените и подът обаче също бяха бели. В дъното имаше легло, а до стената ― малка маса с два стола. Вляво две врати може би водеха към банята и тоалетната, шкаф и прозорец, от който се виждаха огромна отрупана със сняг ела, а зад нея и планините.
Серваз се учуди и от аскетичния вид на стаята. Дали изборът беше на швейцареца, или мебелировката му бе наложена. Ако се съдеше по досието му, Хиртман беше любознателен, интелигентен, общителен и несъмнено личност, която поглъща огромно количество книги и всякаква култура ― и като свободен човек, и като убиец. А тук нямаше нищо. Освен една нискокачествена уредба за CD върху масата. За разлика от другите килии мебелите не бяха заковани към пода или покрити с найлони. Изглежда смятаха, че Хиртман не е опасен нито за себе си, нито за околните.
Серваз потръпна, като позна музиката, която се носеше от уредбата. Густав Малер. Четвърта симфония. Хиртман дори не вдигна глава. Четеше вестник. Серваз леко се наведе и забеляза, че швейцарецът е отслабнал в сравнение със снимките в досието му. Кожата му, млечнобяла и почти прозрачна, контрастираше с гъстите му тъмни коси,
подстригани късо. Само тук-там се виждаше някой сив косъм. Беше небръснат и остри черни косми стърчаха по брадата му, но бе запазил излъчването си на образован човек с обноски, какъвто би изглеждал дори да бе облечен като клошар под парижките мостове. Лицето му ― възстрого, със сключени вежди, сигурно е впечатлявало хората в съдебната зала. Беше облечен в бял гащеризон с отворена яка и бяла тениска, посивели от пране. Изглеждаше и поостарял в сравнение със снимките.
– Представям ви майор Серваз, капитан Циглер, следователя Конфиан и професор Проп ― изреди присъстващите
Ксавие.
Светлината от прозореца падаше върху Хиртман и той вдигна очи. Серваз за първи път забеляза блясъка им. Не отразяваха външния свят, а блестяха с вътрешен огън. Това трая само миг, блясъкът изчезна и швейцарецът се превърна в предишния прокурор от Женева ― светски, възпитан и усмихнат мъж.
Стана от стола и изпъна гигантското си тяло. Бе още по-едър, отколкото на снимките. Поне метър и деветдесет и пет, прецени Серваз.
– Добър ден ― каза им той.
Впи поглед в Серваз. В продължение на миг двамата мъже се измерваха с поглед. После Хиртман направи нещо странно: протегна ръка към Серваз, който едва не подскочи, но не се отдръпна. Хиртман взе ръката му в своята и я стисна силно. Серваз не можа да се въздържи и потрепери. Ръката на швейцареца бе леко влажна и студена като кожата на риба ― може би от лекарствата.
– Малер ― каза Серваз, за да прикрие смущението си.
Хиртман го погледна изненадано.
– Харесвате ли го?

– Да. Четвърта симфония, първа част ― добави Серваз.
– Bedächtig. Nicht eilen. Recht gemächlich.
– Свободно, бавно, много спокойно ― преведе Серваз.
Хиртман бе не само изненадан, но и очарован.
– Адорно
29
е казал, че тази част е нещо като приказка, все едно чуваш: „Имало едно време...“
Серваз мълчеше и слушаше цигулките.
– Малер е написал симфонията при много трудни обстоятелства ― продължи швейцарецът. ― Знаехте ли го?

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: