категорично потвърждение. Грабна телефона и трескаво набра още един номер. Този път
държеше в ръцете сиулика.– КАК СЕ ЧУВСТВАШ?
– Не чак толкова ужасно...
Циглер го гледаше изпитателно. Изглеждаше като него разтревожена. Медицински сестри влизаха и излизаха от стаята. Беше го прегледал лекар и му бяха направили куп рентгенови снимки. После го бяха довели в стаята на количка, макар че той бе в състояние да ходи.
В коридора чакаше Ксавие, седнал на един стол. Циглер взе показанията му. Пред стаята стоеше жандармерист.
Изведнъж вратата широко се отвори.
–
Какво е станало, боже мой?! ― изстреля Кати д’Юмиер, като влезе енергично в стаята и се приближи до леглото.
Серваз се постара да бъда максимално кратък.
– И не видяхте лицето му?
– Не.
– Сигурен ли сте?
– Мога само да кажа, че беше як, набит. И че знае какво да направи, за да обезвреди някого.
Кати д’Юмиер го изгледа продължително и мрачно.
– Така не можем да продължаваме ― обърна се тя към Циглер. ― Ще зарежете всички случаи,
които не са спешни,
и ще включите целия си личен състав в разследването. Докъде стигнахме с Шапрон?
– Бившата жена на Шапрон няма никаква представа къде се намира ― отговори Циглер.
Серваз си спомни, че Ирен трябваше да отиде в Бордо, за да се срещне с бившата жена на кмета.
– Как изглежда?
– Буржоазка. Снобка с тен от ултравиолетова лампа. Прекалено гримирана.
Серваз не можа да сдържи усмивката си.
– Разпита ли я за бившия ѝ съпруг?
– Да. Интересното е, че като заговорих за него, тя се затвори като мида. Каза само банални неща: за
алпинизма, за политиката и приятелите, които обсебвали съпруга ѝ, за развода им по взаимно съгласие и как животът на двамата поел по различни пътища... Останах с впечатлението, че криеше най-главното...
Серваз си спомни изведнъж за къщата на Шапрон:
Стаите им бяха отделни... както на Грим и съпругата му...Сподели с приятели: