Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева

Ние възприемаме минералния свят такъв, какъвто е; онова, което направим от него, в бъдеще ще бъдем самите ние. Същото се отнася за растителния и за животинския свят, както и за света на хората, това в бъдеще ще бъдем също ние. Ако сте основали един благотворителен институт или допринесете нещо за това, вашият принос ще бъдете вие самите. Ако човек не направи нищо, което по този начин да може да всмуче в своята душа от външния свят, то тя ще остане празна. Трябва да бъде възможно за човека да одухотворява колкото може повече от трите царства на природата - четири, тъй като човечеството също принадлежи към това. Да се внесе дух в целия външен свят - това е била задачата на тайните общества на всеки век.

Вие разбирате, че това трябва да е така. Да вземем едно дете, което току-що се учи да чете и пише. В началото около него има всевъзможни пособия. Днес детето започва да се учи да чете. Нищо не е в него още, ала учителят, букварът и т.н. са там. Всичко продължава дотогава, докато онова, което е било вън, се внедри вътре в детето. И то придобива способността да чете. Така е и с природата. През идващите времена ние ще имаме вътре в нас онова, което сега е разстлано около нас. Ние сме души, произтичаме от световната душа и когато тя беше около нас ние я всмукахме вътре в себе си. Духът също бе притеглен от нас, а и природата ще бъде всмукана от нас, за да се превърне в нас в действена способност.

Това е великата мисъл, лежаща в основата на тайните общества, че всеки напредък е резултат на инволюцията и еволюцията. Инволюцията е всмукване навътре, еволюцията е даване навън. Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса. Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате. Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава. Сега разбирате, че през определени времена е необходимо да има разбиране за тези неща. Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на атома. Ще бъде осъзнато - също и от обикновения ум - че атомът не е нищо друго освен замразено електричество. Самата мисъл е от същата субстанция.

Преди края на нашата настояща 5­та културна епоха ще се стигне дотам, че хората ще бъдат в състояние да проникнат в самия атом. Когато човек бъде в състояние да схване приликата между мисълта и атома, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в атома. И тогава нищо няма да е недостъпно за някои методи на работене. Аз бих могъл да стоя тук и без някой да ме забележи, да натисна един бутон, скрит в джоба ми, за да взривя някакъв обект, намиращ се на голямо разстояние, да речем в Хамбург, така както е възможно безжично да телеграфирате, като задвижите едно вълново движение и го накарате да възприеме дадена форма на някое друго място. Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.

Не е възможно да си представим какво би могло да се случи при такива обстоятелства, ако човечеството дотогава не е достигнало до несебичност. Само чрез постигането на несебичност, ще бъде възможно да се запази човечеството от пропастта на разрушението. Падението на следатлантската култура ще бъде причинено от липсата на моралност. Лемурийската раса беше разрушена от огън, атлантската чрез вода; нашата ще бъде разрушена чрез война на всички против всички, чрез злото, чрез борбата на хората един срещу друг. Хората сами ще разрушат себе си във взаимна борба. И отчайващото нещо е - по-отчайващо трагично, отколкото други катастрофи - че вината ще бъде в самите човешки същества.

Една шепа хора ще се спасят и ще преминат в шестата коренна раса. Тази шепа хора ще е развила пълна несебичност. Другите ще използуват всякакви рафинирани изкуства и хитрини, за да преобразят и подчинят на себе си физическите природни сили, ала без да придобият необходима степен на несебичност. Те ще започнат войната на всеки против всички, и това ще бъде причината на разрушаването на цивилизацията в нашата 5­та коренна раса.

Именно в 7-та следатлантска културна епоха тази война на всеки против всички ще се разрази по един много ужасяващ начин.

Велики, всемогъщи сили ще произлязат от откритията и ще превърнат целия земен глобус в един вид самофункциониращ електрически апарат. Шепата малцина ще бъдат запазени по начин, който не може да бъде разискван.

Сега вие ще можете да си представите още по-ясно, отколкото бе възможно, когато говорих за тези неща миналия път, защо се търси подходящата форма и защо Свободното масонство осъзнава, че трябва да съгради сграда, която да отговаря на несебичността. Много е по-лесно човек да надживее и да премине в бъдеще към шепата малцината от новото човечество с добрите стари форми, отколкото с този хаос.

Днес може лесно да се подиграваме на празните форми, те обаче имат дълбоко значение. Те са приспособени към структурите на нашата еволюция. В края на краищата, те са свързани с необходимите степени в човешката природа и с развитието на човешката душа. Помислете си само: ние живеем в 5-и културен период на 5-та коренна раса; все още имаме да изживеем две културни епохи на тази 5­та коренна раса. След това ще следват 7-те културни епохи на 6­тата коренна раса и след нея 7-те културни епохи на 7-та коренна раса. Това прави 16 степени на еволюцията в бъдеще. На човечеството все още предстои да премине през тези 16 степени. Човек, който може да узнае нещо от състоянията на съществуването, които са възможни там, е до известна степен посветен. Има известно съответствие, между степените на посвещение и тайните на епохите, които ще дойдат в бъдеще.

На нашия глобус (Земята) има 7 коренни раси и всяка от тях има 7 културни епохи - всичко 49 състояния. През следния глобус (преродената наша Земя б.кор.) отново ще има 49 състояния. Тука имате определени степени за изследване на тайните на бъдещите фази на еволюцията. Висшите степени на Свободното масонство нямат друга цел поначало, освен да бъдат израз на всяка една от бъдещите степени на еволюцията на човечеството. Така в Свободното масонство ние фактически имаме нещо, което е било много добро, именно, че човек, който е постигнал определена степен е знаел как трябва да работи в бъдеще, така че да може да бъде един вид пионер.

Той е знаел също, че онзи, който е достигнал една висша степен би могъл да постигне повече. Това подреждане според степени може много добре да бъде направено, тъй като то съответства на фактите.

Ако следователно би било отново възможно да се излее ново съдържание заедно с ново знание в тези форми, би било чудесно. Тогава Свободното масонство отново ще бъде оживено от истински дух. Към цялото обаче принадлежат и съдържание и форма. Състоянието на нещата днес както казах е следното: Степените съществуват, обаче никой фактически не ги е постигнал. Въпреки това обаче не е напразно че те съществуват. Те ще бъдат оживени отново в бъдеще.

Петата културна епоха е чисто интелектуална епоха, епоха на егоизъм. Сега сме във връхната точка на егоизма. Интелектът е егоистичен в най-висша степен, а той е характерният признак на нашата 5­та културна епоха. Ние трябва да проправим пътя си нагоре през интелекта към духовността, която някога е съществувала.../пропуск/.

Следователно тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своето его и да зачита своите дела, а не своето его. Истинската сърцевина на тайната лежи в неговите дела и в побеждаването на егото чрез действие. Егото трябва да остане скрито вътре в делото. Изключване на интереСете на егото от протичането на кармата - това принадлежи на първата степен. Каквато и карма егото да си навлече, чрез това се изтрива тази карма. Народност, раса, пол, положение, религия - всичките те въздействат върху човешкия егоизъм. Само когато човечеството победи всички тези неща, то ще се освободи от егоизма.

В астралното тяло вие може да идентифицирате специфичен цвят за всяка народност, всяка раса, всяка епоха. Вие винаги ще откриете там един основен цвят, който лицето има като член на една от тези класификации или категории. Този /специфичен цвят/ трябва да бъде премахнат. Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи. Те трябва да бъдат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят. Този основен цвят прави да възникне известно вещество......../пропуск.

Да се достигне до това уеднаквяване наистина ще са нужни кървави войни и икономически борби, експлоатиране, финансови индустриални предприятия, които ще се борят за надмощие, подтискане на маСете и пр., като чрез употреба на известни мерки ще бъде все по-възможно да се задвижат маси от хора, просто те ще бъдат принуждавани. Отделният индивид ще придобива все повече и повече власт над определени групи от хора. Тъй като насоката на развитието не е, ние да ставаме по-демократични, а ще ставаме брутално олигархически, поради това, че отделни хора ще получават все повече и повече власт. Ако не се постигне облагородяването на морала, ще се разиграят най-брутални неща. Тава ще настъпи така, както настъпи катастрофата на атлантците чрез водата.
II
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ОТНОСНО ЗАГУБЕНИЯ ХРАМ И КАК ТОЙ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН

/Във връзка с Легендата за истинския кръст, или Златната легенда/ /Първа лекция/

Берлин, 15 май 1905 г.

Днес ние ще обясним една велика алегория и ще разгледаме един предмет, който е известен в окултната наука като образ или учение за изгубения храм, който трябва да бъде възобновен.

В по-раншните лекции разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същината на този образ. Поради това аз също така ще трябва да засегна една тема, която е много криво разбрана от онези, които знаят малко или нищо за теософията. Има някои хора, които не разбират, че теософията и практичното /ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот. Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота. Тъй като общо взето, когато вземем темата за загубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа.

Аз чрез това ще бъда наистина в положението на един учител, който подготвя своите ученици за изграждането на един тунел. Изграждането на един тунел е нещо крайно практично. Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически. Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното ниво, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изгребване на планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н.. Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да конструира един цял тунел.

Би било глупаво, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот. Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че той е призован, че знае и че може да реши как най-добре да преобразува социалния живот и държавата. Хора, които почти нищо не са научили, пишат подробно книги за това как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин е също като че ли някой се старае да пробие тунел с чук и лопата. Всичко това е резултат от незнанието, че велики закони съществуват, които управляват света и които произтичат от живота на духа. Истинският проблем на нашето време се състои в това невежество, че има велики закони както за изграждането на един тунел, така също и за изграждането на държавата и на социалния организъм и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички сили на природата, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Човек трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближава към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота. Теософията е истинският практичен принцип на живота; и само онзи, който започва от теософските принципи и ги влага в практическия живот може да се чувствува призван за способен да действа в социалния живот.

Това е причината, поради която теософията би трябвало да проникне във всички сфери на живота.

Държавници, социални реформатори и др. подобни са нищо без една теософска основа, без теософски принципи. Това е причината, поради която за всички онези, които проучват тези въпроси, за всички, които работят в това поле, всичко, което днес се върши за изграждането на социалната структура, е външни кръпки и пълен хаос. За всеки, който разбира въпроса, онова което върши съвременният социален реформатор е като някой, който откъртва камъни и ги слага един върху друг с вярата, че от всичко това от само себе си ще произлезе къща. Преди всичко трябва да се начертае план на къщата. Същото е, ако някой твърди, че в социалния живот нещата ще станат от само себе си. Човек не може да реформира обществото, без да знае законите на теософията.

Този начин на мислене, който работи според един план, се нарича Свободно масонство. Средновековните свободни масони, които се свързваха с църковниците и се уговаряха как да се строи, не са искали нищо друго, освен така да формират външния живот, че - заедно с готическите катедрали - да стане отражение на великата духовна структура на Вселената. Да вземем готическата катедрала.

Макар че тя се състои от хиляди отделни детайли, тя е изградена според една единствена идея, много по-всеобхватна, от самата катедрала. За да стане завършена сама по себе си, трябва божественият живот да потече в нея така, както светлината прониква в църквата през многоцветните прозорци. И когато средновековният свещеник е говорил от авмона така, че божествената светлина е проблясвала в сърцата на неговите слушатели, както светлината е светела през цветните прозорци, то тогава вибрациите, задвижени чрез словата на свещеника са били в хармония с великия божествен живот. И животът на една такава проповед, родена от живота на духа, се установява в самата катедрала. По подобен начин целият външен живот би трябвало да бъде трансформиран в храма на Земята, като отражение на цялата духовна структура на Вселената.

Ако се върнем още по-назад във времето, ще открием, че по този начин е мислело човечеството от най-ранни времена. Нека да ви обясня какво искам да кажа чрез един пример. Нашата епоха е времето на

хаотичното взаимодействие на едно човешко същество с друго. Всеки индивид преследва своите собствени цели. Тази епоха бе предшествувана от друга, епохата на древните свещенически държави. Аз често съм говорил за културните епохи на нашата 5-та коренна раса. Първата от тези беше древната индийска културна епоха, втората - персийско медийската, третата – вавилоно-асирийско-халдейско-египетско-семитската, а четвъртата бе гръко-римската културна епоха. Сега сме в петата епоха.

Четвъртата и 5-та културни епохи са първите основани върху интелигентността на хората, на индивидуалните хора. Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон . Свещеникът в Лаокоон, обвит от змиите - символът на разума - символизира победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да става. Това е победата на 4-та културна епоха над 3-та. Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон. Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена.

Развитието на старата Римска държава от древната Троянска свещеническа култура е описано в сагата за Еней. Последният бе един от изтъкнатите защитници на Троя, който след това отива в Италия. И там неговите потомци положиха основите на древния Рим. Неговият син Асканий основа Алба Лонга и историята вече изброява 14 царе от времето на Нумитор и Амулий. Нумитор бе свален от своя трон от собствения си брат Амулий, неговият син бе убит, а неговата дъщеря Реа Силва, бе принудена да стане весталка, така че да отпадне поколението на Нумитор. И когато Рея роди двата близнака Ромул и Рем, Амулий нареди те да бъдат изхвърлени в реката Тибър. Децата обаче бяха спасени, кърмени от една вълчица и отгледани от царския овчар Фаустул.

Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус.

Следвайки разказа на Ливий обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности. Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували. Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея. Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга /Алба, Албъ - свещеническа дреха/. Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, такива каквито ги знаем от теософията. Така както човешкият организъм се състои от седем части - Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ - така биваше схващан и социалният организъм, както формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. Смятало се, че само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един точен предварително изработен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе направен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било глупости и за този план бе написан закон. Този план действително е съществувал в началото. Всеки е знаел, че световната история се ръководи според един определен план. Всеки е знаел, че когато се намира в третата фаза на 4-та епоха, е трябвало да бъде ръководен от нещо определено.

Първоначално в древния Рим е имало свещеническа държава с един план-идея в основата на нейната култура, който е бил записан в книги, наречени книги на Сибилите. Те не са нищо друго освен първоначалният план, в основата на който лежи законът за седморната епоха и те все още продължаваха да бъдат четени при нужда в най-ранните дни на Римската империя.

Физическото тяло бе взето като модел. И това не е неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше. Те гледат малко с презрение на физическото. Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършената ни част. Вземете една отделна кост. Погледнете например горната част на бедрената кост внимателно и вие ще видите колко внимателно е конструирана тя. Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал. И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното възможно нещо. Един атом винаги говори и ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човешките същества не правят нищо друго през целия си живот, освен да му поднасят отрови. Алкохол, чай, кафе и т.н. атакуват сърцето по най-невероятен начин. Ала това сърце е така чудесно изградено, че може да издържи всичко това до дълбока старост.

Физическото тяло, най-низшето от телата, следователно притежава най-голямото съвършенство. По-малко съвършени са по-висшите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: етерното тяло и астралното тяло непрекъснато работят против нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания. Като наш четвърти принцип следва истинското бебе, - човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето

да му предложи онези правила, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.

Когато развиваме една социална структура, трябва да имаме онова, което ще направи основите й яки. Така сагата оставя Ромул, първият римски цар, който представлява първият принцип да бъде издигнат в небето като бог Квиринус. Вторият цар Нума Помпилий, вторият принцип, олицетворява социалния ред; той донася закони за обикновения живот. Третият цар Тулий Хостилий, олицетворява страстите. Под неговото управление започват нападенията срещу божествената природа, причинявайки разногласия, борба и война, чрез които Рим става велик. При четвъртия цар Анкус Мартиус, се развиват изкуствата, онези неща, които произтичат от Кама-Манас /човешкия аз, егото/.

Четирите по-низши принципа на човека не са в състояние да родят трите по-висши принципа - петия, шестия и седмия. Това също се символизира в римската история. Петият римски цар Тарквиний Прискус не е роден от римския организъм, а е бил въведен в римската култура от етруската култура като нещо по-висше. Шестият цар Сервий Тулий представлява шестият член на човешкия цикличен закон, Будхи /Живот-дух/. Той е в състояние да управлява кама /астралното тяло/, физическо-сетивния прототип на Будхи. Той представлява канона на закона. Седмият цар Тарквиний Супербус, най-възвишеният принцип е този, който трябва да бъде победен, тъй като не е възможно да се поддържа високото ниво, импулсът на социалната система.

Виждаме как в римската история е демонстрирано, че трябва да има план в основата на изграждането на държавата така, както има за всяка друга сграда в света. Че светът е храм, че социалният живот също така трябва да бъде изграден и организиран, че трябва да има колони като храм и че великите мъдреци трябва да бъдат колоните на този храм - това намерение е проникнато с древната мъдрост. Това не е онази мъдрост, която просто може да се научи, а мъдрост, която трябва да бъде вградена в човешкото общество. Седемте принципа бяха правилно прилагани. Единственото който бе в състояние да поеме цялото това знание, цялата тази мъдрост в себе си, може да работи за изграждането на обществото.

Ние не бихме постигнали много като теософи, ако бихме се ограничили само да размишляваме върху това как човешкото същество е изградено от своите различни членове. Ние ще сме в състояние да изпълним нашата задача само ако внесем принципите на теософията в ежедневния живот. Ние трябва да се научим да боравим с тях по такъв начин, че всяко обръщане на ръката, всяко движение на пръста, всяка стъпка, която правим, да носи отпечатъка, да бъде израз на духа. По този начин ние ще трябва да започнем да изграждаме изгубения храм.