Честотната лента на сигнала в оптичните системи може да надхвърля 1 THz поради високата носеща честота. На практика скоростите на предаване са ограничени до около 10 Gbit/s поради дисперсията във ОВ и крайните честотни ленти на електронните устройства.
Използването на няколко оптични канала по едно и също влакно позволява да се увеличи значително преносния капацитет. Всеки канал се получава чрез модулиране на отделна носеща честота. Носещите честоти са достатъчно отдалечени една от друга, така че оптичните спектри на модулираните сигнали да не се препокриват. Многото на брой канали се демултиплексират в приемната страна чрез използване на честотно селективни компоненти като оптични решетки или лентови филтри. Оптичните системи, използващи този принцип, се отнасят към многоканалните системи. Вниманието е насочено към тях след 1980 г. поради възможността да се използва кахерентно детектиране, което позволява да се постигне малко отстояние между каналите (< 10 GHz).
ІII. Оптични мултиплексори/демултиплексори (WDM).
На фиг. 15 е показана система с мултиплексиране чрез разделяне по дължина на вълната (WDM wavelength-division multiplexing). Изходните сигнали от няколко предавателя са събрани заедно. Мултиплексираният сигнал се въвежда в оптичен вълновод, за да се пренесе до другия край и се демултиплексира така, че всеки канал попада върху собствен приемник. Общото произведение на скорост на предаване по разстояние се получава:
