Лучиян милков захарин марков
Силни страни на дистанционното
Изтегляне 0.92 Mb.
|
Свързани:
pedagogika
- Навигация на страницата:
- Недостатъци на дистанционното образование Недостатъци на традиционното образование
един от основните аргументи на противниците на дистанционното образование - прекъсването на този пряк контакт и на обратната връзка. Липса на достатъчно увереност у обучаващите. Навлизането на високите технологии в университетите и училищата води не само до разкриването на нови възможности пред дистанционното образование, но и до промяна на философската основа на образованието изобщо. В голяма част от изследваните теоретични източници и проведените експерименти / и др. / се отдава предимство на конструктивизма, който изисква по-голяма самостоятелност на обучаемите и излизане извън рамките на традиционния дидактически модел на обучение. Това кара много преподаватели да се чувстват недостатъчно сигурни в крайния резултат. От друга страна, тяхната несигурност се засилва и от необходимостта за използване на нови методи на обучение, от повишените изисквания към компютърната подготовка, които пък до известна степен липсват в тяхната професионална подготовка. В някои случаи университетите включват в учебния план и обучение за работа с компютър, но често пъти обучението е само формално провеждано. Причините са или в недостатъчната база на университета, или използването на стари компютри и софтуерни продукти, които нямат връзка със съвременните схващания за използването на компютъра в обучението по различни предмети. Ниската мотивация за този вид подготовка се засилва и от това, че самите училища не разполагат с възможности за провеждането на обучението по този начин. Страх от това, че може да не се изчерпи цялото учебно съдържание на проблема. Обикновено при дистанционното обучение или при обучение с използване на компютър се губи повече време за изясняване на даден проблем, отколкото е времето на една лекция или урок. Новите методи на обучение, налагащи се от навлизането на комуникационните и информационни технологии в обучението, изискват повече време за обучаемите, за да съберат достатъчно информация и да изградят свой модел на разрешаване на обсъждания проблем. При приемането на т. н. колаборативно учене / взаимодействие между обучаемите в рамките на дадена група / се налага дискусия между членовете на групата и постигане на общо решение за създадена от преподавателите ситуация. До известна степен тази несигурност на преподавателите в новите методи и форми на обучение се поддържа и от традиционното възприемане на преподавателя като център на вниманието, а изявите му пред аудиторията дават възможност да демонстрира своите знания и дидактически умения. В стила на традиционното обучение влиза и схващането, че обучаващият определя каква част от учебния материал трябва да се научи и по какъв начин това може да стане. Колаборативното учене, обаче, изисква разчупване на този подход и активното включване на обучаемите в процеса. Недостатъчно експериментирани и установени алтернативни техники за оценяване на знанията и уменията на обучаемите. Логично е да се счита, че при промяна на методите и формите на обучение ще трябва да се променят и методите за оценка на знанията и уменията на обучаемите. Проблемът се състои в това, че навлизането на високите технологии в образователната система е все още в началото и е трудно да се определи кои от методите и формите, както за обучение, така и за оценка на знанията и уменията, са достатъчно надеждни. От друга страна в самата професионална подготовка на преподавателите липсват онези елементи, свързани с оцеляването. Така например, с навлизането на компютрите в университетските зали и училищните класни стаи се разширяват изключително много възможностите за достъп до твърде голям брой информационни източници в различни области. Учебникът не е единственият и неоспорим източник на знания. Вниманието на теоретиците в образованието се насочва не само към способността на обучаемите да възпроизвеждат информация, а в решение за даден проблем или в конструирането на своя позиция на базата на източниците на информация. И накрая, много важен момент е изграждане на умения у обучаемите за работа в група и за сътрудничество между тях. От тази гледна точка, все още, има много нерешени въпроси - как да се оценява груповата работа; как да се прецени приносът на всеки от обучаемите за дадената група; може ли да се приеме, че дадено решение е постигнато в резултат на усилията на даден обучаем или друг го е разработил вместо него. Липсата на достатъчно категорични отговори на тези въпроси кара преподавателите да подхождат твърде скептично към промените и изоставянето на традиционния дидактически модел. Освен това недостатъчното познаване на различни алтернативни методи за оценка на знанията и уменията води до най-неблагоприятното допускане, че обучаемите не могат да разберат текстовите процедури. Съпротива на обучаемите срещу промяна на традиционния модел на обучение. Независимо от критиката към традиционния модел радикалността на промените, които се налагат от навлизането на комуникативните и информационни технологии в класните стаи и академичните зали предизвиква определена съпротива и у обучаемите на различни нива. Сътрудничеството и взаимодействието все още не могат да се преборят успешно с формите на съревнованието, векове наред възпитавани у обучаемите, за високи оценки и признание на отделния индивид. Много от обучаемите считат урока и лекцията за значително по-добри поради една твърде прозаична причина - новата информация се получава наготово. Много по-лесно е, когато преподавателят посочи кое е важно и кои факти трябва да се възпроизведат от обучаемите по време на семинарите и изпитите. Съвсем друго е, когато обучаемият има съответната задача за разрешаване и трябва сам да определи каква част от достъпната информация може да се използва. Съпротива на родителите. Разчупването на традиционния модел в обучението е много вероятно да се натъкне на твърде осезателна съпротива от страна на родителите. Причината е съвсем очевидна - те са били обучавани чрез добре известните и познати методи , считат ги за достатъчно надеждни и искат да ги видят приложени и към техните деца. Съществуват и опасения от здравен характер. Много родители считат, че електронните медии, компютъра, комуникационните електронни информационни технологии увреждат слух, зрение и нервна система на децата им, правят ги по-затворени и необщителни. Редом с това, родителите имат притеснения от финансов характер. Все още у нас закупуването и инсталирането на компютър, Интернет, свързването в електронна мрежа, е твърде скъпо и не е по възможностите за много семейства. В провеждани разговори с родители се изказват и скептични мнения, относно кореспондентското, дистанционното обучение, поради това, че детето - ученик няма да е под надзора и грижите на учители, възпитатели, директори и помощник - директори в училищната сграда, а ще е само, без родителите си у дома. 4. Подходи, принципи и методи на обучение в дистанционното образование Разкриването на този въпрос е свързано с дистанционното образование, в частност с обучението с голяма техническа наситеност и използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). 4. 1. Подходи към дистанционното образование Като изходна теоретическа основа за извършване на анализите е взето схващането на C. Kerr / /, че в досегашната история на човечеството могат да се разграничат няколко типа образователни подхода: елитарно - ориентирано образование; производствено - ориентирано образование; образование на универсалния достъп; хоризонтално образование; атомистично образование. Изтегляне 0.92 Mb. Сподели с приятели:
|