„Предпочитани интерактивни методи на обучение в моята класна стая
Изтегляне 28.83 Kb.
|
|
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ФИЛИАЛ ВРАЦА ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ ДИДАКТИКА РЕФЕРАТ ТЕМА: „Предпочитани интерактивни методи на обучение в моята класна стая“ РАЗРАБОТИЛ: ВЪЗЛОЖИЛ:............ Йоана Иванова Йотова проф. д-р Жулиета Савова Специалност: ПНУП, магистър Форма на обучение: задочна Курс: I курс, I поток Фак.№ 2221012832 Гр. Враца 2022г. Всеки учител има предпочитан набор от методи, който използва в преподавателската си работа. Няма добри или лоши методи, има такива, които учителят е подбрал подходящо за съответния клас, за съответното учебно съдържание, съответната възраст и т.н. Ако дефинираме метода на обучение най-общо като система от правила, които определят взаимодействието между учителя и ученика, между преподаващия и учещия, то интерактивните методи естествено се вписват в това определение. Те са онази част от репертоара на учителя, в която акцентът е върху специално и целенасочено организирани ситуации и взаимодействия, в които учениците чрез преживяване и емоционална рефлексия (осъзнаване на своите чувства и емоции) придобиват различни знания и умения. Според становището на М. Андреев, „ Методите на обучението творят процесуалната страна на технологията на обучението, придават му живот, до голяма степен определят облика му и заедно със съдържанието са сърцевината му.“ ( Андреев М., 2001). Според М. Андреев „Методите на обучение са един от най-динамичните, най-променливите компоненти на обучението, върху които оказват влияние както разнообразни външни фактори и условия, така и непрекъснатото преустройство на обучението като цяло”. Този динамичен компонент зависи от успешното реализиране на учебните цели, обновеното учебно съдържание, както и оптималното развитие на личността на обучаемия. Методът на обучение е система от дидактически похвати, чрез които се осъществява взаимодействието между преподаване, учене и учебно съдържание, конструирана въз основа на система от дидактически правила и норми, чрез които се определя последователността и взаимната връзка на тези похвати, насочено към постигане на конкретните цели на обучението. Интерактивни са тези методи, които осигуряват активност на учениците, осигуряват взаимодействието между включените субекти в съвместната дейност. Те се основават на диалога, съпреживяването, съвместното решаване на проблеми. Интерактивните методи осигуряват съвместно конструиране на предмета на обучение, така че всеки ученик да поеме своя дял от отговорността на обучението. При интерактивните методи, ученето е фокусирано и реализирано чрез преживяванията, в които се включват учениците. То не е просто процес на акумулиране на учебна информация и усвояване на знания и умения, а учене в ситуация, в която нещо се преживява. Ученето в началното училище е основано върху собствен опит, учене в условията на структурирани и подготвени от учителя ситуации. Ученикът е пълноправен участник в учебния процес и неговия опит служи за основен източник на учебно знание. Педагогът не дава готови знания, а подбужда участниците към самостоятелно търсене на решение. В сравнение с традиционното обучение при интерактивното обучение се променя взаимодействието между педагога и ученика: активността на педагога отстъпва място на активността на учащите се, неговата задача се свежда до създаване на условия за развитие на техните инициативи. Особена актуалност придобива темата сега, когато широко разпространение имат информационните технологии в обучението. Те позволяват да се създават интерактивни обучаващи програми, оказващи допълнителна помощ на учениците при усвояване на учебните програми и при развитие на познавателните им дейности. Използването на интерактивни модели на обучение изискват моделиране на жизнени ситуации, използване на ролеви игри, съвместно решаване на даден проблем. Изключва се доминирането на който и да е участник в учебния процес или на която и да е идея. И тук важна роля заема правилото, че всички в тази класна стая сме едно семейство. Същността на интерактивното обучение се състои в това, че учебния процес е организиран по такъв начин, че на практика всички ученици се оказват въвлечени в процеса на познанието, т.е. те имат възможност да разберат и обмислят това, което знаят и мислят. Съвместната дейност на учениците в процеса на обучението, при усвояване на учебния материал означава, че всеки внася своя индивидуален принос, и на практика има обмен на знания, идеи и т.н. Всичко това се случва в атмосфера на доброжелателност и взаимна подкрепа, което позволява не само да се получава ново знание, но и да се развива познавателната дейност, превеждайки я в по-високи форми на сътрудничество. Интерактивното обучение е преди всичко диалогово обучение, в хода на което се осъществява взаимодействието между учителя и ученика. То е специална форма на организация на познавателните дейности. Интерактивното обучение има напълно конкретни и прогнозируеми цели. Една от тези цели се състои в създаването на комфортни условия за обучение, в които ученикът се чувства в свои води, в своя интелектуална среда, така че процесът на обучение да бъде продуктивен. Приложението на интерактивните методи в обучението задължително се свързва със създаването на определена педагогическа ситуация, която предполага осъществяване и взаимодействие. Според Скот (1994) „работата по съвместни проекти води до придобиване на ценен опит от учениците и развива в голяма степен чувството им за социална отговорност, както и за контрол и самоконтрол върху собственото им учене.” (Гюрова, 2006, с.30). Иван Иванов ги разделя на три вида: Ситуационни методи – метод на конкретната ситуация, казус, симулация, игра, ролева игра. Дискусионни – анкета, беседа, мозъчна атака, дискусия, обсъждане, дебати. Опитни (емпирични) методи – метод на проектите. (Иванов, 2005, с.10-15) Здравка Костова разглежда тези методи като иновации в обучението, като ги класифицира като: Симулации; Казуси; Изпълнение на роли; Игрови симулации; Мозъчна атака; Дискусия. (Костова, 1999, с.98-120) Интерактивните методи и техники според Вяра Гюрова (Гюрова, 2006, с.47-67) са: SWOT- анализ- това е метод /техника за самодиагностика и диагностика. Може да се използва и при ролевите игри, за да се откроят характеристиките на отделните роли. Пирамида- метод за събиране на информация, резултат от индивидуалната работа, работа в двойка, четворка, осмица и т.н. Т.е. броят на членовете на всяка следваща група нараства в геометрична прогресия. Целта е да се осмисля информация и да се достига до конкретни обобщения чрез обединяване около приемливо за всички мнение. Светкавица- метод, който може да се използва както като метод/техника за запознанство, за “разсънване” на класа в началото на часа, така и за бърза проверка на знанията или отношението на учениците към даден проблем. Необходим е подходящ предмет – лек, мек и удобен за хвърляне. Мозъчна атака- един от най-популярните методи за намиране на решение чрез безкритично представяне на различни мнения – “генериране на идеи ” . Като техника мозъчната атака може да се използва за бързо провокиране на асоциации по дадена тема за кратко време – от 1 до 5 минути. Учителят записва асоциациите на флипчарт или на дъската. След това думите- асоциации се използват за различни цели: за обобщаване мнението на класа; като опорни думи за написване или устно създаване на съчинение (свободен текст); за изработване на мрежа от понятия; за изработване на мозъчни карти, и пр. Важното е думите да се използват. Записване на идеи- вариант е на мозъчна атака. Изисква много време. Основна цел – активно включване на всички ученици в учебния процес, чрез което се постига учене от опита на другите. Методът позволява в един учебен час да се анализират и обобщят голям брой въпроси. Подходящ за обобщителни уроци. Лавина- метод/техника за събиране на информация “чрез натрупване”. Може да се приложи устно или писмено. При писмената форма в началото на лист се написва въпрос или проблем. Листът преминава през всички ученици и те трябва да напишат мнението си. Един от вариантите е всеки, който записва мнението си, да го закрива със загъване на листа, за да не се вижда от останалите. Накрая последният писал или учителят прочита информацията, събрана чрез лавината. При устната форма всеки участник (обикновено в предварително уточнена последователност) дава мнението си по поставения въпрос, като може да се постави изискването да не се повтарят вече казани неща. Завъртане- може да се приеме и като вариант на устно проведена лавина. Всеки участник казва мнението си, започвайки с повтаряне на уточнена за всички фраза (Според мене Великата френска буржоазна революция е събитие, което...). Много близък до този метод е “Методът на незавършените изречения”, който се използва като диагностичен, когато се изследват междуличностни взаимоотношения, нагласи и ценности. Съчинения- свободен текст – метод, използван в педагогиката от Селестен Френе (в началото на всеки ден карал учениците да разказват какво интересно им се е случило във времето, когато не са били на училище от предходния ден до началото на следващия. След това децата избирали една от историите и пишели нов вариант по нея. По-късно този метод търпи промени – всеки пишел по история, която му харесва; само отделни ученици пишели свободен текст по обща идея, а отделни деца – по собствена идея). Съвременният вариант – свободните текстове са творчески съчинения на децата по избрана от тях тема или по тема, зададена от учителя. Панелна дискусия- метод за обмен на мнения и търсене на решения по сложен (комплексен) проблем (например: Втората световна война). Работи се в подгрупи, като всяка от тях получава специфична задача – част от общия проблем. Решението на общия проблем е сбор от отделните решения на проблемите в подгрупите. Светофар- метод за разпределяне (групиране) на информация – предварително зададена или предложена от учениците и учителя. Водещо е насочването на вниманието към конкретни действия, обусловени от трите цвята на светофара. Методът може да се използва за оценяване степента на вярност на представена от ученик информация (ученици оценяват ученици – верен отговор – зелено, грешен – червено, непълен - жълто). Аквариум- методически стъпки за прилагане на метода: обмисляне от учителя на темата за дискутиране; формиране на групата за аквариума; уточняване на времето за дискусия; уточняване на правилата; поставяне на задача за наблюдателите; провеждане на дискусия; задаване на въпроси от наблюдаващите и коментар; обобщение; Мозъчни карти- съчетават се графични символи с текст, за да се съхранят и отразят логическите връзки от текста; да се улесни разбирането и запаметяването на основните идеи. Тези цели се постигат чрез предварителен анализ на текста, в резултат на който се открояват основните моменти и се избира подходящият модел за графично представяне. Може да се използват различни визуални изображения: паяк-диаграми, спрей-диаграми, стилизирани художествени образи (рибена кост, дърво, животни, растения, мозъчен път), линейни диаграми и др. Рисуване на идея- методът дава възможност за провокиране на въображението и асоциациите на учениците по дадена тема (“Моята представа за Космоса”). Изисква 20-30 минути. Подходящ за въвеждане в новата тема. Ролеви игри- изпълнението на роли насочва вниманието на учениците към нови идеи и чувства, очаквания и отношения. Ролевите игри „са чудесен начин учениците да изразят в малка група собственото си отношение към даден проблем с учебна цел. Методът е подходящ за формиране на умения за адекватно реагиране в определена ситуация“ (Гюрова, 2006, с.63) Ролевата игра изисква от някого да бъде “някой друг” във въображаема ситуация. Интерактивните методи могат да бъдат и беседа, презентация, мозъчна атака, разработка на изследователски проекти, изследване на случай, игрови методи, ролевите игри и симулациите. Един от методите,които предлага Здравка Костова- дискусията - е метод на обучение чрез разрешаване на спорни въпроси, уточняване на противоречията, изграждане на теза и антитеза. Обобщаване и систематизиране на резултатите. При дискусията съществува размяна на информация, изясняване на алтернативите, оценяването им и ясно и точно очертаване границите на дискусията. При нея се изисква общо разбиране на смисъла на използваните основни понятия по темата. „Дискусията е учене чрез общуване, което се строи върху задаването на въпроси и изказване на становища. Всеки участник е източник на информация. По тази причина взаимното изслушване е едно от основните правила.” (Костова, 1999, с.115). Основните компоненти на проектно -базираното обучение са свързани както с учебното съдържание, така и с начина по който ще бъде демонстрирано като краен резултат. Някои автори ги определят като: учебно съдържание; мултимедия ; инструкции и проектна документация ; сътрудничество между учениците ; връзка с реалния живот ; времева рамка ; иновативен подход. (Гюрова, 2006, с.31) В моята класна стая, при разработката на план за учебен час, съм използвала следните интерактивни методи на обучение: Изтегляне 28.83 Kb. Сподели с приятели:
|