Нарушената комуникация може да бъде възстановена чрез:
- определяне границите на отделните дейности
- повишаване на неформалното общуване в организацията
- увеличаване на практическите възможности за общуване между служителите, както и между служителите и мениджъра
5. Конфликти в практиката
Конфликтите са често срещано явление в човешките отношения и представляват състояние на противоречие, борба или напрежение между поне две страни, които са зависими една от друга. В здравните институции има много екипи и групи, които работят заедно и могат да създават конфликти. Тези ситуации могат да се появят при провеждането на здравни реформи или при липсата на мотивация и сигурност на работното място. Когато възникне конфликт, отговорните за мениджмънта на здравното заведение трябва да го анализират и да предприемат адекватни мерки, за да го разрешат. В съвременния медицински мениджмънт конфликтите са предмет на постоянни изследвания, като някои автори ги разглеждат като нещо положително, като коректив срещу консервативността на управлението. Конфликтите могат да влошават психологическия климат в здравното заведение и да затрудняват нормалното му функциониране, затова е важно да се справяме с тях адекватно.
В практиката за подхода към дадена ситуация професионалната подготовка играе по-малка роля от житейския опит. Възможно е в една фирма да има двама служители от същата демографска група, които заемат сходни позиции и имат еднакво образование. Единият произлиза от семейна среда, в която е насърчаван да обсъжда въпросите с роднините. Другият има авторитарни родители, които са го възпитавали само чрез налагане на дисциплина и наказание за провинения, без да го хвалят за постиженията му. Поради това първият служител не се притеснява да изказва мнение и може да изслушва възгледи, които не съвпадат с неговите. Вторият служител има ниска самооценка и не се осмелява да дава предложения от страх да не бъдат отхвърлени. Поради авторитарната си нагласа той критикува чуждите идеи, за да демонстрира своята правота в опит да повдигне самочувствието си. Това го прави дразнещ за околните и дава предпоставки за възникване на търкания.
Всяка личност, независимо от това доколко се опитва да се налага, притежава особености, които могат да станат причина за конфликт. В двата края на спектъра това са:
Агресивните личности, обикновено тип А по широко използваната класификация на Розенман и Фридман, са амбициозни и винаги нетърпеливи. Те натягат със своята склонност да критикуват, да сочат с пръст и да се изнервят бързо. Тези техни качества им помагат в краткосрочен план да постигнат целите по-бързо, но в дългосрочен ги правят неприятни за околните. В действителност тези хора са нападателни, защото се опитват да се докажат и да получават непрекъснато признание за постиженията си. Тяхната несигурност в себе си ги прави критично настроени към останалите, с които се сравняват.
Подчинените личности, със своя стремеж към избягване на конфликти, на пръв поглед не предизвикват проблеми. На практика обаче те могат да бъдат изтощителни за околните. Тяхното чувство за малоценност ги възпира от даване на идеи и предложения и изисква непрекъснато окуражаване отстрана на останалите. Най-големи проблем настъпват, когато трябва да работят заедно с някоя силно агресивна личност- непрекъснатата критика и неуважение направо ги срива психически.
Сподели с приятели: |
