Мама и смисълът на живота
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| До милата ми дъщеричка Магда, пиша това писмо на седемнайсетия ѝ рожден ден с надеждата, че нито ще е подранило, нито ще е закъсняло. Магда, време е да узнаеш отговорите на важните въпроси в живота. Откъде сме дошли? Защо постоянно беше подмятана насам-натам? Кой е баща ти и къде е сега? Защо те отпратих, а не те задържах при себе си? Трябва да научиш семейната история, която сега ще ти разкажа, и на свой ред да я предадеш на дъщерите си. Израснах в Уйпещ, съвсем близо до Будапеща. Баща ми Янош, твоят дядо, беше шлосер в голям завод за автобуси. На седемнайсет години заминах за Будапеща. Причините бяха няколко. Не на последно място, в Будапеща можех да си намеря по-добра работа. Ала основната причина, колкото и да ме е срам да си призная, бе, че баща ми беше животно, посягаше на собственото си дете. Задиряше ме от малка и в крайна сметка ме обезчести, когато бях на тринайсет. Майка ми знаеше, но си затваряше очите и отказваше да ме защити. В Будапеща се настаних при чичо Ласло, брат на баща ми, и леля Юлиска, която ме уреди като помощница в къщата, където тя беше готвачка. Научих се да пека хляб и да готвя и след няколко години, когато тя се разболя от туберкулоза, заех мястото ѝ. На следващата година леля Юлиска почина и чичо Ласло, също като баща ми, поиска да ме вкара в леглото си. Затова се махнах от там. Мъжете са хищници, животни. Всички – слугите, чираците в бакалията, месарят – ми подхвърляха непристойни подкани, усмихваха се похотливо и се мъчеха да ме опипат. Дори и господарят ми бъркаше под полата. Преместих се на „Ваци Утца“ № 23 в центъра на Будапеща, близо до Дунав, и през следващите десет години живях сама. Където и да отидех, мъжете ме оглеждаха похотливо и протягаха ръце, и за да се защитя, аз се свивах все повече и повече в моя малък свят. Не се омъжих, живеех си простичко и щастливо с котката ми Мацинка. Но един ден на горния етаж се нанесе чудовището Ковач с котарака си Мергеш. „Мергеш“ означава „бесен“ на унгарски и името му напълно му подхождаше. Беше изключително злобен, отвратителен черно-бял котарак, дошъл от оня свят, постоянно преследваше горката Мацинка. През ден се връщаше у дома изподрана и окървавена. Ослепя с едното око, а лявото ѝ ухо беше наполовина откъснато. А Ковач преследваше мен. Вечер барикадирах вратата, за да не може да влезе, и спусках капаците на прозорците, тъй като обикаляше навън и се мъчеше да надникне. Срещнехме ли се по стълбите, той веднага ми се нахвърляше и затова се стараех да го избягвам. Нищо не можех да направя, нямаше на кого да се оплача, Ковач беше сержант в полицията. И похотлив грубиян. Сега ще видиш що за човек беше. Веднъж загърбих гордостта си и му се примолих да затваря Мергеш в апартамента си за час, тъй че Мацинка да може да пообикаля на спокойствие. „Какво, не ти харесва моят Мергеш? – ухили се той. – С него си приличаме, и двамата искаме едно: да си намерим женска!“ Постави ми условие: щял да затваря Мергеш, но само ако получи мен в замяна. Положението ставаше още по-зле, когато Мацинка се разгонеше. Не стига, че Ковач, както винаги, обикаляше под прозорците и хлопаше по вратата, ами Мергеш направо пощуряваше, по цели нощи мяукаше, ръмжеше и дращеше по стената. На всичкото отгоре по това време Будапеща беше нападната от нова напаст, огромни водни плъхове от Дунава обикаляха навсякъде, опоскваха чувалите с картофи и моркови в мазето и удушаваха пилетата в кокошарниците. Един ден хазаинът ми помогна да заложа капан в мазето и през нощта се събудих от ужасни врясъци. Запалих свещ и слязох, разтреперана от страх. Какво Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|